и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 151/16.03.2005 г., постановена по НЧХД № 101/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Апти Ремзи Юсеин от с.Скалище, общ.Кърджали, за виновен в това, че на 26.10.2004 г. около 21,00 часа в с.Скалище, общ.Кърджали, причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Неждет Шабан Юзеир от с.Скалище, общ.Кърджали – лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. Осъдил е също подсъдимия Апти Ремзи Юсеин да заплати на Неждет Шабан Юзеир сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 26.10.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски съобразно уважената част на гражданския иск в размер на 52,73 лева, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 2000 лв., като неоснователен. Районният съд е осъдил подсъдимия Юсеин да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 16 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителят Неждет Шабан Юзеир, който чрез защитника си – адв.Базлянков я обжалва като неправилна, като счита наложеното наказание и размера на уважения граждански иск за явно несправедливи. Неправилно съдът определил размера на глобата, който размер не съответствал на обществената опасност на деянието и дееца, както и не постигал целите по чл.36 от НК. Неправилно бил определен и размера на присъденото обезщетение, като съдът не бил съобразил, че причинената телесна повреда била със значителен интензитет, за която пострадалият бил лекуван няколко дни в болница и нараняването на окото не било излекувано напълно и по настоящем и му било нарушено зрението. Неправилно съдът не бил присъдил и разноските по делото в пълен размер, като игнорирал сумата платена на защитника. Моли съда на основание чл.317, ал.6 във вр. с чл.332, т.3 във вр. с чл.335, ал.2, т.1 от НПК да измени обжалваната присъда, като увеличи значително размера на наложената глоба, размера на присъденото обезщетение и да бъдат присъдени разноски в размер на 250 лева. В съдебно заседание жалбодателят Юзеир не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника по делото е заявено, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Ответника по жалбата – подс.Апти Юзеир счита жалбата за неоснователна, изразява съжаление за стореното и моли да бъде потвърдена присъдата на РС-Кърджали, т.к. бил студент и нямал доходи. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.318 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да бъде разгледана по същество. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 26.10.2004 г. около 21.00 часа в заведение “Каротин” в с.Скалище, подсъдимият, тъжителят Юзеир, св.Стефан Младенов и техен познат на име Сейхан играели на карти “Бридж-белот”, като подсъдимият играел със св.Младенов, а тъжителят – със Сейхан. По време на играта св.Младенов обявил по правилата “сто”, а подс.Юсеин, който имал “терца”, не обявил същата на глас, а само я посочил с пръст. Това ядосало тъжителят, който записвал точките при играта и той реагирал, като казал да не му показва с пръст. Подсъдимият от своя страна също се ядосал и двамата се скарали за необявената “терца”. Св.Младенов се опитал да се намеси и казал на подс.Юсеин, че не си заслужава да не се разправя за терцата, тъй като и без това печелили играта. Подсъдимият обаче станал и нанесъл два удара с юмрук в лицето на тъжителя, които попаднали в областта на лявото му око. Присъстващите в заведението се намесили и предотвратили по нататъшната разправия и побой между двамата. Юзеир напуснал заведението държейки се с двете ръце за удареното око и веднага потърсил медицинска помощ, като след преглед бил приет в МБАЛ ”Д-р Ат.Дафовски” гр.Кърджали, където бил лекуван два дни. Подсъдимият на два пъти посетил пострадалия в болницата като поднесъл извиненията си и изразил съжаление за случилото се, но Юзеир не приел извиненията му. На 27.10.2004 г. Юзеир бил освидетелстван от д-р Маринов – съдебен лекар, който установил при прегледа оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, видно от съдебномедицинско удостоверение №306/2004 год. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Събраните по делото гласни доказателства – свидетелски показания са еднопосочни и непротиворечиви и се подкрепят и допълват от приобщените писмени доказателства. Подсъдимият по същество прави самопризнÓния и не оспорва установените от съда факти, макар обясненията му относно начина на нанасяне и броя на ударите да са в противоречие с останали гласни доказателства. В тази връзка първоинстанционния съд е анализирал подробно всички доказателства, като е изложил съображения на кои дава вяра и защо. Тези изводи, както и изводите за фактическия състав на престъплението са правилни и обосновани и се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Правилно е съобразено наличието на изискуемите по чл.78а от НК предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Относно размера на административното наказание “глоба”, съдът е приел, че същият следва да бъде определен в предвидения минимум от 500 лева, с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, чисто му съдебно минало, изразено разкаяние и съжаление за извършеното, обществената опасност на деянието, която е типична за този вид престъпления и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Така определеното наказание по размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Юсеин деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Направените от първоинстанционният съд изводи в тази насока са правилни и наложеното наказание е справедливо, поради което и жалбата в тази й част относно размера на наложеното наказание, е неоснователна. Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че с оглед характера на телесното увреждане и свързаните с него претърпени от пострадалия болки, страдания и неудобства , които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, сумата от 400 лева е достатъчна да ги обезщети. Правилно подсъдимият Юсеин е осъден да заплати на пострадалия Юзеир сумата от 400 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 26.10.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2000 лева. Твърденията в жалбата, че телесната повреда била със значителен интензитет и понастоящем окото на пострадалия не било излекувано са голословни, поради което и в тази й част жалбата се явява неоснователна. На основание чл.169, ал.2 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и направените такива от тъжителя. По делото се установява от приложения договор за правна защита, че тъжителят е договорил със повереника си – адв.Базлянков да му заплати възнаграждение в размер на 250 лева, която сума предвид изхода на делото, подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на тъжителят и настоящ жалбодател Юзеир. Районният съд като е достигнал до друг извод и е присъдил разноски в размер на 52,73 лева съобразно уважената част на гражданския иск, е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в тази му част, тъй като този принцип на изчисляване на разноските се отнася по граждански дела, но не и по НЧХ дело, каквото е настоящото. Първоинстанционната присъда с оглед на изложеното следва да бъде изменена в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъдените такива от 52,73 лева на 250 лева. Извън допуснатото нарушение при определяне на дължимите разноски по делото и обсъденото в тази връзка изменение на присъдата, в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена присъдата в частта й за разноските съобразно изложеното по-горе, а в останалата част като правилна и закосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.332 т.3 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда №151 от 16.03.2005 год., постановена по НЧХ дело № 101/2005 год. на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която Апти Ремзи Юсеин от с.Скалище, общ.Кърджали, с ЕГН **********, е осъден да заплати на Неждет Шабан Юзеир от с.Скалище, общ.Кърджали, с ЕГН **********, направените от него разноски, като УВЕЛИЧАВА размерът им от 52,73 лева на 250 лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2. |