Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 502 Година 2020, 07.01 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На двадесети
ноември …….…………....….. Година две
хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар ……………………
Станка Чавдарова …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
търговско дело
номер ……… 398 ……… по описа за ……. 2018 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър
Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град
София, ул. „Клокотница“ №2А, ет. 8, бизнес сграда ИВЕЛ против В.Г.П., ЕГН **********,***,
****и Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***, ******за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 41962.60 швейцарски франка-главница,
ведно със законната лихва върху същата от датата на исковата молба до нейното
окончателно плащане; сумата от 419.04 швейцарски франка, представляваща такси
за периода от 10.08.2015 година до 10.07.2018 година, заявена като частична от
такава в общ размер на 804.23 швейцарски франка; сумата от 67.51 швейцарски
франка, представляваща застраховки за периода от 18.12.2012 година до 30.10.2017
година и сумата от 520.80 лева, представляваща нотариални такси за периода от
11.05.2016 година до 22.05.2018 година, всички те дължими по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
43841/03.10.2008 година и допълнителни споразумения сключени към него. Претендира се и заплащане на направените по делото съдебни
и деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Ищецът твърди в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на
03.10.2008 година между него и ответниците бил сключен договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот НL43841 от 03.10.2008 година, по силата
на който същият отпуснал на физическите лица сума общо в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50000 лева по негов курс „купува“ за
швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, от които 43000 лева
като равностойност в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк
към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на следния
недвижим имот, а именно: апартамент №16, в груб строеж, ет. 4, в УПИ ХХ - 624,
кв. 73, зона Г, ж. к. „Меден рудник“, ул. „Тодор Грудов“ № 35, град Бургас,
ведно с избено помещение №16 и 7000 лева като равностойност в швейцарски
франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 5,
кредитополучателите се задължили да отговарят за връщането на ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви солидарно, като спазват сроковете и условията на
договора.
С банково бордеро № 619455 от 07.11.2008 година и банково бордеро № 625110
от 07.11.2008 година банката превела по банковата сметка на В.Г.П. сумата от
35889 СНF и 2187.16 СНF. С предоставяне на заемната сума по сметката на
кредитополучателя банката изпълнила изцяло задължението си по сключения договор
за кредит.
Към процесния договор страните сключили няколко допълнителни споразумения.
По силата на на т. IV от допълнително споразумение от 03.06.2009 година, чл. 3,
ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 13.07.2010 година, чл. 3,
ал. 1 и чл. 5 от допълнително споразумение от 02.09.2011 година и чл. 3, ал. 3
и чл. 4, ал. 2 от допълнително споразумение от 28.11.2012 година страните се
споразумели съществуващите и непогасени просрочени и начислени за периодите на
облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница, за което кредитополучателите дали своето съгласие.
Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението бил
43490.36 СНF.
Съгласно чл. 4 от допълнително споразумение от 28.11.2012 година страните
се споразумели да бъде въведен 6-месечен период на облекчено погасяване по
сделката, като през този период кредитополучателят да погасява кредита на
намалени равни месечни вноски в размер на 25 СНF, като през периода на
облекчено погасяване върху дълга следвало да се начислява годишна лихва в
размер равен на действащия към същата дата базов лихвен процент /БЛП/ на банката
за жилищни кредити в съответната валута, намален с 6.23 пункта. След изтичането
на периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателите трябвало
да погасяват кредита на равни месечни вноски, като размера им се определял с
погасителния план.
По силата на чл. 7 от допълнително споразумение от 28.11.2012 година
кредитополучателите се задължили да получат всички погасителни планове. Те били
уведомени, че неполучаването на екземпляр от съответния погасителен план не ги
освобождава от задължението за плащане на погасителните вноски по дълга в
сроковете и размерите, определени в него.
В съгласие с чл. 3, ал. 3 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължала
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта.
По силата на чл. 4 от договора, кредитополучателите дължали на банката и
следните такси, а именно: такса за управление в размер на 1.5 % върху размера
на разрешения кредит, еднократно, платима при първо усвояване на кредита;
комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска по кредита в размер на 0.03 % процента върху размера на
непогасената главница по кредита, считано от същата дата.
Съгласно чл. 12 от допълнително споразумение от 13.07.2010 година, при
забава на плащането на една или повече месечни вноски, било то частично или
пълно, кредитополучателите заплащали на банката месечна такса за администриране
на просрочен кредит в размер, определен съгласно действащата към момента на
настъпване на забавата тарифа на банката.
Кредитополучателите се задължили и да отговарят за разноските, свързани с
оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията,
както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение
върху предоставеното обезпечение.
По силата на чл. 13, ал. 2 всички разходи за оценка на кредитирания обект,
както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на
ипотеката били за сметка на кредитополучателите.
Кредитополучателите се задължили да направят застраховка на недвижимия
имот, обезпечение по банковата сделка, за периода на издължаване на кредита, а
в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски и неплащане на годишната
застрахователна премия банката превеждала на застрахователя необходимата премия
за подновяване на застрахователната полица и с размера на тази сума се
увеличавало задължението на кредитополучателя.
Поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал.
1 и чл. 7, ал. 1 от процесния договор за заплащане на дължимите погасителни
вноски, кредитополучателите изпаднали в забава относно погасяването на
предоставения кредит, с което той бил нарушен, а също и допълнителните споразумения
към него.
Поради непогасяване на погасителна вноска с падеж 10.07.2013 година, на
основание чл. 18, ал. 1 от процесния договор ищецът обявил целия остатък от
задължението по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо, за което
кредитополучателите били уведомени с нотариална покана от 25.04.2018 година,
рег. № 1622/2018, том 1, № 164 на нотариус с рег.№ в НК 246, връчена на
10.07.2018 година, както и нотариална покана от 12.03.2018 година, с рег. №
462, том 1, № 52 на нотариус с рег. № в НК 257, връчена на 17.05.2018 година.
Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Ответницата Г.И. Л./П./, на която съдът е изпратил препис от исковата молба
и доказателствата към нея, в предоставения й срок е депозирала отговор, с който
е оспорила така предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че с
ищеца по делото са сключили процесния договор за сума в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50000 лева срещу задължение от нейна страна и на другия
ответник по делото да върнат получения кредит и дължимите лихви на равни
месечни вноски за 240 месеца, заедно с такси и комисионни за управление и други
разноски, както и при просрочие месечна такса за администриране на просрочен
кредит по тарифа на банката. Полученият от ответниците кредит бил в лева и
разликата в курса на швейцарския франк към лева в момента на отпускане на
кредита и към момента на погасяване на всяка от вноските по него, както и към
настоящия момент представлявал положителна величина, която се явявала печалба
за банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената възнаградителна
лихва.
Общо усвоената главница от ответниците била в размер на 49686.72 лева или
към момента на усвояването 38076 СНF, а не 43490.36 СНF. Като се приспаднели
вече направените вноски по погасяване на кредита, такси и разноски, то
дължимото ставало още по-малко.
Твърди, че клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2
от договора били неравноправни, тъй като не били индивидуално договорени. Потребителят
нямал възможност да се запознае с тях преди сключването на договора и му били
наложили едностранно и изцяло поемането на валутния риск. Те били подвеждащи,
неясни, не били съставени на ясен и разбираем език и непълни, тъй като
въвеждали променливи величини /остатък от олихвяема главница, договорна лихва,
наказателна лихва, такси, неустойки и други/, чиято левова равностойност
зависела пряко от приложимия по договора валутен курс купува швейцарски
франк/евро, лев на банката. Поемането едностранно на всички рискове и вреди
поставяло ответниците като потребители в неравностойно положение. Банката
предоставила равностойността в швейцарски франкове на 50000 лева, следователно
тя сама се била лишила в изпълнение на договора от тази сума, каквато валута фактически
била изплатена в брой на касата на банката. Клаузата представлявала пряка
уговорка във вреда на потребителя, тъй като възлагала върху по-слабата страна
единствено неизгодните за нея икономически последици от повишаване на валутния
курс швейцарски франк/лева и прехвърляли върху нетърговеца риска от колебанията
на валутния пазар.
На следващо място, съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 2 от договора за
кредит, банката отпуснала и изплатила реално кредит в лева, каквато валута била
необходима за покупката на имота. Реални швейцарски франкове не съществували и
не са можели да бъдат изтеглени. Така се осъществявала прикрита левова сделка
чрез арбитражна сделка в ущърб на потребителя.
С клаузата по чл. 2, ал. 5 задължението по кредита било превалутирано от
франкове в лева още към датата на усвояване на кредита по смисъла на чл. 21 от
договора. С изпълнението на клаузата ответниците фактически получавали лева, но
погасителния план към договора не отговарял нито на промяната на валутата на
задължението, нито на целта на договора, тъй като бил в швейцарски франкове, а
не в лева. Освен това, клаузата по чл. 6, ал. 2 от договора предвиждала
погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен /лева/, а от друга - в швейцарски франкове - валута, в която кредита
не бил разрешен и усвоен. Това противоречало и на чл. 1, ал. 1, тъй като
съгласно чл. 2, ползването на кредита било възможно само в лева, а задължението
- да се върне именно „ползвания кредит“.
Залагането на гореизброените клаузи в договора съставлявало недобросъвестно
поведение на банката като търговец. Налице било значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, което личало най-ясно в крайния резултат
след промяната на курса на швейцарския франк, от което за банката произтичала
значителна допълнителна печалба за сметка на кредитополучателя.
Ответниците имали качеството на потребители, тъй като сключили договора за
кредит в качеството си на физически лица, като целевото предназначение на
отпуснатата сума не било свързано с извършване на търговска или професионална
дейност - целта на кредита била закупуване на жилище. Търговското качество на
банката като правен субект било извън всякакво съмнение по смисъла на чл. 1,
ал. 1, т. 7 вр. ал. 2, т. 1 ТЗ. Следователно, спрямо сключения между страните
договор за кредит можели да се прилагат разпоредбите на ЗЗП, включително и
тези, които касаят наличието на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143 ЗЗП,
такава била всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тази постановка на
закона била доразвита в чл. 146, ал. 1 ЗЗП, съгласно който неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Поради това следвало да
бъде установено дали съдържанието на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 в частта им,
касаеща швейцарските франкове и чл. 23, ал. 1 и 2 съответства на посоченото в
чл. 143 ЗЗП.
В тази връзка се излага, че съдържанието на чл. 1, ал. 1 от договора за
кредит било формулирано по начин, който не позволявал на сключващия го да
прецени икономическите последици от договора в дългосрочен план. По-специално
израза „по курс „купува“ на швейцарския франк към лева в деня на усвояване на
кредита“ не предоставял достатъчна възможност на другата страна да разбере по
какъв начин се формира този курс и какво е неговото отражение върху начина на
погасяване с оглед възможността за изменението му в течение на времето. Липсата
на яснота по въпроса за факторите, които можели да повлияят върху курса, в
който бил усвоен кредита, водел до неяснота и за общата цена на кредита, която
кредитополучателят следвало да плати в рамките на срока на договора. В този
смисъл, клаузата на чл. 1, ал. 1 не била изразена на достатъчно ясен и
разбираем език относно начина, по който се конвертира валутата „швейцарски
франк“ във валута „лева“, както и относно начина, по който това конвертиране се
отразявало в останалите клаузи на договора, свързани с олихвяването и
погасяването на кредита и то така, че кредитополучателят да може да предвиди
какви са икономическите последици за него. Следователно, клаузата на чл. 1, ал.
1 в частта относно предоставянето и връщането на кредитен лимит в швейцарски
франкове се явявала неравноправна, тъй като въвеждала значително неравновесие
във взаимните права и задължения на страните в ущърб на кредитополучателите.
Съдържанието на чл. 6, ал. 2 от договора било свързано смислово с чл. 1,
ал. 1 по отношение на използваните изрази и употребата на понятията. От една
страна, съгласно чл. 1, ал. 1 се предоставял кредитен лимит, чиято
равностойност била изразена в 50000 лева, но погасяването на кредита се
извършвало „във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове“.
Предвидено било погасяването на кредита да се извършва в лева или в евро в
случай, че на съответния падеж кредитополучателят не разполага по сметката си с
парични средства във валута швейцарски франкове и бил посочен курсът, по който
да се извърши превалутирането. По този начин банката-кредитор въвеждала в
отношенията си с кредитополучателите т. нар. кръстосано превалутиране
швейцарски франк-лев-евро, който термин, макар и да не бил употребен изрично,
се извличал от текста на самата клауза. В случая, обаче, не били посочени онези
фактори и показатели, които следвало да бъдат взети предвид при евентуално
изменение на курса и съответното на това повишаване или понижаване на обменната
стойност на валутата, в която ще се извърши плащането на погасителната вноска
на съответния падеж. Непосочването на тези фактори и показатели, които можели
да позволят на кредитополучателя да си изясни възможността за евентуални бъдещи
изменения в размера на погасителните вноски, водело до значително нарушаване на
равнопоставеността между страните в договорния процес както при възникването на
облигационното правоотношение, така и при изпълнението на произтичащите от него
задължения. Извършването на подобно превалутиране било въведено като
допълнителна част от съдържанието на договорната клауза, но само по себе си не
било предмет на самия договор. С него се уреждали единствено отношенията по
предоставянето на кредит между банката и кредитополучателите. Покупката или
продажбата на чуждестранна валута и нейното евентуално използване за други цели
/като погасяването на кредита/ представлявала отделна, самостоятелна финансова
услуга. От цялостното съдържание на договора и най-вече от съдържанието на
конкретните оспорени норми можело да се приеме, че тази финансова услуга не
била предмет на регламентиране в рамките на облигационното отношение, т. е. не
била предмет на договора и не съставлявала негов съществен елемент. По този
начин кредитополучателите били поставени пред невъзможност да влияят върху това
обстоятелство както в хода на преддоговорните отношения, така и при сключването
на договора, още по-малко при неговото изпълнение. С въведената с чл. 6, ал. 2
възможност кредитът да се погасява по валутен курс, във формирането на който
участват три валути и който бил различен от валутния курс, прилаган към датата
на отпускането и усвояването на кредита, значително се променяло съдържанието
на първоначално уговорената и дължима престация по договора за кредит -
неговото погасяване, което било задължение на кредитополучателите. Текстът му
не позволявал на длъжниците да разберат по какъв механизъм се формира размера
на погасителните вноски, съответно и общият размер на дължимото. Тъй като всяка
погасителна вноска включвала част главница и част лихва, неяснотата по
отношение на валутния курс и извършеното превалутиране не позволявала на
ответниците да разберат по какъв начин извършеното конвертиране на валутите ще
се отрази върху конкретния размер на главницата и този на лихвата. Това, от своя страна, не давало
възможност на кредитополучателите да преценят реално какви са икономическите
последици от сключването на договора, което водело до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните в тежест на потребителите, т. е.
кредитополучателите /чл. 143, т. 18 ЗЗП/. Тези клаузи давали възможност на
банката да увеличава цената на кредита, като съществувал очевиден риск крайната
цена да бъде значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора /чл. 143, т. 12 ЗЗП/, при което кредитополучателите
нямали уговорена в тяхна полза възможност да се откажат от него. Това сочело,
че клаузата на чл. 6, ат. 2 от договора за кредит също се явявала неравноправна
в частта, касаеща погасяването на кредита в швейцарски франкове, по смисъла на
чл. 143 ЗЗП.
Действието на чл. 23, ал. 2 от договора се проявявало в неговата свързаност
с останалите цитираните в него клаузи. Той съдържал декларативно изявление на
кредитополучателите, че били запознати и разбирали съдържанието на
икономическите и правните последици от разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 в
неговата цялост, които обаче били неравноправни и в този смисъл следвало да
бъдат прогласени за нищожни. Тъй като било основано на неравноправни и неясни
клаузи, съгласието по този член не предполагало реципрочната възможност на търговеца
да възложи върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея
икономически последици /тези от повишаване на валутния курс швейцарски франк
/евро/, като прехвърли върху нетърговец риска от колебанията на валутния пазар.
Разглежданата норма ограничавала правата на кредитополучателите, произтичащи от
материалния закон и гарантиращи им възможността да не приемат условия, които са
в техен ущърб, а при наличието на такива да приложат допустимите от закона
средства за защита на правната си сфера. Следователно, клаузата се явявала
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Оспорените договорни клаузи не били уговорени индивидуално и при тяхното
включване в съдържанието на договора ответниците не разполагали с цялата
необходима информация, която да им позволи да преценят какви биха били
евентуалните последици за тях. Нямало данни при подаването на искане за
отпускане на кредит на същите да била предоставена възможността за индивидуално
уговаряне на определени условия по договора. Този извод се подкрепял и от
съдържанието на раздел VII на договора, озаглавен „Общи условия“. Тези общи
условия били инкорпорирани в договора по начин, който предполагал, че са
еднакви за всички клиенти. Това водело до извода за бланкетност на целия
договор и не подкрепяло тезата, че оспорените клаузи се явяват индивидуално
уговорени. Следователно, в настоящия случай не било налице изключението по чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Поради казаното по-горе принципът за добросъвестност по чл. 143 ЗЗП бил
спазен само формално. За ответниците останали неясни предимствата в дългосрочен
план на договора за кредит в швейцарски франкове спрямо кредит в лева и не било
направено нужното, за да им бъде разяснено, че във всички случаи и за целия
погасителен период ще дължат по-високи вноски и лихви, които се следват върху
вноски в швейцарски франкове. Те не били уведомени за всички финансови фактори
и показатели, които можели да дадат отражение върху обхвата на задължението им
и които щели да им позволят да изчислят общата цена на заема си. Липсата на достатъчна
информация не им позволила да вземат решение, основано на добра информираност,
по- конкретно те не били информирани за влиянието върху вноските при евентуално
увеличаване на чуждестранния лихвен процент, нито за възможността чрез
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута да се изложат на
определен риск, свързан с обменния курс, при който евентуално щяло да им бъде
икономически трудно да понесат погасяването на кредита.
Сумата, формирана при превалутиране на левове в швейцарски франкове при
промяна на курса не била част от основния предмет на договора, нито цена на
финансова услуга, а била печалба на банката за сметка на кредитополучателя. Тя
представлявала курсова разлика между исковата претенция, изчислена в швейцарски
франкове и сумите, които щели да бъдат дължими ако уговорената валута била
лева, така както реално кредитът бил отпуснат и усвоен.
С нарочна молба ответницата е предявила иск за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и
ал. 2 от процесния договора, както и евентуален такъв за недължимост на сумата
от 10000 лева от посочената главница и такси по кредит, както и лихвите от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Изтъква, че
недължимостта на процесните суми се основа на изложените аргументи в отговора
на исковата молба, както и на изтекла в нейна полза погасителна давност,
започнала от 10.07.2013 година, на която дата кредитът бил обявен за изискуем.
Исковата молба била подадена на 30.07.2018 година или 20 дни след изтичане на
петгодишната давност за главницата и повече от три години за начислените лихви.
Липсвали основания за прекъсване или спиране на давността, поради което и
счита, че същата е изтекла.
Ответникът В.Г.П. чрез назначения му особен представител също е депозирал
отговор на исковата молба. На първо място е направено с него възражение за
погасяването на исковете по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Пояснява се в
тази насока, че от 10.07.2013 година, когато банката обявила целия кредит за
предсрочно изискуем до 30.07.2018 година - датата на входиране на исковата
молба в съда били изминали повече от 5 пет години. Тази давност не била
прекъсвана, нито спирана в нито един момент, т. е възможността и правото на иск
за ищеца било преклудирано на 11.07.2018 година.
Изложени са съображения и досежно основателността на исковете, като същите
са счетени за неоснователни. Също е направил възражение за нищожност на
клаузата на чл. 1, ал. 1 от процесния договор, както и на тези на чл. 3, ал. 1
и ал. 5, чл. 6, ал. 2 , чл. 23, ал. 1 и 2 по доводи и съображения напълно
идентични с тези на ответницата Г. Л.
Последователна била практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, че съдът бил длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагали правилата на чл.
143 - чл. 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ответниците,
а не в общите условия към него, клаузите на същия не били индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касаело се до еднотипни договори
за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.
