Решение по дело №541/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20191320100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 307

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 26.06.2019г.

 

Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                

                                            Председател : Тодор Попиванов

 

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 541 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Ц.С.М. ***, ЕГН **********, против „МАГНИТ В - 1” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 231, ет.8, ателие 8, представлявано от Владимир И., с иск за заплащане на обезщетение от работа по трудов договор.

Предявени са искови претенции с право основание чл.224 от Кодекса на труда КТ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на прекратен между страните трудов договор на 01.02.2019г., на основание чл.325, ал.1 от КТ, по силата на който ищецът изпълнявал длъжност „продавач - консултант“, като останало неизплатено на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2018г.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 200 лева, а след допуснато изменение на размера на иска съгласно заключението на вещото лице – 320 лева, както и лихва за забава върху главницата в размер на 2.20 лева, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.02.2019г.до датата на предявяване на исковата молба – 25.02.2019г. и  ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска - 25.02.2019г. до окончателното издължаване.

Представени са писмени доказателства. Претендират се разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по иска и не е направил доказателствени искания. Чрез адвокат пълномощника си в съдебно заседание оспорва иска. Представя писмено доказателство – разходен касов ордер за сумата от 320 лева, издаден от ответното дружество в полза на ищеца с основание „обезщетение по чл.224 от КТ – 10 дни за 2018г.“

Съдът, като разгледа исковата молба, взе предвид становището на ответника, приетите по делото доказателства в съвкупност и по отделно и изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и от правна страна, а именно:

- Че ищецът претендира в качеството му на работник в ответното дружество, обезщетение по прекратено трудово правоотношение, поради което искът е допустим;

- Че не се дължи предварително заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ищецът има  качеството на работник;

- Че не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор № 99/20.06.2018г., че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „продавач - консултант“ в ответното дружество;

- Че трудовият договор между страните е прекратен със Заповед № 01/01.02.2019г., издадена от управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на същата дата /лист 4 от делото/, което се установява и от представения по делото препис от трудова книжка на ищеца;

 -Че ответникът е издал разходен касов ордер за сумата от 320 лева в полза на ищеца с основание „обезщетение по чл.224 от КТ – 10 дни за 2018г.“, но същият няма достоверна дата за ищеца, както и дата на издаване, поради което представлява частен документ, който на основание чл.180 от ГПК съставлява доказателство единствено за това ,че изявлението, което се съдържа в него, е направено от лицето, което го е издало – счетоводителят на ответното дружество, но не и че сумата по този документ е платена на ищеца;

-Че съдебно – счетоводната експертиза установява начислено, но неизплатено на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при работа в ответното дружества за 10 дни за 2018г. в размер на 320 лева и лихва за забава върху него размер на 2.20 лева, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.02.2019г.до датата на предявяване на исковата молба – 25.02.2019г.;

- Че останалите, представени от ответника по делото документи не следва да се обсъждат, тъй като са представени в незаверен от страната препис, поради което не съставляват доказателства по ГПК;

-Че доводът на ответника, че не е изплатил дължимото се на работника обезщетение, тъй като последният е нямал банкова сметка ***, тъй като обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните; същото не е вписано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, нито пък е изплатено на 08.02.2019г., тоест след датата на прекратяване на трудовия договор, когато с РКО №008 на ищеца е изплатена на ръка сумата в размер на 587,51 лева – работна заплата за м.01.2019г. и обезщетение по чл.224 от КТ за 2 дни, видно от заключението на вещото лице / лист 16 от делото/, което обстоятелство не е оспорено от ответника,   

          намира, че искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.

          Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата – неизплатено трудово обезщетение, в размера, посочен от вещото лице.

          Разноски по делото в полза на ищеца не следва да се пресъждат, тъй като не се установява посочените в договора за правна защита и съдействие 300 лева за адвокатско възнаграждение да са внесени в брой или да е представено доказателство за заплащането им по банков път.

          Ответникът следва да заплати държавна такса върху предявените искове, общо в размер на 100 лева.

 Мотивиран от горното, Съдът

 

                     

                                   Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „МАГНИТ В - 1” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 231, ет.8, ателие 8, представлявано от Владимир И., да заплати на Ц.С.М. ***, ЕГН **********, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по прекратено между страните трудово правоотношение по трудов договор № 99/20.06.2018г., за 10 дни за 2018г. в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, лихва за забава върху неизплатеното трудово обезщетение размер на 2.20 /два лв. и двадесет ст./ лева, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.02.2019г. до датата на предявяване на исковата молба – 25.02.2019г. и ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 25.02.2019г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „МАГНИТ В - 1” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 231, ет.8, ателие 8, представлявано от Владимир И.,*** държавна такса в размер на 100 /сто/ лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно пресъдените на ищеца суми по трудово правоотношение.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                                                                      

                            

       

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :