РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Силистра, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20243420200573 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. В., с постоянен адрес гр.Д., ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 19-2400078/13.05.2024 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 413, ал.2 КТ, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева за нарушение на чл. 24, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
В жалбата се изразява позиция за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по отношение на АУАН, като се визира, че
нарушението не е добре конкретизирано, не са посочени поотделно всички
негови елементи, относимите факти и доказателствата, и не може да се
установи кой е точният извършител, а АНО не е проверил възприетата в акта
фактическа обстановка. За същата, в жалбата се твърди, че не почива на
реално съществуващи и приобщени доказателства. Подчертава се, че АНО е
длъжен да докаже твърденията и констатациите си по несъмнен начин, както и
да съобрази и разпоредбата на чл.28 ЗАНН преди да издаде НП. Иска се
отмяна на последното като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно
преквалифициране на случая като маловажен.
Жалбата, по изложените в нея доводи, се поддържа пред съда чрез
1
представител по пълномощие. Акцентира на липсата на дата и място на
нарушението в процесното НП и че същото не е извършено от наказаното
лице. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Изразява доводи за
съобразеност на акта и на НП с изискванията на процесуалния и материалния
закон, за установеност на нарушението и неговото авторство от страна на
жалбоподателя В.. Визира, че допуснатите технически грешки относно ЕИК
на ТД – жалбоподател не влияят по никакъв начин на факта на
административната простъпка, моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира разноски за процесуалното представителство на
Инспекцията по труда.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се
представлява, не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз
основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Със Заповед № 3-0372/04.04.2024г. на Изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда“ на св.Д. и св.Д., главни инспектори при Д „ИТ“ –
Силистра, била възложена териториална компетентност за извършване на
проверка по спазване на трудовото законодателство, вкл. съставяне на актове
за установяване на административни нарушения, постановления по чл.405а
КТ, в обекти, попадащи в обхвата на Контрол на Д „ИТ“ – В., за периода
08.04.2024г. – 08.05.2024г.
На 15.04.2024г. св.Д. и св.Д., извършили проверка на строителен обект в
гр.В., ж.к. „В.“, Четвърти микрорайон, където в УПИ III – 5, имот с
идентификатор № 10135.3525.10, кв.19, се осъществявало строителство на
Многофамилна жилищна сграда. Изпълнител на СМР било ТД „Х. П.“ ООД
гр.Д., ЕИК ..., представлявано от управителя Ч. М. А..
На място установили работници, извършващи армировъчни дейности на
колони и стени на втори етаж, с използване на стълби в близост до контур на
плоча Г, намираща се на 5,65м. височина, явяващ се втори етаж на жилищната
сграда, южно изложение. Двете свидетелки възприели, че работниците нямат
поставени предпазни каски по време на изпълнение на визираните строителни
работи, извършвани на височина.
Контролните органи осъществили връзка с управителя на ТД-
работодател и го уведомили, че започват проверка по реда на КТ, като той
посочил, че е извън територията на град В. Проверката била осъществена със
съдействието на техническия ръководител на обекта – настоящ жалбоподател.
Същият представил трудов договор от 14.03.2023г. с ТД „Х. П.“ ООД за
2
изпълнение на длъжността „Техник, строителство и архитектура“ с
месторабота гр.В., Заповед от 08.12.2023г. за определянето му от работодателя
за изпълняващ техническото ръководство на процесния строителен обект,
списък на работниците, получили лични предпазни средства – каски, очила,
жилетки.
Предвид пряко възприетото от инспекторите за непоставени предпазни
каски от работниците на обекта и това, че същите не са отстранени,
техническият ръководител - жалб. В. предоставил и писмени обяснения, в
които посочил, че в него момент „работят арматуристи и фирмата им е
осигурила каски, но работниците не ги слагат, а ги държат до тях“.
Съдействал на проверяващите, като извикал работниците, посочени в списъка
за получени ЛПС, които се отзовали, всеки от тях се представил и подписал в
списъка срещу името си. Едва след това, към момента на тръгване на
проверяващите, работниците поставили каските.
Предвид така установеното, след лично отправена му покана да се яви на
19.04.2024г. в Д „ИТ“ – В. за съставяне на АУАН, на жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 19-
2400078/19.04.2024г., от св. Д., за нарушение на чл.24, ал.2 от Наредба № 2/
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В
обстоятелствената част на административното обвинение били отразени
констатираните при проверката фактически данни.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление,
възпроизвеждащо словесното описание на обстоятелствата по случа и
правната квалификация на същите. Наложеното административно наказание
1250 лева глоба е на основание разпоредбата на чл.413, ал.2 КТ в размер над
минималния от 1000 лева, предвиден за виновно длъжностно лице.
Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на наказателното постановление. Спазени
са изискванията за компетентност на съответните длъжностни лица, издали
АУАН и НП, видно и от Заповед № 3-0372/04.04.2024г. и Заповед № 3-
0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“, в установените от закона срокове, с наличие на изискуемите реквизити
като тяхно съдържание.
Възражението на защитата за липса на посочени дата и място на
описаното нарушение е неоснователно. Точно и ясно в АУАН и респ. в НП е
отразено, че на датата на проверката -15.04.2024г. около 14.00ч., работниците
на строителния обект не са ползвали предоставените им строителни каски при
изпълнение на възложената трудова дейност. Конкретизирано е кой е
извършителят на нарушението – техническият ръководител на обекта Г. В..
Посочено е в какво е намерило израз това нарушение – неизпълнение на
задължението му в посоченото качество да отстрани работещите на строежа
3
лица, които не ползват осигурените им строителни каски.
Спазена е процедурата по съставянето на акта, при предварителна
уведоменост за това, в присъствието на нарушителя, с предявяване на същия и
с връчен екземпляр, удостоверено с положения подпис на лицето.
При проследяване на събраните по делото доказателства и съпоставяне
на правнозначимите данни съдът намира, че нарушението се явява доказано
по несъмнен начин. Жалбоподателят, видно от трудовия му договор с ТД-
работодател, и от заповедта за определянето му за технически ръководител на
обекта, е имал качеството на длъжностното лице, посочено в нарушената
разпоредба на чл.24, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. Визираното правило
определя именно техническият ръководител като лице, на което по силата на
закона се явява възложено да отстрани работещите, които не използват
осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво
състояние. В настоящия казус е неотносимо кое е било ЕИК на ТД-
работодател, тъй като обвинението се отнася до конкретна проява на
физическото лице, технически ръководител, за което е безспорно установено
това му качество.
Показанията на свидетелите са еднопосочни и безпротИ.речиви досежно
релевантните обстоятелства по случая и съответстват на данните, съдържащи
се в приобщените писмени доказателства. Пряко от контролните органи е
възприето, че са непоставени ЛПС – каски от работниците по обекта и
бездействието на жалбоподателя, който не ги е отстранил и същите са
продължавали работата си. В тази връзка съдът намира да отбележи, че не
цени като относима към процесната дата и време на проверката представената
от защитата снимка на работник със сложена каска, тъй като за същата няма
категорични данни на коя дата е заснета и не е ясно кой е обектът, на който се
намира сниманият работник.
Установените по случая обстоятелства не очертават приложимост на
разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, тъй като при констатиране на нарушението
се е осъществявала работа на височина по строящата се сграда и
ангажираните с тази дейност работници са били 32, и нито работниците са
били отстранени, вкл. и при присъствието на инспекторите, нито са били
поставени визираните ЛПС по време на проверката. Показанията на
свидетелите еднопосочно разкриват, че едва на края някои са намерили
каските, други ги сложили, но никой от тях не е бил отстранен поради тази
причина от техническия ръководител. Предвид това съдът не приема, че е
изпълнено изискването нарушението да се явява отстранено веднага след
установяването му.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя се явява правилно и
законосъобразно ангажирана. Оказаното от него съдействие при проверката и
добросъвестното посочване на фактическите обстоятелства в обясненията му
пред контролните органи, обуславят намаляване размера на наказанието, което
4
и в минимума си се явява в достатъчна степен тежко и повлияващо към
спазване на установените от закона правила.
Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН и с оглед изхода на
делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, а претенцията за такива, заявена от
процесуалния представител на жалбоподателя, следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 2 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2400078/13.05.2024 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с
което на Г. Д. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева за нарушение на чл.
24, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като НАМАЛЯВА размера на глобата до минималния от
1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Г. Д. В., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева
за процесуално представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от името на Г. Д. В., ЕГН
**********, чрез пълномощник адвокат С. Г. – П. за присъждане на разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5