Р Е Ш Е Н И Е
№ 260520/7.12.2020г.
гр.Варна, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд - в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка П.,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 2375 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на "И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано заедно и поотделно от управителите М.Б.Г.и П.Г.С., против Наказателно
постановление № 01332 - 14/ 28.05.2020 год. на Директор РИОСВ - Варна, с което
му е наложено наказание на осн. чл.
162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда – имуществена санкция в
размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева, за допуснато нарушение на чл.162, ал.1
във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
В жалбата
въззивникът моли съда да отмени НП. Оспорва описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и описаната фактическа обстановка не
съответства на установената.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че
наказателното постановление е необосновано, нарушението е недоказано. Моли за
присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата
страна, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. Заявява, че следва наказателното постановление да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение, тъй като същото е издадено от
компетентен орган в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Моли
съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като
прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е
подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
На
10.04.2020 год. св. Н.П. – главен експерт „КОС“ при РИОСВ - Варна съставила Акт
01332/10.04.2020 год. на жалбоподателя за това, че на 19.02.2020 год. в
гр.Варна при строителството на кръгово кръстовище на бул.“Васил Левски“ с
ул.“Девня“ дружеството /жалбоподател/ не е уведомило РИОСВ – Варна за авария на
дюкер, представляващ гравитационно работещ канал за битово-фекални отпадъчни води, преминаващ под „Франга дере“, с начало от ревизионна шахта на ул.“Тодор
Влайков“ пред № 22 и завършващ на кръстовището на ул.“Орлово гнездо“ с
ул.“Здравец“ в ревизионна шахта. Аварията е възникнала при извършване на
изкопни работи от служители на „И.“ ЕООД при строителството на строеж:
„Изграждане на бул.“Васил Левски“ в участъка от ул.“Подвис“ до ул.“Девня“,
район „Приморски“, район „Одесос“, район „Младост“, гр.Варна. Подобект от
км.2+924 до км. 3+000 – кръгово кръстовище на бул.“Васил Левски“ с ул.“Девня“,
в резултат на което се допуска изпускане във Варненското езеро на непречистени
отпадъчни води и превишаващи нормите, регламентирани в Приложение № 3, към
чл.11, ал.3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на
вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани
във водни обекти по показатели БПК5, ХПК, неразтворени вещества, общ фосфор и
общ азот. Съгласно протокол за изпитване № 04-0226/20.03.2020 г. на
акредитирана Регионална лаборатория – Варна 04, при ИАОС при норма на БПК5 – 25 mg/dm3
е констатирано 60.1 mg/dm3,
при норма 125 mg/dm3 за ХПК е установено
178 mg/dm3, при норма за
неразтворени вещества 35 mg/dm3
е установено 172 mg/dm3,
при норма на общ фосфор 1 mg/dm3
е установено 2.284 mg/dm3
и при норма на общ азот 10 mg/dm3
е установено 33.3 mg/dm3.
Нарушението
е установено с Констативен протокол № 011890/12.03.2020 г. и с протокол от
изпитване № 04-0226/20.03.2020 год. на РЛ – Варна – 04 при ИАОС.
Актосъставителят
квалифицирал гореописаните деяние като нарушение на разпоредбите на чл.162 ,
ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
АУАН на 10.04.2020 г. е връчен лично и е подписан от управителя, и от двама
свидетели. В АУАН нарушителят не е вписал възражения.
В законоустановения
срок нарушителя е депозирал писмени
възражения, вх. №12-00-2325/13.04.2020 год.
Въз основа
на съставения акт, административно наказващия орган е издал Наказателно постановление
№ 01332-14/28.05.2020 г. на Директор РИОСВ - Варна, в което е описал
констатациите в АУАН № 01332/10.04.2020
год.
Вследствие
на горното, вземайки предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
административно наказващият орган установил, че "И." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано заедно и
поотделно от управителите М.Б.Г.и П.Г.С., виновно е нарушило чл.162, ал.1 във
връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
В съдебно
заседание показания са депозирали актосъставителя Н.П. и свидетелите К.Б. и П.Щ..
Видно от показанията на актосъставителя и свидетелите, на посочената дата –
12.03.2020 г.
извършили проверка във връзка с постъпил сигнал за замърсяване с битово-фекални води на Варненско езеро, в резултат на
авария, причинена от "И." ЕООД, *** не е било уведомено. Наложило се
е да се понижи нивото на канала, преминаващ от дере на кръстовището на
ул.“Девня“ и бул.“Васил Левски“ „В и К“ гр.Варна е съдействала за отстраняване
на аварията чрез разрушаване на преливен ръб на дюкер,
представляващ съоръжение преминаващо под дерето, за да отклонят водите към
Варненското езеро и да понижат водното ниво в тръбата, при което "И."
ЕООД, станал причина за аварията е извършил ремонта на трасето.
Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, тъй като същите са последователни и
логични.
При
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 312
и чл.
313 от НПК, вр с чл. 84
от ЗАНН, съдът установи следното:
При
извършената служебна проверка на представените по делото акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, съставен въз основа на
него, съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на въззивното
дружество.
От текста на
Наказателното постановление е видно, че същото е издадено от компетентен орган
– Директор РИОСВ -Варна, който черпи властническите си правомощия директно от чл.
168 от ЗООС. Актосъставителят е длъжностно лице, определено със заповед на
Директор РИОСВ за установяване на административни нарушения и да издава АУАН
във връзка с тях.
Съдът приема
безспорно доказан конкретния нарушител. От събраните и приложени по делото доказателства,
вкл. Констативен протокол № 011890/12.03.2020 г. и с протокол от изпитване №
04-0226/20.03.2020 год. на РЛ – Варна – 04 при ИАОС е видно, че към датата на проверката именно "И."
ЕООД *** за авария на дюкер при извършване на изкопни
работи от дружеството-жалбоподател, вследствие на което е допуснато изпускане
във Варненското езеро на непречистени отпадъчни води и превишаващи нормите,
регламентирани в Приложение № 3 към чл.11, ал.3 от Наредба № 6 за емисионни
норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗООСВ: "При аварийни или други
замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален
административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната
среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на
нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители,
кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите
дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на
радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране."
Легална
дефиниция за замърсяване на околната среда по см. на ЗООС е дадена в ДР пар.1, т.1:" "Замърсяване на околната среда"
е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически,
химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в
страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната
норми." И в този смисъл възражението на защитата, че не е посочен
нормативен акт, указващ действащите в страната норми е неоснователно.
Фактът на
замърсяването, според настоящият състав на съда е безспорно установен.
Следователно
дружеството - жалбоподател действително е извършил описаното в НП нарушение на чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда
и последното съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, поради което правилно е
било квалифицирано от наказващия орган като административно нарушение.
От обективна
страна нарушението се изразява в бездействие: неуведомяване на съответния за административен орган
за настъпило обстоятелство, за което той следва да бъде задължително и
незабавно уведомен.
Следва
според настоящия състав обаче да бъде коригирано наказанието, наложено на
дружеството-жалбоподател за това нарушение, тъй като е в размер над минималния,
а в същото време липсват доказателства кога е възникнала аварийната ситуация и
какъв е обема на изтеклата във Варненското езеро отпадна вода. Същевременно от
АНО не се ангажират доказателства за други нарушения на жалбоподателя по ЗООС,
нито се сочи това нарушение да не е първо за него. Ето защо, размерът на
наложеното административно наказание за описаното нарушение по НП следва да
бъде намален от 7 000.00 /седем хиляди/ лева към предвидения от закона минимум
от 5000.00 /пет хиляди/ лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се
изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Изводът на съда е, че жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се измени, поради което съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК се дължат разноски.
На АНО се
дължат разноски на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е.
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването,
при цялостна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, в
размер на 80.00 /осемдесет/ лева като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, това, че приключи в рамките на
едно съдебно заседание и че наказателното постановление е изменено.
Водим от
горното съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 01332 -14/ 28.05.2020 год. на Директор РИОСВ - Варна, с което
на "И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано заедно и поотделно от управителите М.Б.Г.и П.Г.С., е наложено административно
наказание на осн.чл.
162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда – „имуществена санкция“ в
размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева, за допуснато нарушение на чл.162, ал.1
във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната среда,
като намалява наказанието от 7 000.00 /седем хиляди/ на 5 000.00 /пет хиляди/
лева.
ОСЪЖДА "И."
ЕООД, ЕИК *********, представлявано заедно
и поотделно от управителите М.Б.Г.и П.Г.С., да заплати на РИОСВ - Варна, юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: