Определение по дело №23739/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35190
Дата: 5 октомври 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110123739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35190
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110123739 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ***********, ЕИК: **********
срещу **********., ЕГН: ********** иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 709,40 лв., представляваща вземане по издаден от ответника
запис на заповед от 18.04.2022 г., с падеж на предявяване, обезпечаващ задължения на
ответника в размер на 600,00 лв. главница и 109,40 лв. договорна лихва за периода
18.04.2022 г.-28.10.2022 г., по договор за заем между страните № *********** от
18.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК - 06.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 07.11.2022 г. по ч. гр. д. № ********* на СРС, 157
състав.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № ********* на СРС, 157
състав.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № ********* на СРС, 157 състав.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от 14,10 часа , за
когато да се призоват страните.
1
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че на 18.04.2022 г. ответникът издал в негова полза запис на
заповед за сумата от 1150 лв., с падеж на предявяване, без протест и без разноски, но
същата не била заплатена. Поддържа, че посоченият записът на заповед е обезпечавал
каузално правоотношение между страните, произтичащо от договор за заем №
*********** от 18.04.2022 г., по силата на който на 18.04.2022 г. ответникът е получил
сумата от 600 лв., но не заплатил същата, като дължал и уговорена възнаградителна
лихва в размер на 109,40 лв. за периода 18.04.2022 г.-28.10.2022 г. Моли да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сума по издадения запис на заповед в
размер на 709,40 лв., за която е издадена заповед за изпълнение от 07.11.2022 г. по ч.
гр. д. № ********* на СРС, 157 състав и претендира разноски.
Ответницата **********., в срока по чл. 131 от ГПК, е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава, че е издала процесния
запис на заповед и че със същия е обезпечен сключен между страните договор за заем
№ *********** от 18.04.2022 г. Счита обаче, че не дължи плащане на претендираната
сума, поради недействителност на обезпеченото каузално правоотношение. В тази
връзка поддържа, че в договора за потребителски кредит не бил посочен размерът на
възнаградителната лихва, която била част от същественото съдържание, компонентите,
които формират ГПР, както и общата дължима сума. Развива аргументи, че
уговореният лихвен процент противоречал на добрите нрави, тъй като надвишавал
трикратния размер на законната лихва. Излага подробни доводи, че клаузите от
договора, предвиждащи заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение, са
недействителни, като това пораждало недействителност и на целия договор за заем,
тъй като без тези клаузи ищецът не би сключил договора за заем. Моли искът да бъде
отхвърлен и претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ .
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и предвид изложеното от страните,
съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
на 18.04.2022 г. ответницата е издала в полза на ищеца запис на заповед, съгласно
който е имала задължение да му заплати сума от 1150 лв. с падеж на предявяване, без
протест и без разноски; че не е заплатила тази сума на падежа; че издаденият запис на
заповед е обезпечавал сключен между страните договор за заем № *********** от
18.04.2022 г., по силата на който ищцата е получила сумата от 600 лв., но не е върнала
същата и дължала договорна лихва в размер на 109,40 лв. за периода 18.04.2022 г.-
28.10.2022 г.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
2
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска по чл. 538, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи,
че ответникът е издател по валиден и редовен от външна страна запис на заповед за
сумата от 1050 лв., по който ищецът се легитимира като поемател, както и че е
настъпила изискуемостта на вземането по него. С оглед изричните твърдения за
наличие на каузално правоотношение между страните, обезпечено с процесния запис
на заповед, ищецът следва да докаже, че с ответника е сключил договор за паричен
заем, по силата на който на 18.04.2022 г. му е предоставил сумата от 600 лв., падежът
за връщане на тази сума и че е налице уговорка за възнаградителна лихва, чийто
размер за периода 18.04.2022 г.-28.10.2022 г. е 109,40 лв.
Ответникът следва да докаже погасяване на паричното си задължение, респ. –
възражението си за недействителност на каузалното правоотношение.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
3
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4