Решение по дело №1111/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Г. И., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001074 от 04.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП на И. И. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя употребата на наркотични вещества се установявала въз основа на теста, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. За прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. След като резултатът от теста, извършен с техническо средство Д. Д. Т. 500, с фабричен № ARLK-0072 проверка за употребата на наркотични вещества, се явявал оспорен, предвид факта, че той бил изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване, в тежест на административния орган било да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не било извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство - химическо лабораторно изследване на кръвна проба. След като законът давал възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. Направено е искане оспорената заповед да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в сектор „ Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния му представител оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – И. Г. И., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1386720 от 04.11.2024 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.11.2024 г. в [населено място] по ул. „Генерал Гурко“ в посока запад изток И. И. е управлява л.а. Ауди 8 с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози – бензодиазепин установено с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер ARРК – 0072 , който е отчел с проба № 00015 с положителен резултат. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 271508 със 7 броя холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001074 от 04.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя И. Г. И. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу И. И. АУАН серия GА № 1386720 от 04.11.2024 г. за това, че на на 04.11.2024г. в [населено място] по ул. „Генерал Гурко“ в посока запад-изток И. И. е управлява л.а Ауди 8 с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози – бензодиазепин, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARРК – 0072, който е отчел с проба № 00015 положителен резултат. Издаден е талон за изследване с номер 271508.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001074 от 04.11.2024г в т.ч АУАН серия G АУАН серия GА № 1386720 от 04.11.2024 Талон за изследване № 271508 и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП), сред които са и младши контрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – младши контрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от младши контрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001074 от 04.11.2024 г . е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/. Съответно съгласно чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По аргумент за противното следва изводът, че ако лицето е подписало и получило талона за изследване; явило се е в определения срок на посоченото място за даване на биологични проби за изследване и е дало биологична проба за изследване, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози ще се извършва въз основа на резултата от направеното химико-токсикологично лабораторно изследване, а не въз основа на резултата, отчетен при проверката с техническото средство.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста, извършен с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARМF 0072, се явява оспорен предвид направеното от И. И. с отбелязване в талон за изследване № 271508., издаден съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. От приетото като доказателство постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.01.2025 г. на прокурор в РП – Стара Загора е удостоверено, че взетите от И. И. биологични проби са изпратени за изследване и че от токсикологичната експертиза №24/ТКХ-647/03.12.2024 година, изготвена от ЦЕКИ към НИК на МВР, не е било установено наличието на наркотични вещества в кръвта на И. И.. Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози законът определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на установяването употребата на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, и в случая И. И. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправното основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 7457 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС.

Недостоверност на посочения в оспорената заповед факт е, че от назначената в ДП експертиза се установява, че лицето не е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на И. И. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1 , „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба /кръв и урина/ за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП и от чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., ще е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001074 от 04.11.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И. И. сумата от 910 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 900 лв. - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, което не е прекомерно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на И. Г. И., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-001074 от 04.11.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И. Г. И., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 910/ деветстотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.