РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Сандански, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бисерка Н. Б.а Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Б.а Тилева Гражданско дело №
20211250100625 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и е образувано по иск, който е предявен от пълномощник
на законните представители на “***************” **, сега с наименование „**********
**********“ ** от гр. ***** срещу Д. Р. Б. от гр. *******
Ищецът сочи, че с ответника са в облигационни отношения във връзка с договор за
продажба на ел. енергия, които се регулират от Общи условия и които са общо известни.
Твърди, че във връзка с това в периода от 20.07.2018 г. до 19.09.2020 г. е доставил на
ответника електрическа енергия на обща стойност 547.82 лева, за което е издал 13 фактури.
Посочва, че на описаните във фактурите дати, ответникът не е заплатил стойността на
ел.енергията, поради което е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава.
Твърди, че за събиране на тези суми е подал заявление пред РС Сандански за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е било уважено и срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Твърди, че е бил уведомен от заповедния
съд, че заповедта за изпълнение е била връчена със залепване, поради което предявява
настоящият иск за установяване дължимостта на вземанията.
Ищецът иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че им дължи следните суми по издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ****/ 20** година по описа на СРС, а именно: сумата 547, 82 лева за ползвана
електрическа енергия за периода от 20.07.2018г. до 19.09.2020 г., сумата от 29, 59 лева,
1
законна лигва за забава за периода от 21.09.2018г. до 15.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.05.2021г. до изплащане на вземането. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати направените по настоящото
дело разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Преди съдебно заседание ищецът признава в молба получена на 23.11.2021 г., че
ответникът е заплатил дължимите суми с изключение на съдебни разноски в размер на 17.03
лева, поради което иска от съда да бъде осъден ответника да заплати тази сума. Поддържа
искането в съдебно заседание. Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
Ответникът е бил абонат на “*** **** ****” ** с ИНТ ******* за обект, намиращ се в
гр. ********, ул.“****“ № **.
Съгласно чл. 19 от Общите условия за продажбата на електрическа енергия от
ищцовото дружество, потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение, като продължителността на периода за плащане е десет дни.
От представените извлечения за извършените отчети от страна на ищеца е видно, че за
периода от 20.07.2018г. до 19.09.2020 г. за обекта на ответника е била доставена
електрическа енергия. Въз основа на тези отчитания са били издадени 13 броя фактури, в
които освен изчисляване на консумираната в периода ел. енергия по дневната и по нощната
тарифа са били включени и цени за снабдяване и разпределение и акцизи или фактури на
обща стойност от 547, 82 лева.
На 29.12.2020 година ищцовото дружество е депозирало заявление пред РС-
Сандански срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 547, 82 лева
за ползвана ел. енергия за периода от 20.07.2018г. до 19.09.2020 г., за сумата от 29, 59 лева
за натрупана лихва за периода от 21.09.2018г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението до окончателното й изплащане и за заплащане на
разноските по делото. Срещу ответника по ч.гр.д. № ****/ 2020 год. от Районен съд- гр.
Сандански е била издадена заповед за изпълнение № *****/ **.**.20** година за сумата от
547, 82 лева за ползвана ел. енергия за периода от 20.07.2018г. до 19.09.2020 г., за сумата от
29, 59 лева за натрупана лихва за периода от 21.09.2018г. до 15.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 25 лева за разноските по делото за платена държавна такса и сумата от
67 лева за разноски за платено адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била
връчена на ответника със залепване на уведомление – по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
11.05.2021 год. на заявителя е било указано от заповедния съд за възможността да предяви
2
сумата исков ред. Настоящият иск е предявен на 28.05.2021 година.
От две банкови извлечения се установява, че на 06.10.2021 год. ответникът е платил на
ищцовото дружество сумата от 584, 40 лева, а на 04.11.2021 год. сумата от 262, 98 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим:
Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на
вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за
изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в
сила, тъй като е била връчена на ответника посредством фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – с
изтичане на срока за получаване на книжата след залепване на уведомление. В този случай,
по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, на ищеца е указано от заповедния съд, че заповедта за
изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в законния едномесечен срок
заявителят е предявил настоящия иск, поради което съдът приема предявения иск за
допустим.
Искът е неоснователен:
От доказателствата по делото се установи, че страните са били в облигационно
правоотношение за продажба на електрическа енергия за електроснабден имот на ответника
и че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си по договора и е доставил на
ответника електрическа енергия на стойност от 547, 82 лева. Установи се, че на уговорените
дати, съгласно ОУ, ответникът не е заплатил стойността на получената електроенергия,
поради което е изпаднал в забава.
Установи се на трето място, че след образуване на заповедното производство и след
започване на настоящото исково производство ответникът е заплатил на ищеца сумата от
847,38 лева, с което е погасил дължимата главница от 547, 82 лева, дължима по 13 – те
фактури и дължимото обезщетение за забава от 29, 59 лева, както и част от претендираните
разноски в общ размер от 287 лева. Т.е. към момента на започване на настоящото
производство двете вземания са били изискуеми, но към настоящия момент са погасени,
поради плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на
решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са
от значение за спорното право. Следователно, с оглед настъпилото след образуване на
производството погасяване на задължението съдът намира, че към момента вземане на
ищеца спрямо ответника за тези суми не съществува, поради което искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По претенцията за разноски: Независимо от отхвърляне на иска съдът присъжда в
тежест на ответника направените разноски по делото. Това е така, тъй като към момента на
образуване на исковото производство, искът на ищеца е бил основателен, вземанията са
били дължими, поради което ответникът следва да му възстанови дадените разноски по
водене на заповедното и на исковото производство. Ищецът претендира сумата от 17, 03
3
лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да му я заплати.
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал.
1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “*** – ******* *******“, сега
с наименование „******** ******“ ** с ЕИК ****** от гр.*****, район "****",
ул."*.*.******", № ***, представляван от **** ****, *** ** и ***** *** ***** срещу Д. Р.
Б. с ЕГН ********** от гр. ******, ул.”******“ № ** за установяване на вземането им по
издадена в тяхна полза заповед за изпълнение на парично задължение № **** от **.**.20**
година по ч. гр.д. № **** по описа на РС- Сандански за 2020 година за следните суми:
сумата от 547, 82 лева (петстотин четиридесет и седем лева и 82 ст.), представляваща
главница за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 20.07.2018г. до 19.09.2020 г.,
сумата от 29, 59 лева (двадесет и девет лева и 59ст.) за начислена мораторна лихва за
периода от 21.09.2018г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.12.2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Р. Б. с ЕГН ********** от гр. *******, ул.”******“ № **да заплати на
“*** – ******* ********“, сега с наименование „******* ***“ ** с ЕИК ******** от
гр.******, район "******", ул."*.*.******", № ***, представляван от **** *****, ******
****** ***** и ***** ****** **** сумата от 17, 03 лева (седемнадесет лева и 03 ст.)
лева за направените от тях разноски по настоящото дело и по гр. дело № *****/ 2020г. на
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4