Решение по дело №2565/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1332
Дата: 3 ноември 2023 г. (в сила от 3 ноември 2023 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20235300502565
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1332
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502565 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба А. И. И. против Решение № 2770/16.06.2023г., пост. по
гр.д.№ 3290/2023, ПдРС, с което е признато за установено в отношенията между УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД и А. И. И., че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД не дължи на А. И. И.
следните суми: сумата от 1200лв., получена от ответното дружество без основание на ***г.
по повод извършена по спешност сърдечно-съдова операция на съпруга й И. З. И., за която
сума са издадени фискален бон № ***г. и квитанция № ***г., ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба – ***г., до окончателното плащане, както и разноските по
делото, от които 800лв. - разноски в първоинстанционното производство и 350лв.-
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изп. лист № ***г.
по гр. дело № ***г. на ПРС, IV-ти гр. с-в, и за събиране на които е образувано изп. дело №
***г. по описа на ДСИ при РС П., поради изтекла погасителна давност.
Жалбоподателят А. И. е обжалвала изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че съдът не се е съобразил с
разясненията на т.14 от ТР №2/2013, ВКС, досежно прекъсване на погасителната давност с
издаване на изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание. Излага подробни
съображения за различната природа на изпълнителните титули издавани на съдебно и
1
извънсъдебно изпълнително основание. Счита, че съдът е игнорирал тълкуванията на ВКС и
изобщо не е коментирал този въпрос. От фактическа страна поддържа, че решението е
влязло в сила през ***г. с постановяването му, давността е прекъсната с издаване на
изпълнителен лист на ***г., а изпълнителното производство е образувано на ***г., преди
изтичане на пет годишната погасителна давност. Моли за отмяна на решението и за
постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД не е подала отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание поддържа неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между ищеца
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и ответника А. И., че сумите по изпълнителен лист, издаден по
гр.д.№ ***, ПРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Ищецът е
поддържал, че изпълнителното производство по този изпълнителен лист е образувано след
погасяване на вземането по давност – решението е влязло в сила на ***г. и до ***г.
кредиторът не е предприел никакви действия за събиране на вземането си. Изпълнителното
производство е образувано през ***г., когато погасителната давност за събиране на
вземането е изтекла. Защитната теза на ответника е концентрирана около твърдението, че
давността е прекъсната с издаването на изпълнителен лист въз основа на постановеното
решение – на ***г., при което до образуването на изпълнително производство давността не
е изтекла.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че давността за спорното
вземане е започнала да тече с влизане в сила на съдебното решение – ***г.; давността не е
прекъсната с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на осн. чл.116, б.В от
ЗЗД; първото действие на кредитора по прекъсване на давността е извършено на ***г., като
в молбата за образуване на изпълнително дело е поискано извършване на конкретни
изпълнителни действия. При тези констатации е приел, че процесното вземане е погасено по
давност преди образуване на изпълнителното производство и предприемане на действия по
прекъсването й.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното гр.д.№***г., ПРС, че
спорното вземане е съдебно признато с решение, влязло в законна сила на ***г. Видно от
отбелязването на приложеното копие на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото
2
в сила съдебно решение, датата на издаването е ***г. От приложеното копие на изп.д.№
***,ДСИ, ПРС на ***г. кредиторът А. И. е подала молба за образуване на изпълнително
дело въз основа на сочения изпълнителен лист и е поискала извършването на изпълнителни
действия – запор на банкови сметки на длъжника.
При така описаната фактическа обстановка се правят следните правни изводи:
УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД се явява длъжник на А. И. за сумите, съдебно признати с
решение по гр.д.№***, ПРС. Съгл. чл.114 от ЗЗД давността за всяко вземане започва да тече
от момента, в който е настъпила изискуемостта му. В случая това е момента на влизане в
сила на съдебното решение – ***г. Безспорно действия по принудително изпълнение са
поискани с молбата за образуване на изпълнително производство – ***г. По този факт
страните не спорят. Спорът се заключава относно това дали в периода ***г.-***г.
кредиторът е извършвал някакви действия които да прекъснат давността за събиране на
вземането, което доколкото е съдебно признато, се погасява с 5 год. давност, съгл. чл.117,
ал.2 от ЗЗД. В тежест на кредитора е установяване на факта на прекъсване на давността, при
което ищецът А. И. следва да докаже , че в този период са настъпили факти, които водят до
подобно прекъсване. В тази връзка твърдението й е , че е подала молба за издаване на
изпълнителен лист и такъв е издаден на ***г. Съгл. нормата на чл.116 от ЗЗД давността
прекъсва с признаване на вземането, с предявяване на иск или възражение или на искане за
започване на помирително производство, с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Снабдяването с изпълнителен лист не съставлява действие по принудително
изпълнение, каквато теза се застъпва от И.. Кои са действията по принудително изпълнение,
които водят до прекъсване на давността са разяснени в практиката на ВКС, а и на
съдилищата. Както в ТР№2/2015, по т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, така и в редица други
актове – напр. О№21/07.01.2016, гр.д.№5540/2015,IVг.о,; О№673/26.10.2016, гр.д.
№53409/2015,IIIг.о, ВКС и др., е разяснено, че молбата за издаване на изпълнителен лист,
разпореждането , с което тя се уважава и самото издаване на листа не представляват
действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, Б.В от ЗЗД. Доводите на
жалбоподателя, основани на тълкуването в т.14 то горепосоченото ТР не могат да бъдат
споделени, т.к. цитираните във въззивната жалба текстове касаят сравнителния анализ на
правната уредба, даден от ВКС, но за действието на Закона за давността за периода 1889-
1950г.. Отделно от това, даденото в тази точка тълкуване е насочено към изясняване на
правните последици от подаване на молби за изпълнителен лист на извънсъдебно
изпълнително основание по отменения ГПК, като никъде не е застъпено становището, че
подаване на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно
решение прекъсва давността за вземането.
Предвид изложеното съдът намира, че давността за събиране на процесното вземане е
започнала да тече от падежа му - влизане в сила на съдебното решение, с което то е
установено - ***г.. Тази давност е изтекла на ***г. с изтичане на пет годишния срок по чл.
117 от ЗЗД. Към този срок, както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд, следва
да се прибави срока на спиране на давностните срокове – от общо 69 дни, нормативно
3
установен в чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено от НС на 13.03.2020 и за преодоляване на последиците и §13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето , т.е. за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г.. Следователно
настоящето вземане е погасено по давност на ***г. Междувременното снабдяване с
изпълнителен лист въз основа на съдебното решение през ***. не прекъсва давността, т.к. не
попада в нито една от хипотезите на нормата на чл.116 от ЗЗД. Ето защо към момента на
поискване на действия по принудително изпълнение, направено с молбата за образуване на
изпълнително производство на ***г. вземането е било погасено по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за признаване за
установено, че процесното вземане е погасено по давност се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд в
обжалваното решение, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива няма да бъдат
присъждани.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2770/16.06.2023г., пост. по гр.д.№ 3290/2023, ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4