Решение по дело №528/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Образувано е по жалба на П. Г. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против изричен отказ на Кмета на Община Харманли, обективиран в писмо изх.№ ОХ-05-1270 (1) от 28.05.2024г.

В жалбата се сочи, че оспорващият подал в Община Харманли заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица. Вместо да извърши поисканата дерегистрация Кметът на общината отговорил на жалбоподателя, че е назначил комисия по чл.99б от Закона за гражданската регистрация, която не е установила адресни регистрации, извършени в нарушение на чл.92 и чл.99а от ЗГР. Според жалбоподателя, така изпратеното му писмо представлявало мълчалив отказ на Община Харманли да издаде поискания административен акт, а не изричен такъв, т.е. налице бил мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.

В допълнително писмено заявление се сочи, че оспорването е против изричен отказ, обективиран в оспореното писмо. Твърди се, че незаконосъобразността на административния акт се състои в незаконното поддържане на непроменено правно положение – лицата не живеели вече на адреса, поради което следвало да отпадне регистрацията им.

В съдебно заседание се заявява, че било безспорно установено от административната преписка, че никой друг (освен собственика) не живее вече на адреса, посочен в писмото на Кмета на общината, респ. последния поддържал фактическо положение, което вече било променено и не следвало да бъде кредитирано. Претендира се отмяна на процесния отказ и постановяване не дерегистрация на регистрираните лице, алтернативно даване на указания на кмета на общината в тази насока. Иска се и присъждане на разноски по делото.

Отбелязва се, че с промени в ЗГР, извършени след подаване на жалбата, собственикът вече имал възможност да дерегистрира вече регистрирани на неговия адрес граждани.

Ответникът – Кмет на община Харманли, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като не било уточнено кой акт се оспорва с нея. Счита, че е недопустимо жалбоподателят да иска извършване на дерегистрация на лица на основание, че те не живеят адреса. Това не било фактическото основание за дерегистрация. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че жалбоподателят П. Г. С. е собственик на имот представляващ жилище в [населено място] – апартамент , квартал №, комплекс „***“, [адрес] , ап.23.

Видно от удостоверения за постоянен адрес и удостоверения за настоящ адрес (л.55 и 56, 79 и 80, 105 и 106, 132 и 133, 154 и 156, 180 и 181, 205 и 206), както и от адресни карти (л.35, 58, 81, 107, 134, 167, 192) – всички от 08.02.2024г., на адрес [населено място], [жк],***, освен П. Г. С. са били регистрирани 7 броя лица, като съгласно решения на Председателя на ДАБ (л.36, 72, 83, 109, 135, 159, 184) на същите е бил предоставен хуманитарен статут. За извършване на регистрацията всяко от лицата е подало заявление за постоянен и настоящ адрес, към което не е спорно, че е била приложена и декларация от П. Г. С. (л.39, 48, 59, 68, 85, 97, 113, 124, 138, 147, 162, 172, 187, 197) за съгласие съответните лица да бъдат адресно регистрирани по постоянен и настоящ адрес в имота на посочения адрес, както и копие от документ за собственост.

На 16.05.2024г. жалбоподателят, в качеството си на собственик на описания апартамент, подал в Община Харманли заявление вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г. (л.27, 32), с което информирал Кмета на община Харманли, че в жилищния имот на адрес [населено място], [жк], [адрес] живее само той. Със заявлението помолил всички други регистрирани лица, но непосочени от него на посочения адрес, да бъдат заличени – по настоящ и постоянен адрес.

На 17.05.2024г. ЗА Кмет на община Харманли е издал Заповед № РД-381 (л.21, 31), с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.99б от ЗГР и заявление вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г., назначил комисия в състав от председател и шестима членове – секретар на Община Харманли, юрисконсулт в ПНД, гл. специалист в отдел АИО, началник отдел АИО, представител на ТЗ „ГРАО“ Хасково, представител на РУ Харманли, представител на Областна администрация Хасково, като разпоредил същата да извърши проверка за спазване на изискванията на чл.92, чл.99, ал.1 и ал.4 или чл.99а от ЗГР при извършване на адресна регистрация на всички лица, регистрирани на адрес [населено място], [жк], ***. Разпоредено е още проверката да се извърши по реда на чл.99б от ЗГР и чл.140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, в седемдневен срок от издаване на заповедта.

С писма от 17.05.2024г. ЗА Кмет на община Харманли е помолил Областния управител на област Хасково, ТЗ ГРАО – Хасково и РУ – Харманли (л.22-26) да определят свой представител за член на комисията, назначена със заповедта. Към РУ – Харманли е отправена и молба за извършване на проверка в жилищния имот с адрес [населено място], [жк], *** за да се установи кои лица действително живеят там.

В Справка 271Р-14510/28.05.2024г. (л.29), изготвена от инспектор при РУ – Харманли е посочено, че при проверката на адреса се установило, че там живее лицето П. Г. С.. Регистрирани били и още единадесет лица от Сирия (изброени са поименно).

В изпълнение на Заповед № РД-381 от 17.05.2024г., на 27.05.2024г. е проведено заседание на назначената по случая комисия, за което е съставен Протокол (л.17). Видно е, че при извършване на проверката комисията е установила, че:

1. За извършване на адресни регистрации на територията на [населено място] от длъжностни лица бил наличен акт на органа по чл.92, ал.1 от ЗГР, а именно Заповед №РД-1121 от 09.11.2023г. на Кмета на община Харманли;

2. От извършената проверка в регистъра на население на [населено място] на проверявания адрес били извършени адресни регистрации на 8 лица по постоянен и 7 (седем) лица по настоящ адрес, като за всички лица се установило наличието на подадени заявления за постоянен адрес и адресни карти за настоящ адрес;

3. Към заявленията за постоянен адрес и адресните карти за настоящ адрес, заявителите представили всички изискуеми документи, съгласно чл.92, ал.2 от ЗГР, а именно документ за собственост – Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.01.1984г.;

4. Към заявленията за постоянен адрес и адресните карти на лицата, които не са собственици на горепосоченото жилище били представени и налични декларации по образец, изразяващи писмено съгласието на собственика П. Г. С., същите да бъдат адресно регистрирани в собственото му жилище;

5. В тази точка в табличен вид (т.5.1.) са посочени поименно лицата с адресни регистрации в жилището на С.. Записано е и че броят на регистрираните лица не надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават горепосоченото жилище съобразно площта, която била в размер на 63.24 кв.м., като определянето на общия брой било извършено при спазване изискванията на чл.99а от ЗГР;

7. За целите на административното производство била извършена проверка на горепосочения адрес от служители на РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, от която се установило, че има лица, адресно регистрирани по настоящ адрес, които не живеели повече от 30 дни на заявения от тях адрес. Имената на изброените лица, съвпадат с тези от таблицата по т.5.1. В т.7.1. е записано, че за посочените в т.7 лица не е било установено заявление за промяна на заявения настоящ адрес, с оглед на което било налице административно нарушение на разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР, за което посочените лица носили административно-наказателна отговорност, но това не представлявало нарушение, въз основа на което да бъде издавана заповед за заличаване на адресната регистрация;

8. Постоянният адрес на всички лица по т.5.1. можело да изпълнява предназначението по чл.93, ал.5 от ЗГР, съгласно приложимите законови разпоредби относно връчване на съобщения и призовки в производствата установени със закон.

В протокола е обективиран извода на комисията, а именно, че не да установени адресни регистрации на адрес в [населено място], [жк], ***, извършени в нарушение на чл.92 или 99а от ЗГР към момента на тяхното заявяване.

Протоколът е подписан от председателя и всички членове на комисията, като е отразено, че на заседанието е присъствал и представител на РУ – Харманли.

С обжалвания пред съда отказ, обективиран в писмо изх.№ОХ-05-1270 (1) от 28.05.2024г., Кметът на община Харманли е уведомил П. Г. С., че по подаденото от него заявление вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г. от назначена комисия е била извършена проверка за спазване на изискванията на чл.92 и 99а от ЗГР при извършване на адресни регистрация на адрес [населено място], [жк], ***. В резултат на извършената проверка по реда на чл.99б от ЗГР, при спазване изискванията на чл.140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012г., комисията не установила адресни регистрации на горепосочения адрес, извършени в нарушение на чл.92 или 99а от ЗГР.

Писмото е било получено от С. на 29.05.2024г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес и е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е допустима, а възраженията на ответника в тази насока неоснователни. В писмена молба оспорващата страна изрично е посочила, че оспорва именно изричен отказ материализиран в писмо изх.№ ОХ-05-1270-1 от 28.05.2024г. на Кмета на Община Харманли, поради което не е налице неяснота на предмета на оспорване и на органа издател на акта. Последния засяга неблагоприятно правната сфера на заявителя - от съдържанието на писмо изх.№ОХ-05-1270 (1) от 28.05.2024г. е видно, че то съдържа всички съществени реквизити на административен акт, с който органът се е произнесъл по съществото на искането, тъй като на практика е постановен изричен отказ по чл.99б, ал.3 от ЗГР, който съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По аргумент от чл.99б, ал.3 от ЗГР (в редакцията към датата на издаване на административния акт – ДВ, бр.55 от 2015г.), оспореното писмо е издадено от материално и териториално компетентен орган, доколкото именно кметът на община има правомощието да издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.92, чл.99 или на чл.99а от ЗГР, респ. в неговите правомощия е и издаването на изричен отказ за заличаване.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, вкл. съдържа фактически и правни основания, тъй като се основава на посочени в него правни норми и на установени от комисия факти, обективирани в протокола от нейната работа, и с оглед ТР №16/1975г. на ОСГК мотивите в този протокол следва да се считат за мотиви на акта.

Кметът на община Харманли, в качеството му на орган по чл.92, ал.1 от ЗГР, е бил сезиран със заявлението на жалбоподателя като собственик на недвижим имот с административен адрес [населено място], [жк], [адрес], за извършване на заличаване на регистрацията по настоящ адрес на всички лица, освен него. След постъпване на заявлението, съобразно чл.99б, ал.1 от ЗГР е издадена заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията на чл.92, чл.99, ал.1 и ал.4 или чл.99а от ЗГР при извършване на адресна регистрация на всички лица. В състава на комисията са включени служители от Община Харманли, представител на Областна администрация – Хасково, представител на ТЗ „Гражданска регистрация и административно обслужване“ – Хасково (началник). В съответствие с чл.140а, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация от назначената със заповед на кмета на община Харманли комисия е извършила проверка и в срока по чл.99б, ал.2 от ЗГР (изтичащ на 24 май 2024г., респ. в първия присъствен ден след тази дата – 27.05.2024г.) е съставила протокол за резултатите от нея. Видно от съдържанието на протокола, комисията е спазила изискването на чл.99б, ал.1 от ЗГР – да извърши проверка на случая за нарушение на чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а от ЗГР.При извършената проверка обаче не се установява представител на РУ-Харманли да е присъствал - в протокола от 27.05.2024г., липсва поименно посочване на такова длъжностно лице измежду състава на комисията, както и липсва обективиран подпис на такова длъжностно лице. Предвид това е допуснато процесуално нарушение на административнопроизводствените правила.

Съобразно нормата на чл.99б, ал.3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по чл.99б, ал.2 от ЗГР, Кметът на община Харманли е издал оспорения административен акт.

Относно съответствието на процесния акт с материалния закон и целта на закона, съдът намира следното:

Вложената в ЗГР логика е поддържане регистър на населението за постоянния и настоящ адрес на гражданите в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение и това е видно от разпоредбите на чл.89 и чл.90 от ЗГР.

Съгласно чл.91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението.

Текстовете по приложимата към дата на издаване на оспорения акт редакция на разпоредбата на чл.99б от ЗГР (ДВ, бр. 39 от 2016г., в сила от 26.05.2016г.) предвиждат заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл.92 или чл.99а от ЗГР.

Съгласно чл.93, ал.5 от ЗГР (в приложимата редакция), постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Тъй като адресът не е единствено мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, а е предпоставка за упражняване на редица права, съответно е обстоятелство, от което зависи изпълнението на негови задължения, законът не допуска произволно посочване и регистриране на какъвто и да е адрес, а е въвел изискване за наличие на правна и фактическа връзка на гражданина с адреса (постоянен или настоящ), на който е вписан в регистъра на населението.

В случая с подаденото на 16.05.2024г. до Община Харманли жалбоподателят е изразил желае на адреса на собствения му недвижим имот – [населено място], [адрес], да е регистриран единствено той, респ. не желае регистриране на други лица в имота, регистрирани преди посочената дата (на 08.02.2024г.) на този адрес, като е помолил всички други регистрирани лица, но неживеещи на адреса, да бъдат заличени по настоящ и по постоянен адрес.

Настоящият състав на съда счита, че при изрично заявеното нежелание на собственика на жилището трети лица да се ползват от адреса му, той не може да бъде принуждаван да се съобразява с последиците на едно административно решение, което е издадено при друга фактическа обстановка, различна от актуалната към датата на подаване на заявлението за дерегистрация. От доказателствата по делото се установява, че адресно регистрираните лица на адреса на жилището на оспорващия, към настоящия момент нямат никаква правна и фактическа връзка с него.

Действително, на практика съгласно действащата към дата на подаване на заявлението – 16.05.2024г., нормативна уредба, изразената към тази дата воля на собственика на имота се явява без значение при издаването на акт от вида на процесния. Застъпената от ответника теза в тази насока обаче – че при липса на установени нарушения при извършване на адресната регистрация съобразно разпоредбите, действали към онзи момент, води до липса на основание за заличаването й, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост, разписан в чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България. Действащата към дата на издаване на оспорения акт разпоредба на чл.92, ал.3 от ЗГР (ДВ, бр.9 от 2011г., изм., ДВ, бр.42 от 2012г.) предвижда като изрично изискване писмено съгласие на собственика когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1 или с нотариална заверка на подписа. По аргумент на противното обаче, при наличие на изрично несъгласие на собственика адресната регистрация по постоянен или настоящ адрес на друго лице, което не е собственик на този имот, не живее на този адрес и собственикът на този имот не желае това лице да има регистрация по настоящ и постоянен адрес на този имот и да получава кореспонденцията си на този имот, то тази адресна регистрация би следвало да бъде заличена.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че лицата Д. А. Х., И. Х. А., А. И. Х. Х., Х. М. А., Я. А. С., Р. Д. Х. и С. Д. Х., които на 08.02.2024г. са били регистрирани на адреса на жалбоподателя, вече не живеят там и това не е спорно между страните обстоятелство, а и се установява от документите по административната преписка, като в протокола по чл.99б, ал.2 от ЗГР това е изрично записано (т.7).

Съдът намира, че при подаден сигнал от собственика на жилище по реда на чл.99б, ал.1 от ЗГР, какъвто е настоящият случай, кметът на общината следва да провери не само дали са били спазени изискванията за адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес към миналия момент на извършването й, а и да провери дали към настоящия момент са налице предпоставките определен гражданин да има адресна регистрация на точно определен адрес. В случая това не е сторено. Вместо това, с отказа да се заличи адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на посочените по-горе лица ответникът извършва неправомерна намеса в правото на собственика на жилището да го ползва необезпокояван, която е непропорционална на целта на ЗГР мярка. След като собственикът на имота изрично е заявил несъгласието си изброените по-горе лица да имат адресна регистрация на този адрес, на който се намира собствения му недвижим имот и респ., да получават кореспонденцията си там и след като те фактически не живеят в имота, според настоящия състав на съда, адресната им регистрация не отговаря на законовите изисквания по чл.92, ал.3 от ЗГР и следва да бъде заличена. Именно това правно действие би било в съответствие с целта на закона – да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянен и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на фактическото положение. В случая това може да стане само със заличаването на адресните регистрации на посочените от административния адрес на имота на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че адресните регистрации са били законно извършени към дата 08.02.2024г., то това не е основание за отказ за издаване на заповед по чл.99б, ал.3 от ЗГР. Липсата на допуснати нарушения при извършване на адресните регистрации не ги прави законосъобразни и към момента на постановяване на обжалвания акт. Функцията на адресната регистрация е да се удостовери връзката на конкретно лице с конкретно място, което означава, че при преценката дали адресната регистрация е извършена в съответствие с чл.92 от ЗГР следва да се проверят и отчетат и новонастъпилите обстоятелства – в случая, че няма данни регистрираните лица някога да са живели на този адрес, т. е. връзка на тези лица с конкретното място не съществува.

Следва да се има предвид и че с разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗГР законодателят е предвидил институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях да могат да поискат тяхната корекция, а в ал.2 е предвидено задължение на съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни, да извърши корекция. След като в правомощията на кмета на общината е извършването на адресна регистрация, с оглед нормата на чл.108 от ЗГР е налице възможност за извършване на корекция при установено противоречие в получените от ЕСГРАОН данни относно лицата, чиято адресна регистрация е извършена на адреса на жалбоподателя, с оглед на изразеното негово изрично несъгласие. Следователно при констатирано противоречие в данните от ЕСГРАОН, каквото безспорно представлява несъответствието между формалната адресна регистрация и фактическото положение, кметът на общината следва да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации съгласно чл.99б, ал.3 от ЗГР, без значение дали е налице знанието или съгласието на третите лица за това.

Както се посочи по-горе, съществуването на адресни регистрации на лица, които отдавна или никога не са живели на съответния адрес противоречи на целта на ЗГР. Това, заедно с факта, че в случая е налице и изрично изявление от собственика на имота, че само той живее на този адрес, респ. че не желае други лица да са регистрирани там и че иска те да бъдат дерегистрирани, обосновава издаване на заповед по чл.99б, ал.3 от ЗГР, а не отказ това да бъде сторено.

Следователно, неправилно кметът на община Харманли е приел, че не са налице основания за служебно заличаване. Преценявайки законосъобразността на адресните регистрации само към момента на извършването им, но не и към момента на произнасянето си, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е опорочило крайните му правни изводи.

В изложения смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 13439 от 29.10.2020г. по адм. д. № 3546/2020г., Решение № 5171 от 29.04.2020г. по адм. д. №4241/2018г., Решение № 14299 от 25.10.2019г. по адм. д. № 2053/2019г.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че понастоящем е налице промяна в нормативната уредба, изцяло в унисон с гореизложените мотиви на съда, която следва да бъде съобразена. Съобразно новите разпоредби на чл.99б, ал.5-ал.8 от ЗГР приложими и за висящите производства(приключили с влязъл в сила акт) собственикът на недвижим имот има право да изиска от органа по чл. 92, ал. 1заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително. Съответно и след извършване на съответна проверка, кметът на общината вече разполага с правомощията да заличи процесната регистрация при наличие на посочените в чл. 99б, ал.5 от ЗГР предпоставки и да регистрира на служебен адрес на лице, което не е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително на лицето по ал. 5.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да се отмени.

Тъй като естеството на случая не позволява решаването на въпроса от съда по същество, преписката следва да върне на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне органът следва да събере доказателства за собствеността на имота, идали са налице предпоставките за заличаване на регистрираните на адреса лица различни от жалбоподателя.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за деловодни разноски. Същите се дължат в размер на 10 лева – държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата, 500 лева адвокатско възнаграждение, както 30 лева – държавна такса по адм. д. № 9092/2024г. на ВАС, общо 540 лева.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото се претендира в размер под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на Община Харманли, обективиран в писмо изх.№ ОХ-05-1270 (1) от 28.05.2024г.

ВРЪЩА преписката на Кмета на община Харманли за ново произнасяне по заявление вх.№ ОХ-05-1270/16.05.2024г., подадено от П. Г. С. от [населено място], съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на П. Г. С. от [населено място] сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.