Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
първи юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 171/2022г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ. Делото
е образувано по жалбата на „Сяд-Г“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Г.С.В. чрез адв.С.К. срещу заповед
№291/17.12.2021г. на кмета на район „Младост“ гр.Варна, с която е
разпоредено в 14-дневен срок от влизането ѝ в сила дружеството да
премахне преместваем обект „павилион със застроена площ от 20 кв.м“, находящ се
в поземлен имот с идентификатор 10135.3513.261 от кадастралната карта на район
„Младост“ гр.Варна с административен адрес: гр.Варна, ул.“Атанас Томов“ позиция
331 от схемата на преместваемите обекти, одобрена от главния архитект на община
Варна, поради липса на разрешение за
поставяне за 2021г.
В жалбата се прави оплакване, че описания
в обжалваната заповед обект не е павилион, нито е преместваем по смисъла на
чл.56 ал.1 от ЗУТ. Подчертава се, че през 2002г. е издадено разрешение за
монтаж на тента с №9/19.04.2002г. по проект, одобрен от гл.архитект на район
„Младост“ гр.Варна за покриване на пространство от 35.30 кв.м пред магазина,
който дружеството стопанисва. Твърди се, че след поставяне на навеса/тентата е
било оформено затворено търговско помещение, което няма собствени ограждащи
стени, а ползва като такива тези на кафе-сладкарницата от една страна и ролетна
щора – от друга страна. Третата и четвъртата стена са изградени от гипсокартон
и стъкло, поставен между метални конструкции, които държат тентата.
Жалбоподателят смята, че покривът съставлява навес, а земята под него е залята
с бетон и покрита с гранитогрес, което превръща обекта в трайно закрепен към
земята, което изключва категоризирането му като преместваем павилион.
В писмената защита с вх.№
9091/09.06.2022г. жалбоподателя чрез адв.К. подчертава, че описания в заповедта
за премахване обект не е преместваем по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ. Дори
да се приеме, че обектът е преместваем, то е част от метална конструкция, за
която има издадено разрешение за монтаж на тента №9/19.04.2002г. по проект,
одобрен от гл.архитект на район „Младост“ с площ от 35.30 кв.м. Изтъква, че
разрешение за поставяне №151/17.09.2015г. е за павилион от 10 кв.м, който е
различен от процесния обект. Иска отмяна на заповедта като материално
незаконосъобразна и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – кметът на район „Младост“ –
Варна оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение във връзка с процесуалното
представителство на юрисконсулт С. С.. В писмени бележки с вх.№
8985/08.06.2022г. подробно обяснява, че при издаване на оспорения
административен акт е спазено изискването по чл.59 ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ за фактически и правни основания, не
са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен
правилно. Смята за доказано, че обектът е преместваем и за него няма издадено
разрешение за поставяне. Излага съображения за спазване на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК.
Заповед №291/17.12.2021г. на кмета на
район „Младост“ гр.Варна е била връчена на управителя на дружеството на
07.01.2022г. видно от отбелязването върху нея. Жалбата е постъпила в 14-дневния
срок за оспорване на 21.01.2022г. срещу акт подлежащ на съдебен контрол от лице
с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Въз основа на съдържащите се в
административната преписка документи и доказателствата, събрани в хода на
съдебното производство и предвид твърденията на страните, съдът установи
следното от фактическа страна:
Заповед №291/17.12.2021г. е издадена от
кмета на район „Младост“ гр.Варна при допусната по силата на чл.57а ал.6 от ЗУТ
делегация и оправомощаване от кмета на община Варна със заповед
№2556/11.08.2021г.
В изпълнение на чл.57а ал.2 от ЗУТ, е
извършена проверка от служители в район „Младост“ – Варна по контрол на
строителството, оправомощени със заповед №0828/23.03.2021г. на кмета на община
Варна в присъствието на управителя Г.В. на „Сяд-Г“ ЕООД, които са съставили
констативен акт №07/29.10.2021г., в който са отразили, че преместваем обект –
павилион с площ от 20 кв.м, изработен от гипсокартон с пвц дограма, врати и
едноскатен покрив, покрит с термопанели е разположен на позиция № 331 от
схемата на преместваемите обекти в район „Младост“ – Варна в имот с
идентификатор 10135.3513.261 – собственост на община Варна съгласно акт за
общинска собственост №139 том 20 рег.№ 7845 дело 4145 / 09.04.2015г. Установено
е, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне за 2021г., като
последното такова е №151/17.09.2015г., което е за преместваем обект с площ от
10 кв.м.
Въз основа на горепосочения констативен акт
е издадена и обжалваната заповед, с която е разпоредено в 14-дневен срок от влизането
ѝ в сила дружеството да премахне преместваем обект „павилион със
застроена площ от 20 кв.м“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
10135.3513.261 от кадастралната карта на район „Младост“ гр.Варна с
административен адрес: гр.Варна, ул.“Атанас Томов“ позиция 331 от схемата на
преместваемите обекти, одобрена от главния архитект на община Варна, поради
липса на разрешение за поставяне за
2021г.
По силата на нотариален акт №162 том I рег.№ 1195 дело 156/03.04.1999г., ЕТ
„Сяд-Г-Г.В.“ /чийто правоприемник е „Сяд-Г“ ЕООД въз основа на договор за
прехвърляне на предприятие от 12.12.2012г./ е собственик на магазин със
застроена площ от 66.87 кв.м, находящ се в гр.Варна, ул.“Атанас Томов“ №11. Предназначението
на магазина е променено в кафе-сладкарница с разрешение за строеж
№86/16.06.1999г., издадено от гл.архитект на район „Младост“ – Варна. След
промяната е издадено и разрешение за ползване №624/30.07.1999г. от началника на
РДНС гр.Варна относно кафе-сладкарницата.
Последното издадено в полза на „Сяд-Г“
ЕООД разрешение за поставяне е с
№151/17.09.2015г. е за павилион с площ от 10 кв.м на позиция №331 от схемата за
преместваеми обекти в район „Младост“ – Варна.
По делото е приложено, издадено от
гл.архитект на район „Младост“ – Варна
разрешение за монтаж на тента №9/19.04.2002г., която е описана като
временен обект с площ от 35.30 кв.м и е към кафе-сладкарница, находяща се в
гр.Варна, ул.“Атанас Томов“ №11. Представен е и технически и работен проект, от
чиято обяснителна записка става ясно, че тентата представлява усвояване на
покритата търговска площ от предблоковото пространство към кафе-сладкарницата,
стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Предвидено е покриването на
търговската площ да стане с лека стоманена конструкция от студено огънати
профили, покрита с импрегнирана тента тип „Сивтон“. Посочено е подовото
покритие на усвоената площ да бъде
изпълнено от гранитогрес. В обяснителната записка е отбелязано, че през зимния
период търговската площ ще бъде ползвана като се предвижда затваряне на същата
по външните очертания с вертикални демонтеруеми рамки от студено-огънат профил
и твърд PVC материал.
По делото са налични данни за оплаквания
от живущите в блока на ул.“Атанас Томов“ №11 в гр.Варна за това, че без
съгласието на етажните собственици е поставена метална конструкция, разположена
на тротоара и плътно прикрепена към страните на жилищната сграда, с което е
запушен английския двор на блока и е започнало влошаване на основите му – появили са се влага и мухъл.
В хода на съдебното производство беше
приета съдебно-техническа експертиза с вх.№ 8110/23.05.2022г., изготвена от
инж.А.П., срещу чието приемане страните не възразиха. От извършения оглед на
място, вещото лице е установило, че обектът е със застроена площ от 17.96 кв.м,
изграден към фасадата на жилищния блок и към улицата от метални кухи профили,
образуващи конструкция от вертикални колони, хоризонтални столици и ребра скрепени
чрез заварки. Конструкцията е захваната към козирката на жилищната сграда с
анкери. Подът представлява бетонова площадка, покрита с гранитогрес. Колоните
са забетонирани в площадката, която не е част от обекта. Стените на обекта от
север и от юг са изпълнени от гипсокартон, който е захванат към металната
конструкция. От север е дублиран с армирано и декоративно стъкло и има прозорци от пвц и метална врата. По
южната страна има един пвц прозорец. Към блока обектът няма самостоятелна
стена, а е допрян до фасадата на жилищната сграда. Част от застроената площ е
разположена под козирката на блока, а в останалата част покривът е изпълнен от
термопанели, монтирани върху столици и ребра. На фасадата на обекта към улицата
има ролетна щора. Общата площ на цялата конструкция според вещото лице е 31.15
кв.м. Вещото лице уточнява, че металната конструкция не може да бъде преместена
без да бъде разделена на съставните ѝ части. Тоест, конструкцията може да
бъде премахната чрез разделяне на отделните ѝ конструктивни елементи,
които могат чрез монтажни дейности отново да бъдат съединени в метална
конструкция.
От снимковия материал, който е част от
съдебно-техническата експертиза е видно, че пред кафе-сладкарницата на жалбоподателя
има метална конструкция от стоманени профили и тента/навес отгоре, който е
закрепен към фасадата на жилищния блок, като част от тази метална конструкция е
затворена с гипсокартонени стени с пвц прозорци и ролетна щора. Покритата част
има и покрив, който е закрепен към фасадата на жилищната сграда.
При изслушване на заключението в съдебното
заседание на 1 юни 2022г., инж.П. уточни, че при демонтажа на затворената част
ограждащите стени няма да могат да бъдат запазени. От обясненията на вещото
лице става ясно, че обектът не можа да бъде преместен в неговата цялост и
поставен в същия вид на друго място, но металната конструкция може да бъде
демонтирана чрез изрязване на бетонираните в площадката метални колони и
монтирана чрез заварки отново. Вещото лице разясни, че 31.15 кв.м е площта на
металната конструкция, която се намира пред магазина/кафе-сладкарницата, т.е.
площта на конструкцията тентата и заедно с покритата част, защото са едно цяло.
Уточнява, че към тази площ не е включила площта, която под козирката на блока,
към която е закачена тентата. Конструкцията на покрития обект е част от цялата
метална конструкция на тентата, за която има разрешение за монтаж. Вещото лице
изрази мнение, че според проекта на тентата не са предвидени ограждащи стени от
гипсокартон, прозорци и ролетна щора.
Съдът изслуша и управителя на
дружеството-жалбоподател Г.В., който в съдебното заседание на 1 юни 2022г.
обясни, че първоначално е била монтирана металната конструкция съгласно
разрешението за поставяне на тентата и впоследствие са поставили преградните
стени и прозорците. Подчертава, че покритата част от обекта не е павилиона, за
който дружеството е имало разрешение за поставяне на такъв. Потвърждава, че
павилион не е бил поставян. Смята, че през 2002г., когато е променен статута на
обекта от магазин в кафе-сладкарница му е било издадено разрешение за закрита
търговска площ.
При разглеждане на доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът стига до следния фактически извод: С
разрешение за монтаж на тента №9/19.04.2002г., в което е отбелязано, че обектът
е с временен характер и с площ 35.30 кв.м е разрешено на „Сяд-Г“ ЕООД /видно от
обяснителната записка към проекта/ да постави пред кафе-сладкарницата лека
стоманена конструкция от студено-огънати профили, покрити с импрегнирана тента
тип „Сивтон“, като подовото покритие бъде изпълнено от гранитогрес след
изравняване и бетониране на площадката под тентата. Посочено е, че през зимата
площта пред тентата може да се затваря с вертикални демонтеруеми рамки от
студено-огънат профил и твърд пвц материал. Следователно, невярно е твърдението
на управителя, че му е било разрешено да изгради затворена търговска площ. Действително,
оградената впоследствие част от металната конструкция на тентата с гипсокартон,
поставени пвц прозорци и ролетна щора са възприети от общинските служители,
извършили проверката като павилион. Не е от съществено значение дали тази
закрита част ще бъде наречена павилион, барака или нещо друго. Важният и относим
въпрос е дали тази закрита търговска площ представлява „преместваем обект“ по
смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, за да е било необходимо разрешение за
поставяне за 2021г. и съответно да се прецени дали правилно е приложена
разпоредбата на чл.57а ал.3 от ЗУТ за неговото премахване на това основание.
Обектът, който трябва да се премахне като
преместваем, според обжалваната заповед е 20 кв.м, докато общата разрешена площ
на тентата е 35.30 кв.м. Вещото лице е установило, че затворената част от
обекта е част от металната конструкция на тентата, като площта му влиза в тази
на тентата и ползва нейните конструктивни елементи – стоманени профили. Заграждането,
обаче, не е разрешено по начина, по който е извършено – с гипсокартон, ролетна
щора и пвц прозорци. Според проекта към разрешението за монтажа на тентата е
разрешено само поставяне само за зимния период вертикални демонтеруеми рамки от
студено-огънат профил и твърд пвц материал.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни заключения:
Според определението, дадено в §5 т.80 от
ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж
и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя
трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Заключението
на вещото лице сочи, че конструкцията на закритата част не е стоманобетонна,
поради което не може да се приеме, че е сграда по смисъла на §5 т.38 от ДР на
ЗУТ. Гипсокартонените стени, пвц дограмата и ролетните щори могат да бъдат
демонтирани и монтирани отново. Металната конструкция също може да бъде
изрязана и поставена на друго място чрез заварки, и да бъде използвана с
подобно, макар и не същото предназначение. Както в документацията по делото,
така и от експертизата е видно, че бетонната площадка, в която е закрепена
металната конструкция, не е част от обекта, което води до извода, че
премахването на ограждащите гипсокартонени стени и ролетната щора няма да
измени трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя. Описаната от вещото лице и в обяснителната записка към проекта, въз
основа на който е издадено разрешението за монтаж на тента, метална
конструкция, чиито стоманени профили са забетонирани в площадката покрита с
гранитогрес е закрепена временно върху
терена чрез заварки и бетониране, всъщност е сглобяем конструктивен елемент,
който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта, но не може да служи за
основа за изграждане на строеж. При демонтажа на покритата част при
необходимост може да се допусне отнемане
на повърхностния слой, в който са забетонирани стоманените профили, които
представляват сглобяем конструктивен елемент, който е неразделна
част от преместваемия обект.
Не може да
се приеме, че закритата търговска част е разрешена в разрешението за монтаж на
тента №9/19.04.2002г., защото в него и в
обяснителната записка към проекта е посочено, че от една страна обектът
е временен и от друга страна металната конструкция може да бъде затваряна през
зимата с вертикални демонтеруеми рамки от студено-огънат профил и твърд пвц
материал. Освен това, закритата търговска площ има и покрив от термопанели,
монтирани върху столиците и ребрата на металната конструкция. Покривът от
термопанели на затворената търговска площ под и пред козирката на блока не е
част от тентата, която според разрешението за монтирането ѝ е от тип
„Сивтон“, което е вид импрегниран материал.
Следователно, по делото беше доказано, че
покритата част от металната конструкция на тентата, която е оградена с
гипсокартон, захванат за стоманените профили и с поставени пвц прозорци и
ролетна щора представлява „преместваем обект“ по определението, дадено в т.80
на §5 от ДР на ЗУТ във връзка с чл.56 ал.1 т.2 от ЗУТ. Страните не спорят, че обекта
е търговски и се намира на позиция №331 от схемата за преместваеми обекти, но
няма разрешение за поставяне. Правилно е разпоредено да бъде премахната без
значение дали представлява или не павилион, доколкото в нашето законодателство
няма определение на това понятие. Според описанието на думата „павилион“ в
уикипедия това е: свободно стояща, лека
конструкция. В архитектурата е изпъкнала част на сграда, която се
откроява от останалата част на сградата, и която има собствен покрив, или по-малка нова пристройка до по-голяма
основна сграда-майка. Това описание в Интернет съвпада с описанието на
закритата част от металната конструкция, дадено от вещото лице в изготвената от него експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
премахването на гипсокартонените стени, захванати за стоманените профили, пвц
прозорците и ролетната щора затварящи част от металната конструкция на тентата
няма да наруши целостта на нейната
конструкция, което обосновава спазване на принципа на съразмерност по
чл.6 от АПК.
С оглед на
изложеното, съдът счита за неоснователна жалбата. Оспореният с нея индивидуален
административен акт е законосъобразен: издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма, мотивиран и с посочени фактически и правни
основания, които сочат към правилно приложение на материалния закон и спазване
на целта на закона. Не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не са налице основания за отмяна на
заповедта за премахване.
При този
изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, както е поискала
процесуалната му представителка. Размерът следва да бъде определен по
реда на чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минималния размер от 100 лева, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
На
основание чл.215 ал.7 т.4 от Закона за устройство на територията, настоящото решение е окончателно по жалби
срещу индивидуален административен акт за премахване на преместваем обект по
чл.56 ал.1 от ЗУТ, какъвто е процесния.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на „Сяд-Г“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Г.С.В. срещу заповед №291/17.12.2021г. на кмета на район
„Младост“ гр.Варна.
ОСЪЖДА „Сяд-Г“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.С.В. *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: