РЕШЕНИЕ
гр.С., 20.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора ............................. като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 6 271 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
При условията на субективно съединяване е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба на „М.Г.” АД, гр.С. с уточненията към нея се твърди, че на основание чл.417, т.9 ГПК СРС, 24 състав е издал в полза на същия заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№ 3 366/2010 г. срещу двамата ответници въз основа на запис на заповед, издаден на 10.11.2008 г. от „Т.” ЕООД за сумата 120 000,00 лева с падеж: 10.02.2009 г., авалиран от втория ответник на 16.07.2009 г., срещу която заповед двамата ответници в срока по чл.414 ГПК са подали възражения, поради което с определение от 10.05.2010 г. СРС е спрял принудителното изпълнение по образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по нея производство по събиране на задължението. Поддържа се и че подаването на възраженията обуславя интереса на ищеца от предявяването на иск за установяване съществуването на вземането му по записа на заповед - предмет на заповедта за изпълнение; че тази ценна книга е редовен от формална страна документ и съдържа всички, предвидени в ТЗ реквизити, поради което като действителен и нестрадащ от пороци акт обосновава вземане в полза на ищеца въз основа на менителничния му ефект; че извън абстрактния характер на записа на заповед, тази ценна книга е била издадена като обезпечение във връзка с изпълнението на задълженията по сключен между ищеца и ответника-юридическо лице договор за заем от 03.11.2008 г. за сумата от 120 000 лева, която е била преведена на „Т.” ЕООД по банков път на 10.11.2008 г.; че в същия ден – с оглед постигната уговорка в р.VІ, чл.18 от договора за заем, връщането на заемната сума е било обезпечено с процесния запис на заповед с падеж – 10.02.2009 г.; че на тази дата последният е бил предявен за приемане и плащане от издателя му, както и че на 16.07.2009 г. задължението по него надлежно е авалирано от ответника-физическо лице при условията, при които е поето, но плащане не е последвало.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че двамата ответници дължат на ищеца сумата от 120 000 лева, представляваща вземане по запис на заповед от 10.11.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпъл-нение от 28.01.2010 г. и изпълнителен лист по гр.д.№ 3 366/2010 г. по описа на СРС, 24 състав, заедно със законните последици, както и да му се присъдят направените в настоящото производство разноски.
Ответниците – „Т.” ЕООД и С.Б.Б.,*** в подадените отговори оспорват изцяло предявения иск по съображения, че не дължат претендираната сума по записа на заповед, тъй като същият съдържа два падежа и не е редовен от формална страна.
Първият ответник излага и доводи, че заявената срещу него претенция е неоснователна и поради това, че между него и ищцовото дружество не е налице сключен договор за заем, а договор за съвместна дейност, за извършването на която му е била преведена сумата от 120 000 лева – припадащата се част на ищеца от необходимите средства за осъществяването й; че получената сума е била оформена като заем с оглед сигурността на ищеца, тъй като към този момент не са били изготвени необходимите документи за реализирането на съвместната дейност; че тази сума е била изразходвана във връзка с дейността им, чиито цели не са били постигнати, но по силата на установената между тях договореност: направените разходи по повод на същата да се разпределят помежду им в съотношение: 80 % - за „Т.” ЕООД и 20 % - за ищеца, същите не се дължат на последния, както и че част от сумата – в размер на 10 000,00 лева е била преведена на „М.Г.” АД на 19.05.2009 г. по изрично негово искане, свързано с финансовите му затруднения. В последното о.с.з., проведено пред настоящата инстанция, този ответник – чрез законния му представите е направил изявление, че оспорва иска по размер за 20 %, а за останалите 80 % - признава същия. В депозираната писмена защита отново поддържа становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Вторият ответник - С.Б.Б. обосновава неоснователността на предявената срещу него претенция и на твърденията, че не дължи исковата сума, тъй като не той, а другият ответник е получил същата; че авалът на записа на заповед е извършен повече от пет месеца след настъпването на неговия падеж и предявяването му за приемане и плащане на издателя му, както и че на него лично тази ценна книга не му е била предявена. Подробни съображения излага в писмена защита, в която моли искът спрямо него да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните в производството, че на основание чл.418 ГПК на 28.01.2010 г. СРС, І ГО, 24 състав по гр.д.№ 3 366/2010 г. е постановил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено „Т.” ЕООД, ЕИК ********* и С.Б.Б. с ЕГН ********** – като длъжници да заплатят солидарно на „М.Г.” АД с ЕИК ********* – като кредитор, сумата 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева – главница, произтича-ща от запис на заповед от 10.11.2008 г., с издател „Т.” ЕООД и авалиран от С.Б.Б., заедно със законната лихва от 25.01.2010 г. до изплащане на сумата, както и сумата 2 400,00 лева – разноски по делото; че на този акт е допуснато незабавно изпълнение, както и че въз основа на заповедта за изпълнение на 28.01.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за посочената в нея сума – обстоятелства, които се потвърждават и от представените по делото заверени копия от цитираните документи.
От приетите заверени преписи от изпратените на 12.02.2010 г. на ответните страни покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Виолета Матова, рег.№ 860 на КЧСИ във връзка с процесното вземане, се констатира, че същите са връчени на длъжниците „Т.” ЕООД и С.Б.Б. на 16.02.2010 г. чрез г-н С.Б. - в лично качество и като управител на търговското дружество, като не се спори в процеса, което е видно и от ангажираните по него копия от тези актове, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК – на 26.02.2010 г. срещу издадената заповед са депозирани възражения от страна на двамата длъжници, чието подаване по аргумент на разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК е породило спиране на изпълнението й по силата на закона. Настъпилото ех lege спиране на принудителното изпълнение е оповестено с определение на СРС, І ГО, 24 с-в по гр.д.№ 3 366/2010 г. от 10.05.2010 г., копие от което е приложено в производството.
Безспорно е в процеса и че
записът на заповед - предмет на заповедното производство, е издаден на
10.11.2008 г. от ответника „Т.” ЕООД ***, район „И.”, ул. ”Р.А.” **, Булстат *********, ф.д.№
15 355/1996 г., действащ чрез С.Б.Б. с ЕГН **********, л.к.*********, изд.
на 23.10.2000 г. от МВР-С., живущ *** – в качеството му на управител, както и
че тази ценна книга е била предявена на издателя й за приемане и за плащане на
10.02.
От разглежданото доказателство е
видно и че с него Т.” ЕООД безусловно се е задължило да плати без протест и без
разноски на ”М.Г.” АД-С. или на негова заповед сума в размер на 120 000
/сто и двадесет хиляди/ лева с падеж: 10.02.2009 г., платима по банковата
сметка на това дружество в „К.Т.Б.” АД вписана в текста на акта. От
съдържанието на обсъждания документ се констатира и че на 16.07.2009 г. под
написан на компютър текст: „Авалирам това задължение при условията, при които е
прието” е положен подпис от страна на г-н С.Б.Б., ЕГН **-
Данни относно мястото на издаване на записа на заповед – липсват в същия.
С исковата молба е приложено и
заверено копие от договор за паричен заем от 03.
Съгласно клаузите на цитирания акт: заемодателят е длъжен при поискване от заемателя да издаде разписка за извършените от последния погашения, в която се отразяват и: начина и датата на плащане, каква част от дълга се погасява, точната сума и евентуалните прихващания /р.ІV, т.8/; че задълженията на заемателя по договора се обезпечават чрез запис на заповед /р.VІ, т.18/, както и че заемателят е длъжен да осигури обезпечението по предходната точка в срок от 30 дни от сключването на този договор /р.VІ, т.19/.
Не се спори между страните в процеса, че на 10.11.2008 г. „М.Г.” АД е превело по банков път по сметката на „Т.” ЕООД в банка „Пиреос БГ”, офис „М. – С. сумата 120 000 лева, както и че последната е получена от първия ответник. Извършването на превода се потвърждава и от приложеното от ищцовата страна заверено копие от преводно нареждане за кредитен превод от 10.11.2008 г., неоспорено в процеса, от което се установява и че преводът е осъществен по посочената в договора за заем сметка на получателя, както и че в графа „Основание на превода” е отразено – финансиране.
Ангажирано е и заверено копие от постановление на СГП от 23.02.2009 г., изх.№ 895/24.02.2010 г., с което на основание чл.199 и чл.213, ал.1 НПК е отказано образуваното на досъдебно производство във връзка с подадена от Р.С.М. - законен представител на „М.Г.” АД жалба срещу С.Б.Б. – управител на „Т.” ЕООД *** ЕООД и е прекратена преписка № 1641/2010 г. по описа на ГД „КП”, пр.пр.№ 895/2010 г. по описа на СГП, тъй като в хода на извършената предварителна проверка е установено, че отношенията между тези лица са с гражданско-правен характер – по договор за паричен заем и подписани записи на заповед за получените като заем суми, а не се касае за измама, както и че по време на проверката не са събрани данни, обосноваващи наказателна отговорност за деяния от „общ характер” за лицето Б.. В първото о.с.з. по настоящото дело е представено и заверено копие от саморъчни писмени обяснения от г-н С.Б. с дата: 08.02.2010 г./ неоспорени в производството/, които съдът намира за ирелевантни към предмета на спора. Никъде в обяснения не се съдържат релевирани обстоятелства, касаещи отношенията между ищеца „М.Г.” АД и ответника „Т.” ЕООД, а са наведени твърдения, които се отнасят до взаимоотношения с лицето Р.М., който не е страна по спора.
За установяване на взетото становище по спора - по искане на ответника-юридическо лице са приети и заверени преписи от: платежно нареждане от 19.05.2009 г., издадено от фирма „Ф. С.” ЕООД за сумата 10 000,00 лева и граждански договор № 11, подписан на 05.01.2009 г. между „Т.” ЕООД - като „Възложител” и П.А.К. - като „изпълнител”. От данните по първото визирано доказателство е видно и че получател на сумата по него е третото за спора лице Р.М.; че в приложеното нареждане не е отразено името на банката, в която се намира посочената сметка на това лице, както и че последната - не съвпада като номер с тази на ищеца, отразена в договора за заем. От второто описано доказателство се констатира и че сделката от 05.01.2009 г. има за предмет: извършването от страна на изпълнителя П.К. на финансови анализи на „ПРО” ЕАД гр.С. /чл.1/; че срокът на действие на същата е от 05.01.2009 г. до 30.06.2009 г. /чл.2/, както и че срещу извършваните от изпълнителя услуги възложителят „Т.” ЕООД ще заплати на последния възнаграждение в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, платими на равни вноски за всеки месец до 10-то число на следващия такъв по банкова сметка, *** /чл.7/. Доказателства за извършени плащания по този договор от страна на „Т.” ЕООД – в производството не са представени.
Други относими към предмета на спора доказателства – не са ангажирани.
При така приетата фактическа обстановка по делото настоящият състав намира, от правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от длъжниците вземане, за което по реда на чл.418 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист. В тежест на ищеца е да установи в това производство - в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност и изискуемост, а на ответниците – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
В дадената хипотеза „М.Г.” АД е основал вземането си на запис на заповед, издаден от ответника „Т.” ЕООД на 10.11.2008 г. за сумата 120 000 лева и падеж: 10.02.2009 г. По своята правна същност записът на заповед е едностранна, формална абстрактна сделка, по силата на която издателят й поема безусловно менителнично задължение спрямо съответния легитимиран поемател, като за действителността на този менителничен ефект не е налице изискване за отразяване на основанието /причината/ за неговото издаване - като съществен елемент от съдържанието му, нито пък тази действителност е обусловена от съществуването на друга сделка с каузален характер или от развитието на правоотношението по нея.
Изхождайки от визирания характер на записа на заповед като сделка, пораждаща възникването на самостоятелно менителнично правоотношение, се налага изводът, че в производството по установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, трябва да се извърши проверка дали са спазени изискванията на закона относно формата и реквизитите, които трябва да съдържа записа на заповед - установени като императивно условие за пораждането на неговите правни последици.
Процесният запис на заповед от 10.11.2008 г. съдържа изискуемите се реквизити по чл.535 ТЗ, с изключение на този по т.6 – място на издаване, но тази непълнота на съдържанието му не води до неговата недействителност, а по отношение на липсващия реквизит се прилага установената в чл.536, ал.4 ТЗ презумпция, че записът на заповед се смята за издаден в мястото, посочено до името на издателя му, в случая: гр.С..
За да обоснове извода си, че в разглежданата хипотеза е спазена нормата на чл. 535, ал.4 ТЗ, настоящата инстанция взе предвид обстоятелството, че в ценната книга е предвидено, че плащането ще се извърши не в брой, а по банков път, в която хипотеза - с отразяването в текста на записа на конкретизиращите данни на съответната банкова сметка, ***дължение, изискването на чл.535, т.4 ТЗ е изпълнено, тъй като банковия превод може да се извърши от всяко място, независимо от пространството му местонахождение /в т.см. и определение № 549/12.07.2011 г. по ч.т. д. № 345/2011 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
От друга страна разглежданият менителничен ефект е с падеж, определен в съответствие с нормата на чл.486, ал.1 ТЗ; падежът му е настъпил преди издаване на заповедта за изпълнение, както и че същият е бил предявен за приемане и за плащане на издателя му на 10.02.2009 г. /въпреки вписаната в него клауза „без протест, без разноски”, която освобождава кредитора от задължението да извърши протест поради неплащане/ – факти, които обуславят заключението, че този акт е редовен от външна страна по смисъла на чл. 418, ал.2 ГПК.
Абстрактният характер на обсъжданата като вид едностранна сделка, не дава основание тя да се разглежда откъснато от каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена и което обезпечава, което обосновава и необходимостта да се обсъди и въпросът дали вземането по каузалната сделка съществува и дали са настъпили факти, свързани с погасяване на задължението по нея – с оглед направените от ответника „Т.” ЕООД възражения в тази насока.
От приетите по делото писмени доказателства, касаещи сключването на договор за паричен заем между ищеца и ответника-юридическо лице, вземането по който се поддържа, че обезпечава процесният запис на заповед, се установява, че между „М.Г.” АД – като заемодател и ответникът „Т.” ЕООД – като заемател, от момента на предаването на заетата сума от 120 000,00 лева на заемателя на 10.11.2008 г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем за потребление съгласно постигнатите между тези съконтрагенти уговорки, обективирани в подписания между тях писмен акт от 03.11.2008 г., неоспорен като документ в процеса.
Безспорно е, че падежът за изпълнението на задължението, касаещо връщането на заетата сума, е настъпил на 31.03.2009 г., като по делото не са представени доказателства от страна на дружеството-заемател, че е погасило това негово задължение, както към датата на падежа, така и след това.
Обективната даденост на изложените обстоятелства е предпоставка да се приеме, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение по гр.д.№ 3 366/2010 г. по описа на СРС, ищецът – като кредитор по договора за заем е имал изискуемо непогасено вземане по него срещу „Т.” ЕООД на стойност от 120 000,00 лева – главница, което обуславя основателността на заявения от това акционерно дружество иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за същата сума срещу този ответник, който следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователни са наведените от ответника „Т.” ЕООД възражения във връзка с недействителността на процесната ценна книга и съществуващото между него и ищеца каузално правоотношение. Записът на заповед от 10.11.2008 г. не съдържа два падежа, а само един, поради което не е нищожен на основание чл.486, ал.2 ТЗ във връзка с чл.537 ТЗ, тъй като текстът на менителничния ефект се ограничава до подписа на издателя и всички отбелязвания след него - не са част от съдържанието му. От друга страна до приключване на устните състезания по делото първият ответник – в съответствие с изискванията на чл.154, ал.1 ГПК не проведе пълно и главно доказване на твърденията му, че сключеният между страните договор за заем е привидна сделка. В производството не е представено издадено от ищеца обратно писмо, в което да е инкорпорирано направено от него признание на това обстоятелство, нито пък писмени доказателства, удостоверяващи такива изявления на „М.Г.” АД пред държавен орган или пред съда. Приложените като доказателства в процеса документи от „Т.” ЕООД се отнасят или до негови договорни взаимоотношения с трето лице или до взаимоотношения между правни субекти, различни от участващи в производството, поради което същите са изцяло неотносими към неговия предмет. На последно място: предвид обстоятелството, че обсъжданите твърдения на първия ответник, касаят съществуването на спорното право, тяхното доказване не може да бъде косвено – с доказателствени факти, касаещи улики и индиции, съотв. в действащото законодателство не е налице изискване учреденото обезпечение задължително да съвпада по време с обезпечения дълг и да покрива изцяло последния.
Наведените от „Т.” ЕООД възражения след изтичането на срока за отговор, в т.ч. и в депозираната писмена защита – не следва да се обсъждат, тъй като по отношение на тях е настъпила преклузия.
При приетата фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд намира, че не са налице предпоставките за ангажирането на отговорността на втория ответник – физическото лице С.Б.Б. по заявения в производството иск на разглежданото основание. По своята правна същност авалът е един формален, абстрактен едностранен акт, по силата на който едно лице – авалист, поема задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице – хонорат, което задължение има самостоятелен характер.
С оглед установената с императивната разпоредба на чл.485, ал.1 ТЗ нормативна уредба, поръчителят отговаря при същите условия, както лицето, за което е поръчителствал. С извършеното отбелязване на нов падеж при поемането на поръчителството, различен от този по ценната книга, авалистът по нея се е задължил при различни условия от тези на издателя на записа на заповед, с което е нарушено императивното правило на цитираната норма от ТЗ. Визираният порок е съществен и води до недействителност на менителничното поръчителство, а недействителното поръчителство не може да послужи като основание за ангажиране на отговорността на авалиста за задълженията по менителничния ефект.
Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните във връзка с недействителността на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и неговите лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, поради което наведените в тази насока възражения от страна на ответника С.Б. – не се обсъждат.
Предвид изхода от разглеждането на спора ответникът „Т.” ЕООД трябва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК и направените по делото разноски в размер на 5 255,00 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от „М.Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Б.Р.” №**, ЕИК ******** и съдебен адрес: гр.С., ул.”Ц.С.” № *** ет.*, ап.*– адв.Л. Д. срещу „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Р.А.” № **, бл**, вх.”*”, ет.*, ап** ЕИК *********, че в полза на „М.Г.” АД съществува вземане срещу „Т.” ЕООД в размер на 120 000,00 /сто и двадесет хиляди/ лева по запис на заповед от 10.11.2008 г., въз основа на който на 28.01.2010 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 3 366/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав, заедно със законната лихва от 25.01.2010 г. до изплащането на вземането и сумата 2 400 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Р.А.” № **, бл.**, вх.”*”, ет.*, ап.**, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на „М.Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Б.Р.” № **, ЕИК ******** и съдебен адрес: гр.С., ул.”Ц.С.” №**, ет.*, ап.* – адв. Л. Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5 255,00 /пет хиляди, двеста, петдесет и пет/ лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Г.” АД със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Б.Р.” № **,
ЕИК ******** и съдебен адрес: гр.С., ул. ”Ц.С.” № **, ет.*, ап.* – адв.Л. Д., иск срещу С.Б.Б. ***, с ЕГН ********** с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК – за установяване
съществуването на вземането - предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.01.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните - с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: