Р Е
Ш Е Н И Е №905
гр. Перник, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 1201/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за разглеждане при условията на
субективно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл.79, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД вр.
с чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца на част от
вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която
ищецът е поемател, ответникът Е. Ю. М.- издател, а
останалите ответници „Юли-Мце“
ЕООД, Й.А.Й. и Л.М.Б. – поръчители, за
сумата от 19 931 лева.
Ищцецът „Устои“ АД твърди, че подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответниците
Е. Ю. М., „Юли-Мце“ ЕООД, Й.А.Й. и Л.М. М. при условията на солидарност за сумите от 19 931.00 лв.,
представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 27.04.2016г. с място на
издаване гр.Перник и предявен на длъжника на 27.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 19 931,00 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.10.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 398,62 лв. за държавна
такса.
Срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение №3101/04.10.2017г. в
законовия срок по чл.414 ГПК постъпили
възражения от четиримата длъжници.
След постъпилите възражения в срока по чл.415 ГПК бил предявен процесният специален установителен
иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е поемател,
а ответникът Е. Ю. М.Б. - издател по запис на заповед от 27.04.2016г. за сумата
от 20103 лв. Твърди, че ответниците „Юли-Мце“ ЕООД, Й.А.Й.
и Л.М.Б. се задължили като поръчители по същия запис на заповед при условията
на издаването му. Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на
издателя и авалистите на 27.04.2016г., но последвало
частично плащане на сумата от 172 лв., при което ответниците
останали задължени по менителничния ефект за
разликата от 19 931 лв. Едновременно с това твърди, че записът на заповед
бил издаден като обезпечение на паричен заем от 20 000 лв., който ищецът
като финансова институция предоставил на Е. Ю. М.Б. по нейно искане за
отварянето на нов търговски обект, закупуване на магазин и оборотни средства.
Твърди, че на 30.09.2014г. Е. Ю. М.-Б. подписала договора за кредит лично и
като законен представител на „Юли-Мце“ ЕООД, като
връщането на сумата било обезпечено с издаването на запис на заповед и
поръчителство от Й.А.Й. и Л.М.Б.. Твърди, че по повод искане от Е. Ю. М.
условията по кредита били предоговорени, за което
страните подписали анекс от 27.04.2016г. , ведно с нов погасителен план и процесният запис на заповед, авалиран
от „Юли-Мце“ ЕООД, Й.А.Й. и Л.М.Б.. Твърди, че ответниците не изпълнявали задълженията си по договора за
кредит, поради което и на основание чл. 9, ал. 1 т. 3 от същия настъпила
незабавна предсрочна изискуемост на всички задължения по него.
По така изложените съображения отправя искане
към съда да признае за установено съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски,
С отговора на исковата молба ответниците навеждат възражения за недължимост
на процесното вземане със съображение за нищожност на
издадения запис на заповед, поради предявяването му за плащане в деня на
издаването му. На следващо място, оспорват твърденията на ищеца, че записът на
заповед е издаден във връзка с твърдяното каузално правоотношение – договор за
заем. Твърдят, че последният е нищожен поради противоречие със закона, липса на
форма и противоречие с добрите нрави. В тази връзка поддържат, че договорът за
заем е сключен в нарушение на формалните и съдържателните изискванията на ЗПК.
Сочат, че ищецът не е предоставил информацията и разясненията по чл. 5 и чл. 6 ЗПК преди сключването на договора, че същият е оформен в шрифт в по-малък от
предвидения в закона размер, че не са посочени ясно и точно по вид и по размер
таксите и комисионните, които се събират от кредитора, че предвидените годишен
процент на разходите, лихви и неустойки били прекомерени.
Заявяват, че договорът и анексът към него съдържали клаузи, които ограничавали
и изключвали правата на заемателя като потребител. На
следващо място се позовава на нищожност на клаузите за размера на възнаградителната лихва и предсрочната изискуемост на заема
поради противоречието им с добрите нрави. При условията на евентуалност правят
възражение за недължимост на сумите с ненастъпил
падеж съгласно погасителния план. Претендират разноски.
Районен
съд-Перник, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 4046/2016г. по описа на РС-Перник, се установява, че по заявление на ищцеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу ответниците Е. Ю.Б.– като издател,
и Й.А.Й., Л.М.Б. и „ЮЛИ-МЦЕ“ ЕООД като поръчители за солидарното заплащане на сумата
19 931 лв. представляваща главница по запис на заповед, издаден на 27.04.2016г.
