РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. гр. Лом, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620103060 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, депозирана от П. М. П., ЕГН
**********, постоянен адрес: ***********, срещу Я. В. Б., ЕГН **********,
постоянен адрес: **********, с която е отправено искане съдът да се
произнесе относно определяне на местоживеенето на общото на страните
малолетно дете Я. Я. Б., ЕГН **********, упражняването на родителските
права, личните отношения с другия родител, както и за определяне на
издръжката на детето, вкл. за минало време - правна квалификация по чл.127,
ал. 2 вр. чл. 142 вр. чл.143 вр. чл. 149 СК.
Производството е такова по спорна съдебна администрация.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала от
****г. до средата на ******г., като от съвместното си съжителство имат
родено едно все още малолетно дете - Я. Я. Б., ЕГН **********, родена на
*******г. в гр. ******. Сочи се, че страните са живели в жилището на
ответника в ********, където отглеждали дъщеря си. Първоначално грижите
за нейното възпитание и израстване били полагани от двамата родители, но
впоследствие ответникът се променил и започнал да обръща все по-малко
внимание на семейството си. Изложени са твърдения за влошаване
отношенията между страните, последвани от неколкократни раздели и
събирания, като през ******г. ищцата твърди, че страните се разделили
окончателно. Тя се преместила с малолетното им дете Я. да живее при своите
родители в *******, а ответникът останал в семейното им жилище. В исковата
молба се твърди, че от този момент грижите и разходите по отглеждането на
детето са поети изцяло от ищцата. Сочи се, че Я. посещава ДГ „******“
1
*******, което е свързано с ежедневни ангажименти по водене и вземане от
градина и с финансови разходи. Сочи се, че за подготовката на детето за
първия учебен ден ищцата закупила нови дрехи и обувки за повече от 300 лв.
Твърди се, че разходите за детето са големи, като са изложени съображения за
това. Твърди се още, че Я. няма сериозни здравословни проблеми, но като
всички деца боледува периодично от простудни или вирусни заболявания,
което води до допълнителни разходи за лекарствени средства и прилагане на
оздравителни процедури. Ищцата твърди, че не работи и не получава доходи
от трудова дейност, тъй като ежемесечните заболявания на детето я
принуждават да остава вкъщи, за да полага грижи за нея. Твърди, че често се
налага да разчита на финансова помощ от нейни близки и приятели. Желае
родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени
на нея, защото има условията и родителски капацитет да се грижи за Я., освен
това предвид възрастта и пола на детето, с оглед обстоятелството, че през
целия си живот същото не е живяло разделено от майка си, и предвид това, че
вече е свикнало с обстановката в новия си дом, са изложени твърдения, че
детето следва да живее при ищцата.
Твърди се, че ответникът Я. В. Б. нито веднъж не е взимал детето при себе
си през тези ***** месеца, откакто са разделени, но е виждал Я. няколко пъти.
Изложени са твърдения, че той не я търси, не изпраща подаръци, не заплаща
издръжка и само на два пъти е закупил нещата, от които детето има нужда.
Твърди се още, че бащата не се е обадил на дъщеря си за рождения й ден или
за деня на детето. С оглед това майката счита, че бащата не притежава
родителския капацитет да се грижи за Я..
В исковата молба се сочи, че ответникът работи на постоянен трудов
договор в ******* и получава значителни по размер доходи. Същият има още
едно малолетно дете, за което се грижи, но въпреки това за него не следва да
представлява проблем изплащането на издръжката в претендирания размер.
Сочи се, че възможностите на майката са силно ограничени в сравнение с тези
на бащата. Развити са съображения, поради които ищцата смята, че
ответникът следва да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря в размер на
400 лв., както и издръжка за минало време за последните ******** преди
завеждане на исковата молба в съда по 400 лв. на месец или общо 3200 лв.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което:
-да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Я. Я. Б., ЕГН ********** на нейната майка П. М.
П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***********, като детето живее на
нейния адрес,
-да бъде определен следният режим на лични контакти на бащата Я. В. Б.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ********** с малолетната му дъщеря Я. Я.
Б., ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с едно
преспиване в часовете от 10:00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден,
като взема и връща детето от адреса на майката, както и 30 дни през летните
месеци юли или август, когато майката не е в законоустановен отпуск.
-да бъде осъден бащата Я. В. Б., ЕГН **********, постоянен адрес:
2
********** да заплаща на малолетната си дъщеря Я. Я. Б., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител - П. М. П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***********, по 400лв. /четиристотин лева/ месечна
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, считано от датата на подаване на иска -******г.,
до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
-да бъде осъден бащата Я. В. Б., ЕГН **********, постоянен адрес:
********** да заплати на малолетната си дъщеря Я. Я. Б., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител - П. М. П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***********, издръжка за минало време в размер на 3200лв.
/три хиляди и двеста лева/ за периода от *******г. до *******г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
него се сочи, че исковата претенция е допустима. Признава се, че страните са
родителите на малолетната Я. Я. Б., както и че са живели във фактически
брачни отношения, а към момента на депозиране на отговора не живеят
заедно, но и двамата пребивават в едно и също населено място - *******.
Сочи се, че няма спор относно това при кого от двамата родители да живее
детето и кой да упражнява родителските права по отношение на Я., като с
оглед възрастта й е в неин интерес да живее със своята майка, но ответникът
желае по-разширен режим на лични контакти, а именно да има право да взема
детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца за времето от
9,00ч. на съботния ден до 17,00ч. на съответния неделен ден, за
Новогодишните празници и Великденски такива в нечетните години и за
Коледните празници в четните такива, както и по 30 дни през лятото.
Сочи се, че с оглед горните признати обстоятелства и исковете за
издръжка се явяват процесуално допустими. Основателно е искането за
присъждане на издръжка, но се оспорва така предявения размер, който според
ответника не е съобразен с реалните нужди на детето на тази му възраст и с
възможностите на бащата. Признава се, че ответникът има още едно дете,
което, сочи последният, е на ** години и е ученик, живее при него и той
полага изцяло всички грижи за него и поема цялостно издръжката му, като
майката на това дете не участва в неговата издръжка и няма присъдена такава.
Предвид изложеното ответникът сочи, че може да заплаща по 270лв. месечна
издръжка на Я., считано от постъпване на исковата молба в съда. Не признава
и изцяло предявения иск за присъждане на издръжка за минало време. В
отговора на исковата молба се сочи, че след окончателната раздяла на
страните детето е живяло при ищцата, но тази раздяла не е, както се сочи на
*******г., тъй като и след тази дата ответникът твърди, че страните са се
събирали и са живели заедно. Твърди още, че окончателната раздяла датира от
края на ******г. Сочи, че детето Я. от тогава наистина е живяло при своята
майка, но освен преките ежедневни грижи, които настина тя е полагала,
всичко останало по издръжката на детето е поемал ответникът, тъй като
ищцата не работи и няма доходи. Изложени са твърдения, че края на м.
ноември 2024г. страните са се скарали и от началото на м. декември 2024г.
3
ответникът е преустановил издръжката на детето.
В откритото съдебно заседание ищцата участва лично и с пълномощник
адвокат М. С. от АК ******, като поддържа претенциите си, заявени с
исковата молба.
Ответникът също се явява лично и с адв. Н. А. от АК *******, поддържа,
че неговият доверител не може да заплаща издръжка в по-висок размер от 270
лв. Що се касае до издръжката за минало време ответната страна поддържа, че
събраните доказателства не дават основание да се поддържа, че бащата е
взимал парично участие в издръжка на детето за отминалия период от време,
но се счита, че претенцията в тази част е завишена, следва да бъде уважена в
минималния месечен размер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
В хода на съдебното дирене между страните е сключена и представена
пред съда спогодба за част от предмета на делото, а именно относно
предоставянето на родителските права на майката, определяне
местоживеенето на детето при майката и уреждане на режима на лични
контакти с бащата. С протоколно определение от 30.04.2025г. съдът е одобрил
постигнатата между страните частична спогодба и е вписал съдържанието й в
протокола, като в тази му участ е прекратил делото частично. Определението
за прекратяване не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На осн. чл. 234, ал. 4 ГПК производството е продължило за неуредената
част от предмета на делото, невключена в съдебната спогодба, а именно за
размера на издръжката, вкл. за минало време, по отношение на общото на
страните дете Я. Я. Б., ЕГН **********.
С оглед горното съдът следва да разгледа и да се произнесе само досежно
претенцията по чл. 143 и чл. 149 СК.
За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор, съдът се
запозна подробно със събраните по делото доказателства и като
съобрази относимите законови разпоредби, прие следното от фактическа
и правна страна:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, за които не се спори: П. М. П., ЕГН ********** и Я. В. Б., ЕГН
********** са живели на семейни начела в ******* няколко години, като от
това си съжителство имат едно общо дете - малолетната Я. Я. Б., ЕГН
**********. Страните към момента на депозиране на исковата молба, а и към
момента на отговора по нея, са разделени и не живеят заедно, като детето Я.
живее при своята майка в ******* от момента на раздялата им. Ответникът
също живее в това населено място. От м. декември 2024г. бащата не е
заплащал издръжка на малолетната си дъщеря Я.. Ответникът има и друго
ненавършило пълнолетие дете, за което полага грижи. Ищцата не работи.
Ответникът работи и получава доходи по трудово правоотношение.
Установи се, че детето Я. Я. Б., родено на *******г., е записано с родители
П. М. П., ЕГН ********** и Я. В. Б., ЕГН **********, като същото към
4
момента е на ******* възраст, видно от приложения заверен препис от
удостоверение за раждане.
По делото се установи въз основа на изготвения социален доклад и
разпита на св. В.В, изготвил същия, който е незаинтересована трета страна,
дава категорични, ясни и непротиворечиви показания, подкрепящи се от
останалите материали по делото, поради което съдът им дава вяра, както и от
приложената по делото служебна бележка от ДГ „******“, че Я. посещава
посочената детска градина редовно, ходи добре облечено с чисти и подходящи
за сезона дрехи и обувки. Детето спазва реда и има изградени хигиенни
навици.
Основни грижи за Я. към момента полага нейната майка П.. В
семейството за детето е осигурено правото на достъп до здравни услуги и
образование. Няма особености в отглеждането й. Я. не е на диетичен
хранителен режим, нито на постоянно медикаментозно лечение. Жилището, в
което майката и детето живеят, е собственост на настоящия й партньор К. П.
П., който помага финансово на ищцата предвид това, че последната е
безработна. В жилището има добри материално-битови и хигиенни условия,
видно от изготвения социален доклад.
По делото в качеството на свидетели са разпитани В. М. П., ***** на
ищцата, И. М. П., И. В. Д., Т. И. Б.. – ****** на ответника.
Видно от показанията на св. П. ищцата не работи и не реализира доходи,
което се потвърждава и от останалите доказателствени материали, а и е
прието за безспорно по делото. Свидетелката е посочила, че детето Я. няма
хронични заболявания, но има проблем с ******, като е изложила твърдения,
че детето се нуждае от работа с ******. Все още не посещава такъв
специалист, но майката П. П. проучва възможностите, като св. П. е посочила,
че от нея е разбрала, че часът при ****** се заплаща по 35 лв. и се налага
посещение от 2-3 пъти в седмицата. Установи се от показанията на св. П., че за
детето Я. се правят от страна на нейната майка разходи за закупуване на
дрехи, т.к. умаляват, консумативи за детската градина, храна, излизания, като
към момента такси за посещение на детската градина не се заплащат. Съдът
при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК дава вяра на показанията на
св. П. в тази им част, т.к. същите се подкрепят от останалия събран
доказателствен материал.
Св. И. П. също е посочила, че ищцата и ответника са се разделили през
******г. От показанията й се установява, че за посещение на детската градина
от страна на детето Я. не се плащат такси, но понякога се искат консумативи -
тоалетна хартия, пижами, обувки и месечно тези разходи възлизат на около
20-30лв. Св. П. също е посочила, че детето има проблеми с ****** и следва да
посещава ******, но не е ходила все още, т.к. майката е предприела действия,
но няма тази финансова подкрепа, за да заведе Я. при специалист. От нейна
братовчедка св. П. знае, че се заплаща по 35 лева на час. Посочила е, че
месечно, когато детето е болно, се заплащат около 100, 200, 300 лв. за
лекарства, за дрехи - цените са различни.
Съдът кредитира показанията на св. П. като ясни, логични, и
5
непротиворечиви, като същите кореспондират и с останалите събрани
доказателства.
Въз основа на показанията на св. И.Д. се установи, че общото им дете с
ответника – М., живее в гр. ****** при ****** линия - ***** на Я.., от около 4
години. Двамата му родители са се разбрали помежду си относно
родителските права и не са водили дела. Св. Д. е посочила, че предимно
бащата Я. Б. дава пари за дрехи, за училище, за храна за детето им, като в
момента то изцяло е на негова издръжка, т.к. Д. има още две деца. Бабата по
бащина линия също помага. От показанията на св. Д. се установи, че детето М.
няма здравословни проблеми и поддържа контакти с майка си редовно.
Същата е заявила, че всеки ден му се дават по 10 лв. джобни пари за закуска.
Купуват му се и дрехи често, защото той постоянно расте предвид възрастта
си. За необходимите училищни пособия средства предоставя и майка му И., но
предимно ответника полага грижи за това. Детето не посещава допълнителни
извънучилищни занимания, но ходи на екскурзии, които се поемат от бащата
Я.. Докато ответника и ищцата са живели заедно, детето М. е посещавало
дома им в *******, но т.к. там му е скучно, не е оставал за дълго при тях и се
връщал в гр. ****** при ****** линия. Същото е заявено и от св. Т. Б., която е
пояснила, че преди време е живяла в ******* в имот, заедно с ответника и
ищцата. По време на пандемията от Ковид предвид това, че големият й внук
М. бил в дистанционна форма на обучение, същата предложила той да дойде
при тях в *******. След смъртта на съпруга й през ****г. св. Б. оставила
****** Я. и ищцата заедно с тяхната дъщеря Я. в къщата в ******* и се
преместила да живее в гр. ******, където има жилище, заедно с внука й М.,
който учи в града. Същата е посочила, че всички средства, необходими за
отглеждането и издръжката на М., са предоставяни предимно от сина й, който
й оставил своя банкова карта, от която бабата Т. да тегли пари при
необходимост с оглед покриване нуждите на детето М.. Последната е
посочила, че дава по 8 лв. дневно на М. от същите тези пари. Св. Т. Б. също е
заявила, че ****** не посещава извънкласни занимания. От нейните
показания се установява също, че в средата на ******г. ищцата и ответника са
се разделили. Оттогава бащата не е вземал дъщеря си Я. при себе си. Св. Б. е
посочила, че не знае дали бащата е заплащал издръжка на дъщеря си след
това, но е потвърдила обстоятелството, че за коледните празници през 2024г.
същият й е подарил дрехи и играчка, които самата тя закупила със средства,
предоставени й от ответника. Посочила е, че синът й Я. притежава автомобил
******, който е предложен за продажба, и автомобил *****, който не е в
движение. От показанията й се установи, че ответникът не ползва тези
автомобили, защото не са изправни. Автомобилът марка „*****“ почти не е
каран, защото автоматичната скоростна кутия е аварирала. Предвид това
ответникът ходи на работа с нейния автомобил марка „*********“, т.к. е на
смени и няма служебен транспорт, като пътните му разходи не се покриват от
работодателя.
Съдът кредитира показанията и на тези двама свидетели, като ясни,
обективни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, а на св.
Б. и при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК.
6
От свидетелските показания по делото се установи безспорно, че от
средата на ******г. (а не както е посочил ответника в ОИМ – от м. май 2024г.)
родителите на малолетната Я. са разделени, като детето оттогава е останало
при ищцата. Същото се установява и от показанията на св. Т. Б., която е
заявила „на ***** я купих колата, преди две години беше май, и след няколко
дена те са се скарали и са се разделили. Те са разделени от миналата година,
значи е от миналата година и колата.“, т.е. е безспорно, че родителите на
малолетната Я. са с разделили в средата на ******г. – няколко дни след
*****2024г.
От разпитаните свидетели, а и от заявеното от ответната страна се
установи, че ответникът не е заплащал издръжка на детето Я. откакто същият
се е разделил с майката П. в средата на ******г. През това време е закупувал
за коледните празници подаръци на детето и е поел еднократно разходи на
дъщеря си за посещение при доктор.
По делото от събраните доказателства се установи безспорно, че бащата
на Я. и ответник по делото има друго дете – М., р. на *******г. (видно от
удостоверение за раждане на л. 25 от делото) от предходно съжителство със
св. И.Д., което е в добро здравословно състояние. По този въпрос, както и по
обстоятелството, че ищцата няма други деца, не се и спори впрочем. Видно от
приложената служебна бележка (л.24 от делото) детето М. през учебната
2024г.-2025г. е бил редовен ученик в ******* във *********
Установи се, а и не се спори, че ответникът работи по трудово
правоотношение с **********, гр. ****** (******). От представените от
предприятието-работодател документи се установи, че Я. Б. работи на сменен
режим в *****“ към ******. За работниците и служителите на сменен режим
няма осигурен служебен транспорт, а в ****** не се възстановяват средства за
транспорт с личен превоз, видно от справка с вх. № 5303/04.06.2025г., което е
заявено и от св. Б.. Към посочената справка са приложени документи, приети
като писмени доказателства по делото. От тях се установява, че за периода от
м. 03.2024г. до м. 04.2025г. ответникът е получавал финансови средства
(ваучери) за безплатна храна и/или добавки към нея по реда на Наредба 11 на
Министерство на труда и социалната политика и Министерство на
здравеопазването в общ размер на 4440 лв. или средно 317,14 лв. месечно за
посочения период. За 2023г. и за 2024г. Я. Б. е подал декларации по чл. 22в, ал.
8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца (две малолетни в
случая). Видно от приложената справка от НАП с вх. № 4469/14.05.2025г. се
установи, че ответникът е ползвал данъчното облекчение за двете си деца за
2023г. и 2024г. в пълен размер пред работодателя - 1190 лева за всяка година.
Въз основа на справката от ****** с вх. № 3739/23.04.2025г. се установи,
че към момента на изготвянето й не е проведено общо събрание на
работниците и служителите на предприятието за разпределение и ползване на
средства за СБКО за календарната 2025г. За периода ******г.- м.март 2025г.
ответникът е получил по трудово правоотношение сума в размер на
22041,18лв. или средно месечно – 1836,77лв. за периода, а за 2024г. е получил
по СБКО сума в размер на 3797лв., като е пояснено, че тази сума е включена в
7
трудовите възнаграждения за съответните месеци (посочени в предходното
изречение).
Видно от приложеното по делото удостоверение от ****** (л. 23 от
делото) ответникът за периода м. януари 2024г. до м. декември 2024г. е
получил по трудово правоотношение с посочения работодател сума в размер
на 21681,31 лв. месечно или средно 1806,78лв. за посочения период.
Установи се въз основа на справката от НОИ с вх. № 4523/15.05.2025г., че
Я. Б. за периода м. май 2024г.- м. май 2025г. е получил парично обезщетение за
временна неработоспособност в общ размер на 1765,92 лв. за месеците април
2024г., юли 2024г., август 2024г., януари 2025г. и февруари 2025г. (изчислено
средно на месец за посочения период – 135,84 лв.).
Видно от справка с вх. № 3154/03.04.2025г. от НАП за периода от
31.03.2024г. до 31.03.2025г. за П. П. няма подавани данни за осигуряване и
получени доходи, няма подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от
ЗДДФЛ за 2024г., няма декларирано движимо и недвижимо имущество. От
цитираната справка и приложението й се установи, че Я. Б. за период от
01.03.2024г. до 31.03.2025г. е имал осигурителен доход в общ размер на
28678,56лв. или средно месечен осигурителен доход в размер на 2389,88 лв. за
периода, няма подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2024г., има декларирано недвижимо имущество - земя и сграда в *******,
**********, и има декларирано движимо имущество, както следва: МПС
****** ** c peг. № ****** и МПС ***** ****** c peг. № *******.
От приложената по делото справка от АСП с вх. № 5458/09.06.2025г. се
установи, че за периода 01.06.2024г. до 06.06.2025г. ищцата П. П. не е
подпомагана от ДСП Лом, а от справка с вх. № 5424/06.06.2025г. – че ищцата
и ответникът през последните 12 месеца не са подпомагани от териториалните
структури на АСП.
От приложената справка от НОИ с вх. №4552/15.05.2025г. се установи, че
ищцата не е пенсионер и не получава обезщетения по ДОО, а от справка с вх.
№ 4711/2025г. – че на същата за периода м. юни 2024г. – м. май 2025г. не са
изплащани обезщетения и помощи от фондовете на ДОО.
По делото е приложена декларация от ответника (л. 58), обезпечена с
отговорността по чл. 313 НК, видно от която същият е декларирал, че
семейството му се състои от него и детето му М. Я.в Б., което е на **г. и е
ученик, че работи по трудово правоотношение и получава възнаграждение,
отразено в документ, издаден от работодателя, не притежава имущества, от
които може да реализира доходи, живее в жилище, собственост на родителите
му, притежава два леки автомобила, които са повредени, поради което не са в
движение.
Приложена е и декларация, обезпечена с отговорността по чл. 313 НК, от
страна на ищцата (л. 60 от делото), видно от която последната е декларирала,
че не получава доходи от трудови и граждански правоотношения, наеми, ренти
и дивиденти за период м. март 2024г. до 30.04.2025г., не притежава земеделски
земи, МПС, имоти.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните,
8
на същите е указано, че всяка от тях трябва да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Указано е, че ищецът носи
доказателствената тежест да установи нуждата на детето от получаване на
издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да
дава претендирания размер на издръжка, вкл. за минало време, като следва да
представи доказателства за това. Указано е, че ответникът носи тежестта да
докаже възраженията си и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си
последици, вкл. че е заплащал издръжка на детето, докато е било отглеждано
от неговата майка (относно претенцията за минало време).
Ответникът е посочил, че дължи действително издръжка на малолетното
си дете Я. Б. и може да заплаща такава в размер на 270 лв.
Спорен е въпросът дали ответникът може да заплаща издръжка на детето
си в претендирания размер от 400лв., дали детето се нужда е издръжка от своя
баща в този размер. Относно издръжката за минало време се установи по
делото, че действително Я. Б. не е заплащал издръжка на Я. от раздялата на
родителите от средата на ******г. до *******г. (датата преди деня на
депозиране на исковата молба – ******г.), което е заявено и от ответната
страна в последното ОСЗ, преценено на основата на чл. 175 ГПК. Спорен
обаче е размерът на издръжката за минало време.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал.
1 от СК). Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете“. Съгласно чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето,
която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите
способности и финансови възможности, условия за живот, необходими за
развитието на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК.
Съгласно чл. 142, ал .2 на СК минималният размер на издръжката е 1/4 от
размера на минималната работна заплата (МРЗ), установена в страната.
Съгласно ПМС № 359/23.10.2024г. МРЗ за 2025г. е в размер на 1077лв., а
съгласно ПМС № 193/12.10.2023г. за 2024г. е в размер на 933лв., съответно
минималният размер на издръжката за 2025г. е 269,25лв., а за 2024г. -
233,25лв.
Според практиката на ВКС нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. Тоест размерът на издръжката следва да бъде определян
съобразно спецификата на всеки конкретен случай.
При преценка за това какъв да бъде размерът на присъдената издръжка
9
съдът следва съобрази на първо място възрастта на детето – *** В случая Я.
няма здравословни проблеми с изключение на установения ****** проблем,
за който действително не са представени медицински документи, но са налице
такива данни въз основа на заявеното от свидетелите, допуснати при режим на
довеждане от страна на ищцата. Детето има нужда от средства за задоволяване
на нуждите му от храна, облекло, учебни консумативи, като не посещава
извънкласни занимания, за покриването на които нужди участие би следвало
да вземат и двамата родители. Предвид възрастта на детето Я. следва да се
съобрази, че към момента същото не разполага с необходимост от
предоставяне на джобни пари, които да му бъдат давани ежедневно, а за
посещението на детската градина не се дължат такси, но се правят определени
разноски за консумативи (средно около 20-30 лв. месечно), които
обстоятелства следва да се съобразят.
С оглед избягване на всякакви съмнения за субективизъм, при определяне
размера на издръжката настоящият състав намира, че следва да възприеме
официалните данни за разходите на домакинствата през съответната година,
публикувани от НСИ, като съобрази спецификите на случая, предвид
обстоятелството, че не съществува установен изцяло обективен критерии за
определяне на издръжката, от която се нуждае дадено лице. Поради това
следва да бъдат използвани за ориентир общодостъпните публикувани данни
от НСИ на официалната интернет страница на адрес:
https://www.nsi.bg/statistical-data/253/799.
Видно от данните на НСИ за първото тримесечие на 2025г. паричния
разход средно на лице от домакинство възлиза на 2853,96 лв. (т.е. 951,32лв.
месечно). Потребителският общ разход за първото тримесечие на 2025г. е
2295,96лв. (или 765,32лв. месечно). Предвид обстоятелството, че става въпрос
за дете на ******* възраст следните разходи са неотносими към разходите за
издръжката му: алкохолни напитки и тютюневи изделия (116,16лв.), жилищно
обзавеждане и поддържане на дома (126,97лв.), разнообразни стоки и услуги
(136,49лв.), данъци (188,32лв.), социални осигуровки (254,48лв.), регулярни
трансфери към други домакинства (28,26лв.), други разходи (86,95лв.) – общо
сума в размер на 937,63 лв. за тримесечие, респ. 312,54лв. за един месец. Така
сумата, която се получава средно месечно, е в размер на 638,78лв.
Предвид гореизложеното относно средномесечния размер на разхода на
едно лице от домакинство за първото тримесечие на 2025г., намален с
неотносимите за отглеждане на дете разходи, с оглед минималния
законоустановен размер на дължимата се издръжка към момента (269,25лв.),
гореизложените обстоятелства относно възрастта на детето, неговите нужди,
потребности, здравословно състояние, които данни следва да се съобразят,
настоящият състав намира, че детето Я. има нужда от месечна издръжка в
размер на 550лв. на месец, която следва да бъде поделена между двамата
родители. Този размер съдът намира за адекватен и съобразен със
спецификите на случая.
Установи се по делото, че майката П. П. е в добро здравословно
състояние, не са установени обективни пречки, поради които да не реализира
доходи, но не работи, не получава средства по трудово или гражданско
10
правоотношение и не притежава движимо и недвижимо имущество, няма
други лица, на които да дължи и заплаща издръжка по закон.
Бащата Я. Б., от своя страна, реализира постоянни доходи, т.к. работи по
трудово правоотношение, които варират, но са в размер на около 1800-1900лв.
месечно, като получава и ваучери за храна в размер на около 317 лв. месечно,
ползва и данъчно облекчение за двете си малолетни деца в размер на 1190лв.
(за 2023г. и за 2024г.). В същото време ответникът има и друго дете, за което
по закон е задължен да се грижи и да заплаща издръжка. Действително такова
задължение има и майката на детето М., поради което издръжката му се
предполага, че следва да бъде поета от двамата родители. Това обаче не
променя фактът, че ответникът е задължен да дава издръжка на детето М.
поне в минималния законоустановен размер, което следва да бъде взето
предвид с оглед преценка на възможностите му да дава издръжка на детето Я..
Не е ирелевантно и обстоятелството, че бащата живее в ******* и пътува с
личен транспорт до работното си място и обратно, за което също прави
определени разходи, макар да няма данни по делото в точно какъв размер са
те. Последният няма имущество, от което да реализира допълнителни доходи,
а притежаваните от него два автомобила се установи, че са в неизправност и са
негодни за ползване.
Както бе посочено, задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, а когато гледането се осъществява от единия родител, на
когото с предоставени родителските права, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. Съдът съобрази факта, че
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете
Я. Б. са поети именно от майката. Усилията, които се полагат в този случай от
родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва
да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която той
дължи, в посока намаляване на същата (Постановление № 5/1970 г. на
Пленума на ВС).
Предвид горното и с оглед съотношението между доходите и
имуществото на двамата родители и обстоятелствата, посочени по-горе, съдът
намира, че по-голямата част от издръжката следва да бъде поета от бащата,
който следва да заплаща на малолетното си дете Я. месечна издръжка в размер
на по 335лв. чрез неговата майка, като искането на ищцата за заплащане на
издръжка над тази сума до претендирания размер от 400лв, не следва да се
уважава, а останалата част (215лв.) следва да бъде поета от майката П. П..
Този размер не би затруднил бащата предвид дохода и имуществото му и
другите констатирани в настоящите мотиви обстоятелства, както и с оглед
възрастта на детето, за осигуряване нуждите му от подходящо облекло, храна,
учебни консумативи и осигуряване на нормален живот.
Издръжката следва да се присъди от депозиране на исковата молба –
******г., доколкото по делото няма постановени привременни мерки и не са
налице данни дължимата издръжка от посочената дата да е заплащана от
бащата в хода на производството, дори и със закъснение.
Съдът намира, че на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да постанови
11
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Касателно иска по чл. 149 от СК съдът намира следното:
Съобразно чл.149 от СК, може да се търси и издръжка за минало време
(до една година преди предявяването на иска).
В случая се претендира издръжка за минало време за периода от *******
(установи се, че родителите на малолетната Я. са разделени в средата на
******г. и грижите за нея са поети от нейната майка) до *******г. в размер на
3200 лв. /три хиляди и двеста лева/ или 400 лв. месечно, т.е за ******г. се
претендира издръжка от *******г., в който период се доказа, че родителите на
детето вече са били разделени. Няма данни по делото, от които да се
установява, че същите са се събирали през периода от *******г. до *******г.,
при което и бащата да е поемал разходите по отглеждане на Я., нито данни
детето да е живяло при своя баща в някакъв момент от посочения период.
Настоящият състав намира, че и в този случай с оглед избягване на
субективизъм следва да съобрази данните от официалната интернет страница
на НСИ, касаещи дванадесет месечния период 2024г. предвид претендирания
период на издръжка за минало време, които данни са общодостъпни на сайта:
https://www.nsi.bg/statistical-data/253/798.
Изчисленията следва да бъдат извършени по горепосочения начин, като
средният паричен разход на лице от домакинството за 2024г. е 11654лв., видно
от публикуваните данни, а потребителския паричен доход – 9408лв. или
784лв. месечно. Така средно месечно за 2024г. общият паричен разход на лице
от домакинство се равнява на 971,17лв. С оглед фактът, че става въпрос за
дете на ******* възраст посочените по-горе разходи са неотносими към
разходите за издръжката му, а същите възлизат общо в размер на 3845 лв. за
12 месеца, респ. 320,42 лв. за един месец. Така сумата, която се получава
средно месечно, е в размер на 650,75лв. Видно е, че разликата между
посочените по-горе данни от НСИ и настоящите такива е пренебрежимо
малка.
Предвид гореизложеното относно средномесечния размер на разхода на
едно лице от домакинство за 2024г., намален с неотносимите за отглеждане на
дете разходи, с оглед минималния законоустановен размер на дължимата се
издръжка за 2024г. (233,25лв.), гореизложените обстоятелства относно
възрастта на детето, неговите нужди, потребности, здравословно състояние
през периода, установеното по делото обстоятелство, че през този период (от
раздялата до предявяване на исковата молба) бащата не е вземал детето при
себе си, които данни следва да се съобразят, настоящият състав намира, че
детето Я. е имало нужда от месечна издръжка за претендирания период в
размер на 550лв. на месец, която е следвало да бъде поделена между двамата
родители. Този размер съдът намира за адекватен и съобразен със
спецификите на случая. Предвид съотношението на имуществото на
родителите, посочено по-горе, настоящият състав намира, че бащата-ответник
по делото, следва да бъде осъден да заплати на малолетното си дете Я. Б.
издръжка за минало време за периода *******г. до *******г. в размер на
2680лв. (или 335лв. месечно), ведно със законната лихва върху нея до
12
окончателното издължаване, като за горницата до 3200лв. претенцията следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид сключената спогодба за част от спора и като съобрази
изложеното в ТР от 27.06.2024г. по т.д. 3/2023г. на ГК на ВКС, съдът намира,
че разноските следва да останат за страните така, както са ги направили.
В мотивите на цитираното ТР се сочи, че безспорно, доколкото в СК не са
предвидени специфични процесуални правила, при разглеждането на
отправените до съда молби за съдействие при определяне на начина на
упражняване на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2
СК, както и на личните отношения на близки (баба и дядо) с деца,
приложение следва да намерят общите правила на ГПК.
Съдът, сезиран със спора за родителската отговорност и режима на лични
контакти с детето, в т. ч. и за издръжката му, с решението си постановява това,
което приема за законосъобразно и целесъобразно за регулирането на тези
отношения, предвид установените по случая обстоятелства, съобразявайки
законовите критерии и възложените му функции по силата на националните и
международни нормативни разпоредби служебно да следи за защитата на най-
добрия интерес на детето и може да постанови начин на упражняване на
родителските права, респ. на осъществяване на личен контакт, различен от
поискания от страните.
В производството по спорна съдебна администрация на гражданските
отношения по СК са налице отклонения от общите правила на гражданския
процес, поради което тези правила, вкл. по отношение на отговорността за
разноски, следва да бъдат прилагани съответно. Когато съдът с решението си
замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл.
78 ГПК следва да претърпи някои ограничения. В първоинстанционното
производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, вкл. и по отношение на определянето на издръжката, доколкото
същото, когато е част от производството относно упражняването на
родителските права, няма самостоятелен характер.
Като заключение в диспозитива на цитираното ТР е постановено, че в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях. Такъв именно е и
настоящият случай, предвид изхода от спора.
В случая сключената спогодба по част от спора не променя характера на
производството и не го превръща в бързо такова за присъждане на издръжка,
т.к. няма предвиден такъв процесуален ред за трансформация на същото. Въз
13
основа на това според настоящия съдебен състав разноските следва да останат
за страните, така както са ги направили.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата се ДТ за
присъдената издръжка на малолетното дете в общ размер на 482,40лв., както и
за сумата, представляваща присъдена издръжка за минало време, която ДТ е в
общ размер на 107,20 лв. или общо ДТ в размер на 589,60 лв., както и 5 лв.
държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. В. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: *******, *******
да заплаща на малолетното си дете Я. Я. Б., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител П. М. П., ЕГН **********, постоянен адрес:
***********, ежемесечна издръжка в размер на по 335 лв. /триста тридесет и
пет лв./, считано от ******г.- датата на подаване на исковата молба, до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 335 лева /триста тридесет
и пет лева/ ежемесечна издръжка за детето до пълния предявен размер от 400
лева /четиристотин лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. В. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ********** да
заплати на малолетното си дете Я. Я. Б., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител П. М. П., ЕГН **********, постоянен адрес:
***********, сумата от 2680 лв. /две хиляди шестстотин и осемдесет лева/ за
периода от *******г. до *******г. - издръжка за минало време, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2680лв. /две хиляди шестстотин и
осемдесет лева/ до пълния предявен размер от 3200 лева /три хиляди и двеста
лева/ за посочения период като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. В. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: *******, *******
да заплати по сметка на Районен съд Лом сумата от 589,60 лв. /петстотин
осемдесет и девет лева и шестдесет ст./, представляваща държавни такси по
делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на
изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
14