РЕШЕНИЕ
№ 12589
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110122677 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от К Е ЕООД против С. Ц. Ч. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 500 лева –
главница, представляваща незаплатена вноска от възнаграждение по Договор
от 25.09.2021 г. за предоставяне на консултантски услуги и сумата от 200 лева
– допълнително възнаграждение по договора за извършен превод на „Справка
хорариум учебни часове“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 14.12.2021 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на
24.09.2021г. между него, в качеството му на изпълнител и ответника, в
качеството му на възложител, бил сключен Договор за предоставяне на
консултантски услуги, по силата на който изпълнителят се задължил да
предостави на възложителя пакет консултантски услуги, подробно посочени в
Приложение №1 към Договора срещу възнаграждение от общо 1000 лева.
Консултантските услуги следвало да се предоставят на трето спрямо договора
лице, Цветана С.ова Ч.а – дъщеря на ответника. При подписването му, на
ответника била издадена Фактура №********* от 24.09.2021г. за сумата от
500 лв., представляваща първата от общо две равни вноски за определеното в
чл. 2 от Договора възнаграждение. Няколко дни след подписването на
договора служител на ищеца се свързал с Цветана Ч.а, на която били
предоставени постоянни консултации за определяне на желана специалност.
От изпълнителя били подготвени и издадени два списъка на университети и
програми. Цветана Ч.а изпратила на ищеца и два документа - Справка за
хорариума учебни часове, издадена на 28.10.2021г. от 164 Гимназия с
преподаване на испански език „Мигел Де Сервантес" и Справка за успеха по
години и хорариум учебни часове, издадена на 28.10.2021г. от 164 Гимназия с
1
преподаване на испански език „Мигел Де Сервантес", които били преведени
на английски език. Тъй като за превода на тези два документа на ищеца се
дължало допълнително възнаграждение, същият издал на ответника Фактура
№ ********** от 19.11.2021 г. за сумата от 200 лв. Ищецът твърди, че
предоставил изисканите консултантски услуги, като изготвил мотивационно
писмо, регистрирал Цветана Ч.а в портали за кандидатстване, създавал
индивидуален неин профил. На 19.11.2021г. с писмено изявление ответникът
отправил искане за прекратяване на договора, с което ищецът не се съгласил.
Съгласно договора – чл. 12 от същия – при прекратяване на същия, на ищеца
се дължало пълно възнаграждение, т.е. сумата от 500 лева, представляващи
втората равна вноски. Ищецът поискал заплащането на това възнаграждение,
но с него се свързали представители на ответника, които взели от негово име
становище за недължимост на същото. Ищецът счита, че договорът не бил
развален и че остатъкът от възнаграждението, както и сумата за преводи му
се дължат. Моли съда да признае за установено, че ответникът му ги дължи.
Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва
сключването на договора от 25.09.2021 г., заплащането от него на 500 лева на
20.09.2021 г., както и че между Цветана Ч.а и служител на ответника е
осъществявана комуникация чрез електронни средства. Не оспорва също така
и съставянето и изпращането на списъци с университети и мотивационно
писмо от страна на ищеца. Не оспорва и изявлението за прекратяване на
договора, отправено от него на 19.11.2021 г. Твърди, че ищецът не изпълнил
качествено възложените с Приложение № 1 към Договора задачи. В хода на
осъществената между Цветана Ч.а и служител на ответника комуникация не
била проведена анкета за кариерно ориентиране, нито консултация за
определяне на желана специалност, каквито били възложени на изпълнителя в
договора. Ищецът извършил множество неточности при опитите за
асистиране на Цветана Ч.а да кандидатства в университети в Италия, Белгия и
Франция, като предприел консултантски действия и подготовка, които не
отговаряли на изискванията на тези университети и които нямало да могат да
осигурят правилното провеждане на процедурите за кандидатстване в тях.
Цветана Ч.а изпратила на представител на ищеца съставено от нея
мотивационно писмо, но вместо да редактира същото, ищецът го
видоизменил напълно, което според ответника представлявало пълно
неизпълнение на договореното в т. 4 от Приложение № 1 към договора.
Ответникът счита, че законосъобразно бил упражнил правото си да развали
договора, като излага подробни юридически съображения в тази насока.
Поради това сумите по издадените след отказа от договора фактури били
недължими. По отношение на направените преводи на справки отрича
необходимостта от извършване на същите. Отрича редактирането от страна
на ищеца на Препоръка от учител на английски език. Създаването на профил
за Университета в Брюксел било безсмислено, тъй като същият не разполагал
с бакалавърска степен по специалност „Психология“. Счита, че разпоредбата
на чл. 12 от договора била нищожна като противоречаща на закона – чл. 143,
ал. 2 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. І ЗЗД и противоречаща добрите нрави – чл.
26, ал. 1, предл. ІІ ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни,
претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
2
страните, съдът намира за установено следното: между страните са безспорни
следните факти: че между тях е бил сключен договор от 25.09.2021 г. за
предоставяне на консултантски услуги; че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 500 лева – първа вноска от договореното възнаграждение от общо
1000 лева; осъществяването на комуникация между Цветана Ч.а и служител
на ответника с електронни средства; съставянето и изпращането на списъци с
университети и мотивационно писмо от страна на ищеца. Съгласно посочения
договор, ищецът се е задължил да предостави консултантски услуги по пакет
„Premium“ по отношение на дъщерята на ответника – Цветана С.ова Ч.а.
Конкретните дейности, от които се състои този пакет, са посочени в
приложението към договора (л. 20 от делото). Съгласно чл. 11, т. 4 от
Договора, същият може да бъде прекратен едностранно от изправната страна
по реда на чл. 87 ЗЗД, а съгласно чл. 12 от Договора, в този случай
възложителят дължи пълното възнаграждение по договора. От двете страни е
посочена изчерпателна кореспонденция, водена между Цветана Ч.а и
представител на ищеца, за наличието на която страните не спорят. От ищеца
също така са представени два броя справки за хорариум учебни часове (л. 32
и л. 35 от делото), както и четири броя документи с текст на чужд език (л. 33,
л. 34 и л. 37 – л. 41 от делото). Представена е и имейл кореспонденция между
страните (л. 49 – л. 51 от делото), от която е видно, че на 19.11.2021 г.
ответникът е заявил, че приема извършени от ищеца три броя дейности и
желае договорът да бъде прекратен на този етап, а на същата дата, ищецът е
заявил, че е изпълнил всички възложени му дейности по договора и е
предоставил на ответника три дневен срок, считано от получаването на
имейла да заплати дължимото на ищеца възнаграждение, като му е посочил,
че при неизпълнение на това задължение, ще счита договора за развален.
От ответника също е представена кореспонденция между водена между
Цветана Ч.а и представител на ищеца (л. 88 – л. 110 от делото), представена в
табличен вид информация за различни учебни заведения (л. 111, л. 112, л. 114
– л. 116 от делото), пет документа с текст на чужд език (л. 113, л. 117, л. 120,
л. 121, 124, л. 125, л. 127 от делото), както и мотивационни писма (л. 118, л.
119, л. 122, л. 123, л. 126 от делото). Представена е и покана за прием (л. 137 –
л. 148 от делото) и документ с текст на чужд език (л. 149 – л. 155 от делото).
Представени са и справки и извадки от интернет страници (л. 157 – л. 182 от
делото).
Всички представени от страните документи с текст на чужд език, както
и представените от ответника мотивационни писма и справки от интернет
страници, съдът счита, че не следва да цени като доказателства. Нито един от
документите на чужд език не е придружен със заверен превод, поради което е
невъзможно да се установи какво е съдържанието му, а представените
мотивационни писма не са подписани и нямат нито посочен автор нито
посочен адресат, т.е. не обективират волеизявление и нямат качеството на
документи. Същото се отнася и за посочените интернет страници.
Като свидетел по делото беше разпитана Елиана Бисерова Десова –
бивш служител на ищеца до края на юни 2021 г. Била консултант на Цветана
Ч.а съгласно процесния договор. Отговорностите на свидетеля към Ч.а като
към кандидат-студент били да обръща внимание при целия процес на
кандидатстване. След подписване на договора свидетелката се свързала с Ч.а
по viber, като малко след това комуникацията започнала да се извършва по
имейл и whatsapp. Свидетелката използвала служебен имейл:
3
****@****************.***. Първото желание на Ч.а било да кандидатства
психология бакалавърска степен. Искала да кандидатства в чужбина като
споменала, че най-голям приоритет за нея била Италия, евентуално Белгия
или Франция. Освен психология искала и свидетелят да проучи подобни
специалности и по конкретно философия. Като вариант за Белгия Ч.а
посочила в гр. Врие и в гр. Льобвен. Свидетелката не изготвила тест за
кариерно ориентиране с Цветана Ч.а. Това бил кариерен тест, който ищецът
предлагал като опция да ориентира лицата, които искат да кандидатстват в
чужбина, но не знаят какво искат да правят с живота си – дали да бъдат
например архитекти или нещо друго. Затова бил направен кариерен тест от
няколко въпроса и на база отговорите им служители на ищеца преценявали за
какво кандидат-студентите са най-подходящи. За Ч.а това било излишно,
защото тя много добре знаела, че иска да се занимава с психология и
философия. След като Ч.а съобщила желанията си, свидетелката започнала
работа с документите и процеса на кандидатстване. Изготвила подробен
списък, базиран на световна класация за университетите, с която ищецът
работел. Проучила всички държави, които Ч.а изброила като нейни желания.
Влязла в интернет страниците на всеки един университет. Практика на ищеца
била не само да извлича информация от сайта на университетите, а и да
комуникира с тях директно. Имал контактни точки с университетите и
комуникирал по имейли и телефони. След като свидетелят изготвила списъка
и проучила университетите със посочените специалности на английски език,
Ч.а поискала същия анализ, но с проучване на университети със специалност
философия и психология на френски език. Свидетелката направила такъв
анализ и го изпратила на Ч.а в кратки срокове и дала време да проучи
университетите, за да избере приоритетни такива, за да се направи по
задълбочен анализ. Свидетелят започнала да събира документи, които били
необходими, за да се кандидатства. Свидетелката изпратила на Ч.а два файла
с въпросници, които да попълни, за да може да се състави мотивационно
писмо за пред съответния университет. Свидетелят уведомила Ч.а, след като
попълни въпросниците, че ще бъдат изпратени на редактори, с които ищецът
работи. Работа на тези редактори била да обработят писмата, така че да
отговарят на изискванията на всеки университет. След като Ч.а върнала
попълните въпроси, свидетелката ги изпратила на редакторите и те върнали
редактирано мотивационно писмо, което свидетелката прегледала и
изпратила обратно на Ч.а да го одобри, но тя не го одобрила без да посочи
доводи за това. Никога студент не бил връщал мотивационно писмо или
университет не е отказвал да приеме студент поради лошо написано
мотивационно писмо. Свидетелката комуникирала с Ч.а чрез служебния си
компютър. Комуникирала и чрез личния си телефон. За кратко загубила
връзка с Ч.а, като не помни период. Причината била, че свидетелката
заминала в чужбина и сменила номера си, като проблемът бил решен
своевременно. Изискването на Ч.а било да учи философия и психология. Били
представени списъци със специалности психология и философия и тя ги
одобрявала. Искала да учи и философия, не само психология. Свидетелката
направила регистрация на Ч.а в университета в Брюксел.
След преценка на тези показания, съдът ги намира за обективни и
вътрешно непротиворечиви. Не се доказа свидетелят да е заинтересован от
изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности
в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост,
нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с
4
оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня дадени случаи по-
общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето,
поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните
му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се. Редно е да се отбележи също
така, че всеки свидетел дава показанията си под страх от наказателна
отговорност. Следва да се отбележи и обстоятелството, че наличието на
трудово правоотношение между свидетеля и ответника по делото не може да
изключи изначално възможността същият да свидетелства и да дава
достоверни показания. Това обстоятелство е само индиция, поради която
съдът при преценка на свидетелските показания следва да подходи с по-
завишена критичност. В случая по делото липсват дори индиции, че
свидетелят е недобросъвестен, респ. че показанията му изопачават фактите, за
които свидетелства.
Като свидетел по делото е разпитана и Анета Веселинова Колева-
Лавчиева. Заявява, че познава ответника и семейството му от около 10
години, били близки приятели. Знае за спора между страните. Ищецът бил
първата посредническа фирма, която били избрали да подпомогнат процеса
на избор на специалност и висше училище на Ч.а в чужбина. В началото на
ноември миналата година ответникът споделил тревожност, в процеса по
избор на специалност и училище и информацията, която получават от фирма
Космо. Ответникът споделил на свидетеля името на фирмата. Споделил също,
че Ч.а, била открила несъответствия по специалностите, по отношение езика,
който ще се кандидатства, срокове, които трябвало да бъдат спазени.
Разговорът се насочил към опита на сина на свидетелката, които
кандидатствал в чужбина и дали е възможно семейството на ответника сами
да продължат този процес на избор на специалност, защото били притеснени
от несъответствията. Проблемът се разрешил по-късно. Около Коледа
свидетелката отново се срещната с ответника и съпругата му и разбрала, че
били прекратили отношенията си с ищеца и били намерили друга, като
стартирали процеса наново, като вече се били ориентирали към специалност и
университет. Свидетелката заявява, че живее в София. Информацията
получавала първоначално от ответника, а по-късно от него и съпругата му. С
Ч.а се видяла след абитуриентският бал тази година, когато знаела къде ще
учи. Ответникът се допитал до свидетелката за опита на нейния син в
желанието си да намери изход от създалата се ситуация. От него свидетелката
знае, че Ч.а искала да следва психология, философия или социология.
Свидетелката работела като доброволец на гореща линия и колегите били
студенти по психология и социални работници и говорили за възможностите
за реализация. Ответникът споделил, че от ищеца не бил доволен, че има
разминаване между информацията, която получавал от ищеца и тази, до която
Ч.а достигнала чрез други хора, които се ориентирали до тези специалности в
чужбина, през сайтове университети. Бил притеснен, че някои от нейните
съученици имали завършен процес по избор на специалност и университет, а
при нея се бавели и се откривали такива несъответствия. Първата им среща
била в началото на ноември 2021 г. После се видели и ответникът казал на
свидетелката, че били сменили фирмата. А след това се видяла с Ч.а след
нейния бал в началото на лятото.
След анализ съдът намира, че не може да цени показанията на този
свидетел, тъй като в преобладаващата си част, те не предават информация,
събрана от него чрез непосредствени впечатления, а предава твърденията на
5
ответника, такива каквито са посочени и в исковата молба. Съдът приема за
меродавни единствено показанията на свидетеля, че са се срещали с
ответника, че се познава с него от около 10 години и че е работила като
доброволец на гореща линия.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. В случая между страните
не се спори сключването на договора. Основният спор е по отношение на
качественото изпълнение на възложената работа от страна на ищеца. В тази
връзка съдът намира, че видно от представената от страните документация и
показанията на свидетеля Десова, ищецът се е свързал с Ч.а, обменяли са
информация и свидетелят, в качеството на служител на ищеца, е извършил
множество дейности, свързани с оформяне на документи за кандидатстване,
събиране на информация за необходими изисквания и други, подробно
изброени в свидетелските показания. От страна на ответника не бяха
представени доказателства, от които да се установяват твърдените от него
действия по кандидатстване в различни университети в Италия, Белгия и
Франция, несъответствието им с изискванията на договора, направените от
ищеца видоизменения в съставеното от Цветана Ч.а мотивационно писмо,
нито, че такова писмо въобще е било съставяно от нея. Не се установяват и
конкретните отклонения от уговореното от страна на ищеца, които да са дали
основание на ответника да отправи искане до ищеца за разваляне на договора.
Дори показанията на свидетеля Колева-Лавчиева да се приемат за годни, тя
заявява, че притеснението на ответника било, че съученици на Ч.а са в
напреднал стадий на кандидатстване, а тя самата не е, без обаче да се посочва
къде и за каква специалност кандидатстват тези съученици и дали техните
процедури по кандидатстване са аналогични с тази на Ч.а. Поради
изложеното съдът намира, за доказан факта на реално предприети действия от
страна на ищеца по подпомагане кандидатстването на Ч.а и съответно – на
изпълнение на ищцовите задължения по договора.
Съображението на ответника за нищожност на клаузата на чл. 12 от
договора поради нейната неравноправност, не се споделя от съда. В чл. 143,
ал. 2 ЗЗП неизчерпателно са посочени изискванията на които трябва да
отговаря една клауза, за да бъде определена като неравностойна. Въпреки че
от ответника не беше посочено на основание коя от общо двадесет точки в
тази алинея се основава възражението за нищожност, съдът намира, че
клаузата не попада в нито една от тях и не е неравноправна. Възражението за
нищожност поради противоречие с добрите нрави също не се споделя от съда.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. В случая разпоредбата на чл. 12 от договора предвижда, че
при прекратяването му на някое от посочените в чл. 11 от същия основания,
на ищеца се дължи възнаграждение. От прочита и анализа на тези основания,
съдът достига до извода, че те обхващат хипотези или на изпълнение на
договора от страна на изпълнителя или на невиновно неизпълнение от страна
на възложителя. Поради това съдът намира, че не е налице несъответствие на
разпоредбата на чл. 12 от договора с добрите нрави.
В заключение, съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 500
6
лева – възнаграждение по договора, е основателен и следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение на дължимостта на сумата от 200 лева – извършен превод
на определени документи съдът намира следното: съгласно доказателствената
тежест, ищецът следваше да докаже съставянето на преводи на английски
език на посочената справка и необходимостта от извършване на този превод.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът намира, че тези факти не
са доказани. От представените от ищеца множество документи на чужд език
не стана ясно кои от тях представляват превод на посочените справки за
хорариум учебни часове, нито каква е била необходимостта от изготвянето на
тези преводи. С оглед на това намира, че този иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на двете страни. От
ищеца са заплатени общо 50 лева – държавна такса в заповедното и
настоящото производство, 400 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 500 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. По направеното от ответника възражение за
прекомерност, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
заповедното производство, размерът от 400 лева действително е прекомерен и
следва да бъде намален до минималният размер от 300 лева. По отношение на
исковото производство, отново с оглед фактическата и правна сложност,
сумата от 500 лева не е прекомерна и следва да се присъди в цялост. Така
общият размер на редовно сторените разноски възлиза на 850 лева, като
съобразно с уважената част от исковете, на ищеца се дължат 607,14 лева. От
ответника не бяха сторени разноски, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът счита, че на адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
се дължат 500 лева, като съобразно с отхвърлената част от исковете следва да
ѝ се заплатят 142,86 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ц. Ч., ЕГН: ********** със
служебен адрес г дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД
на К Е ЕООД, ЕИК: с сумата от 500 лева – незаплатено възнаграждение за
изготвени консултантски услуги по договор за изработка, сключен между
страните на 24.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К Е ЕООД, ЕИК: иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД срещу С. Ц. Ч., ЕГН: ********** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лева
– незаплатено възнаграждение за изготвени преводи на документи по договор
за изработка, сключен между страните на 24.09.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
като недоказан.
ОСЪЖДА С. Ц. Ч., ЕГН: ********** да заплати на К Е ЕООД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 607,14 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА К Е ЕООД, ЕИК: да заплати на адвокат Н. Б., ЛАН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
142,86 лева – разноски в производството съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8