Протокол по дело №1123/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237150701123
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

Пазарджик, 12.01.2024 година

 

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

   
Съдия: МАРИЯ ХУБЧЕВА
   
     
при участието на секретаря Димитрина Георгиева
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 1123 по описа за 2023 година
докладвано от съдията МАРИЯ ХУБЧЕВА
 

 

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

 

На поименното повикване в 12:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Г. И. Г. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК: НАЧАЛНИК НА РУ – ПАЗАРДЖИК КЪМ ОД НА МВР – ПАЗАРДЖИК – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

По хода на делото:

АДВ. П. : Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. И. Г., [ЕГН], с адрес: с. Ивайло, [улица], Община Пазарджик, подадена чрез пълномощника адв. П. , със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], срещу Заповед № 1818з-986 от 30.10.2023 г. на началника на Районно управление – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

С определението за насрочване на делото съдът е указал доказателствената тежест на страните.

По делото е представена административната преписка с вх. № 10435 от 11.12.2023 г.

С молба вх. № 140/08.01.2024 г. адв. П. е направил доказателствени искания.

АДВ. П. : Поддържам жалбата. Моля да приемете представените от ответната страна писмени доказателства. След като помислих доста сериозно, считам че ако ги е имало тези доказателства, щяха да ги представят. Дори и да отложим делото, няма да се допринесе с тези доказателства до разкриване на обективната истина. Затова оттеглям молбата си и не поддържам тези доказателствени искания.

По доказателствата,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото цялата административна преписка, изпратена от административния орган.

АДВ. П. : Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено. Моля да дадете ход по същество. Представям списък на разноските.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П. : Уважаема г-жо Съдия, жалбата е подробна, но само с оглед непосредствеността, искам да кажа няколко изречения. В становището на Дирекция „Инспекторат“ от 16.05.2023 г. са написали (цитира). Говорят в множествено число, като визират началника на районното и началника на групата. Въпросът, който е важен и затова го повдигам пред Вас е, че както е написала Дирекция „Инспекторат“ и както е смисълът на чл. 15, то началникът на районното управление трябва да пререгистрира тази жалба в сигнал, а не е в правомощията на началник група Г. Г., т.е. на жалбоподателя, да направи това. След като началникът на РУ не е извършил това действие, а то е безспорно установено от проверка на Дирекция „Инспекторат“, то няма по-ниската длъжност без правомощие да приеме, че това е сигнал и оттам нататък да работи. Той е приел, че е жалба, работил е по нея и в крайна сметка тази жалба е разпоредена, минала е през прокурорска проверка и е прекратено производството. Нещо повече, ако се прочете текстът на самата жалба, никъде няма оплакване в насока, която е цитирана в процесната жалба за наказание. Фактически госпожата там казва, че някакво трето лице – Т. Г., не е доволна, само че в това, което изпратиха, има сведение от Т. Г. във връзка с тази проверка, в което казва, че няма никакви претенции към полицейските органи и необясними са за нея опитите на М. П. да я въвлече в нейните интриги. Следователно лицето Т. С. Г. казва, че полицай Н. не си е свършил работата, реално няма оплакване. Тя дори казва, че не е споделяла такива неща с М. П.. Смятам, че освен всичко друго, което съм изложил, това ясно показва, че не е проблемът в моят доверител, който си е извършил задълженията така, както е резолирана жалбата, не е имало претенции от началника, който е видял докладната записка, който я е препратил към прокуратурата и прокуратурата е приела, че няма нарушение, т.е. няма извършено престъпление от лица в района, нито пък от служителите. Последното, което искам да кажа, аз съм го отбелязал в жалбата, в крайна сметка, когато говорим за проверка по чл. 205, ал. 2, там не се изисква спазването на оня ред по дисциплинарното производство. Изрично в текста е записано да се открият обстоятелства и извършителя, но тук се вижда от материалите, че още април месец началникът на РУ и най-вече директорът са знаели. Ако е имало някакво нарушение е следвало да вземат едно обяснение от Г., ако преценяват че ще го наказват и да го накажат. Първо Дирекция „Инспекторат“ прави проверка, препраща на самата дирекция, директорът от своя страна назначава проверка, те не взимат отношение по въпроса, нито пък след като има становище по този въпрос от Дирекция „Инспекторат“ да се концентрират кой е виновен за този проблем и крайният резултат е, че директорът З., без да прочете този текст от становището, препраща на началника на РУ, който да си извърши проверка сам на себе си. И по-важното, има един чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика – тогава, когато един началник е участвал, а безспорно началникът на районното е участвал в подобно, да кажем на този етап квалифицирано като нарушение на тези правила, той не може да бъде дисциплинарно-наказващ орган (ДНО). Ако директорът е имал тези данни, той е ДНО, защо е не е предприел мерки, а праща на началника на РУ, който сам да се проверява. Завършвайки, Вие виждате в цялата преписка, че нито един от служителите, които са подчинени на началника на районното, не е работил в тази насока. А то е безспорно, трябваше да се провери първо кой не си е свършил работата, за да пререгистрира жалбата като сигнал. И ако вече тя е пререгистрирана като сигнал, тогава вече може да се говори, че някой е нарушил. Моля да приемете, че жалбата е основателна, още повече че това е човек с 25 години стаж от МВР без нито едно наказание, може да видите от кадровото му дело има една страница само награди, изведнъж за това нарушение, дори и да приемем, че е нарушение, което се приема, че няма някакви вредни последици, нито пък тежи по някакъв начин, приемат, че не е умишлено, го наказват със средно по сила наказание „порицание“, което за мен е прекалено. С оглед на горното Ви моля да отмените процесната заповед. Моля да присъдите разноските, като имате предвид, че са в минимален размер според Наредбата.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:16 часа.

 

 

Съдия:

 
 

Секретар: