Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260095/20,01,2021 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на седми декември 2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разглед6
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2679/2020 г. и прие
за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 260453/18,09,2020 г., постановено по гр. д. № 21022/2019 г. на РС
Пловдив, I
гр. състав; е призната за незаконна и поради това е отменена Заповед № 7/11,12,2019
г. на „****“ на „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; с която е
прекратено (на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ) трудовото правоотношение с Е.М.Д.
с ЕГН **********; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„****“ и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 3360 лв., представляваща
дължимо на основание чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение за оставането й без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 11,12,2019 г. до 11,06,2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19,12,2019 г. до
окончателното й изплащане.
Против
това решение е постъпила въззивна жалба от „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД – гр. ****,
ЕИК ****. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост
и допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила,
жалбоподателят иска от въззивния съд да постанови решение, с което изцяло да
отмени първоинстанционното и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата Е.М.Д. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема
следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 49 от ЗЗД. Предявени от Е.М.Д.
с ЕГН **********; против „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****.
От съда се иска да постанови
решение, с което: 1/ да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № 7/11,12,2019 г. на „****“ на „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД – гр. ****, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата; 2/ да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност - „****“; 3/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 3360 лв., представляваща дължимо на основание чл. 225 ал. 1 от КТ
обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 11,12,2019 г. до 11,06,2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19,12,2019 г. до окончателното й изплащане
Ответникът не е признава
исковете. Твърди, че ищцата не отговаряла на установените от работодателя обективни
критерии за изпълнение на възложената й работа като не реализирала поставените
й „таргети“, въпреки че била запозната с политиката на работодателя още при
сключване на трудовия договор между страните.
Страните
не спорят, че помежду им, с писмен договор от
№ 135/23,01,2019 г., е възникнало трудово правоотношение. Ищцата е назначена
на длъжност „****“ за неопределено време, със срок за изпитван 6 месеца, за
пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 560 лв.
Възложените й функции и отговорности са посочени в длъжностна характеристика,
за която не се спори да е връчена на ищцата. Според същата (л. 17), основните
функции на ищцата на заеманата длъжност са: да привлича нови клиенти и да
осъществява контакти с тях; да поддържа дългосрочни отношения със съществуващи
клиенти и да подновява сделките с тях; да предлага участие на физически и
юридически лица за издания и продукти; да се грижи за актуалността на информацията,
постъпваща в базата данни на фирмата и да се грижи за нейното попълване; да
представя подобаващо работодателя и да пази доброто му име.
На
11,11,2019 г. на ищеца е връчено едномесечно предизвестие за предстоящо прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, без да се пояснява
фактически посоченото основание. Впоследствие с процесната Заповед №
7/11,12,2019 г. на „****“ на ответното дружество, трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, без посочване
на конкретни обстоятелства и съображения.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предвижда
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение липсата на качества
за ефективно изпълнение на работата. Фактическият състав на приложеното
уволнително основание изисква кумулативно наличие на три елемента - липса на
качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на
работата и причинна връзка между тях. При това не е необходимо да е налице вина
от страна на служителя. Основанието има обективен характер, поради което
константната съдебна практика изисква заповедта за уволнение да бъде
мотивирана, т.е. в нея да се излагат конкретните качества, които липсват на
лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор.
Така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., изрично се
приема: „Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества
на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на
възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова
е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти,
обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения,
навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява
възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта
конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката
правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата на конкретни
обстоятелства в заповедта, относими към посоченото в нея основание, обуславя
незаконността й“.
Тъй като тази липсата на качества следва да е
обективен факт и да отразява трайно състояние, работодателят следва да посочи
обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си. Наличието на посочени
обстоятелства дава възможност от една страна на работника или служителя да
организира защитата си, а от друга страна осигурява възможност за съда да
осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението. (така:
решение № 54 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2011 г., III г. о.).
В случая процесната заповед не съдържа никакво
посочване на обстоятелства или съображения, поради които работодателят е приел
за налично посоченото в нея правно основание за уволнение. Само на това
основание заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се
приеме за незаконна и като такава – да се отмени.
Основателен при това положение е искът за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „****“.
Исковете за обезщетения по чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ
също се установяват изцяло по основание и размер, доколкото между страните е
безспорно, че през процесния период ищцата не е работила по друго трудово
правоотношение и получавано от нея основно месечно възнаграждение е в размер на
560 лв., поради което за претендираните шест месеца дължимото й обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение възлиза на претендираната сума
– 3360 лв.
Като е достигнал до същите правни изводи РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата следва да се присъдят претендираните
деловодни разноски за производството1100 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260453/18,09,2020
г., постановено по гр. д. № 21022/2019 г. на РС Пловдив, I гр. състав.
ОСЪЖДА
„ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; да заплати на Е.М.Д. с ЕГН **********;
сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: