Р Е Ш Е Н И Е № 260151
гр. Сливен, 19.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, III-ти наказателен състав,
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДИМОВА
при секретаря Виктория Мустакова, след
като разгледа докладваното от председателя АНД № 233 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод
жалба от С.К.П. против НП издадено от Началника на РУ към ОД на МВР гр. Сливен,
с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250 лева, за нарушение на
чл. 483, ал.1т.1 от КЗ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован
се явява и се представлява от адв. П. ***. Същият поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление като твърди,че жалбоподателят не е
управлявал мотопеда.
В с.з. административно – наказващият
орган, редовно призован, не изпраща свой представител.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.07.2019 г. около 11:15
часа,жалбоподателят е бил установен да управлява, в гр.Сливен на ул.“Коста
Велков“, в посока ул.“Т.Асенов“ мотопед марка
„Хонда АФ 49“ с peг. № СН****С.
Същият е нямал предпазна каска , което е станало причина да бъде спрян за
проверка от служители на РУ при ОД на МВР-Сливен. В хода на проверката било
установено ,че мотопеда е негова
собственост, същият е с двигател с мощност 50 кубика и за него собственика няма валидна
застраховка „гражданска отговорност“ към часа и датата на проверката.
Въз основа на горното на жалбоподателят е бил съставен АУАН и издадено НП , с което
АНО е приел ,че е налице нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638,ал.1т.1 от КЗ му е наложил глоба в размер на 200лв.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на актосъставителя И. и на св. С. като последователни и напълно покриващи се с
останалите писмени и гласни доказателства. Кредитира и показанията на св.
Георгиев . Въз основа на показанията на
първите двама свидетели, съдът прие за безспорно установено ,че жалбоподателят
е управлявал МПС, а не го е бутал каквато е защитната теза на тъжителя. Това обстоятелство
се доказа безспорно, тъй като както актосъставителя така и свидетеля са
категорични, че са наблюдавали движението на жалбоподателя и ,че същият се е
движел макар и с бавна скорост. Това обстоятелство не можа да се опровергае и
от показанията на св.Георгиев. Действително този свидетел твърди, че е видял
как жалбоподателят бута мотопеда и
уточнява, че се е движил пеш и встрани от мотопеда като по този начин го е бутал.
По делото обаче,не се доказа този свидетел да е наблюдавал жалбоподателя и
поведението му непрекъснато, включително и до спирането му от страна на
полицейските служители. Напротив, самия свидетел заявява, че е видял как
жалбоподателя бута мотопеда, след което е отишъл да си купува кафе и е
забелязал жалбоподателя повторно, едва когато същият е бил спрян за проверка. Така установеното налага
безспорния извод, че макар и кредитирани показанията на този свидетел не могат
да оборят твърденията на полицейските служители във връзка с извършеното от
жалбоподателя нарушение.
Съдът дава вяра и на писмените
доказателства приобщени по съответния
процесуален ред към делото, включително на приложения по делото АУАН като в
тази връзка не приема за основателно направеното възражение за нарушено право
на защита. На жалбоподателят е предоставена възможност да опише възраженията си
като в посочената графа същият не е вписал нито, че е бутал мотопеда, нито, че
го е карал по инерция каквато защитна теза излага в хода на съдебното
производство.
Съдът не приема за основателно
твърдението за нарушено право на защита предвид малкото предоставено място за
записване на възраженията в АУАН, по време на проверката, тъй като в тази
връзка в ЗАНН е налице възможност в тридневен срок от съставянето на АУАН да се
подадат писмени възражения пред АНО. Жалбоподателят не се е възползвал от тази
възможност.Съдът счита за неоснователно и твърдението на процесуалния му
представител, че проверяващите са длъжни
да осигурят, включително чрез предоставяне на друга празна бланка от АУАН възможност за вписване на по –дълги
възражения и противното води до
нарушаване на правото му на защита .
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество – неоснователна.
Безспорно се установи, че жалбоподателят
е извършил административното
нарушение, поради което
административно-наказателния орган е ангажирал и административната му отговорност.
Съдът
не констатирал в хода на административно-наказателното производство да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до
цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по
предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.
Налице е яснота относно административното нарушение, вменено на
жалбоподателя,включително относно качеството, в което същият е наказан, а
именно като лице, собственик на МПС.
По делото е безспорно установено, че
жалбоподателят не е имал валидна и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното
МПС към момента на нарушението,поради което АНО правилно е ангажирал
административната му отговорност по чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ,съгласно който
„Физическо лице,което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Р.БЪЛГАРИЯ и не е спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.Нарушението е
на просто извършване и от субективна страна е осъществено умишлено, тъй
като водачът на МПС-то е длъжен да следи дали същото има изрядни документи,
след като го управлява.
Относно размера на
наложената глоба съдът приел, че същия е определен в абсолютно число и на
основание чл.638, ал.1т.1 от КЗ, поради
което не са налице основания за изменението. Счита същия за
съответен на извършеното и на личността на нарушителя.
Съдът не установи , че процесното
нарушение се отличава със степен на
обществена опасност по-ниска в сравнение с тази на обикновени случаи на
нарушения от същия вид, поради което прие, АНО правилно не го е квалифицирал като
маловажен случай по смисъла на чл. 28б,”А” от ЗАНН.Мотив в тази насока са
множеството предишните нарушения на
правилата за движение/видно от справка за нарушител приложена по делото/и
обстоятелството ,че по време на проверката жалбоподателят е допуснал и още едно
нарушение, за което също му е съставен АУАН.
Ръководен
от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0804-001913/23.08.2019 г. на началника на РУ при
ОД на МВР гр. Сливен, с което на С.К.П. с
ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена глоба в размер на 250 /двеста и
петдесет / лева за нарушение на чл. 483, ал,1т.1 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: