№ 7479
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110126592 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма, ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление: адрес, представлявано от И.Г.М., съдебен адрес адрес, чрез адв. Н.И. К.
срещу фирма, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от В.
М. В., съдебен адрес: адрес, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца:
-сумата от 18653,26 лв., представляваща дължима наемна цена за периода м. април
2019 г. - м. юли 2019 г. по силата на договор за наем на скеле от 03.09.2018 г. и Анекс № 1
от 03.09.2018 г. към договора, ведно със законната лихва от 12.03.2020 г. до изплащане на
вземането;
-неустойка за забава в размер на 2016,00 лв., начислена за периода от 10.04.2019 г. до
12.03.2020 г., ведно със законната лихва от 12.03.2020 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. д. № 13767/2020 г. по описа на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на 03.09.2018г. между фирма, в качеството на наемател и фирма /с
предишно наименование фирма/, в качеството на наемодател е сключен Договор за наем на
скеле и Анекс №1 към него. Съгласно условията на цитирания договор, наемателят е отдал
за временно и възмездно ползване, 2000 /две хиляди/ квадрата строително фасадно скеле,
тип ... и ..., срещу задължението на наемателя да заплаща уговорената в договора месечна
наемна цена. Съгласно чл. 4.ал. 1 от Договора за наем, месечната наемна цена е в размер на
2,10 /два лева и десет стотинки/ без ДДС за квадрат фасадно скеле, или общо 4200,00
/четири хиляди и двеста лева/ без ДДС и е платима на наемодателя до 5-то число на
съответния месец вкл. Съгласно клаузите на договора, наемателят се е задължил да предаде
вещите, предмет на договора, в срок до 2 /два/ работни дни слез заплащане на наемната цена
по чл. 4, ал. 1 и предоставянето на депозит по чл. 4. ал. 2 от договора. За предаването на
елементите от строителното фасадно скеле са съставени приемо- предавателни протоколи,
съгласно условията на сключения договор, както следва:
1. Приемо-предавателен протокол №1 от 14.09.2018г.
2. Протокол за приемане на СМР №1 от 09.10.2018г.
3. Приемо-предавателен протокол №2 от 14.09.2018г.
1
4. Приемо-предавателен протокол №3 от 15.09.2018г.
5. Приемо-предавателен протокол №4 от 18.09.2018г.
6. Приемо-предавателен протокол №5 от 06.10.2018г.
7. Приемо-предавателен протокол №6 от 06.10.2018г.
8. Приемо-предавателен протокол №7 от 05.10.2018г.
9. Приемо-предавателен протокол №8 от 09.10.2018г.
Сочи се, че всичките протоколи са подписани от страна на наемателя от оправомощено
лице, а именно - техническия ръководител на обекта В.К..
Твърди се, че от април месец на 2019г., наемателят преустановява заплащането на
дължимите месечни наемни вноски, въпреки че за периода април - юли отдаденото под наем
скеле е било в негово владение на обект находящ се в адрес, за което следва и съответно са
му издадени следните фактури за наем на скеле:
1. Фактура №633 от 09.04.2019г. на стойност 4663,26 лева/четири хиляди шестстотин
шестдесет и три лева и 26 стотинки/ с ДДС;
2. Фактура №643 от 09.05.2019г. на стойност 4663,26 лева/четири хиляди шестстотин
шестдесет и три лева и 26 стотинки/ с ДДС;
3. Фактура №655 от 10.06.2019г. на стойност 4663,26 лева/четири хиляди шестстотин
шестдесет и три лева и 26 стотинки/ с ДДС;
4. Фактура №665 от 05.07.2019г на стойност 4663,26 лева/четири хиляди шестстотин
шестдесет и три лева и 26 стотинки/ с ДДС.
Поддържа се, че са отправяни покани за доброволно плащане на дължимите суми, но
те не са платени.
Сочи се, че в чл. 8.ал. 1 от сключения договор страните са предвидили договорна
неустойка в. за забавено плащане в размер на 0,5% от месечната наемна стойност за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% от сумата по договора". Неустойката е изчислена, като
дните на забава са умножени по 0,5% от договорената месечна наемна стойност. Тъй като
забавата е голяма и надхвърля тези 10 процента от стойността на договора, неустойката е
лимитирана и се претендира до 10%.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен по основание и
размер.
Твърди се, че ответното дружество има двама управители - В. М. В. и В.С.К. и според
чл. 32, ал. 4 от дружествения договор дружеството се представлява от управителите само
заедно.
Сочи се, че фирма е било представлявано при подписване на процесния договор само
от В.К. като управител и договорът е подписан само от него, съответно е сключен от лице
без представителна власт и не следва да породи права и задължения за дружеството. Сочи
се, че липсва и последващо потвърждаване на сделката, като приложение не следва да
намери чл. 301 от ТЗ.
Във връзка с твърдението, че приемо - предавателните протоколи са подписани от
страна на фирма от В.К. в качеството му на технически ръководител на обекта, се поддържа,
че В.К. никога не е изпълнявал ролята на технически ръководител на обекта, нито има
нужната квалификация, знания и умения, за да бъде назначен за такъв. Оспорва се
предаването на наетите вещи.
Сочи се, че на 09.06.2020 г. в ТР е вписана промяна в начина на управление на
дружеството: „Управителят В.С.К. може да представлява активно и пасивно дружеството
единствено заедно с другия управител - В. М. В.; - В. М. В. има право да управлява
дружеството самостоятелно с правото да извършва всички фактически и правни действия от
името на дружеството без да е необходимо допълнително съгласие и/или потвърждение от
другия управител.“
2
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото относими доказателства, съдът намери от
фактическа страна следното:
Представен по делото е Договор за наем на строително скеле от 03.09.2018 г., сключен
между фирма и фирма, по силата на който наемодателят отдава за временно и възмездно
ползване на наемателя следната своя собствена движима вещ, а именно: 2 000 м2 строително
фасадно скеле, тип ... и ..., немско производство, втора употреба в състоянието в което се
намира, без никакви дефекти. Посочено е, че скелето ще бъде монтирано и използвано от
Наемателя, съгласно неговото обикновено предназначение на адрес: адрес.Уговорена е
месечна цена в размер на 2,10 лева, без ДДС за м2 фасадно скеле, или общо 4 200,00 лв., без
ДДС, платима на наемодателя до 5-то число на съответния месец, вкл. Съгласно чл. 8 ал, 1
от договора в случай, че наемателят забави плащане по чл.4, ал. 1 ал.З или ал.5 от договора,
той дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,5 % от месечната наемна стойност за
всеки просрочен ден, но не повече от 10% от сумата на договора.
Представени по делото са 8 бр. приемо-предавателни протокола, по силата на които от
ищеца са предадени на ответника описани елементи за фасадно скеле тип ... в периода от
14.09.2018 г. – 09.10.2018 г.
Предоставени по делото са 4 бр. фактури №633/09.04.2019 г., 643/09.05.2019 г.,
655/10.06.2019 г. и 665/05.07.2019 г. с издател фирма/ с променено фирмено наименование
на фирма/ и получател фирма за сумата от 4663.26 лева с ДДС- наемна цена за скеле по
договор от 03.09.2018 г. за период от един месец както следва за месеците април, май, юни и
юли 2019 г.
С нотариална покана от 13.01.20202 г., връчена на ответника по реда на чл. 50 ГПК,
ответното дружество е поканено да заплати на ищцовото сумата от 38 319.90 лева, в т.ч. и
сумата по горепосочените 4 бр. фактури.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е посочило, че
всяка една от фактурите е за услуга наем на скеле по договор от 03.09.2018 г., а именно наем
на 1850.5 кв.м. за срок от 1 месец. Дължимата сума по четирите фактури е общо в размер на
15544.20 лева с начислен ДДС 3108.84 лева или сума в общ размер от 18 653.04 лева.
Вещото лице е посочило, че всички фактури са с реквизити съгласно Закона за
счетоводството. Всички фактури са надлежно осчетоводени в хронологична
последователност както в счетоводството на ищеца, така и на ответника, с което са спазени
изискванията на Закона за счетоводството. Счетоводните записвания са отразени по
правилни сметки съгласно примерния сметкоплан, прилаган в страната. Процесните
фактури са включени в дневниците на продажбите по ЗЗДС в месеците на тяхното издаване.
В счетоводството на ответника са отразени разходи в размер на 15 544.20 лева и е
дебитирана сметка 453/1- ДДС покупки със стойността на начисления ДДС. През 2019 г.
ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури. С оглед счетоводните
записвания по процесните фактури през 2019 г. вещото лице констатира, че счетоводствата
3
на двете дружества е правилно водено. Вещото лице е отразило, че през м.11. 2020 г. в
счетоводството на ответника процесните фактури са анулирани и анулирането е включено в
дневника за покупки за м.11.2020 г. с отрицателен знак.
Разпитана като свидетел е А.Г.Б.. Тя сочи, че е служител на фирма, като през 2017 г.,
то било подизпълнител на ответното дружество и доставяло бетон за строителство на
сградата в адрес. Тя разказва, че В./ В. М. В./ чрез пълномощно бил управител на фирма и
понеже ответникът поръчвал от това дружество бетон, затова свидетелката познава и В.К..
Тя сочи, че двете дружества работят заедно от месец март 2018 г., когато В. станал
съдружник на В. в ответното дружество. Тя сочи, че в фирма и двамата управители можели
да представляват дружеството само заедно. Сочи, че знае за договор за наем на скеле, който
бил повод за конфликт между В. и В.. Договора бил подписан еднолично от В.К. и създало
напрежение, тъй като В. не е участвал в това решение. Друг повод за конфликт било, че
скелето е доставено на обекта през октомври месец 2018 г., а външни замазки на сградите не
се правят, поради метеорологичните условия пред зимния период. Свидетелката твърди, че
зимата не е редно да се работи защото мазилките се увреждат и се увеличава периода през,
които трябва да се плаща за това скеле. Отделно за скелето само В.К. се бил уговарял с
наемодателите на скелето. Те са поръчали и повече скеле от необходимото, тъй като В.
искал да се прави фасада по фасада, а не по две наведнъж, тъй като нямало достатъчно
работници. Спорили са и за цената, защото тя е определяна директно между В.К. и
наемодателя, без консултация с В. В.. В. не е искал да работи с тази фирма при положение,
че договора е сключен без негово участие. Свидетелката разказа, че имало момент, в който
вече се правела настилката на балконите и скелето пречело и така работа се удължавала,
поради това че скелето пречело на другите майстори.
Съгласно чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът,
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и
лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския
регистър. В процесния случай се установява от партидата на ответника, че за периода от
16.03.2018 г. до 09.06.2020 г. дружеството е било паритетно ООД като В.К.П. и В. М. В. са
имали дялово участие в размер на 2500 лева, като и двамата съдружници са били
управители, представляващи дружеството само заедно.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
На първо място съдът счита за установено по делото наличието на облигационно
правоотношение по търговска сделка, сключена между страните- търговци, обективирана в
приложения по делото договор за наем на скеле от 03.09.2018 г. и анекс №1 към същия.
Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
4
е противопоставил веднага след узнаването й е формирана по реда на чл.290 ГПК
многобройна безпротиворечива практика на ВКС. Така с решение № 202 / 06.02.2012г. по
т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което
извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите
на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им
потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката - чл.42,
ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на
изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в
хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната
власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но
до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена
сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл.301 ТЗ
законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена
без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт,
сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за
способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на
ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия
и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен
регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е,
че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който
е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт,
следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на
сделката.
С Решение № 103 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 2994/2013 г. на Върховен касационен
съд е даден отговор на въпроса „намира ли приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ в
хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно от лицата,
осъществяващи колективното му представителство“ в смисъл, че разпоредбата на чл.301 ТЗ
е приложима и в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно или
част от лицата, осъществяващи колективното /съвместното/ му представителство, като в
този случай за противопоставянето по см. на чл.301 ТЗ е достатъчно наличието на
волеизявление за това на едно от останалите лица, формиращи съвместното
представителство на търговеца.
В процесният случай е налице валидно възникнало правоотношение по договор за
наем между страните. Не се установяват, наведените с отговора на исковата молба
твърдения за противопоставяне от страна на управителя В. В. на сключването на процесния
договор.
Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството, включването им в
дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване /в т.см. решение №
5
96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008
г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от
07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№
1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.№ 1598/2013 г. на II т.о., решение №
67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на II т.о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д.№
2741/2014 г. на I т.о../.
Не може да се приеме, че сторнирането на фактурите през март ноември 2020 г. –
повече от година след осчетоводяването представлява противопоставяне след узнаване по
смисъла на чл. 301 ТЗ. Още повече, че същото е извършено в периода, след депозирането
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите по фактурите и непосредствено
след връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.09.2020 г.
Липсва изявление от която и да е от страните за разваляне на договора, в т.ч. и чрез
позоваване на някой от изрично уговорените в самия договор правопрекратяващи
юридически факти. Установено е по делото, че ищецът е изправна страна по договора, като
е предоставил за възмездно ползване процесното наемно скеле. Това се установява както от
представените приемо-предавателни протоколи, така и от показанията на водения от
ответната страна свидетел. Св. Б. сочи, че действително на строителния обет на ответника е
било доставено процесното скеле. Нейните показния пресъздават недоволството на единия
от управителите на ответника / В. В./ относно обема на наетото скеле, уговорената цена и
преждевременното му доставяне поради липса на техническа необходимост при
строителството от толкова много скеле и неподходящия период за извършване на мазилка.
Тези аргументи, макар и житейски оправдани са такива по целесъобразност на сключената
търговска сделка и не могат да обуславят нейната недействителност, съответно нейното
разваляне, каквито твърдения впрочем не са и въведени с отговора на исковата молба.
Вземането за заплащане на наемната цена е изискуемо, доколкото падежът е уговорен
на конкретен ден- 5-то число на съответния месец. С оглед липсата на плащане е налице
забава на длъжника и по смисъла на чл. 8, ал. 1 от договора е дължима предвидената
мораторна неустойка в размер на 0,5 % от месечната наемна стойност, но не повече от 10 %
от стойността на договора. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е
изчислило, че размера на дължимата неустойка отговоря на заявената от ищеца.
При направените изводи исковете се явяват основателни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за държавна такса в
размер на 413 лева, 1200 лева-адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер
на 350 лева. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 1913.39 лева. Мотивиран от
изложеното, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от фирма, ЕИК ЕИК, със седалище
и адрес на управление: адрес, представлявано от И.Г.М., съдебен адрес адрес, срещу фирма,
ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от В. М. В. искове се
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и 92 ЗЗД във
вр. с чл. 422 ГПК, че фирма дължи на фирма
-сумата от 18653,26 лв., представляваща дължима наемна цена за периода м. април
2019 г. - м. юли 2019 г. по силата на договор за наем на скеле от 03.09.2018 г. и Анекс № 1
от 03.09.2018 г. към договора, ведно със законната лихва от 12.03.2020 г. до изплащане
на вземането;
-неустойка за забава в размер на 2016,00 лв., начислена за периода от 10.04.2019 г. до
12.03.2020 г., ведно със законната лихва от 12.03.2020 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. д. № 13767/2020 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ЕИК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на фирма,
ЕИК ЕИК съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1963
лева и разноски по ч.гр. д. № 13767/2020 г. по описа на Софийски районен съд в размер
на 1913.39 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7