№ 2524
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от М. Т. ПЕТРОВ Административно наказателно
дело № 20241110208071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Х. М., гражданин на Република Ливан,
роден на 16.09.1975 г. чрез неговия упълномощен процесуален представител –
адв. С. К. от АК-Добрич срещу наказателно постановление № 424/02.11.2023
г., издадено от Петър Георгиев Субев – директор на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Аерогари /РДГП-Аерогари/, с което на основание чл.
48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ, обн. в ДВ
бр. 153 от 23 Декември 1998 г./ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 900,00 /деветстотин/ лева за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.
В депозираната жалба са инвокирани множество оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. С. К. от АК-Добрич, с пълномощно по делото,
който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са
1
представени писмени бележки. Претендира се и присъждането на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
276906/27.09.2023 г., съставен от М. М. С. – мл. инспектор при ГКПП-
Аерогара София и в присъствието на свидетелите Десислава Цветанова
Костова и Любен Евгениев Андонов е констатирано, че на 27.09.2023 г. около
16:00 часа на ГКПП-Аерогара София жалбоподателят Т. Х. М. се явява за
излизане от страната с полет FB319 за Берлин, като при осъществената
гранична проверка е установено, че лицето е влязло на територията на
Република България на 11.07.2023 г. през ГКПП-Аерогара София и е следвало
да напусне страната на 02.08.2023 г., за да спази разрешеният му безвизов
престой, който е надвишен с 56 дни.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ, като
след съставянето му препис от същия е връчен на въззивника. Отбелязано е, че
АУАН е преведен на английски език от самия актосъставител.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 424/02.11.2023 г. от Петър Георгиев Субев –
2
директор на РДГП-Аерогари, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
900,00 /деветстотин/ лева за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ. Наказващият орган е
упражнил и правомощията си по ч. 53, ал. 2 ЗАНН, като е допълнил, че в
рамките на последния 180-дневен престой лицето, притежаващо разрешение
за пребиваване във ФРГермания № Y01PLZY0C, многократно е влизало и
напускало РБългария, като по този начин е превишило разрешения му
престой.
Препис от НП е връчен на упълномощен представител на
въззивника на 07.05.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана чрез наказващия орган с пощенски оператор в
законоустановения 14-дневен срок на 21.05.2024 г., видно от представената
товарителница.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат
да доведат до законосъобразното възникване и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. М., поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
3
правото му на защита.
Макар и да не е наведено като изрично възражение в жалбата, съдът
служебно констатира неотстраними в съдебната фаза пороци при съставянето
на акта, респективно при издаването на НП, изводими от неспазването
императивните изисквания на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 21, ал. 2 НПК, чл. 55,
ал. 4 НПК и чл. 395а, ал. 1 НПК.
В действителност в ЗАНН не е регламентирана хипотезата, при
която нарушителят не владее български език. Съобразно разпоредбата на чл.
84 ЗАНН обаче, която препраща за неуредените случаи към НПК,
субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на процесуалния
наказателен закон. С позоваване на тази препращаща разпоредба се
обосновава приложимостта на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 4 НПК, както и
на чл. 395а, ал.1 НПК, които вменяват задължение на органите в съответната
фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което не владее български
език, като видно от чл. 395е, ал. 3 вр. с чл.148, ал. 1, т. 2 НПК преводачът не
може да е актосъставител или свидетел в административнонаказателното
производство, доколкото тези процесуални качества са несъвместими. В
конкретния случай, при наличието на фактически данни, че нарушителят не е
български гражданин и същият не владее български език контролният и
административнонаказващият орган са били длъжни да приложат
разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 НПК и да назначат преводач, който да вземе
участие в извършените процесуални действия в
административнонаказателното производство, свързани със съставяне и
предявяване на АУАН и НП.
В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се
убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и
правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство. Разпоредбата на чл. 395а, ал. 1
във вр. с чл. 55, ал. 4 НПК е императивна и не е поставена в зависимост от
волята на „обвиненото“ лице, като същото може да откаже превод на
релевантните за процеса документи, но не и извършването на устен превод.
Съставянето на акт, с който се повдига административно обвинение без
назначен преводач ограничава драстично правото на защита на нарушителя да
разбере в какво се обвинява.
4
Поради изложените съображения съдът намира, че
административнонаказателното производство е опорочено, тъй като е
протекло без административните органи да са изпълнили задължението си да
осигурят преводач и да предоставят писмен превод на съставения АУАН и
издаденото НП на жалбоподателя и по този начин да се убедят, че същият е
разбрал съдържанието на предявения му акт и НП, както и правата,
произтичащи от образуваното срещу него административнонаказателно
производство.
Съгласно приложимата по силата на чл. 84 ЗАНН разпоредба на чл.
21, ал. 1 НПК – лицата, които не владеят български език, могат да се ползват
от родния си или от друг език, в които случаи се назначава преводач, което
право е неотменимо. Безспорно установено е, че нарушителят не владее
български език, в който смисъл са показанията на актосъставителя, дадени на
етапа на съдебното следствие, като по делото не са събрани категорични
фактически данни, че жалбоподателят е успял да узнае параметрите на
претендираната спрямо него отговорност.
С оглед пряко приложимата разпоредба на чл. 6, т. 3, б. „е” от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
/ЕКЗПЧОС/ обвиняемият има право да се ползва от безплатните услуги на
преводач ако не разбира или говори езика, използван от съда. Изискването на
визирания нормативен регламент е спазено когато на обвиняемото лице е
предоставена възможност да следи производството по начин, по който да му
гарантира възможност да си състави мнение и да представи пред съда свое
виждане за събитията, като посочената разпоредба се приема за приложима
спрямо всички документи и изявления във всички фази и стадии на
производството, които са необходими, за да разбере той всеобхватно аспектите
от процеса като гаранция за неговата справедливост /в този смисъл са
решенията по делото „Камасински срещу Австрия“ от 29.11.1978 г., делото
„Людике, Белкацем и Коц срещу Германия“ от 28.11.1978 г. и др./. Това
принципно разбиране следва да се възприеме като меродавно и в
административнонаказателното производство.
В съдържанието на АУАН, както и в това на обжалваното НП, липсва
изрично удостоверяване за назначаване на преводач, който да е присъствал при
съставянето им, респективно при тяхното връчване, което да е осъществило
5
превод и да е запознало нарушителя с изложените в тях обстоятелства, както и
действията, които са предприети спрямо него. В тази връзка абсолютно
недопустимо е в административнонаказателното производство чрез
свидетелски показания да се установява фактът на извършен превод, а още по-
малко такъв да се осъществява от лице, което не е неутрално спрямо висящия
процес. Ето защо, по отношение на този аспект от настоящия казус съдът
достига до извод, че не е установено със съответни годни доказателствени
средства да е бил назначен преводач и да е извършен превод на АУАН и
обжалваното наказателно постановление, което да сочи, че санкционираното
лице е запознато с административното обвинение. Допуснатото нарушение е
съществено, тъй като препятства изначално възможността за защита на дееца,
в частност да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и да
осъществи в пълен обем процесуалните си права, досежно реализацията на
реципрочната функция, свързана с правото му на защита.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Ето защо, не следва да се обсъждат останалите релевирани от
страните оплаквания, както и въпросите, досежно факта на твърдяното
административно нарушение и неговото авторство, имайки предвид, че
посочените обстоятелства се преценяват единствено при законосъобразно
протекъл процес, какъвто определено не е налице в настоящия случай.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. В приложеното по делото пълномощно е
уговорено възнаграждение в размер на 400,00 лева, платими по банков път
или в брой до 21.05.2024 г. Представеният документ за банков превод обаче не
представлява легитимно основание за присъждане на разноски, тъй като
наредител е търговско дружество, а освен това липсва каквато и да било
индивидуализация на санкционния акт или съдебното производство. Други
писмени доказателства в очертаната насока, в т.ч. и за плащане на процесната
сума в брой, не са ангажирани пред настоящата инстанция до приключване на
етапа на съдебните прения, поради което претенцията за присъждане на
6
разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователна, доколкото не
се установява по безспорен начин същото да е реално платено /в този смисъл
вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд,
докладчик-съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, приложимо в
настоящия случай на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК
във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН/.
Предвид изхода на делото, Главна дирекция „Гранична полиция“
следва да бъде осъдена да заплати по банковата сметка на СРС извършените
по делото разноски в размер на 72,35 лева - присъдени на актосъставителя
пътни и дневни пари.
В заключение, доколкото в приложената на л. 42 от СП писмена справка
от гл. юрк. Екатерина Кабранска е удостоверено невярно обстоятелство,
довело до незаконосъобразното прекратяване на съдебното производство, то
препис от същата, ведно с приложенията, както и от настоящото решение,
разпореждането от 30.03.2025 г. /л. 41 от СП/, определението от 09.04.2025 г.
/л. 49-50 от СП/ и определението от 04.06.2025 г. на АССГ следва да се
изпратят по компетентност на СРП с оглед извършването на преценка за
осъществен състав на престъпление по чл. 311 НК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 424/02.11.2023 г.,
издадено от Петър Георгиев Субев – директор на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Аерогари /РДГП-Аерогари/, с което на основание чл.
48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ, обн. в ДВ
бр. 153 от 23 Декември 1998 г./ на жалбоподателя Т. Х. М., гражданин на
Република Ливан, роден на 16.09.1975 г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 900,00 /деветстотин/ лева за нарушение на чл.
34 ЗЧРБ, като незаконосъобразно.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното в жалбата искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски в
размер на 72,35 /седемдесет и два лв. и тридесет и пет ст./ лева.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ по компетентност на СРП преписи от
настоящото решение, писмената справка от гл. юрк. Екатерина Кабранска,
ведно с приложенията /л. 42-45 от СП/, както и от разпореждането от
30.03.2025 г. /л. 41 от СП/, определението от 09.04.2025 г. /л. 49-50 от СП/ и
определението от 04.06.2025 г. на АССГ с оглед извършването на преценка за
осъществен състав на престъпление по чл. 311 НК
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8