с место на издаване гр. Перник и предявен за плащане на 27.04.2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 398,62 лв. за разноски за платената държавна такса в
заповедното производство.
Срещу заповедта изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от четиримата ответници,
като след това в указания му едномесечен
ищцовото дружество е предявило иск по чл. 422 за
установяване на вземанията си.
От представения по ч.гр.д. №4046/2016г. по
описа на Районен съд-Пенрик запис на заповед се, че
установява, че ответникът Е.Ю.М. е издател, ищецът „Устои“ АД гр. София – поемател, а
останалите трима ответници – Й.А. Й., Л.М.Б. и „Юли-Мце“ ЕООД са поръчители по запис на заповед, издаден на
27.04.2016г. за сумата от 20 103 лева с падеж на предявяване и място на плащане
в офиса на дружеството-кредитор, с посочен в заповедта адрес. Върху ценната
книга са направени отбелязвания за предявяването й на издателя и всеки от
тримата авалисти на 27.04.2016г.
С доклада по делото, държан с протоколно определение в проведеното на
21.06.2017г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни
обстоятелствата, че ответникът Е. Ю. М. е издател по записа на заповед, по който поемател е ищецът, а ответниците Юли-Мце“
ЕООД, Й.А.Й. и Л.М.Б. са авалисти, както и че процесният запис на заповед е предявен за плащане на ответниците на 27.04.2016г., че е платена сумата от 172 лв.
по записа на заповед и че вземането, чието установяване се търси, не е платено.
От удостоверение № BGR00098, издадено от БНБ / на л. 63 от
делото/ е видно, че „Устои“ АД гр. София е вписано като финансова
институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ.
По делото е представен формуляр за кандидатстване за бизнес кредит с вх. № 180/01.09.2014г. от Е.Ю.М. като кредитоискател / на л. 27 от делото/. В същия е обективирано искане за предоставяне на кредит за сумата от 20000 лв. с цел развитие на упражняваната от кредитоискателя стопанска дейност на адрес ул. „Найов Цанов“ №14, а именно – отваряне на нов обект, закупуване на оборудване и оборотни средства. В искането е посочено, че бизнесът, за който се търси кредитиране, се упражнява от търговец с фирма „Юли-Мце“ ЕООД с представляващ Е.Ю.М. с предмет на дейност търговия и посочени три обекта – два магазина и един бутик.
От приетия Договор за паричен заем с поръчителство №0498/30.09.2014г. се установява, че на последната дата между на “Устои” АД от една страна като заемодател, Е.Ю.М. и „Юли-МЦЕ“ ЕООД, представлявано от Е.Ю.М. от друга страна като заематели и Й.А.Й. и Л.М.Б. - като поръчители, е сключен договор за заем, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на заемателите паричен заем за сумата от 10,225.84 евро, които се равняват на 20 000 лв., изчислени по курса на БНБ към датата на подписване на договора. Посочено е, че сумата се отпуска за нуждите на бизнеса на заемателите, а именно – за погасяване на два кредита в „Микрокредит“ АД и „Кредисимо“ АД с плащане от „Устои“ АД, за покупката на компютърна система, оборудване, обзавеждане и освежителен ремонт, както и за освежиелен ремонт. В чл. 1(2) от съглашението е посочено изрично, че договорът влиза в сила от момента на извършване на паричен превод по сметка на заемателите и е в сила до окончателното изплащане на всички задължения по него. В чл. 1(3) е посочено, че заемателите дължат на заемодателя възнаграждение в размер на 9,5 % годишна лихва, която за целия период на ползване на заема е в размер на 2 914.36 евро, което представлява 5 700 лв., изчислени по курса на БНБ към датата на подписване на договора. В чл. 1 (4) от съглашението е посочено, че заемателите се задължават да върнат заетата сума в размер на 10 225,84 евро и уговореното възнаграждение в размер на 2 914,36 евро при условията и реда на договора и погасителния план, който е неразделна част от него, по курса на БНБ в деня на плащането. Видно от уговорката по чл. 2(1) страните са уговорили, че заемателите дължат на заемодателя еднократна такса за обслужване в размер на 409,03 евро, което представлява 800 лв., изчислени по курса на БНБ към датата на подписване на договора, като тази сума ще бъде удържана от размер на отпуснатия заем в деня на превеждането му по банковата сметка на заемателите. С чл. 2(2) страните са уговорили, че заемодателят се задължава да нареди сумата от 9 816,80 лв., или 19 200 лв. по курса на БНБ към датата на подписване на договора, представляваща разликата между заемната сума и таксата за обслужване на кредита, по следния начин: 3 565,85 лв. по сметка на „Микокредит“ АД, 804,11 лв. по сметка на „Кредисимо“ АД и разликата от 14 830,04 лв. по сметка на заемателите. В чл. 6 от съглашението е посочено, че при забава заемателите дължат такса управление на рисков заем в размер на 1% за всеки закъснял ден върху просрочената сума (главница и лихва), но не повече от 14 дни. В чл. 7 от договора е посочено, че изпълнението на задълженията на заемателите по него се обезпечават чрез поръчителството от Й.А.Й. и Л.М.Б. и запис на заповед. Разпоредбата на чл. 9(1) т. 3 от съглашението се предвижда, че договорът се прекратява едностранно от заемодателя при неизпълнение от страна на заемателите на което и да е задължение по договора, при което цялата сума става изискуема веднага, като заемодателя има право да пристъпи към събирането на цялата дадена в заем сума, ведно с договорената лихва, неустойки и разноски, В чл. 11 е посочено, че в случай на забава на заемателите при връщане на заема същите дължат неустойка в размер на законовата лихва за забава върху стойността на просрочената сума за всеки просрочен ден.
На първа страница на договора / на л. 64 от делото/ е направено отбелязвне от Е. Б, че го е получила в оригинал, ведно с приложения към него погасителен план.
Представено е искане с вх. № 6/14.01.2016г. от Е.Ю. М.-Б за предоговаряне на условията по отпуснатия и кредит / на л. 18 от делото/.
Видно от анекс към договор за паричен заем №0498/30.09.2014г. със същия се предоговарят съществуващите към датата на подписването му задължения на заемателите към ищеца, като дългът се преструктурира в съответсие с погасителния план /на л. 16 от делото/.
Останалите ангажирани по делото писмени доказателства съдът не обсъжда като неотносими.
От
разпита на свидетелката Лилия Любенова Христова – служител по трудово
правоотношение с ответника, които съдът прецени в съответствие при изискванията
на чл. 172 ГПК, като отчете евентуалната заинтересованост на свидетелката, и
кредитира като обективни и достоверни, се установява, че ищецът осигурява
кредитиране за бизнес цели. Свидетелката заявява, че процесът на отпускане на
всеки заем включва и изискването на доказателства, удостоверяващи обстоятелството,
че лицето, поискало кредита, развива бизнес, и ще разходва получените средства
в тази връзка.
От приетото неоспорено
заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза по делото се
установява, че текстът на процесните договор за
потребителски кредит и приложенията към него, запис на заповед и анекс към
договора за кредит са изпълнени на шрифт „Ариал“ с
големина на буквите „8“.
От заключението на
извършената по делото първоначална съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Я.П.А.
/ на л. 83-93 от делото/, е видно, че
след направено проучване на официално публикувани данни и от данни от служители
за размера на договорната лихва, при която от банкови институции са
предоставени потребителски кредити на физически лица през периода, в който е
сключен процесния договор и анекса към него, вещото
лице е достигналои до извод, че същият варира в
интервала между 7,90 % до 14,95 % в
зависимост от множество фактори, вкл. размера на кредита и срока на
погасяването му, таксите по усвояването и обслужването му, предоставянето на
обезпечение и вида му, вкл. данните от предварителното проучване на
имущественото състояние на кредитоискателя и поръчителите и резултатите от
направената оценка на риска. Вещото лице е посочило в заключението си и е
уточнило в съдебно заседание при изслушването му, че договореният размер на възнаградителната лихва от 9,50 % съгласно договора, се
изчислява като проста лихва по погасителния план, т.е. върху целия размер на
отпуснатата сума, без да се отчитат направените плащания. При тази особеност
при изчислението на лихвата, същата се развява на 17,095 % лихва върху непогасената част от
заетата сума. При сравнение на така получения размер на лихвата върху непогасената част от главницата и най-високия
лихвен процент за същия период, при който банкови институции са предоставени
потребителски кредити на физически лица, вещото лице е констатирало 1, 14 пъти превишение по договорените между страните условия за
кредитиране. По-нататък вещото лице е направило сравнение след анализ на
данните по погасителния план към анекса от 27.04.2016г., като в таблица №3 на
л. 6 от заключението е обобщило, че размерът на задълженията по погасителния
план към анекса при годишна проста лихва от 9,5 % и добавка от 6,66 %
съответства на годишна лихва от 27,744 %, което е 2,06 пъти повече от лихвения
процент по предоговаряни потребителски кредити с
банкова институция за същия период. Вещото лице е посочило, че по процесния договор за заем с поръчителство и анекса към него
липсват данни за размера на годишните разходи. Според експерта, ако се вземе
най-високият % ГПР за периода и същият се сравни с ГПР, изчислено с кредитен
калкулатор за заема, се получава превишение от 1,286
пъти, съответно 1,977 пъти при съобразяване с предоговорените
условия по анекса от 27.04.2016г. Вещото лице е посочило, че няма данни за
договорени такси за неизпълнение по предоставени потребителски кредити в размер
на 20 000 лв. със срок на погасяване 36 месеца, които да са индивидуални
спрямо размера на кредита, периода на погасяване, обезпечение, поръчители,
доходи на кредитополучателя и, брой членове, издържани от тези доходи и др.,
поради което не дава отговор на последния от формулираните от ответника
въпроси.
В допълнителната
съдебно-икономическа експертиза / на л. 111-117 от делото/ същото вещо лице е
посочило, че предоставеният заем е осчетоводен при ищеца по партида на Е. Ю. М.
като главница и лихва в общ размер на 25,700 лева, Вещото лице е посочило, че
след подписване на анекса е сторнирана неплатената
лихва по погасителен план и е начислена сума в размер 6 564 кева, представляваща лихва по погасителния план към анекса.
Според експертизата на Е.Ю.М. е
преведена сумата от 14 830,04 лв. по договора. Вещото лице е посочило, че след сключване на
анекса от 27.04.2016г. заемателите са платили сумата
от 200 лв. на 31.05.2016г., след което не са плащали суми за погасяване на
заема и са изпаднали в просрочие на погасителната
вноска с падеж 17.06.2016г. За периода от сключването на договора за заем до
датата на сключване на анекса заеемополучателите са
платили общо сумата от 10 326 лв, с които са
погасени 6 461 лв. от главницата, 3 565 лв. от лихвата и 300 лв.
такса за управление на рисков заем. За периода от датата на сключване на анекса
към договора за паричен заем до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК заемополучателите са платили общо 200 лв., с
които са погасени 18 лв. от главницата и 182 лв. от лихвата, или общо
погасените суми по договора са 6 479 лв. главница, 3 747 лв. лихва
и 300 лв. такса управление рискови
заеми. Вещото лице е посочило, че в изпълнение на чл. 1(1)
от договора за кредит ищецът е превел 804,11 лв. по банкова сметка *** „Кредисимо“ АД, посочвайки в основанието на превода ии името Е.Ю. М.–Банчева и ЕГН на последната, както и
сумата от 3 565,85 лв. в полза на „Микрокредит“
АД с основание на превода – договор № 1161-10075948/25.08.2014г. Според
експертизата размерът на договорната лихва за периода от датата на предоставяне
на заема по сключения договор за паричен заем с поръчителство до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, е 4 969, 10 лв.
Заключението
на съдебно-икономическата експертиза, вкл. допълнителна такава съдът възприема
като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните в
заповедното производство се установява идентичност на претендираните
вземания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
същият се явява процесуално допустим.
По същество:
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед /т. 17 от Тълкувателно решение №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ/.
Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна. Наведеното от ответниците възражение, че същият е нищожен, поради предявяването му за плащане в деня на издаването му, е неоснователно. Запис на заповед с падеж на предявяване трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимо условие за определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този момент; издателят отлага изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за плащане. С извършването на предявяването, до знанието на издателя се довежда и на кого трябва да плати - преди плащането записът на заповед може да е джиросан на друго лице / в този смисъл е Решение № 112 от 23.06.2016 г. по т. д. № 1556 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/. С предявяването на записа на заповед в деня на издаването му вземането по него става изискуемо в същия ден, което не е забранено от закона, и не прави записа на заповед нищожен, доколкото не внася неустановеност в датата на падежа като задължителен реквизит в съдържанието на менителничния ефект.
По делото ищецът навежда с исковата молба твърдението, че вземането му по записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение – договор за заем, като провежда успешно доказване в тази насока. Установява се, че между страните е сключен договор за заем, в обезпечение на който е издаден процесният запис на заповед. Заемополучатели по договора са Е. Ю. М. и представляваното от същата юридическо лице „Юли-Мце“ ЕООД, а останалите двама ответници – Й.А.Й. и Л.М.Б. са поръчители по същия договор.
Неоснователно е възражението на ответниците, че по отношение на Е. Ю. М.договорът има характера на потребителски кредит, поради което съдът не дължи обсъждане на всички релевирани доводи в тази насока, мотивирани с приложението
на ЗПК за процесното каузално правоотношение. За да
достигне до този извод съдът съобрази преди всичко разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съгласно която потребител по смисъла на този закон е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. В случая от доказателствата по
делото се установява по категоричен начин, че Е. Ю. М. е подала искане за
отпускане на бизнес кредит с конкретна цел – отваряне на нов обект, закупуване
на оборудване и оборотни средства за бизнеса, който същата развива под
регистрацията на търговеца „Юли-МЦЕ“ ЕООД. От тук следва извод, че физическото
лице-заемател не е действало извън рамките на своята
търговска дейност. В допълнение на изложеното, от разпита на свидетелката Лилия
Любенова Христова справка в
общодостъпния интернет сайт на ищеца на адрес http://www.ustoi-businesscredit1.org
се установява, че последният предоставя само бизнес
кредитиране. Отделно от това, по делото се установява по безспорен
начин, че Е.М. е законен представител на дружествотоп-заемател
–„Юли-Мце“ ЕООД, поради което и предвид тази връзка
от функционално естество, физическото лице не може да се счита за потребител в
конкретното правоотношение. Аргументи в тази насока могат да се открият в
отговора на преюдициалното запитване, даден в Решение
на СЕС от 14.03.2013г. по дело С-419/11, в което се приема, че физическо лице,
което има тесни професионални връзки с дружество, като например договор, или
мажоритарно участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на
тази разпоредба, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за
гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с
получаването на кредит“. В този смисъл с решение №38/23.06.2017г. по т.д. №
2754/2015г.и с решение № 84/20.07.2017г. по т.д. № 1934/2015г. ВКС на РБ, ТК, I o., е приел, че физическо
лице-съдлъжник по договор за банков кредит, или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучател е търговец, не може да има
качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако това лице има тесни професионални (функционални) връзки
със съответното дружество, като например неговото управление или мажоритарно
участие в същото.
По изложените съображения съдът не споделя доводите на ответниците
за нищожност на каузалното
правоотношение поради противоречието
му с ЗПК и приема, че по делото
се установява сключването
на договор за заем за сумата от 20 000 лв., по силата на който и по арг. от разпоредбата на чл. 304
и чл. 138 ЗЗД ответниците са
се задължили при условията
на солидарност да върнат на
ищеца-заемател отпуснатата
им парична сума, ведно с договорената лихва.
По отношение на последната
съдът намира, че уговорката за размера й е нишожна
в хипотезата на липса на съгласие. В тази връзка съдът съобрази
заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно-икономичекса
експертиза, от което приема
за установено, че размерът
на начислената лихва по първоначанлия
и по предоговорения погасителен
план не съответства на изрично
уговореното между страните.
Нещо повече, вещото лице заявява, че е достигнало до изводите си за действителния
размер на начислената
възнаградителна лихва едва след като
е получило допълнителна информация от ищеца,
че същата се начислява върху целия размер на заетата сума за целия срок на
договора за заем. Т.е. дори и лице със специални икономически
познания не е могло да достигне след анализа на договорните клаузи и на погасителния план до извод за алгоритъма,
при който е начислена възнаградителната
лихва. Отделно от това, самият алгоритъм на изчислението протиовречи на
института на договорната лихва, която
има характера на възнаграждение
за предоставен паричен ресус, поради което
и в практиката е установено
същата да се начислява върху непогасената част от задължението. Изчисляването на задължението за лихва и върху погасените суми, като отклонение от обичайната търговска практика, е следвало да
бъде изрично договорено
между страните, а в случая липсва
съгласие за това.
Предвид изложеното, съдът приема, че уговорката за размера на дължимата се възнаградителна лихва е нищожна. По аргумент от разпоредбата на чл. 309а ТЗ, обаче, заемателите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В случая между страните е уговорено разсрочено плащане с погасителния план от 27.04.2016г. и ответниците дължат само сумите, чиято изискуемост е настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга (в този смисъл е Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). Дори и да не е предвидено изрично като изискване по договора, за отнемане преимуществото на уговорените в полза на длъжника срокове кредиторът е следвало да упражни правото си да прекрати действието му и да обяви предсрочна изискуемост на всички вземания с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което и съдът приема, че предсрочна изискуемост не е настъпила.
Няма спор и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че след подписване на менителничния ефект и погасителния план от 27.04.2016г. заемателите са платили сумата от 200 лв., с което плащане са погасени 18 лв. от задължението им за главница.
При горните съображения съдът достига до извод, че ответниците дължат на ищеца сумата от 854 лв., формирана от размера на дължимите се вноски по погасителния план с падежи на 17.06.2016г., 18.07.2016г., 17.08.2016г. и 17.09.2016г. Върху всяка от тези суми на основание чл. 309а, ал. 2 ТЗ ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за времето от падежа на всяка от вноските до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 30.09.2017г., което на основание чл. 162 ГПК съдът определя в размер на 4,34 лв.
Предвид
изложеното, следва да се приеме,
че претенцията е основателна
и доказана до сумата от 854 лв.,
представляваща вноски за главница
по договора за заем между страните с настъпил падеж на 17.06.2016г., 18.07.2016г.,
17.08.2016г. и 17.09.2016г. по погасителния план от 27.04.2016г. и за сумата от
4,34 лв. за обезщетение за забава върху всяка от тези сума за времето от
настъпване на падежа им до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, или общо за сумата от 858,34 лв. по записа на заповед от
27.04.2016г. За разликата до пълния
предявен размер от 19931 лв. искът следва да бъде отхвърлян като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, или ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 17,17лв. за разноски за платена държавна такса в заповедното производство и 68,84 лв. за разноски в исковото производство (за платена държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещото лице).
Ответниците не са представили доказателства за направени разноски в заповедното производство. В исковото производство същите са направили разноски в общ размер от 560 лв. за възнаграждение на вещи лица. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна помощ в хипотезата на чл. 38 ЗА не следва да се уважава, доколкото в договора за правна помощ ( на л. 51 и л. 103 от делото) липсва двустранно постигната уговорка за това. В преписа на л. 103 е направено допълване в текста в този смисъл с указание, че поправката е направена от адвоката, но липсват подписи за клиентите, пори което и по арг. от чл. 20а ЗЗД съдът намира, че такава уговорка не е постигната между страните. Ето защо ответниците имат право на сумата от 535 лв. за разноски от направените такива за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от “УСТОИ” АД, ЕИК ********* срещу Е.Ю.М. с ЕГН **********, Й.А.Й., с ЕГН **********, Л.М.Б., с ЕГН **********, и “ЮЛИ – МЦЕ” ЕООД, с ЕИК *********, че
ответниците дължат СОЛИДАРНО на ищеца сумата
858,34 лв., представляваща главница
по запис на заповед, издаден на 27.04.2016г. като обезпечение за изпълнението
на задълженията по Договор за паричен заем с поръчителство №0498/30.09.2014г., ведно
със законната лихва, считано от дата
на постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 03.10.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
съществуването на вземането за разликата до пълния предявен размер от 19 931.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.Ю.М. с ЕГН **********, Й.А.Й., с ЕГН **********, Л.М.Б., с ЕГН **********, и “ЮЛИ – МЦЕ” ЕООД, с ЕИК ********* да заплатят “УСТОИ” АД, ЕИК ********* сумата от 17,17 лв. за разноски в заповедното производство и 68,84 лв. за разноски исковото производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “УСТОИ” АД, ЕИК ********* да заплати на Е.Ю.М. с ЕГН **********, Й.А.Й., с ЕГН **********, Л.М.Б., с ЕГН **********, и “ЮЛИ – МЦЕ” ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 535 лв. за разноски в исковото производство, съобразно отхвърлената част от иска.
След влизане на решението в сила заверен препис от
него да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. №4046/2016г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: