Р Е Ш Е Н И Е №
23.08.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
13748 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 97345 от 18.04.2019 г. по гр.д. № 70729/2015 г. Софийски
районен съд, 43 състав: Осъдил Б.В.Д., ЕГН **********, да заплати на Т.Д.Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 900 лева и
сумата от 500 евро, представляваща платена на отпаднало основание продажна цена
поради разваляне на предварителен договор от 31.01.2015 г. за продажба на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ******, и отхвърлил предявените
от Т.Д.Г., ЕГН **********, срещу Б.В.Д., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 41.25 лева,
представляващи сторени разходи за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата от 330 лева, представляваща разходи за регистрация на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, рег. № ******, в КАТ - гр. София; иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 540 лева, представляваща
разходи за ремонт на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ******; иск
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева,
представляваща разходи за изготвяне и връчване на нотариална покана; иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лева,
представляваща разходи за платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
МВР; иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 760 лева - разходи
за закупуване на нови вещи, отнети от Б.В.Д., и иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000
лева от противозаконното с хитрост и измама отнемане на владението върху
процесния лек автомобил и на личните движими вещи и документи, които ищецът
съхранявал в него, за периода от 31.01.2015 г. до 18.11.2015 г. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 251 лева - разноски по делото; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 468.26 лева.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца и насрещна въззивна жалба от ответника.
Ищецът Т.Д.Г. обжалва решението в частите, с които са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 41.25 лв. - разходи за
сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, за сумата 330 лв. - разходи
за регистрация на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ******, в
КАТ - гр. София, за сумата 540 лв. - разходи за ремонт на лекия автомобил,
както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части като постановено
при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Районният съд неправилно приел, че
процесният предварителен договор е развален по вина на ищеца, съответно че
същият е бил неизправна страна по договора. Съдът не обсъдил всички събрани по
делото доказателства. По делото нямало спор, че страните са сключили процесния
предварителен договор за продажба на МПС, нямало спор и че владението върху МПС
било предадено в деня на сключването му. На 19.05.2015 г. ответникът противоправно
отнел автомобила от ищеца. Установило се също, че след размяна на нотариални
покани страните продължили да водят преговори за продажба на МПС, включително
посетили кантора на нотариус Найденова за оформяне на продажбата в предвидената
от закона форма. Не на последно място, от показанията на св. Д.и Р.,
присъствали на срещата на 04.08.2015 г. се установило, че ищецът имал готовност
да заплати остатъка от продажната цена на МПС, но ответникът заявил претенции
за заплащане на „наказателни лихви“, каквито не били уговаряни и поради тази
причина договорът бил развален. Видно от приетото платежно нареждане - разписка
от 04.08.2015 г. било, че ищецът е изтеглил сумата 2 900 лв., което
съотнесено със свидетелските показания обуславяло извод, че средствата за
заплащане на остатъка от продажната цена били налични. С оглед установеното,
нелогичен и в противоречие със събраните доказателства бил изводът на СРС, че
договорът бил развален от страна на ответника с изтичането на срока, даден с
нотариалната покана от 09.06.2015 г. Неправилни били и изводите на СРС по
исковете за сумите 41.25 лв. – разходи за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“, 330 лв. – разходи за регистрация на МПС в КАТ и 540 лв. – разходи
за ремонт на процесното МПС. Изводът на СРС, че процесните разходи не са били
заплатени от ищеца, противоречали както на събраните доказателства, така и на всякаква
житейска и правна логика. Действително, всички разходнооправдателни документи
били издадени на името на ответника, но това било житейски логично и оправдано,
тъй като за всички трети лица собственик на МПС бил ответникът. Неправилно
съдът приел и че фактическото държане на документите, удостоверяващи
извършените плащания, е ирелевантно. Обстоятелството, че оригиналите на
документите се намират у ищеца, било своеобразно доказателство, че същият е
заплатил разходите. Всички разпитани свидетели установявали, че именно ищецът е
заплатил разноските по регистрацията и ремонта на МПС, а от друга страна ответникът,
който твърдял да ги е заплатил, не представил доказателства за това си
твърдение. Неправилно съдът приел и че извършването на ремонта и заплащането му
от ищеца не може да се установи от представените доказателства. От приетата
ремонтна карта, която не била оспорена от ответника се установявало, че на
28.04.2015 г. при извършен ремонт на процесния лек автомобил са вложени части
на стойност 123 лв. и труд на стойност 560 лв. Решението било неправилно и в
частта, с която бил отхвърлен искът за неимуществени вреди. Изводът на СРС, че
не е налице противоправно поведение на ответника, бил направен в резултат
погрешно тълкуване на събраните по делото доказателства. Поради това моли съда
да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноските по делото, като
за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Б.В.Д. оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части от ищеца
като правилно. С подадената насрещна въззивна жалба ответникът обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 900 лв. - получено капаро по договора.
Считал, че за виновното неизпълнение на договорните си задължения ищецът
следвало да понесе санкция в размер на заплатеното от него капаро от 900 лв. Такова
било предназначението на задатъка съгласно ЗЗД, което следвало да остане за
изправната страна по договора. Поради това моли съда да отмени решението в
обжалваната от него част и вместо това отхвърли иска за сумата 900 лв. Претендира
разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя
списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 06.07.2022 г.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 3 ГПК ищецът оспорва насрещната въззивна
жалба и моли съда да потвърди решението в атакуваната от ответника част.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва
да се произнесе по основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните
части. Като краен резултат въззивният съд го намира за правилно в същите части
по следните съображения:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на
„получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално
договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но след
това същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на
договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено
прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо
от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с
обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване.
Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки,
след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за задържане на сумата, а при липсата на такова – че е върнал
полученото.
В случая по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено като
безспорно обстоятелството, че на 31.01.2015 г. между страните е бил сключен
предварителен договор за продажба на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
рег. № ******, по който ищецът е платил на ответника сума в размер на 900 лв.
Предвид необжалване на решението в частта му за сумата 500 евро, плащането на
тази част от цената от ищеца през м. април 2015 г. е установено със сила на
пресъдено нещо.
Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът на коя дата
и от коя от страните е развален процесният предварителен договор.
От приетия предварителен договор от 31.01.2015 г. се
установява единствено, че страните са постигнали съгласие относно продажната
цена на автомобила – 6 000 лв., която ще бъде заплатена по следния начин: 1.
Капаро – 900 лв.; 2. Остатъчният размер - на изплащане. В договора не са
посочени нито дължимите вноски, нито падеж на същите, респ. краен срок, в който
дължимият остатък следва да бъде платен.
Според практиката на ВКС (решение № 67 от 15.04.2013 г.
по гр.д. № 933/2012 г., ІІІ ГО. и цитираните в него решение № 546 от 23.07.2010
г. по гр.д. № 856/2009 г., ІV ГО и решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д.
№ 167/2011 г., ІV ГО), ограниченията,
изключващи свидетелски показания, вкл. тези по чл. 164, ал. 1, т. 3 и
т. 5 ГПК не са приложими, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености.
В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или
когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които договорът е бил сключен, както и каква е
била действителната обща воля на страните.
В случая обаче от показанията на свидетелите Д.Д., Г.Р. и
Д.Н.не се установява твърдението на ищеца, че страните били уговорили плащане
на остатъка от цената в едногодишен срок от сключването му. Показанията на
свидетелите в тази част са производни, основани изцяло на казаното им от ищеца,
а освен това са и противоречиви – свидетелят Д.твърди да бил уговорен срок от
година и половина, свидетелите Р. и Николова – от една година, но никой от
свидетелите не установява и не знае какви вноски и в какъв срок е следвало да
се плащат. Доколкото в договора е уговорено, че остатъкът от 5 100 лв. се
дължи на изплащане, със свидетелски показания не може да се установява
изменение на сключения писмен договор, с тях може само да се установява
действителната обща воля на страните, което в случая не е направено.
Поради това правилно като краен резултат районният съд е
приел, че между страните не е уговорен
падеж за плащане на остатъчната сума по договора. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. По делото се установява, че с нотариална покана,
получена от ищеца на 10.06.2015 г., ответникът го поканил да заплати сумата от
5 100 лева в срок от един месец от получаването на нотариалната поканата по
посочена банкова сметка, ***. 87 ЗЗД поканата да се счита за волеизявление за разваляне
на договора от 31.01.2015 г. Няма доказателства, а и не се твърди ищецът да е
платил дължимия остатък, поради което с изтичане на едномесечния срок на
10.07.2015 г. договорът е развален. В тази връзка неоснователни са доводите в
жалбата на ищеца относно провежданите разговори между страните през м. юли 2015
г. (на неясна дата) и на 04.08.2015 г. Каквито и разговори да са водени от
страните след разваляне на договора, по съществото те са представлявали
преговори за постигане на нова договореност, каквато обаче не е постигната.
Неоснователни са и доводите на ищеца във връзка с
исковете за сумите 41.25 лв. – разходи за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“, 330 лв. – разходи за регистрация на МПС в КАТ и 540 лв. – разходи
за ремонт на процесното МПС. Дори да се приеме, че ищецът е заплатил сумите за
посочените разходи въз основа на факта, че документите за плащането им се
намират у него, на основанието, на което тези суми се претендират – чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, исковете са неоснователни, тъй като по делото не се установява
между страните по предварителния договор да е имало уговорка за приспадането на
такива разходи от уговорената продажна цена. Показанията на свидетелите Д.Д., Г.Р.
и Д.Н.в тази част също са производни – основани на казаното им от ищеца, а
относно срещата през м. 07.2015 г. установяват само, че страните са водили
преговори тези суми да бъдат приспаднати от продажната цена, но такава
договореност не е била постигната. На самостоятелно основание искът за
платената премия по застраховка „Гражданска отговорност“ е неоснователен, тъй
като видно от представената застрахователна полица, претендираната сума
представлява първа вноска от премията, а няма спор, че в периода до 19.05.2015
г. автомобилът е ползван от ищеца, така че е не е налице твърдяното
неоснователно обогатяване на ответника. Освен че по делото не се установява постината
договорка между страните за приспадане на суми за ремонт на автомобила от
продажната цена, претенцията за сумата 540 лв. е неоснователна и тъй като по
делото няма никакви доказателства в какво състояние е предаден автомобилът,
няма и твърдения да се е нуждаел от ремонт при предаването му, а представените
от ищеца ремонтна карта и доклад за реглаж са съответно от 28.04.2015 г. и
30.04.2015 г., т.е. след като ищецът е ползвал автомобила в продължение на
четири месеца, така че не ясно изобщо какво е наложило извършването на
ремонтните работи.
За неоснователни съдът намира и доводите на
въззивника-ищец във връзка с иска п чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1 000 лв.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност
са: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и
причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
Твърдението на ищеца по този иск, съгласно молбата-уточнение
от 15.01.2016 г. е, че противоправното поведение на ответника се изразявало в
„незаконно разтрогване на предварителния договор, незаконно – с хитрост и
измама отнемане на владението върху процесния автомобил, незаконно отнемане на
движими вещи и документи – собственост на ищеца“. Районният съд правилно е
приел, че развалянето на предварителния договор не представлява противоправно
поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. По делото се установява от свидетелските
показания, че и преди изпращането на нотариална покана ответникът е канил ищеца
да му заплати дължимата продажна цена, което не е направено. Предвид неизпълнението
на задължението на ищеца за плащане на продажната цена, отнемането на
автомобила от държането му от собственика също не може да се приеме да
съставлява противоправно поведение, а и твърденията това да било направено „с
хитрост и измама“ са недоказани. Относно твърдените вреди вследствие на
задържане на вещи на ищеца по делото се установява от приетия констативен
протокол от 04.08.2015 г., че такива са били върнати на ищеца, а другата част
от вещите, описани в исковата молба, не е доказано да са били сред вещите,
задържани от ответника.
При недоказване на някоя от кумулативно изискваните
предпоставки, искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения първоинстанционното решение в
обжалваните от ищеца части следва да бъде потвърдено.
С оглед релевираните в насрещната въззивна жалба
оплаквания, решението ще следва да бъде потвърдено и в обжалваната от ответника
част. Противно на поддържаното в тази жалба, районният съд е обсъдил
възражението на ответника и е приел, че в случая платената при сключване на
договора сума от 900 лв. няма характер на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, а е
уговорена като част от продажната цена, поради което е неоснователно и
възражението за задържане, релевирано от ответника. Дадена парична сума може да
има значението на частично престиране срещу изпълнение, т.е. на „аванс“, в
който случай задатъкът поражда само последиците на частично изпълнение. Действително,
задатъкът може да има и наказателна (санкционна) цел, но за да има такава,
следва да е налице уговорка между страните, а в случая такава в договора
липсва.
При този изход – жалбите и на двете страни са
неоснователни, разноски на страните за настоящата инстанция не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 97345 от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 70729/2015
г. на Софийски районен съд, 43 състав в обжалваната
част, с които Б.В.Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на Т.Д.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 900 лева, представляваща платена
на отпаднало основание продажна цена поради разваляне на предварителен договор
от 31.01.2015 г. за продажба на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег.
№ ******, както и в обжалваните части,
с които са отхвърлени предявените от Т.Д.Г., ЕГН **********, срещу Б.В.Д., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от
41.25 лева, представляващи разходи за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата от 330 лева, представляваща разходи за регистрация на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ******, в КАТ - гр. София, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 540 лева,
представляваща разходи за ремонт на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
рег. № ******, и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева от противозаконното с
хитрост и измама отнемане на владението върху процесния лек автомобил и на личните
движими вещи и документи, които ищецът съхранявал в него, за периода от
31.01.2015 г. до 18.11.2015 г., вкл. в частта за разноските.
В необжалваните части решението по гр.д. № 70729/2015 г. на
Софийски районен съд, 43 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.