№ 151
гр. Пазарджик, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№04354/24.02.2022г. от ИЛ. Й. Б., чрез
пълномощника му адв.М.И. от АК- Пазарджик против Разпореждане от
10.01.2022г. на ЧСИ Д.Д., постановено по изп.дело №20188870400773, с което
е отказано делото да бъде прекратено.
В същата се твърди от страна на жалбоподателят, че на 07.01.2022г. е
депозирал молба по изпълнителното дело с искане за прекратяване па
същото, тъй като с взискателя е подписал договор, по силата, на който дългът
на И.Б. е опростен.
Визира се, че този договор е приложен като доказателство към
въпросната молба, като от него се установява какъв е неговият предмет.
Визира се, че в отговор на това е получено уведомително писмо, в което
се съобщава, че по делото се дължат следните такси: 323,16лв.- обикновени
такси по ТТРЗЧСИ и 3504лв.- пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
В този смисъл се сочи, че е възразено относно заплащането на тези
такси. Приема се, че начислените такси в размер на 323,76лв. би трябвало да
са били заплатени авансово от взискателя, за да се пристъпи към исканите от
1
него действия- налагане на обезпечения, справки във връзка с проучване и пр.
Счита се, същите ще следва да останат в негова тежест, а не такава на
длъжника.
Сочи се, че пропорционалната такса от 3504лв. се дължи само ако
дългът е събран от съдебния изпълнител. Таксата на ЧСИ по т.26 от
ТТРЗЧСИ е възнаграждение/цена за осъществената от него дейност/услуга,
свързана с извършването па действия по принудително изпълнение, водещи
до събиране на паричното вземане на взискателя. Таксата върху събраната
сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след
започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Счита се, че в конкретния случаи, страните по изпълнителното дело са
се разбрали извънсъдебно, като дългът не е събран по реда на
принудителното изпълнение, а е погасен чрез сключен договор за
опрощаване, а не чрез плащане. Следователно, таксите, за които е получено
уведомление, описани по- горе, не са дължими от длъжника.
Твърди се, че в обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител
отново се отказва да се прекрати делото с аргумента, че не са заплатени
разноските по изпълнението. Ето защо се приема, че след като не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, следва да
се приеме, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК.
При несъгласие с тези аргументи се моли да се има предвид, че по
изпълнителното дело е постъпила молба и от взискателя, с която се
потвърждава, че между страните е подписан договор за опрощаване и първият
желае делото да бъде прекратено поради липса на вземане, което да подлежи
на изпълнение. Следователно се приема, че същото следва да бъде прекратено
на основание чл.433, aл.1, т.2 от ГПК- по искане на взискателя.
Искането е да бъде постановено решение, с което да се прекрати
изпълнителното производство по цитираното по- горе изпълнително дело.
Не е постъпило писмено възражение от страна на взискателя т Н. ИВ. Б.
в указания му срок.
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ- Д.Д.. В същите е
посочено, че подадената жалба е допустима, но по съществото си е
неоснователна.
2
Искането е същата да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени в
жалбата, прие от фактическа страна за установено следното:
Изпълнителното производство №773/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д. е
образувано във връзка с подадена молба на Н. ИВ. Б.- л.1, с приложен към нея
Изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден от АС- Пловдив, на основание
Решение №85 от 01.08.2017г., постановено по т.д.№157/2016г. по описа на
ОС- Пазарджик, частично отменено с Решение №171 от 07.06.2018г.,
постановено по в.т.д.№153/2018г. по описа на АС- Пловдив- л.3, съгласно
който ИЛ. Й. Б. е осъден да заплати на Н. ИВ. Б. сумата от 45000лв., на
основание чл.79, ал.1, пр.3 от ЗЗД, въз основа на Разпореждане на ЧСИ от
24.10.2018г.- л.8.
В хода на производството е реализирано проучване на имущественото
състояние на длъжника, наложена е възбрана върху недвижими имоти- л.92,
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение при отказ,
предоставено му е копие- л.115, като въз основа на последващи молби от
взискателя са налагани запори върху вземания на длъжника- л.122- 139.
Видно от Молба от Н. ИВ. Б., в качеството му на взискател с вх.№21034
от 23.12.2021г.- л.145 се установява, че от последния е поискано, ЧСИ да
прекрати, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, изпълнително дело
№20188870400773, образувано въз основа на изпълнителен лист от дата
17.07.2018г., издаден от АС- Пловдив. Поискано е да се вдигнат всички
наложени обезпечителни мерки /запори, възбрани/.
Видно от писма с изх. №35 и №36 и двете от 04.01.2022г.- л.151 и л.153,
с идентично съдържание изпратени, както на взискателя, така и на длъжника,
ЧСИ е уведомил страните за дължимите по изп. дело такси- обикновени такси
по ТТРЗЧСИ, за приключване на делото и вдигане на наложените
обезпечения и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
След като е получил цитираното писмо изх. Х° 36/04.01.2022 г.,
длъжникът по изп. дело депозира молба вх. № 429/07.01.2022 г. (л. 156) с
искане за прекратяване на изпълнителното производство. Като основание
сочи, че с взискателя по изпълнителното дело са се разбрали извън съдебно,
като дългът не е събран по реда на принудителното изпълнение, а е погасен
чрез сключен договор за опрощаване“. С молбата възразява срещу заплащане
3
на таксите, за които е уведомен с посоченото по-горе писмо.
Видно от Молба на длъжникът ИЛ. Й. Б. с вх.№00429/07.01.2022г.-
л.156 е поискано от страна на същия да се прекрати производството по
изпълнително дело №773/18г. по описа на ЧСИ. Като мотиви за това е
твърдението, че с взискателя е подписан договор по силата на който дълга му
е опростен. Този договор е приложен към молбата и е от 22.12.2021г.- л.157.
Видно от Разпореждане от 10.01.2022г. на ЧСИ Д.Д., постановено във
връзка с подадената по- горе молба на длъжника под №429 от 07.01.2022г. се
установява, че е отказано прекратяване на изпълнителното производство по
изп.дело №20188870400773, поради липса на процесуално основание.
При тези данни, окръжният съд от правна страна приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира
правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл.435
ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да
прекрати образуваното изпълнително производство.
По съществото, подадената жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно се изброени
основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство.
Следователно предмет на настоящото производство може да бъде
единствено наличието или липсата на някое от посочените основания.
В конкретния казус от страна на длъжникът се твърди, че с взискателя
по делото са се разбрали извънсъдебно, като дългът не е събран по реда на
принудителното изпълнение, а е погасен чрез сключен договор за
опрощаване.
Разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК е императивна и като такава не
може да бъде обект на разширително тълкуване. На практика нито една от
предвидените в законовата норма хипотези не визира соченото от длъжника
основание за прекратяване на производството. Твърдението на последния, че
с взискателя са се разбрали извънсъдебно и дългът е погасен не е основание,
въз основа на което длъжникът може да иска прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1 от ГПК. Заявеното от длъжника „погасяване“ на
4
дълга е основание за приключване на изпълнителното производство по реда
на чл.433, ал.2 от ГПК. Последната разпоредба изисква задължението да е
изпълнено, а едно задължение е винаги изпълнено, когато е удовлетворен
интересът на кредитора- било то чрез плащане, даване вместо изпълнение,
прихващане и всякакви други способи за погасяване на задължението,
допустими по материалните граждански закони. Това основание сам
жалбоподателят твърди, че е налице. Кумулативно разпоредбата изисква да са
събрани разноските по изпълнението, което към настоящия момент не е
изпълнено.
Следва да се отчете, че на практика с обжалваното разпореждане от
10.01.2022г. е отказано прекратяване на изпълнителното производство не на
основание, че не са платени разноските по изпълнението, както твърди
жалбоподателят- ,,В обжалваното от нас Разпореждане отново се отказва да
се прекрати делото с аргумента, че не са заплатени разноските по
изпълнението.“, а на практика се отказва поради липса на процесуално
основание по чл.433, ал.1 ГПК.
Няма основание да се игнорира факта, че в процесното разпореждане е
разяснено, че соченото от длъжника основание не е за прекратяване, а за
приключване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.2 от ГПК
след като обаче са събрани разноските по изпълнението, което не е
изпълнено.
В случая, настоящата инстанция принципно споделя изцяло доводите на
съдебния изпълнител относно отговорността за разноските с оглед
направените възражения от страна на жалбоподателя.
В тази насока, настоящата инстанция приема, че не дължи обстойно
обсъждане на тези възражения за недължимост на разноски по
изпълнителното дело, тъй като предметът на спора се определя на наличие на
законови основания за прекратяване на изпълнителното производство по
искане на длъжника за което са изложени мотиви по- горе.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице основание да се приеме
за основателно твърдението на жалбоподателя, че е постъпила молба от
взискателя за прекратяване на изп. дело, което е основание за прекратяване на
изпълнението, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Действително такава
молба е налице по изпълнителното дело. Същата е постъпила на 23.12.2021г.-
5
л.145. В този аспект следва да се визира, че правото да се иска прекратяване
на делото в хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК принадлежи само на
взискателя, а не на длъжникът, който да се позовава на чужди права пред
съда, каквито той не притежава. Няма основание да се игнорира факта, че
разпореждането за отказ за прекратяване на производството е издадено
единствено във връзка с молба с вх.429/07.01.2022г. от длъжника. Право на
съдебния изпълнител е да се произнесе по другата молба от взискателя, но в
случая такъв акт не е налице и той не е предмет на разглеждане в конкретния
казус.
С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от
10.01.2021г. обективиран в разпореждане, като правилен и законосъобразен
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №35 от 10.01.2022г. на ЧСИ Д.Д.,
постановено по изп.дело №20188870400773, с което е отказано прекратяване
на изпълнителното производство по изп.дело №20188870400773, поради
липса на процесуално основание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6