№ 7871
гр. С., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110141665 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от АНГ. З. Т. против ИР. СП. СП.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми за
главница и обезщетение за забава, както следва: 1/ за сумата от 4800,00 лева,
представляваща главница, получена без основание от ответника, събрана от ищеца
чрез принудителни изпълнителни действия по изпълнително дело по описа на ЧСИ
С.Я. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 995,15 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; 2/ за сумата от общо
1134,56 лева, представляваща неоснователно платени от ищеца такси и разноски по
образуваното по молба на ответника изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я., от
която сума: 400,00 лева – разноски по изпълнителното дело, 149,76 лева – обикновени
такси и 484,80 лева – пропорционална такса, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 19,85 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; 3/ за сумата от 4800,00
лева, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца, чрез спестяване на разходи за издръжка на малолетното дете М. АНГ.
Т. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
1
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 1573,65 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г. и 4/ за сумата от 1866,00
лева, представляваща главница за получени от ответницата добавки за отглеждане на
дете през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., с които последната се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 954,25
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.
В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че с влязло в
сила решение по гр.д.№ 4096/2013 г. по описа на СРС, състав на съда одобрил
постигнатото между тях с ответницата споразумение за прекратяване на сключения
граждански брак, предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака
дете М. АНГ. Т. на майката, определяне на режим на лични отношения на детето с
бащата и заплащане на дължимата издръжка. Ищецът твърди, че независимо от
постигнатото споразумение, през периода от 19.02.2012 г. /фактическата раздяла между
родителите/, след развода през 2013 г. до м.юли 2020 г., независимо от одобреното от
съда споразумение, детето живее при него и той поел изцяло грижите за него.
Поддържа, че майката на детето и настоящ ответник живее с друг мъж и новороденото
си дете в гр.С.. Ищецът сочи, че към настоящият момент живее с втората си съпруга и
общото им дете в гр.Б., където М. има самостоятелна стая и не му липсвало нищо. През
периода след развода той осигурявал присъствието на детето в детска градина, а в
последствие и училище, плащал таксите и допълнителните разноски за извънкласните
занимания. За предходното, когато бил служебно ангажиран, разчитал на съпругата си
Петя Т.а и на родителите си. Твърди, че през всичките тези години ответницата не се
интересувала и не давала пари за отглеждането на детето. След завършване на
учебната 2019/2020 г. ответницата на основание съдебното решение, предприела
действия по прехвърляне на детето в спорно училище в гр.С.. Поддържа, че при
разговор с детето установил, че то е изплашено и манипулирано от страна на майката.
В края на м.декември 2020 г. ищецът отново взел детето при себе си. Тъй като детето
не искало да се връща при майка си в гр.С., ищецът предприел среща с майка му за
постигане на извънсъдебно споразумение. Въпреки предходното, твърди, че бил
изненадан когато на 22.03.2021 г. получил призовка за доброволно изпълнение от ЧСИ
С.Я. да плати сумата от 9223,57 лева – неплатена издръжка за периода от 25.01.2016 г.
до 25.02.2021 г., ведно с допълнителни суми за лихва и разноски по изпълнителното
производство, независимо от обстоятелството, че през това време той, а не майката, се
грижил за детето. Наложило се да взема пари на заем, но погасил задължението по
образуваното изпълнително дело. Поддържа още, че от развода му с ответницата през
2013 г. последната получавала детски надбавки, с които предвид обстоятелството, че
2
не е полагала грижи за детето, неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, който
осигурявал издръжката на детето. По изложените доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на искове за неоснователно обогатяване
от страна на ответника. Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове и за недопустимост на
предявените главен и акцесорен искове за издръжка, поради липса на активна
процесуална легитимация. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че след
развода им с ищеца, детето М. останало да живее при него. Поддържа, че още от
фактическата раздяла през 2012 г. до една година след развода през 2013 г., детето било
отглеждано и от двамата родители по тяхна взаимна уговорка, каквато възможност
била предвидена изрично и в утвърденото от съда споразумение. Предходното било
обусловено от професионалната ангажираност на майката – настоящ ответник, която
давала дневни и нощни дежурства. Твърди, че през този период е осигурявала
необходимите финансови средства за издръжка на детето, тъй като не само бащата се
грижел за него. Независимо, че ищецът бил осъден да заплаща издръжка на детето,
през този период изобщо не плащал такава. През 2014 г. ответницата твърди, че
излязла в майчинство, като отново по взаимна уговорка с бащата-настоящ ищец,
последния се грижел за М. събота и неделя, както и по време на болничния престой на
майката. Периодът, през който майката и нейните родители се грижели за детето М.
бил през работните дни, а бащата А.Т. го вземал събота и неделя, през отпуската си по
време на лятото и част от официалните празнични дни. Този режим се запазил до 2016
г., като през този период бащата отново не заплащал издръжка за детето. Таксите за
детска градина били покривани съвместно от родителите, като нееднократно били
заплащани от ответницата и нейните родители, но всички квитанции били
предоставяни лично на ищеца, който искал да ги съхранява. Междувременно,
заведеното през 2015 г. дело от бащата-настоящ ищец за родителските права по
отношение на детето, приключило с решение, с което съдът отхвърлил искането му.
През 2016 г. ответницата се преместила да живее заедно със семейството си и сина си
М. в гр.С., където детето било записано в първи клас, но поради неприключили
ремонтни дейност, се върнали да живеят обратно в С.. Детето било записано в училище
в близост до апартамента на родителите на майката, където се установило да живее
семейството. През периода на втори учебен срок на учебната 2016-2017 г. детето било
отглеждано от майката и нейните родители. През 2017 г. ответницата се установила да
живее постоянно в гр.С., но за да не създават неудобство за детето М. като отново го
преместят в друго училище, по взаимна уговорка с ищеца решили той да се грижи за
детето през работните дни, а ответницата събота и неделя, почивните дни, всички
ваканции и през официалните празници. Поддържа, че през този период редовно
купувала дрехи на детето, обувки, раници и пр., поемала разходите за пътуване на
3
детето от гр.С. до гр.С. и обратно. Този режим продължил до 2020 г., когато детето
окончателно заживяло с майка си в гр.С.. По изложените в отговора доводи и
съображения ответницата поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени, като й се присъдят направените по
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото решение от 21.06.2013 г., постановено по гр.д.№
4093/2013 г. по описа на СРС, 113-ти състав, влязло в сила на 21.06.2013 г. се
установява, че сключения между страните в настоящото производство граждански брак
е прекратен по взаимно съгласие. С решението съдът е утвърдил постигнатото
споразумение, по силата на което родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете М. АНГ. Т. са предоставените на неговата майка и настоящ ответник
И. Т.а /понастоящем С./, а на бащата – настоящ ищец А.Т. е определен режим на лични
отношения с детето и задължение да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00
лева, считано от 21.06.2013 г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване.
От приложеното по делото удостоверение с изх.№ 21307/13.05.2021 г., издадено
от ЧСИ С.Я., с район на действие СГС по изп.д.№ 20218440400257 се установява, че
ищецът е длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано по молба на М. АНГ.
Т., действащ чрез законния си представител ИР. СП. СП. /настоящ ответник/ въз
основа на изпълнителен лист от 18.01.2021 г., издаден по гр.д.№ 4093/2013 г. От
удостоверение се установява още, че по предмет на изпълнителното производство са
суми за издръжка на малолетното дете М.Т., ведно със законната лихва.
Видно от приложеното по делото решение № 9230/22.06.2016 г., постановено по
гр.д.№ 34673/2015 г. по описа на СРС, 91-ви състав е, че предявения от бащата иск с
правно основание чл.59, ал.9, във вр.чл.127, ал.2 СК за изменение на по-рано
определените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на
детето М., като същите бъдат предоставени на него, е отхвърлен. В мотивите си
съдебния състав е посочил, че не е констатирал обстоятелства, които да налагат
промяна в постановените мерки.
По делото са приложени писма от Агенция за социално подпомагане и Дирекция
„Социално подпомагане“ – С., от които се установява, че родителите са в конфликтни
отношения помежду и не могат да постигнат съгласие относно грижите по
отглеждането на роденото по време на брака им дете М.Т..
Видно от приложеното по делото удостоверение за преместване изх.№
366/25.10.2016 г., издадено от НЧ „С.Д.“ гр.С. е, че детето М. АНГ. Т. е било записано
в първи клас в посоченото училище, което е посещавало до датата на издаване на
4
удостоверението. Посочено е още, че ученикът се премества в 42 ОУ в гр.С. поради
желание на родител.
Видно от приложеното по делото удостоверение за преместване изх.№
677/10.09.2020 г., издадено от 42 ОУ „Х.Д.“ е, че до 26.08.2020 г. детето М.Т. е бил
ученик в дневна форма на обучение в 4 клас. В удостоверението е посочено още, че
ученикът се премества в СУ „Н.В.“, гр.С., поради преместване в друг град.
По делото са приложени квитанции за платена такса за посещавано от детето
ОДЗ № 69 „Ж.П.“, СО, район П. през месеци от 2013, 2014 г. и 2015 г., както и такси за
екскурзия през 2015 г. и допълнителни дейности по интерес.
По делото е приложено удостоверение, издадено от ДСП – Оборище, в което е
отразено, че през периода от 01.02.2015 г. до 31.01.2016 г. ответника С. е получавала
месечни помощи по Закона за семейни помощи за деца в размер на 85,00 лева за децата
М. АНГ. Т. и Е.Н.И.. След 01.02.2016 г. С. не е подпомагана. Предходното се
установява от приложеното по делото удостоверение, издадено от ДСП – С..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Петя
Веселинова Т.а /съпруга на ищеца/, Ю.К. П., С.Р.Р. и М.Г. С. /майка на ответника/.
В показанията си св.Т.а разказва, че със съпруга си се запознала през 2012 г., а от
м.юли 2013 г. живеят заедно. По това време съпругът й се грижел за сина си М., който
живеел при него, а майката го вземала рядко. От 2013 г. до 2020 г. детето живеело при
тях от понеделник до петък, а майката го вземала събота и неделя, а понякога и не го
вземала. През 2016 г. майката на детето го записала в училище в гр.С. и тогава за
период от месец и половина М. не бил при тях. Разказва още, че през периода
м.септември 2020 г. до м.декември 2020 г. майката също не пускала детето при баща му
и неговото семейство. След това от края на декември до края на януари 2021 г. Мишо
бил при тях, тъй като децата учели дистанционно. От средата на м.март 2021 г. детето
само напуснало гр.С. и дошло при баща си, като останало заедно с тях около месец.
Свидетелката сочи, че приз времето, когато М. е живял заедно с тях, неговата майка не
е предявявала претенции за издръжка и не е давала такава на детето, с изключение на
един път, когато му дала 100 лева за екскурзия.
В показанията си свидетелката П. разказва, че познава А. от 2012 г., а с детето
му М. се запознала през 2014 г. Според наблюденията на свидетелката до 2020 г.
детето живеело при баща си, като имало периоди, през които и майката го вземала
веднъж на няколко месеца. Знае, че родителите са разведени и родителските права са
предоставени на майката, но не знае подробности относно издръжката на детето.
Разказва, че А. е полагал грижи и за двете си децата, без да ги разделя.
В показанията си св.Рашков разказва, че е съученик на ответника С.. Познава
бившия и съпруг и детето М.. Разказва още, че често се виждат с И. и знае, че след
развода детето живее при нея. През 2016 г. записала М. в училище в гр.С., но поради
трудности от битов характер се принудили да се върнат в гр.С.. През 2017 г. И. се
5
върнала да живее в гр.С., като в началото на учебната година детето живеело с баба си
и дядо си, а в някакъв момент отишло да живее през седмицата при баща си, а майка му
го вземала събота и неделя. Свидетелят разказва за неразбирателства между
родителите и спорове кога да се вземе и върне детето от баща му.
В показанията си св.С. разказва, че решението по развода не се изпълнявало и
бащата не давал издръжка на детето. Плащал за определено време таксата за детската
градина на детето. Детето го гледало майка му. Не е живяло периоди при бащата,
касаело се само за дни, в които майката била възпрепятствана.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът претендира сумата от 4800,00 лева,
представляваща главница, получена без основание от ответника, събрана от ищеца
чрез принудителни изпълнителни действия по изпълнително дело по описа на ЧСИ
С.Я. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата.
По така предявения главен иск в тежест на ищеца бе да докаже плащането на
парична сума, а ответникът – основание за получаването и задържането й.
В хода на производството ищецът не проведе пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на горепосочената правна норма. Между страните
не се спори, че пред ЧСИ С.Я., с район на действие СГС е образувано изп.д.№
20218440400257 по молба на М. АНГ. Т., действащ чрез законния си представител ИР.
СП. СП. /настоящ ответник/ въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2021 г., издаден
по ч.гр.д.№ 4093/2013 г. за определената издръжка на детето в производството по
развод по взаимно съгласие. Предходното се установява и от приложеното по делото
удостоверение с изх.№ 21307/13.05.2021 г., издадено от ЧСИ С.Я., с район на действие
СГС.
В хода на производството ищецът не представи доказателства за заплащане
сумите, посочени в горецитираното удостоверение. Дори да бяха представени
доказателства в тази насока, то не е налице следващата предпоставка, а именно –
сумата от 4800,00 лева да е заплатена от ищеца и получена от ответника без основание.
Видно от приложеното по делото решение от 21.06.2013 г., постановено по гр.д.№
4093/2013 г. по описа на СРС, 113-ти състав, влязло в сила на 21.06.2013 г. е, че ищецът
А.Т. следва да заплаща месечна издръжка на детето М. АНГ. Т. в размер на 100,00
лева, считано от 21.06.2013 г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. Именно влязлото в сила решение е обусловило издаването на
изпълнителен лист на 18.01.2021 г., въз основа на който е образувано изпълнителното
6
производство. Не на последно място следва да се има предвид, че взискател по
изпълнителното дело е детето, действащо чрез неговата майка и законен представител,
а не последната в лично качеството. За да приеме, че събраната от ЧСИ чрез
принудителни изпълнителни действия суми са получени от ответника без основание,
настоящият съд би следвало да отрече задължителната сила на влязлото в сила
решение, с което е определена издръжка за детето М.Т..
Предвид гореизложеното, при липса на една от кумулативните предпоставки,
предявената искова претенция за сумата от 4800,00 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. С оглед предходното, неоснователна се явява и
обусловената от уважаването на главния иск искова претенция за обезщетение за
забава върху главницата в размер на 995,15 лева, за периода от 14.05.2021 г. до
15.07.2021 г.
По исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1134,56
лева, представляваща неоснователно платени от ищеца такси и разноски по
образуваното по молба на ответника изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. и сумата
от 19,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.
Съдът намира, че тези искови претенции също са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени по аналогични на гореизложените мотиви. Това е така, тъй като за да
се приеме, че ищецът неоснователно е заплатил такси и разноски по изпълнителното
дело, то настоящия съд следва да приеме, че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист по гр.д.№ 4093/2013 г. по описа на СРС е неправилно и
незаконосъобразно, с каквито правомощия не разполага. Изпълнителното
производство по изп.д.№ 20218440400257 по описа на ЧСИ С.Я. е било образувано по
молба на взискател въз основа на издаден изпълнителен лист, поради което и
заплатените от длъжника – настоящ ищец разноски се явяват законова последица.
С оглед предходното, предявения иск за сумата от общо 1134,56 лева,
представляваща неоснователно платени от ищеца такси и разноски по образуваното по
молба на ответника изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. и за сумата от 19,85 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2021 г. до
15.07.2021 г., следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4800,00
лева, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца, чрез спестяване на разходи за издръжка на малолетното дете М. АНГ.
Т. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г. и за сумата от 1573,65 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до
15.07.2021 г.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
7
оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за
неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на
обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на
правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи
няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.
По делото е установено съществуване на безусловно законно задължение за
ищеца да дава издръжка на малолетното си дете. Твърди се, че през периода от
01.07.2016 г. до 01.07.2020 г. издръжката е заплащана само от задълженото лице –
бащата на детето. Още в исковата молба, а и в последващата уточнителна молба
обезщетението, което се претендира е определено не на база обедняването на лицето,
т.е. действителните разходи, които ищецът е направил за издръжка на детето М., а на
база определената с решението по гр.д.№ 4093/2013 г. по описа на СРС издръжка за
малолетното дете за в бъдеще. В случая ищецът претендира, че се е обеднил със сумата
от по 100,00 лева месечно или сумата от общо 4 800,00 лева за периода от 01.07.2016 г.
до 01.07.2020 г. По този начин е налице недопустимо изместване на фактите, които
следва да бъдат доказани от ищеца по предявен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
При иск за неоснователно обогатяване изцяло в тежест на ищеца е да докаже
обедняването си по основание и размер, респективно обогатяването на ответника, като
може да претендира по-малката от двете стойности. Отделно от предходното, следва да
се има предвид още, че при определяне на месечната издръжка за дете родителят, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-
малък паричен дял, тъй като той полага непосредствените грижи за детето.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че бащата – настоящ ищец е
извършвал разходи за детето и в какъв размер. Всички представени по делото писмени
доказателства – квитанции за платени такси за детска градина и платени такси за
занимания по интереси, са от преди началото на процесния исков период /01.07.2016
г./. От показанията на свидетелите Петя Т.а и Юлия П. се установява, че през
процесния период грижите за детето са били поети само от ищеца, но какви точно
разходи са били извършвани и на каква стойност, по делото няма данни.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че съставът на неоснователното
обогатяване по чл.59 ЗЗД не е установен по делото и по-конкретно не е
доказано обедняването на ищеца, респ. обогатяването на ответника, поради което и
тези главна и акцесорна искови претенции подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1866,00
лева, представляваща главница за получени от ответницата добавки за отглеждане на
дете през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., с които последната се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 954,25
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
8
01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.
От приложеното по делото писмо от ДСП – С. се установява, че през периода от
01.02.2016 г. до 01.07.2020 г. ответницата С. не е получавала месечни помощи по ЗСПД
за дете М.А. Спасов, като не е обект на социално подпомагане от ДСП – С. на никакви
други основания.
С оглед предходното, доколкото родителят на когото е възложено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, не е
получавал месечни добавки през исковия период, то не е налице и обогатяване от
негова страна с процесната сума за сметка на родителя, който е отглеждал детето и е
полагал непосредствени грижи за него.
Предвид изложеното, тези два иска също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
представения към него договор за правна защита и съдействие е, че ответникът С. е
направила и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00
лева. На основание горепосочената правна норма сумата от 1200,00 лева следва да
бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНГ. З. Т., ЕГН ********** против ИР. СП. СП.,
ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва: сумата от 4800,00 лева, представляваща главница, получена без
основание от ответника, събрана от ищеца чрез принудителни изпълнителни действия
по изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. през периода от 01.07.2016 г. до
01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 995,15
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; сумата от общо 1134,56 лева, представляваща
неоснователно платени от ищеца такси и разноски по образуваното по молба на
ответника изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я., от която сума: 400,00 лева –
разноски по изпълнителното дело, 149,76 лева – обикновени такси и 484,80 лева –
пропорционална такса, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
19,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
9
14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; сумата от 4800,00 лева, представляваща сума, с която
ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, чрез спестяване на
разходи за издръжка на малолетното дете М. АНГ. Т. през периода от 01.07.2016 г. до
01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1573,65
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.; сумата от 1866,00 лева, представляваща главница за
получени от ответницата добавки за отглеждане на дете през периода от 01.07.2016 г.
до 01.07.2020 г., с които последната се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 954,25 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК АНГ. З. Т., ЕГН ********** да заплати
на ИР. СП. СП., ЕГН ********** сумата от 1200,00 лева, представляваща направени
разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10