№ 2680
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело №
20231100103553 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ратифицирана със закон,
приет на 21.02.2003 г., обн. ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г., в сила от 01.08.2003 г. – в
настоящото решение Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието в
качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от същата конвенция от майката
Ф. А. (френска гражданка) за връщане от България във Франция на децата И.Л.М. Ф. и
С.Н.М. Ф., родени съответно на ****г. и ****г., в държавата на обичайното им
местопребиваване - Франция.
Молбата на Ф. А. е постъпила на 25.01.2023г. с искане за връщане на двете
деца И.Л.М. Ф. и С.Н.М. Ф. в държавата на обичайното местопребиваване – Франция.
Твърди се, че децата И.Л.М. Ф. и С.Н.М. Ф. са родени съответно на ****г. и ****г. в
Кинси-су-Сенар, Франция, а родителите на децата са Ф. А. и К. Ф. – всички френски
граждани. Молителката поддържа, че със съдебно решение от 27.06.2022 г. на съда в
Кретей, департамент Вал-дьо-Марн, съдът е определил родителските права да се
упражняват съвместно от двамата родители, като е постановил децата да живеят на
адреса на майка им и е определен режим на лични отношения с баща им по време на
училищните ваканции, Коледните и Великденските празници. Излага, че бащата довел
децата в България за периода от 22.10.2022 г. до 06.11.2022 г. за годишната ваканция,
като след приключването следвало да ги върне обратно във Франция при тяхната
майка. Сочи, че бащата възнамерява да изведе децата от територията на Република
България, във връзка с планирано от него участие в международна конференция в
САЩ, Хюстън, Тексас, между 03.06. – 08.06.2023 г., на което молителят се
1
противопоставя изцяло. Иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция.
В открито съдебно заседание молителката лично и чрез представителя на
Министерството на правосъдието поддържа молбата и иска съдът да постанови
връщането на децата във Франция. Поддържа, че не би могла да постигне
извънсъдебно споразумение с ответника. Оспорва изцяло изложените от него
твърдения за рискова училищна и семейна среда на децата. Не претендира разноски.
В предоставения от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК, чрез представителя на
Министерството на правосъдието, молителката представя писмена защита в която
развива доводите си за основателност на молбата и връщането на двете малолетни деца
в Република Франция – държавата по обичайното им местопребиваване.
Ответникът К. Д. Ф. (френски гражданин), с писмено становище от 21.04.2023 г.,
оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като поддържа
неоснователност на молбата. Твърди, че има голяма опасност за благосъстоЯ.ето на
децата при връщането им във Франция. Сочи, че децата се намират в рискова среда в
училище и в рискова семейна среда. Излага конкретни обстоятелства. В училището,
което посещава дъщеря му Изия било иззето оръжие от неин съученик. По отношение
на семейната среда, навежда твърдения, че майката на децата съжителства с човек,
който има педофилски наклонности. Твърди, че узнаването на тези обстоятелства са
причината за задържането на децата и противопоставянето му за връщането им във
Франция. Ответникът е изложил желанието си децата И. и С. да останат в Република
България при него. Представя доказателства.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез
пълномощниците си адв. Н. Н. С.-П. и адв. Н. А. С. от САК, оспорва молбата като
неоснователна. В хода на устните състезания пледира молбата да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, чрез представителите си по пълномощие,
ответникът поддържа отговора на молбата и иска същата да бъде отхвърлена, като
излага подробни съображения. Претендира разноски и представя списък след
изтичането на срока по чл. 80, изр. 1 от ГПК – след приключване на последното
заседание.
Представителят на Софийска градска прокуратура не изразява становище по
основателността на молбата и иска съдът да постанови решението си с оглед събраните
по делото доказателства.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани
по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С определение № 3969 от 28.03.2023 г., допълнено с доклада по чл. 146, ал. 1 от
ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил,
че в доказателствена тежест на молителката Ф. А., е да докаже твърденията и
изложените обстоятелства в молбата за извършеното от ответника международно
отвличане на двете им деца И.Л.М. Ф. и С.Н.М. Ф., с обичайно местопребиваване на
всяко от децата в Република Франция, а в тежест на ответника К. Ф. е да докаже
твърденията (възраженията) срещу молбата за връщане на децата, а именно рисковата
училищна и семейна среда на децата.
С определението си по доклада съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че Ф. А. и К. Д. Ф. са родители на децата И.Л.М. Ф. и С.Н.М. Ф., родени
съответно на **** г. и **** г.
Приел е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че съдебното решение от
2
27.06.2022 г. на съда в Кретей, департамент Вал-дьо-Марн, Франция, е влязло в сила,
като необжалвано.
Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 123 от делото).
Видно от представения в надлежно заверен в превод на български език, препис
от съдебно решение от 27.06.2022 г. на съда в Кретей, департамент Вал-дьо-Марн,
Република Франция, съдът е определил родителските права за децата И.Л.М. Ф. и С.М.
Ф. да се упражняват съвместно от двамата родители Ф. А. и К. Д. Ф., като е постановил
децата да живеят в дома на майка им и е определил режим на лични отношения с
баща им по време на училищните ваканции, коледните и великденските празници. В
решението си съдът изрично е регламентирал, че родителите трябва да вземат заедно
важните решения, отнасящи се до всяко от децата, вкл. и за промяната на
местоживеенето им и взаимно да се информират (лист 39 от делото).
В изпълнение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) е приложен
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище, изготвен на
28.02.2023г. (лист 67-68 от делото). В същия се посочва, че въз основа на проведените
разговори с децата е установено, че те не са ученици и никога не са били ученици във
Френския лицей „Виктор Юго“ в гр. София, а считано от 22.11.2022г. се обучават
дистанционно през националния център за дистанционно образование на Република
Франция. Социалните служители считат, че децата имат нагласата, че престоят им в
България е временен и че завръщането им във Франция е въпрос на време. Отразено е,
че по-малкото дете С. е по-открито носталгично настроено към родината си и споделя
емоциите, произтичащи от невъзможността то да има нормални контакти със
социалната среда във Франция. По-голямото дете И. е по-сдържано по отношение
изразяване на емоциите си, но въпреки това от споделеното, би могло да се направи
заключение, че и то има конкретния очаквания за завръщането си във Франция.
При спазване нормите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДт, вр. с чл. 22з, ал. 3, изр. 2
от Закона за закрила на детето съдът е изслушал детето С.М. Ф. в открито съдебно
заседание от 21.04.2023 г. Пред съда детето е заявило, че е на 10 години, а в дома си
във Франция е живяло само с майка си и сестра си. На етажа под техния апартамент
живее друго семейство, с което са се срещали, но не са живели заедно. Излага, че в
България не ходи на училище, а се обучава дистанционно. Във Франция има приятели,
а в България – няма. Детето категорично е заявило желание да се върне във Франция
(лист 124-125 от делото).
В открито съдебно заседание детето И.Л.М. Ф. е отказало да бъде изслушвано от
съда, като излага доводи, че не знае какво да каже. Преценката на съда е, че
изслушването на детето не в негов интерес, тъй като емоционалното състоЯ.е не е
стабилно поради конфликта между родителите.
Съобразявайки разпоредбата на § 53 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от
25.06.2019 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по
брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, съдът е изслушал молителката Ф. А. в открито
съдебно заседание. Същата заявява, че живее в околностите на гр. Париж, в село с 870
жители, на самостоятелен етаж от къща. Живее сама с двете си деца, като отделно
домакинство от съседа от долния етаж. Не е живяла с друг човек след раздялата с
ответника Ф..
В същото открито съдебно заседание съдът е изслушал и ответникът, който е
заявил, че живее в България от преди месец ноември 2022 г. Довел е децата в България
в период, в който имал това право съобразно режима на лични отношения с
ангажимент да ги върне отново на майка им във Франция. Излага пред съда, че
3
решението за задържане на децата в България е било взето от него поради узнаването
на обстоятелства, които силно го притеснили относно здравето и сигурността на децата
във Франция, а именно иззето оръжие от ученик в училището на И..
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на относимите писмени доказателства, ценени като допустими и
кореспондиращи с приетите от съда за безспорни между страните факти и
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
С Хагската конвенция се създава правен механизъм за осигуряване незабавно
връщане на детето, отведено и задържано незаконно и за гарантиране ефективно
спазване на законите, свързани с упражняване на родителските права и право на лични
отношения. Нормата на чл.3 от Хагската конвенция дава легално определение за
случаите, в които прехвърлянето или задържането на детето е незаконно, а именно:
когато е а) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права
съгласно законите на държавата по обичайно местопребиваване преди прехвърлянето и
б) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно
упражнявано съвместно или поотделно, или би било упражнявано по този начин, ако
не е било извършено прехвърлянето или задържането.
Съдът приема, че възникване на правото да се върнат малолетните деца И.Л.М.
Ф. и С.М. Ф. в държавата на обичайното им местопребиваване – Република Франция,
по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) децата да са имали постоянно местопребиваване във Франция;
2) децата да са били задържани от техния баща в Република България в нарушение на
установените във Франция правила за упражняване на родителски права – съвместно
или поотделно; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече една
година от прехвърлянето или задържането им в Република България; 4) майката да е
упражнявала ефективно родителските права по време на задържането на децата; 5)
майката да не е дала съгласие за задържането на децата в Република България или
впоследствие да не е приела задържането на децата в Република България; 6) да не
съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в
неблагоприятна ситуация.
Съдът прецени в съвкупност събраните доказателства и приема за установено
по делото, че по отношение на двете деца, френски гражданин, родени съответно на
**** г. и **** г., във Франция, са осъществени предпоставките на чл. 3, б. „а” и б. „б“
от Хагската конвенция, тъй като не е спорно, че още от 22.10.2022 г. ответникът К. Ф. е
напуснал и е извел децата на страните от държавата по тяхното обичайно
местопребиваване – Република Франция (приложени са копия от билетите за двете
деца – лист 56-59 от делото). За извеждането на децата без съгласието на майката
ответникът е направил съдебно признание в открито съдебно заседание на 21.04.2023
г., който неизгоден за тази страна факт, съдът приема за установено по делото.
Установи се, че ответникът е следвало да върне децата обратно във Франция при
тяхната майка на 06.11.2022 г., като не е сторил това и ги е задържал в Република
България без съгласието на молителката - майката на двете деца. По този начин е
нарушено правото на молителката да упражнява ефективно родителските права, които
са предоставени със съдебно решение № 22/00427 от 27.06.2022 г. на съда в Кретей,
Франция, който не е спорно, че е влязъл в сила, а и подлежи на незабавно изпълнение.
4
При съвкупната преценка на установените обстоятелства в настоящото
производство, съдът счита, че след 06.11.2022 г. ответникът К. Д. Ф. незаконно е
задържал децата на страните в Република България, тъй като те са имали обичайно
местопребиваване във Франция, а майката Ф. А., която по силата на съдебно решение
упражнява родителските права по отношение на децата и е постановено същите да
живеят с нея в дома , не е дала съгласието си за тяхното оставане в Република
България след приключване на личните отношения с бащата.
Нормата на чл.12, ал.1 от Хагската конвенция постановява, че когато детето е
било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за
връщането му пред компетентен съдебен или административен орган на договарящата
държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време по-малък от една година
от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган
разпорежда връщане на детето. В случаите, когато молбата за сезиране е подадена
извън едногодишния период по ал.1, съдът или административния орган постановява
връщане на детето, освен ако се установи, че то се е приспособило към новата си среда
– чл.12, ал.2 от Хагската конвенция.
По делото се установи, че молителката Ф. А. е спазила едногодишния срок по
чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция, тъй като децата са били незаконно задържани след
06.11.2022 г., а молбата за връщането им в държавата на обичайното му
местопребиваване е депозирана от майката на 25.01.2023г. (внесена в съда от
централния орган на Република България на 24.03.2023 г. – лист 2 от делото), поради
което и съдът не дължи обсъждане дали децата са се приспособили към новата си среда
в Република България.
Страните не спорят, че до незаконното задържане на децата от ответника в
България, същите са имали обичайното местопребиваване в Република Франция.
Установи се, че ответникът К. Д. Ф. е задържал децата без съгласието на
тяхната майка – молителката Ф. А.. Нарушавайки правото на родителя на когото съдът
не е отнел упражняването на родителските права, а е предоставил тяхното реално
упражняване, обосновават извод, че ответникът незаконно е задържал децата в
Република България след 06.11.2022 г. извън държавата на тяхното обичайно
местопребиваване – Република Франция. Ответникът не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение и да не се съобрази с правилата на Хагската
конвенция.
Преценявайки в съвкупност доказателствата по делото, съдът приема, че
ответната страна не доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на
основания по чл.13, б. „б” от Хагската конвенция, а именно да съществува сериозна
опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация.
Недоказани останаха твърденията на ответника за повишен риск в училищната
среда на голямото дете – И.Л.М. Ф., както и наличие на повишена опасност от
връщането им в семейната среда, изразяваща се в риск от съвместното съжителство на
майката и на децата с човек, за който се твърди да е с педофилски наклонности, което
би било преценено като сериозна опасност за връщането на децата. Пред настоящия
съд не бяха ангажирани доказателства, установяващи твърденията на ответника.
Представените с отговора на ответника документи, част от които имат характер на
свидетелски показания дадени в писмена форма, относно училищната среда, са
недопустими, доколкото не са събрани по предвидения в ГПК ред – чрез разпит на
лицата в качеството им на свидетели. Те не притежават доказателствена стойност, тъй
като са частни документи, обективиращи изявления на трети лица за факти.
5
Представените декларации от трети лица се ползват с формалната доказателствена
сила по чл. 180 от ГПК относно авторството на направените в тях изявления, но не
притежават материална доказателствена сила за верността на сочените в тях твърдения
(не установяват релевантни факти). Съдът приема, че изложеното важи и за
представената електронна кореспонденция между родителите на деца, учащи в
учебното заведение за призив за по-голяма бдителност относно безопасността на
децата извън техните домове, както и коментарите във връзка с това обявление. В
представените от ответника документи не се възпроизвеждат пряко възприети от
страните факти и обстоятелства, а се изнасят твърдения за факти, узнати от други лица
и по неизвестен за съда начин.
Република Франция е държава–членка на Европейския съюз и е с утвърдена
демократична правна уредба, което е основание настоящият съдебен състав да
кредитира с доверие проведените действия от френските съдебни власти, които са
довели до издаването на решението от 27.06.2022 г. на съда в Кретей, департамент Вал-
дьо-Марн, Република Франция, както и че в държавата по обичайното
местопребиваване на децата има изграден действащ механизъм за защита на най-
добрия интерес на децата, в частност запазване на тяхното здраве и живот, като най-
висша ценност.
Съдът не установява колизия между приложимите норми на Хагската
конвенция и тези на Конвенцията за правата на детето. До 22.10.2022г. децата са
живели съвместно с майка си (молител в производството) в държавата по обичайното
им местопребиваване – Франция, а едва след неправомерното им задържане от бащата
в България, се установява наличието на спор за родителската отговорност, който не е
предмет на разглеждане по същество в настоящото производство (арг. от чл. 22в, ал. 2
от ЗЗДт).
Съдът дължи да съобрази най-добрия интерес на всяко от двете деца. Според
легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 5 на Допълнителната
разпоредба от Закона за закрила на детето, при преценката на този интерес съдът е
длъжен да съобрази опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена (б. „г“); способността на родителите да се грижат за
детето (б. „д“), както и последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата (б. „е“ на цитираната норма).
Съдът приема, че оставането на децата И.Л.М. Ф. и С.М. Ф. в България не е в
техен интерес, тъй като те не знаят и не учат български език, не посещават учебно
заведение в страната, в която временно пребивават след 06.11.2022 г., а провеждат
онлайн учебни занимания с неустановен образователен ефект. Отделно от изложеното
се установи, че децата нямат подходяща социална среда в Република България (по
временното им местоживеене в гр. София), тъй като не общуват с други деца, а
същевременно са лишени от социалната среда (вкл. и от общуване с приятелите си) в
държавата по обичайното им местопребиваване - Франция. Последното се отразява
негативно на тяхното правилно развитие като личности и съдът приема, че това не е в
интерес на никое от двете деца. Съдът съобрази и мнението на детето С. да бъде
върнато във Франция при своята майка. По отношение на детето И., макар и същото да
не изрази желанието си за завръщане в родината си, то от социалното проучване може
да се обоснове намерението на детето след приключване на спора между родителите да
се завърне във Франция. Доколкото не е в интерес на децата да бъдат разделени, а
ответникът ги е задържал неправомерно в страната, съдът намира, че няма основание
да откаже връщането на децата в държавата по обичайното им местопребиваване.
По изложените съображения защитните доводи на ответника са изцяло
неоснователни, а съдът счита молбата на Ф. А. за основателна и връща децата И.Л.М.
6
Ф. и С.Н.М. Ф. в държавата по обичайното им местопребиваване – Република
Франция.
По разноските съдът приема следното:
Предвид изхода на спора, К. Д. Ф. няма право на разноски и съдът оставя без
уважение искането, а молителката не претендира такива и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен
състав
РЕШИ:
ВРЪЩА детето И.Л.М. Ф., родено на ****г. в Кенси-су-Сенар,
френски гражданин, в държавата по обичайното местопребиваване –
Република Франция, по молба на неговата майка Ф. А., родена на **** г.,
френска гражданка, срещу бащата К. Д. Ф., роден на ****г., френски
гражданин, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца;
ВРЪЩА детето С.Н.М. Ф., родено на ****г. в Кенси-су-Сенар,
френски гражданин, в държавата по обичайното местопребиваване –
Република Франция, по молба на неговата майка Ф. А., родена на **** г.,
френска гражданка, срещу бащата К. Д. Ф., роден на ****г., френски
гражданин, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Д. Ф., роден на ****г.,
френски гражданин, за присъждане на разноски по гр. дело № 3553/2023г. по
описа на Софийския градски съд, ГО, V-ти брачен състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
- София, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7