Определение по дело №457/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………./……………… 2019 г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА 

                                                  мл.с. ТАНЯ КУНЕВА                                                  

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кунева

въззивно гр.д. № 457 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14590/26.02.2019 г. на Е.Г.Д., ЕГН **********, предявена чрез адв. Т.-Ж., против определение №1364/28.01.2019 г. по гр.д. №1020/2018 г. на ВРС, 39-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 83257/17.12.2018г. на Е.Г.Д., за изменение на Решение № 4867/28.11.2018г., постановено по гр. дело № 1020/2018г. по описа на ВРС, в частта на присъдените разноски.

Твърди се в жалбата, че неправилно и необосновано е прието от съда, че ответникът следва да заплаща разноски по делото по съображения, че производството по чл. 127а, ал. 2 от СК има характер на спорна съдебна администрация и разноските трябва да останат за сметка на страните така, както са ги направили. Настоява, че разноските следва да бъдат редуцирани съобразно изхода от делото и уважената част от иска. Моли се за отмяна на определението на районния съд, евентуално редуцирането им при съобразяване на уважената част от претенцията.

В законоустановения срок насрещната страна в производството Диян П.А., чрез адв. Н., депозира становище за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба. Подчертава, че страната не е заявила своевременно възражение за прекомерност на разноски, а доколкото не е представила и списък по чл.80 от СК молбата й е недопустима. Намира, че доводите за недължимост на разноските в производството по чл.127а, ал. 2 от СК са заявени едва с частната жалба и не следва да се разглеждат. От друга страна, с оглед характера на производството посочва, че искането на родителя за заместващо съгласие на другия родител е уважено и не е налице хипотеза на частично уважаване на иска.

Съдът като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.248, ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки съдебен акт, с който приключва делото в съответната съдебна инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 80, изр.1 от ГПК страната, която претендира за присъждане на разноски, следва да представи най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция списък на разноските. Последицата от непредставянето на такъв списък е посочена в чл. 80, изр.2 от ГПК – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Видно е, че изискването и санкцията по чл. 80 от ГПК касае онази страна по делото, която е поискала присъждане на разноски /в този смисъл т.2 и т.9 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая обстоятелството дали ответницата, която е поискала изменението на съдебното решение в частта му за разноските, е представила или не списък на разноските, е без правно значение, доколкото е заявено искане за изменение на решението в частта му, с която са присъдени разноски не по нейното искане, а в нейна тежест, по искане и в полза на ищеца по делото /в този смисъл Определение №250 от 16.04.2014 г.  по ч.т.д.№710/2014 г. на ВКС,ІІ г.о., Определение № 2 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5494/2015 г., IV г. о., ГК./.   В тази връзка, не може да бъде споделено съображението на ищеца, че поради непредставяне от страна на ответницата списък на разноските по чл. 80 от ГПК, няма право да иска изменение на решението в частта за присъдените съдебни разноски.

По тези съображения молбата се преценява от съда за допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното по делото решение №4867/28.11.2018 г. по гр.д. №1020/2018 г. на  ВРС, съдът е постановил разрешение, заместващо съгласието на майката Е.Г.Д. за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Мария Деянова Ангелова, на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС и разрешение заместващо съгласието на майката Е.Г.Д., детето Мария Деянова Ангелова да пътува до Сърбия; Румъния; Унгария и Австрия, без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, придружавано от своя баща и законен представител Д.П.А. с ЕГН ********** или упълномощено от него лице, за срок от 1 година, при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на детето Мария Деянова Ангелова, ЕГН **********, род. на ***г. с неговата майка Е.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.127а СК, като е отхвърлил молбата в останалата част.

Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС съобразно която макар производството по чл.127а от СК по своята правна същност да представлява спорна съдебна администрация и да няма характер на исково производство, следва да бъде съпроводено с присъждане на разноски (в този смисъл определение № 43 от 19.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7263/2014 г., III г. о., определение № 59 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., определение 18 от 07.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г., определение № 346 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 29/2015 г., III г. о.).

Разноските, сторени от ищеца, се дължат в цялост на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и не подлежат на редуциране.

Видно от уточнителната молба от 20.02.2018 г. ищецът е конкретизирал искането за даване на разрешение за пътуване с посочване на държавите и периода, за който се отнася разрешението.

С постановеното по делото решение искането по чл.127а, ал. 2 от СК е уважено – разрешение е дадено, като е отхвърлена молбата само относно периода с оглед конкретиката на разглеждания казус и интересите на детето. Това обаче не е основание да се приеме, че е налице „уважена част от иск“ съобразно която да се изчисляват дължими за производството разноски. Относно размера на присъдените разноските в полза на ищеца, ответницата не е релевирала своевременно възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, поради което същото не може да бъде разгледано. Макар и акцесорна претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което и искането за намаляването му следва също да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото в съответната инстанция. Направено едва с молбата по чл. 248 от ГПК, същото е несвоевременно заявено, поради което и недопустимо.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1364/28.01.2019 г. по гр.д. №1020/2018 г. на ВРС, 39-ти състав.                                

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :