№ 23896
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110156721 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя
Я.Б.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника му юр. Й.М.. Процесуалните представители на
заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против АНТ. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от
1 825,81 лв. (хиляда осемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), от която
а) 1 673,81 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в
съда – 15.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 152 лв. (сто петдесет и
два лева) – законна лихва за периода от 07.07.2020 г. до 24.08.2021 г., както и за направените
от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 236,52 лв. (двеста тридесет и шест лева и петдесет и две стотинки).
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за кредит „..“ с
№ 577810, сключен на 26.03.2019 г. между „(ФИРМА)“ ООД и А.Г., съгласно който
заемодателят е предоставил на длъжника револвиращ потребителски кредит под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява с международна кредитна карта . С договор за
цесия, сключен на 23.02.2021 г. „(ФИРМА)“ ООД е прехвърлило вземането си към А.Г. на
дружеството – заявител, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на „(ФИРМА)“ ЕООД – София попада в приложното поле на чл.
410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно
подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – според справката за постоянен и настоящ
адрес, настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, е в гр. София,
т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд – Разлог.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Й.М.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „(ФИРМА)”
ЕООД – София против А.Г..
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 36,52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция
ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът
на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид ниския материален интерес не
настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.
Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение
за подготовка на документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира
размери на възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално
представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на
съдебни производства възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по
неговата подготовка. Още повече, че с оглед характера на заповедното производство, по-
голямата част от юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и
окомплектоването на придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на
заявителя следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Я.Б.Я.в, ЕГН ********** за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против АНТ. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от
1 825,81 лв. (хиляда осемстотин двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), дължима
въз основа на договор за кредит „..“ с № 577810, сключен на 26.03.2019 г. между
„(ФИРМА)“ ООД и А.Г. и договор за цесия от 23.02.2021 г., от която а) 1 673,81 лв. (хиляда
шестстотин седемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 152 лв. (сто петдесет и два лева) – законна
лихва за периода от 07.07.2020 г. до 24.08.2021 г., както и за сумата от 86,52 лв. (осемдесет и
шест лева и петдесет и две стотинки), представляваща направените от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3