№ 5391
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
Гражданско дело № 20211110148504 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ГР. В. К. – уведомен от предходно съдено заседание, за него
се явява адв. С. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „У...“ - уведомен от предходно съдено заседание, за
него се явява адв. А. и адв. Мазнокова, с пълномощни по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ Е.В.. Ж. – редовно призована, явява се.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА становище от ответника по отношение на представените от
ищеца в предходното съдебно заседание с молба от 22.02.2022 г. писмени
доказателства, с което не възразява да бъдат приети всички писмени
доказателства.
ДОКЛАДВА постъпил днес отговор на инцидентен установителен иск
като връчва препис от същия на ищеца.
1
ДОКЛАДВА молба от ответника с доказателства за внесен депозит за
експертиза.
ДОКЛАДВА постъпила в срок на 11.04.2022 г. съдебно счетоводна
експертиза.
ПРИСТЪПВА към изслушването на експертизата.
СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:
Е.В.. Ж., 50 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представила съм
писмено заключение в срок, което поддържам.
На въпроси на адв. С. вещото лице отговори: Не съм изследвала,
какви точно полети е извършвала ищцата, но изследвайки ведомостите за
заплата и при посещение в дружеството, което е извършвало счетоводното
обслужване на „Уиз Еър“ клон България, установих, че във всеки месец във
фиша на г-жа К. има начислени така наречените дневни пари, които
съответстват като бройка на дните, в които лицето е полагало труд и в
разговор със счетоводителя ми бе обяснено, че това са дневни пари, които са
изплащани на лицето в дните, в които то е било на работа и не може да се
каже дали са точно командировъчни, но те са изплащани всеки ден, в който
лицето е било на работа и е летяло. Тази ставка е посочена във фиша на
заплата за всеки отделен месец и на база тази ставка са били начислявани така
наречените дневни пари. Когато ходих на проверка в дружеството, което
извършва счетоводното обслужване, там ми показаха щатно разписание,
касаещо единствено „Уиз Еър“ клон България. По въпроса, който касае
страница 7 в трудов договор сключен между г-жа К. и „Уиз Еър“, е посочено,
че сумите за първите две планирани и приключени сектора за всеки ден са
включени в размера на основното брутно трудово възнаграждение, в тази
таблица брой сектори включени към заплата аз изхождам от това, което е
посочено в трудовия договор, че тези сектори, които са прелетени от дамата
за тези дни работодателя на база на тази клауза в договор, счита че те са
включени в размера. В колона 8 съм посочила сектори заплащане по
ведомост, това е разликата до общо прелетените сектори в отделния период
минус броя сектори, за които съгласно договора е посочено, че се включват
към размера на заплатата и това е разликата между тези 2 числа, те са
2
платени, но са включени в самата ведомост за заплата като секторно плащане.
Аз съм посочила, че са в заплатата, изхождайки от клаузата в договора,
където се казва, че за първите прелетени два сектора за всеки един ден
техният размер е към основната заплата, не съм изследвала по какъв начин е
формирана самата основна заплата, защото тя е уговорена в трудовия договор
на лицето. Въпроса за таблица № 8, направила съм изчисление в случай, че не
съществува тази клауза посочена в договора, работодателят е трябвало да
включва тези секторни плащания към основната заплата плюс това, което е
договорено, съм посочила какъв би бил размера, поради тази причина се
получават тези две разминавания на тези таблици. От страна на дружеството,
което извършва счетоводно обслужване, ми бяха предоставени дневни
извлечения от банкова сметка на „У...“ за дните, в които са били изплащани
трудовите възнаграждения и възнагражденията за така наречените дневни
пари, правени са две отделни плащания в един и същи ден, в горната част на
всяко дневно извлечение пише „С.“ клон България, след това „У..“ и отдолу
пише Бранч Бългерия, с оглед на това аз съм направила това заключение, но в
платежните нареждания наистина пише „У...“ без да пише клон България,
поради тази причина идва това разминаване в моето заключение, така както
съм го написала.
На въпроси на адв. А. вещото лице отговори: Всички начисления,
които са направени във възнаграждението на Г.К., така както съм ги посочила
в констативно съобразителна част страница 6 касаещи брутно и нетно
възнаграждение и всички дневни пари, които са начислявани на ищцата са
платени. Изчисленията, които съм направила са на база на това, че въпросът е
зададен за въпросните секторни плащания, които в хипотезата, че са
включени в основното възнаграждение, нищо не се дължи, ако не са
включени в това възнаграждение се дължат суми. Това, което е начислено на
Г.К. по фишове всичко е платено, т.е. работодателя не дължи нищо по това,
което е начислено. В Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина е даден един размер на дневни пари, които се
дължат лица, които упражняват професията на ищцата, този размер е до 30
евро, в същата наредба е посочено, че работодателят може да прецени да
плаща и по-малка сума. При проверката ми казаха, че не могат да ми
предоставят такава изрична заповед. Направила съм преизчисление съобразно
този минимален размер, с оглед на това, че не ми беше предоставена такава
3
заповед. Не ми беше предоставен вътрешно нормативен документ, това е
манималния размер по Наредбата за командировки в чужбина. Видях тази
клаузи, не съм я съобразила, в случай, че се съобрази тази клауза, че ищцата
не е летяла на самолети, които са под български флаг, няма да има такова
преизчисляване на дължими суми, тай като работодателят й е плащал дневни
пари за времето, за което тя е летяла и те са начислени и са изплатени.
Вариантите са два, първия вариант, както е уговорено съгласно трудовите
договори, да се включат в основното трудово възнаграждение тези секторни
плащания и ако те са включени всичко е изплатено, при вариант ако се
приеме с инцидентния установителен иск за нищожност на тези клаузи, е че
се дължат едни пари за тези секторни плащания допълнително.
Адв. А.: Нямам други въпроси към експертизата, оспорваме я, така
както е изготвена с оглед на това, което вещото лице заяви в днешното
съдебно заседание да бъде преработена и ясно да се каже даваме два
варианта, единият, че всичко е платено съгласно договор и втория вариант,
ако трябва да се плати, за да е ясно.
Съдът намира, че с оглед изложеното в експертизата и подробно
направените уточнения в днешното съдебно заседание вещото лице е
отговорила на поставените въпроси и съответно експертизата следва да се
приеме.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което да се изплати
възнаграждение по внесения депозит 500 лв., за което се издадоха 2 броя
РКО.
Адв. А.: Във връзка с приетия в предходното съдебно заседание
инцидентен установителен иск и дадената ни възможност да вземем
становище, което постъпи днес в състава на съда, заявяваме че поддържаме
направените в него доказателствени искания, за експертиза, която да даде
заключение дали всички договори сключени в клона са с идентични клаузи,
това го правим с оглед на нашето твърдение, че тези клаузи за този начин на
изчисляване на възнаграждението са изключително важни за работодателя
никъде не е допуснал изключение и ако те биха били намерени за нищожни,
4
той и целият договор би бил нищожен, защото работодателят е нямало да го
подпише. Молим, за съдебно счетоводна експертиза, която да изчисли какви
биха били допълнителните разходи за работодателя, взимаме три години
назад ако тези клаузи биха били нищожни, като твърдим, че това биха били
милиони евро, които работодателят трябва да плати, което обезмисля цялата
му стопанска дейност в България, което е в подкрепа на тезата ни, че той
никога не би подписал договор при тези клаузи. Молим, свидетелски
показания, като бъдат разпитани господин Х.Х. М. М., тези които са
подписвали съответния договор и допълнителното споразумение, които да
обяснят защо са тези клаузи и биха ли подписали този договор.
Адв. С.: Моля, да не се допуска експертиза. Смятаме, че предмет на
конкретния спор е последиците възникнала от трудовото правоотношение. Не
оспорваме, че други трудови договори идентични с длъжността заемана от
ищцата са с такава клауза. Бъдещи евентуални възнаграждения на други
служители на дружеството или на клона не смятаме, че са предмет на
изследване на конкретния спор, както и икономическите последици при
евентуално съдебно решение в полза на ищцата. Предмет на спора е
единствено възнаграждението на ищцата и съдът не следва да се занимава с
трудовите правоотношения или евентуалните загуби от сключени договори с
недействителни клаузи. Смятам, че възражението е несъстоятелно. Относно
искането обяснение от управителите на унгарското дружество, смятам, че
подобно обяснение не биха били годно доказателствено средство, което да
обоснове законността на сключените клаузи, предмет на изследване е дали
същите каузи противоречат на закона. Доколко това дали дружеството би
сключило същият трудов договор със или без наличието на тези
клаузи,смятам че трябва да се приложи разпоредбата на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, в
която се посочва че нищожността на отделни части не влече нищожност на
целия договор ако той може да бъде заместен, ако тези клаузи могат да бъда
заместени по право от повелителни правила на закона, което смятаме че е
настоящият случай.
Съдът намира, че следва да се допусне допълнителна задача на
експерта, която след проверка в ответното дружество да посочи дали тази
клауза е практикя и в другите трудови договори със служители на ответното
дружество заемащи идентична с ищцата длъжност. Не следва да се допуска
допълнителна задача относно това какви биха били допълнителните разходи
5
за работодателя ако атакуваната клаузи би била нищожна, като неотносима
към предмета на спора. Не следва да бъде допускано и доказателствено
искане по реда на чл. 177 ГПК във връзка с чл.614 ГПК, а именно
представляващите ответното дружество да дават обяснени, тъй като от една
страна такова искане се допуска по искане на насрещната страна, а от друга
тези обяснения също не са необходими за изясняване предмета на спора.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА допълнителна експертиза на вещото лице с посочена в
днешното съдебно заседание задача, както с оглед искането на ответника за
яснота на изложението да конкретизира два варианта на приетата основна
експертиза по отношение на въпрос 5, както и кое юридическо лице е
изплащало възнагражденията и кой е титуляра на тази сметка, от която са
плащани възнагражденията.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит в размер на 200 лв., който да се
внесе от ответника в едноседмичен срок от днес.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания, направени с
отговора на инцидентния установителен иск.
За изслушване на допълнителна експертиза
СЪДЪТ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.06.2022 г. от 11:15 ч., за която
дата страните и вещото лице уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 11:34 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6