№ 743
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
А. Кофинова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20231100602153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С определение от 19.11.2019г., постановено по НЧХД №6519/19г. по
описа на СРС, НО, 103-ти състав е прекратил наказателното производство по
делото, образувано въз основа на тъжба подадена от частния тъжител Е. Д. М.
срещу А. Л. З., за извършени престъпления по чл.146 и чл.147 НК.
Производството по делото е прекратено, тъй като тъжбата не отговаряла на
изискванията на чл. 81 НПК.
Срещу определението, в законоустановения срок, е постъпила жалба
от адв. И. Ю. от САК, в качеството му на служебен повереник на частния
тъжител Е. Д. М., с която се иска отмяната му и връщане на делото на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В разпоредително заседание на 23.05.2023 г., въззивният съд, по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на предаденото на съд лице и на свидетели, както и
ангажирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд служебно назначеният
повереник на частния тъжител Е. М.- адв. Ю., моли да се отмени обжалвания
първоинстанционен съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен.Изтъква, че първоинстанционният съд е излезнал извън
правомощията си по чл.250 НПК.
1
Частният тъжител Е. М. прави искане да се отмени определението,
постановено от Софийски районен съд като незаконосъобразно. Посочва, че с
прекратяването на наказателното производство е нарушен принципа на
справедлив съдебен процес.
Защитникът на подс. А. З. – адв. С., моли съда да остави изцяло без
уважение подадената жалба от страна на частния тъжител като необоснована.
Твърди се, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Подс. А. З., редовно уведомена не се явява пред въззивната инстанция и
не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваното определение, изложеното във въззивната жалба,
както и доводите, направени в съдебно заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
За да прекрати наказателното производство, районният съд е приел, че
депозираната от частния тъжител тъжба не отговаря на изискванията на чл.81,
ал.1 от НПК. В мотивната част на атакувания съдебен акт,
първоинстанционният съд е посочил, че описаното в нея не представлява
престъпление и не следва да бъдат давани някакви указания на тъжителя за
изправяне на нередности, тъй като ясно е описано кой израз, според
тъжителя, субсумира състава на престъпление от частен характер.
Контролираният съд не се е съгласил с изложените в тъжбата твърдения, като
е намерил, че в нея не са описани обстоятелства, сочещи на престъпление от
частен характер и на това основание е прекратил наказателното производство
в съответствие с разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
С измененията в ДВ, бр.63/2017г., в сила от 06.11.2017г., основанието,
на което СРС е прекратил наказателното производство, е уредено в чл. 250,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.
1, т. 1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в
случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 8а, т. 9 и т. 10 НПК, а
когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по
чл. 24, ал. 5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба, не се
образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
2
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва
тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК; 3.
пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил
условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител
оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него
адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без
уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния
тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото случай
контролираната инстанция е приела, че е налице прекратителното основание
по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно несъответствие на
тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НПК.
В производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на
обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното
съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са посочени в чл. 81,
ал. 1 от НПК. Тази норма регламентира, че тъжбата трябва да е писмена и да
съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за
обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията, визирани в
чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват
гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на
защита на лицето, срещу което е подадена тъжбата, поради което имат
императивен характер. За да може една тъжба да сезира съда валидно, тя,
съгласно цитираната разпоредба, освен че трябва да бъде писмена и да
съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелства, сочещи на престъпление по НК, което се преследва по
тъжба на пострадалия. Съдът, на когото е възложена проверката за
редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата
факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното
престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и
дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда по
този процесуален ред, или изисква наличието и на досъдебна фаза, респ.
провеждане на разследване от страна на прокуратурата и разследващите
органи.
В случая, изложеното от тъжителя М. в частната тъжба, че от
представената по делото статия във вестник „Труд“ под формата на
извлечение от интернет, където същата е била публикувана, озаглавена
„Правосъдие в името на влечугите“ с карикатура, съответно посочване, че е
от А. З. и че е качена в интернет на 21.03.2019г., липсват данни ЧТ Е. М. да е
наречен „влечуго“.
На следващо място изразът, посочен в статията от подс. А. З., а
именно „Да ти го туря в устата“, насочен към българска съдийка, която е
цитирана и за който се сочи в частната тъжба от ЧТ М., че именно с
процесната статия на него се вменява да е казал този израз по отношение на
съдийката, следва да се посочи, видно от статията, че никъде в нея не е
посочено в тази насока името на ЧТ Е. М., а е посочено, че подсъдим е
3
отправил тази реплика спрямо съдийката, което от своя страна не води до
изводи, че именно ЧТ е това лице. Така посочените в тъжбата изрази не могат
да бъдат отнесени към казване или извършване на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго, нито към разгласяване на позорно
обстоятелство за друго лице и по-точно не могат да бъдат отнесени към
личността на тъжителя, който явно се е припознал в статията без същата да е
насочена към неговата личност или към личността на конкретно посочено
лице. Всичко това води на извод, че с инкриминираните с тъжбата изрази не
са описани обстоятелства на престъпление, което да се преследва по тъжба на
пострадалия.
С оглед на горното, напълно правилно е приетото от районния съд, че
тъжбата следва да съдържа достатъчно твърдения за съставомерно поведение,
а в конкретния случай подадената от Е. Д. М. тъжба не съдържа описание на
обстоятелства, които да сочат на състав на престъпление по НК.
Ангажирането на наказателната отговорност на лицето е необходимо да
почива на достатъчно ясно очертани факти и обстоятелства в обвинението,
чието доказване да може да бъде извършено в хода на съдебното
производство, а с така подадената тъжба не са описани такива факти, които да
сочат на извършено престъпление от частен характер, поради което и
провеждането на съдебно производство, в което да бъдат доказани, описаните
в тъжбата обстоятелства, е ненужно, защото липсва описание на
обстоятелства, сочещи на извършено престъпление, което се преследва по
частен ред.
Поради изложените съображения въззивният съд също намира, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и недостатъците
й са непреодолими. Това е достатъчно на основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното производство да бъде прекратено. В този
смисъл обжалваният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.11.2019г., постановено по
НЧХД №6519/19г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото, образувано въз основа на тъжба
подадена от частния тъжител Е. Д. М. срещу А. Л. З., за извършени
престъпления по чл.146 и чл.147 НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5