Решение по дело №1215/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница – Варна, чрез юрисконсулт Г, против Решение № 37/22.03.2023 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД 20223120200387/2022 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 49/16.06.2021 г., издадено от с.д. директор на ТД Митница – Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 811,95 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ на „а.б.“ ЕООД.

Касаторът твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на обжалваното НП на всички основания и не е анализирал събраните доказателства, поради което акта е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на ДРС за вида на процесната стока – „негодна за консумация смес не само от растителни мазнини и масла, с техническо предназначение“, основани единствено на хипотетичното становище на вещото лице, са неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Пробите са взети съгласно изискванията на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. ДРС е отменил НП като се е позовал на твърденията на в.л. по допуснатата СХЕ. Неправилно е прието, че от заключението може да се направи безспорен извод, за наличието на животински мазнини в изследваните проби. Въззивният съд приел, че пробите от стоките са взети неправилно, поради което констатациите на митническите органи за невярно деклариране от страна на дружеството приел за недоказано. Съдът се е произнесъл без да изясни всички обстоятелства от значение за правилното определяне на вида на стоката. Налице е неизяснена фактическа обстановка относно релевантни за спора обстоятелства. Пренебрегвайки противоречието между СХЕ и всички събрани доказателства ДРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Изводът на въззивния съд за вида на процесната стока – „негодна за консумация смес не само от растителни мазнини и масла, с техническо предназначение“ се основава единствено на хипотетично становище на в.л. Вземането на проби от процесната стока е извършено съгласно разпоредбите на чл. 46, чл. 48, чл.58, чл. 189-190 от Регламент /ЕС/ 952/2013, както и при спазване на разпоредбите на чл. 240-242 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, за което са съставени и подписани протокол за извършена проверка от 12.10.2018 г. и протокол за вземане на проба от 12.10.2018 г., акт за отбиране на проба от 12.10.2018 г. от контейнери. Посочения от в.л. метод не е относим към митническия контрол, а е приложим при вземане на проби от храни. За стоки които се характеризират като отпадъци, приложимия регламент за взимане на проби е БДС Еn 14899, съответно СЕN/ТR 15310. Съгласно чл. 190 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 урежда въпросите свързани с частичната проверка и вземане на проби от стоки, съгласно който резултатите от частична проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото количество, обхванати от тази декларация. Въпреки това, деклараторът може да поиска допълнителна проверка и вземане на проби, ако счита, че резултатите не са валидни за останалата част от стоките. Идентичността на стоката по митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ с МRN от 12.10.2018 г., от която е взета проба и стоките по МRN от 12.01.2021 г. се установява и от придружаващите документи. Износител е „***“ и получател „а.б.“ ЕООД, декларатор е „Лоджистик груп“ ООД, с описание на стоката „отработено масло от растителен произход за технически цели“, декларирания код по ТАРИК е **********, а производител „***“, т.е. те са идентични. По тази причина е направен извод, че резултатите от МЛЕ от 2.02.2021 г. са валидни за стоката по МRN от 12.01.2021 г. Касаторът поддържа, че от събраните доказателства е установено, че дружеството е декларирало режим „допускане за свободно обращение“ на стока „отработено масло от растителен произход за технически цели“, деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на митото по отношение на трети страни – 2,00%, държава на произход ОАЕ. От получената МЛЕ от 2.02.2021 г. и становище на дирекция „МДМ“ е установено, че анализираните проби представляват тъмнокафява маслообразна течност с отделена по стените светлобежова фина утайка и мирис, характерен за употребявана мазнина неприятен аромат. На база МЛЕ и придружаващите документи стоките са охарактеризират като смеси само от растителни мазнини и масла. Въз основа на изпитани шест показателя е прието, че пробите са негодни за консумация смеси от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла и техни фракции. На осн. правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителни бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518 , стоките с определените с МЛЕ характеристики попадат в обхвата на код 1518 009990, със ставка на мито по отношение на трети страни 7.7%. Спорния въпрос е относно естеството на внасяната стока и съответното и тарифно класиране. На база МЛЕ е прието, че стоките са негодни за консумация смеси от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла и техни фракции. В ЦМЛ са приложени всички възможни методи за идентификация и количествено характеризиране на процесната проба. При представяне на заключението в.л. по делото не е представило научен отговор. Счита, че няма спор относно това, че стоките представляват негодни за консумация смеси, поради което не следва да се кредитира заключението на в.л. По изложените доводи моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа депозираната жалба. Моли за отмяна на решението на ДРС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „а.б.“ ЕООД, чрез адв. М. оспорва жалбата. Поддържа, че съгласно практиката на СЕС, за да се гарантира правна сигурност и контрол, решаващ критерии за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества. Касаторът се позовава на Решение № С-571/2012 г. на СЕС, което в случая е неотносимо, т.к. внасяните стоки с процесната декларация не са идентични с тези внесени на 12.10.2018 г. Не е анализиран факта, че внасяното отработено масло не е стандартизиран продукт и обичайно е с различен състав, същото е събирано и изпратено като отпадък. Внесената стока е суровина, използвана за производство на биодизел, за което „А.Б.“ ЕООД има издадено комплексно разрешително. Сочи, че не са налице стоки с един и същи състав, процесната декларация не предхожда тази, по която са били взети проби. Неоснователно касаторът поддържа, че е доказал съдържанието на процесната стока, а именно че е смес само от растителни масла и мазнини. В тежест на АНО е да докаже, че стоките по декларация от 12.01.2021 г. и тази от 12.10.2018 г. са идентични, но и липсата на животински мазнини в продукта. Приложената по делото МЛЕ не доказва този факт, тъй като при лабораторното изследване са идентифицирани мастни киселини, които противно на посоченото в МЛЕ присъстват и в животинските масла и мазнини, както и че от мастно-киселинния състав не може да се съди за съдържанието на отпадъка. Приетата по делото СХЕ е категорична, че резултатите от резултатите от МЛЕ не може да се заключи категорично, че от стоката отсъстват животински мазнини, напротив налице са данни за съединения характерни и за животинските масла и мазнини. Счита, че при изготвяне на МЛЕ са използвани отменени стандарти. С решение № 36/18.08.2022 г. на ВАС е оставено в сила решение на АС – Русе, по адм.д. № 269/2021 г. с което е извършена промяна на кода по КН по процесната митническа декларация за внос. Отделно от това поддържа, че следва да се съобрази Регламент /ЕС/ 2022/2583 на Съвета от 19.12.2022 г. за изменение на Регламент /ЕС/ 2021/2278 за суспендиране на митата на Общата митническа тарифа, посочени в чл. 56, параграф 2, б.в от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за някой селскостопански и промишлени продукти, с който ставката мито за продукти от код по КН 1518 00 99 за биодизел е намалена на 2%, поради което не може да става въпрос за избягване на заплащане на публични вземания при внос. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В с.з. процесуалния представител на „а.б.“ ЕООД поддържа депозирани отговор, счита жалбата за неоснователна, моли да се присъдят сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и пледира за неговото оставяне в сила.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Производството ред ДРС е образувано по жалба на “а.б.” ЕООД, против НП №49 от 16.06.2021г., издадено от с.д директор на ТД Северна морска в Агенция ”Митници“, с което на „а.б.“ ЕООД за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 10 811.95 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. ДРС приел следната фактическа обстановка на 02.01.2021 г. на пристанище Варна Запад с м/к „ROZA A” пристигнали 5 контейнера, натоварени с общо 5 колета, бруто тегло 120 210 кг., декларирани като „отработено масло от растителен произход за технически цели“ с получател “а.б.” ЕООД. На 12.01.2021 г. за стоката е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система под: MRN 21BG002002043113R3/12.01.2021 г., с получател на стоката „а.б.“ ЕООД и износител: „***“, Дубай. Стоката била описана в е/д 6/8 като „отработено масло от растителен произход за технически цели“, с деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на трети страни 2 %, приложима спрямо държава на произход ОАЕ. За стоката били начислени държавни вземания в размер на 3 161, 38 лева мито и 32 602, 08 лева ДДС. Две години преди това на 12.10.2018 г. на МП „Варна Запад“ от името и за сметка на „а.б.“ ЕООД била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система под MRN 18BG0020020145773 за стока в контейнери №№ DFSU2223943 и CMAU1772493, с получател „а.б.“ ЕООД, ЕИК *** и износител „***”, Dubai. Стоката била описана в кл. 31 като „отработено масло то растителен произход за технически цели“, с деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на трети страни 2 %, държава на произход ОАЕ. От тази стока били взети проби за проверка на тарифно класиране от служител на „К.С.С.“ АД в присъствието на митнически служители. Изготвени били акт за отбиране на проба, издаден на 12.10.2018 г. от CSS Bulgaria, Протокол за вземане на проба № 30- МРР-М036891/12.10.2018 г., които били изпратени до Централна митническа лаборатория в Агенция „Митници“ с придружително писмо с per. № 32- 297293/15.10.2018 г По постъпила заявка в ЦМЛ била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 29_17.10.2018/02.02.2021 г. на ЦМЛ в ЦМУ на Агенция „Митници“, която заключила, че изпитаните проби представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции.

На 09.02.2021 г. било изготвено Становище от директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз, според което и съгласно експертизата, анализираните проби с лаб. кодове №№ 8428 2000 18 и 8429 2000 18 представляват нееднородна маслообразна течност с тъмнокафяв цвят и с неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. В пробите не се установява наличие на метилови естери на мастни киселини или парафинови въглеводороди. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоките не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция/. На база изпитани шест показателя - 1) органолептично описание, 2) мастно-киселинен състав, 3) качествена химична идентификация, 4) триглицериден състав, 5) йодно число и 6) свободни мастни киселини, МЛЕ дава отговор, че пробите представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, смес само от растителни мазнини и масла, без наличие на животински масла или техни фракции, а единствено на растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция/. На база резултатите от МЛЕ стоките се охарактеризират като негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни. На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоките, с определените с МЛЕ характеристики, попадат в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоките приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7, 7%. Стоките не се класират в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла. Предвид заключението на МЛЕ и становището на Дирекция „Митническа дейност и методология“ бил достигнат извод за осъществено на 16.04.2019 г. от дружеството митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни вземания. За нарушението бил съставен АУМН. Въз основа на акта било издадено НП, в което, позовавайки се на чл. 190 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. наказващия орган приел, че резултатите от МЛЕ № 29_17.10.2018/02.02.2021 г. на ЦМЛ в ЦМУ са валидни и за стоката по MRN 21BG002002043113R3/12.01.2021 г., доколкото била доказана идентичност на стоките - същото наименование, същия износител и получател.

За да отмени НП ДРС приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците. В АУМН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно - наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им. Въззивния съд е преценил, че НП е материално незаконосъобразно предвид следното: при издаване на НП позовавайки се на изготвената МЛЕ и становище на отдел „Митническа дейност и методология“., че стоката не се класира в декларирания код от позиция 1518, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла, или от животински и растителни масла, а анализираните от ЦМЛ стоки, които са идентични с процесните, представляват негодна за консумация смес само от растителни мазнини и масла. ДРС приел, че внесената стока представлява обща суровина, използвана за производство на биогорива, смеси от масла и мазнини, които са били използвани за готвене или пържене в хранителната промишленост, получени при обработка на продукти от животински и растителен произход, поради което събраната и доставена мазнина не може да е с един и същ състав. Внасяния продукт не е стандартизиран, той е нехомогенен и във всяка отделна транспортна единица. Въззивния съд е кредитирал приетата по делото СХЕ, предвид използваните методи за определяне на характеристиките на стоката: органолептично описание, йодно число и свободни мастни киселини са приложими и правилно подбрани, а използваните технически средства са необходими за измерване и изпитване. Резултатите от определяне на характеристики мастно-киселинен състав, качествена химична идентификация и триглицериден състав не доказват присъствие или отсъствие на животински мазнини в процесиите проби. Според в.л. правилно в МЛЕ е прието, че високото съдържание на свободни мастни киселини, както и външния вид дават основание изпитаните проби да се определят като използвани смесени пържилни масла, негодни за консумация, както и че те представляват негодна за консумация смес. Вещото лице е приело, че неправилно в заключението на ЦМЛ е прието, че на база определени стойности на мастно - киселинен и триглицериден състав изпитаните проби представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции. В.л. сочи, че компонентният състав на смесените животински и растителни масла и мазнини не може да се дефинира чрез определяне на „мастно - киселинния профил”, защото химичният състав на растителните и животински масла и мазнини е приблизително еднакъв, разликата се проявява в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. От МЛЕ не може да се заключи, че от внесените продукти отсъстват животински мазнини, респ. присъствие единствено на растителни мазнини и масла, тъй като идентифицираните мастни киселини в МЛЕ се съдържат и в мастно - киселинния профил на животинските мазнини. При тези установявания съдът е приел, че не е налице идентичност между стоките по двете митнически декларации, а изготвеното заключение по МЛЕ и резултатите не доказват отсъствието на животински мазнини в стоката. Направил е извод, че не е доказано вмененото във вина на дружеството нарушение, поради което НП е отменено.

Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са възраженията на касатора, че при постановяване на решението ДРС се е позовал едно хипотетично становище на в.л. Експертното заключение е прието в с.з. проведено на 26.01.2023 г., то не е оспорено от страните по делото, не е направено искане за назначаване на допълнителна или тройна експертиза. Наличието на събрани по делото доказателства които са противоречиви, не обосновава извод, че решението е постановено при неизяснени обстоятелства. Напротив в самото решение е направен анализ на събраните доказателства, като ДРС е посочил защо не кредитира заключението на МЛЕ.

Настоящия съдебен състав споделя доводите на ДРС, че внесената стока представлява обща суровина, използвана за производство на биогорива, както и че внесената стока е масла и мазнини, използвани за готвене или пържена, в ресторанти, бързо хранене и други, представляващи остатък, негоден за консумация. По отношение на съдържанието и качеството продукта не е стандартизиран.

Според КН в код 1518 се включват следните видове мазнини: "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". За код 1518 00 95, който е бил деклариран от дружеството е посочено, че се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", за които е определено конвенционално мито от 2 %. По код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00, до 1518 0095. Съгласно б.Б от Обяснителните бележки за позиция 15.18. се включват и използваните масла за пържене, съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска мазнина, както и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерстерифицирани, ако в процеса на модификация участват повече от една мазнина или масло, т.е наличието на смеси от растителен и животински характер. За правилното определяне на тарифния код на внесената стока са относими нейните обективни характеристики и състав, а не само и единствено описанието на произхода, тъй като Обяснителните записки към глава 15 от КН не се отнасят само към произхода, а и към обективните и аналитични характеристики, начина на получаването, под код 1518 00 95 не е посочено като изискване процентното съотношение на растителни към животински мазнини или обратното, че то да бъде установявано количествено. От какви конкретно растителни мазнини и масла или от какви животински и растителни мазнини и масла е смес продукта, както и какво е преобладаващо няма отношение към класирането на продукта в Комбинираната номенклатура на ЕС по код 1510 00 95, опоменавайки ги като „негодни за консумация смеси“, за разлика от предходните и последващи кодове по КН, а изисква по съдържанието си да са от смесен характер, т.е да съдържат както растителни масла/ мазнини, така и животински такива или техни фракции. От приетото по делото заключение по СХЕ се установява, че определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на внасяната стока не може да е критерии за определяне тарифния код на стоката, тъй като компонентния състав на смесените животински и растителни масла и мазнини не може да се дефинира чрез определяне на МКП, поради това че химичният състав на растителните и животински масла и мазнини е приблизително еднакъв, разликата е в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. От МЛЕ не може да се заключи с категоричност, че от продукта липсват животински мазнини, респективно, че присъстват единствено растителни мазнини и масла. Правилни са изводите на ДРС, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, че дружеството е осъществило вмененото му във вина нарушение, поради което НП следва да се отмени.

Предвид крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените от довереното му дружество разноски, за касационната инстанция.

Неоснователно е направеното в о.с.з. възражение на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по касация страна, като се има предвид, че договореното възнаграждение между нея и представляващия я адвокат предвид представения договор и извлечение от банкова сметка ***. Размерът на адвокатския хонорар е определен съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в предвидения в закона минимум.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/22.03.2023 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД 20223120200387/2022 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 49/16.06.2021 г., издадено от с.д. директор на ТД Митница – Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 811,95 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ на „а.б.“ ЕООД.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „а.б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „България“ № 23, представлявано от Д Ф М сумата от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева стопени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

	Председател:
	Членове: