Р Е Ш Е Н И Е
927/8.12.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на шести ноември през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн
при
секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от районният съдия гр.д. №965 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство и образувано въз основа на
предявен от Е.Й.
и М.К., граждани на Република Турция срещу И.Ф.И. с ЕГН: ********** и Н.М.И. ***
с правно основание чл.108 от ЗС, с искане ответниците да бъдат осъдени да
предадат на ищеца владението върху недвижим имот посевна площ/нива/ от
9,498дка, четвърта категория в местност *** имот №10049 по плана за земеразделяне на
с.***, община ***, Шуменска област ЕКАТТЕ ***. Ищците излагат, че са придобили
собствеността върху имота по силата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател С. А. Е.. Към момента имотът се намирал във
владение на ответниците. Като акцесорно искане към така предявеният главен иск
или като втори главен иск, се моли да бъде отменен административен акт, с който
е било оземлено семейството на ответниците като малоимотни и безимотни граждани
по чл.20 от ЗСПЗЗ. Съдебното
производство, в частта му относно иск за отмяна на Решение №6 за оземляване на
малоимотни и безимотни граждани по чл.20 от ЗСПЗЗ, на осн.чл.537 ал.2 от ГПК, е
прекратено с влязло в законна сила определение, като недопустимо.
На основание чл.131 ал.1 от ГПК на ответниците е
изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като е предоставен
едномесечен срок за отговор. Във
визирания срок ответниците депозират
отговор, в който оспорват иска. Твърдят че са собственици на имота и правят
възражение за придобивна давност за периода от 22.06.2011г.- 31.12.2013г. Сочат,
че не е доказана активната процесуална легитимация на ответниците, поради
различие в имената на праводателя, както и факта на владение.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Ищците се легитимират, като собственици на процесния
недвижим имот, представляващ
посевна площ/нива/ от 9,498дка, четвърта категория в местност *** имот №10049 по плана за земеразделяне на
с.***, община ***, Шуменска област ЕКАТТЕ *** по силата на наследствено
правоприемство, в качеството
им на наследници на С. Й./С. А. Е./- техен баща, роден на ***г. и починал
на 09.08.1990г. Видно от приложения
документ, земите били възстановени с Решение №13 от 19.08.1992г. на ОСЗ с.Хитрино на наследници
на С. А. А., като тези имена са посочени в Заявление
вх.№5298 от 08.10.1993г., депозирано от ищеца до ПК, което е последващо
Решението за процесния имот и не може да бъде установено до колко е релевантно
по делото. С Протокол от 16.12.1994г. наследниците били въведени във владение
на имотите, възстановени с посоченото Решение. Представена е служебна бележка,
издадена на Р. М. И., която не е страна по делото, че С. А. А. е внесъл в ТКЗС с.*** 48дка. Във всички представени документи,
включително Удостоверение за наследници, общия наследодател фигурира с фамилно
име Е., като в копие от
семеен регистър е посочено, че същия е роден на ***г., дата която се различава
от документите, издадени в Република Турция, приложени по делото в заверен
превод с апостил/Емигрантски паспорт и др./. Или единствените документи, в
които твърдения наследодател е посочен в фамилно име „А.“ са тези във връзка с възстановяването
на земите, както и протокола за въвод във владение. По никакъв начин по делото
не е установено, че ищците са наследници именно на С. А. А.. Представената от тях Декларация в този
смисъл няма доказателствена сила обвързваща съда, защото представлява изявление
на страната, съдържащо изгодни за нея твърдения.
Ответниците,
които са съпрузи от 14.01.2000г., видно от Удостоверение за граждански брак,
издадено въз основа на Акт за брак №***., се легитимират като собственици на процесния имот по
силата на Решение №6/22.06.2001г. на Общинска служба по земеделие и гори-
Хитрино, издадено на основание чл.20 от ЗСПЗЗ и чл.21 ал.3 от Наредба за
оземляване на беизимотни и малоимотни граждани, което е вписано в СВ. Според
представените доказателства до заплащането на дължимата сума от 502,63лв. по
отношение на имота била учредена законна ипотека, заличена на 19.02.2013г. От
свидетелските показания се установява, че от момента на оземляването до края на
стопанската 2013г. или повече от 10г. ответниците владеят и обработват имота,
като никой не е предявявал претенции към него.
По отношение на възражението за невъзможност
за наследяване от чужди граждани, каквито са ищците, направено от ответниците, съдът
намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 3, ал.4
от ЗСПЗЗ /в редакцията й към ДВ, бр. 28/1992г./ гласи, че чужди
граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон и
са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят, но
същата не предвижда санкционна последица във връзка с промяна на
принадлежността на правото на собственост при неизпълнение на това задължение. Новата
разпоредба от 2007 г. на чл. 3б, ал. 3
ЗСПЗЗ отново не предвижда такава последица, като е въведена само
възможност за държавата да изкупи имотите по цени, определени с нормативен акт,
но държавата не придобива тези имоти по силата на закона.
За успешното провеждане на иска по чл.108
от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки:
ищеца да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника и
последния да го държи без правно основание. Не се представиха доказателства, че ищиците са
собственици на процесния имот. Представени са такива, доказващи, че ответниците
са придобили имота на соченото от тях деривативно основание, както и на
оригинерно основание, като добросъвестни владелци на осн.чл. 79 ал.1 от ЗС. По делото не са поискани
и събрани никакви гласни доказателствени средства от ищците относно факта на
владение и дали същото е установено от ответниците към настоящия момент. Поради
което съдът намира за недоказани всички елементи на фактическия състав на
чл.108 от ЗС и искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците, следва да се присъдят направените
по делото разноски- адвокатско възнаграждение размер на 600.00 лева и такси за
съдебно удостоверение- 9.00лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Й., роден на ***г. и М.К., родена на ***г.,
граждани на Република Турция срещу И.Ф.И. с ЕГН: ********** и Н.М.И. с
ЕГН: ********** *** иск с правно
основание чл.108 от ЗС– за осъждане на ответниците да им предадат владението
върху недвижим имот, представляващ посевна площ/нива/ от 9,498дка, четвърта
категория в местност „***“,
имот №*** по плана за
земеразделяне на с.***,
община ***, Шуменска област
ЕКАТТЕ *** при граници имоти № 10048, 10050, 10051,
37, 43 и 40125 и землищна граница, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.Й.,
роден на ***г. и М.К., родена на ***г., граждани на Република Турция да
заплатят солидарно на И.Ф.И. с ЕГН: ********** и Н.М.И. с ЕГН: **********,
сумата от 609.00лв. /шестотин и девет
лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: