РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 09 септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3555 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.124 и сл.
ГПК.
Образувано
е по искова молба от Г.В.Т. с ЕГН:********** срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността за недействителен договор за кредит N:3352865 от
22.10.2018г.
поради това, че същият противоречи на добрите нрави,
заобикаля закона и противоречи на закона – чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
В
условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на нищожността на клаузите от договора
за кредит, в която е предвидена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 2969,58 лева за предоставяне на
обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляща
закона - чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 от
ЗПК.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който развива съображения за неоснователност на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК на основание чл.211 от ГПК ответникът е депозирал
насрещна искова молба. Претендира следните суми при условията на
евентуалност:
А) В
случай че бъде уважен предявеният от Г.Т. главен иск за обявяване на
недействителността на целия Договор:
- сумата от
730.75 лв., представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл.23 от ЗПК главница и общо
заплатените от Г.Т. суми по така обявения
за недействителен Договор за паричен заем № 3352865 от 22.10.2018 г.
Б) В
случай че бъде уважен единствено искът за обявяване на нищожност на нищожни
клаузите, даващи право на дружеството да получи заплащане на оскъпяване в
случай на непредоставяне на обезпечение, включени като допълнително плащане в
погасителния план:
- сумата от 1
265.78 лв., представляваща разликата между общата сума, дължима от Г.Т., включваща главница и възнаградителна
лихва, и реално платените по
Договора суми.
В) В
случай че бъдат отхвърлени както главният, така и евентуално предявеният иск на
Г.Т.:
- сумата от
2 063.68 лв., представляваща незаплатена част от дължима главница по Договор за паричен заем № 3352865 от
22.10.2018 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
- сумата
от 238.20 лв., представляваща незаплатена част от
дължима възнаградителна лихва;
- сумата
от 1 933.48 лв., представляваща незаплатена част от
неустойка, дължима въз основа
на Договора, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
С молба с вх.N:40573 /10.10.2019г. ответника по насрещните искове е депозирал становище за
тяхната неоснователност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са главни искове по чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК,
чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за признаване за прогласяване
на нищожността на договора за кредит, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
В
условията на евентуалност е предявен иск за признаване за недействителна
клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от договора, поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2
от ЗЗД,
За
да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
установи твърдението си за недействителност на договора и клаузата за
неустойка, поради противоречи на добрите нрави. В
тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за
паричен заем от 22.10.2018г. ,
че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК, а по евентуалния
иск, че вземането за неустойка е включено в ГПР, което е в общ размер на 49.05
%, като за последното ответникът не сочи доказателства.
Като безспорно
между страните е отделено, че са сключили договор за кредит от 22.10.2018г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който в чл.4, ал.2 е уговорена клауза за неустойка в размер на 2969,58 лева за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК,
спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
За да бъде валидно
сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12
и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
В
настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва
служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от
ищеца.
В
исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и че същият е сключен при противоречие с добрите
нрави и се заобикаля закона – чл.19, ал.4 ЗПК.
След
изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Ищецът
счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК, доколкото посочения лихвен процент не
отговаря на действителния по договора,тъй като към него следвало да се включи и
вземането за неустойка по чл.4, ал.2, която представлявала скрита
възнаградителна лихва. В чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК ясно е посочено какви следва да са
реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и
условията за прилагането му.
Видно от договора
за заем /л.6/, в чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период
от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.
Действително
в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова
самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не
е предвидено в чл. 11 от ЗПК или
в друга разпоредба, към която да препраща гл. VI – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от
ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер
на дължимата договорна лихва за целия срок на договора.
По иска за
недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва
да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът
намира следното:
Предвид
отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск.
По евентуалния иск
за недействителност на клаузата за неустойка:
По отношение на
предявените насрещни искове в условията на евентуалност.
По
отговорността за разноските:
Ищецът
е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
плащане на държавни такси. По
делото ищецът се е представлявал от адв. А.Е. Е.И., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА. Представен договор за правна помощ и
съдействие /л.15/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът се е
представлявал в производството от юрисконсулт, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр.
с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия, от която сума на основание чл.78, ал.3 от от ГПК ще се присъди сума в размер на 50 лева, с
оглед отхвърлената част от исковете.
- сумата от
730.75 лв., представляваща разликата между подлежащата
на връщане на основание чл.23 от ЗПК главница
и общо заплатените от Г.Т. суми по така обявения за недействителен Договор за паричен заем №
3352865 от 22.10.2018 г.
- сумата от 238.20 лв., представляваща
незаплатена част от дължима възнаградителна лихва и