Ищецът е депозирал в съответствие с предоставената му за това възможност
допълнителна искова молба, с която на първо място е изразил несъгласие с
твърденията на ответниците, че договора за банков кредит и допълнителните
споразумения към него били сключени без предварително обсъждане и договаряне на
условията по тях. Изтъква, че преди сключване на договора кредитополучателите
направили нарочно изложение на критериите, при които искали да получат
жилищно-ипотечен кредит. Тяхното желание било за кредит в общ размер на
равностойността на 50000 лева в швейцарски франкове за покупка, строителство и
ремонт на недвижим имот при плаваща лихва, като изрично посочили и ценови
параметри на кредита. В резултат на искането договорът бил сключен именно при
посочените от тях условия. Поради това неоснователно се твърдяло, че договорът
бил изготвен по бланка, без възможност кредитополучателите да могат да влияят
върху неговите условия. Напротив, той бил изготвен съобразно техните искания,
след обсъждане с финансовите експерти на различни варианти на финансиране, след
което бил избран най-подходящият такъв. Тяхното желание за сключването на договора
в швейцарски франкове не било случайно, тъй като за този период за кредити в
швейцарски франкове се прилагал най- ниският лихвен процент.
Неоснователно било твърдението на ответниците, че банката едностранно
можела да увеличава цената на кредита. Рискът от сключване на договор за кредит
в швейцарски франкове бил не само за кредитополучателя, но и за кредитодателя,
тъй като курсът на дадена чуждестранна валута спрямо националната валута можел
да варира както към повишаване, така и към намаляване. Курсът на швейцарския
франк не бил фиксиран, а се определял при свободно плаващ валутен режим. Това
означавало, че стойността на валутата се определя свободно под въздействието на
пазарните сили търсене и предлагане, от домакинствата и икономическите агенти,
а не от кредитора свободно. Валутният курс се определял от множество фактори,
действащи в кратко, средно и дългосрочен период. Тези фактори бивали общо
икономически, валидни за целия валутен пазар и влияещи на валутните операции,
извършвани от всички субекти в страната, а не само от една банка. Стойността на
франка не можела да се влияе от банката, а зависела от обективни
макроикономически условия, които можело да доведат както до повишаване на
цената на швейцарския франк, така и до неговото понижаване, като такива
тенденции на повишаване и намаляване на курса на валутата се наблюдавали през
периода на действие на настоящия договор. Поради горното не било възможно към
момента на сключването му банковите служители да предвидят, че швейцарският
франк ще поскъпне, а още повече преди сключването на договора за кредит, а и
години след това стойността на швейцарския франк се движела сравнително
спокойно, без резки промени във валутния курс, като дори през 2009 година,
непосредствено след сключване на договора, курса на франка към лева намалял под
размера, при който бил усвоен кредита.
Преди подписване на договора за кредит на кредитополучателите били обяснени
валутните рискове при получаване на сума в чуждестранна валута, като им била
дадена възможност да изберат от другите кредитни продукти на банката и да
изтеглят кредит в друга валута, но те избрали да понесат валутния риск при
прилагането на по-малка лихва, а не да плащат по-голяма лихва, без да носят
риск от поскъпване/поевтиняване на валутата. Клаузите от договора не били
уговорени във вреда на кредитополучателите, а напротив. За периода, в който бил
сключен договора за банков кредит швейцарският франк бил най-стабилната валута
спрямо еврото, лева и долара.
Като довод в тази насока е посочен и факта, че искането за предоставяне на
кредита било депозирано в клон на банката в началото на месец септември, а едва
в края на същия месец кредита бил реално усвоен, в който период от време
потребителят можел да се откаже от сключването на банковата сделка, както и да
не усвои предоставените му суми, което в случая не било налице.
Както преди, така и при подписване на договора за кредит
кредитополучателите провели консултации с банковите служители, при които също
им били разяснени плюсовете и минусите от получаването на суми в швейцарски
франкове. В чл. 23 от него кредитополучателите били декларирали, че са
запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарски франк към лев/евро може да има за
последица повишаване/намаляване на дължимите погасителни вноски, изразени в
лева/евро. Кредитополучателите декларирали, че разбират и са запознати с
икономическия смисъл и правните последици от получаване и връщане на суми в
швейцарски франк, както и че са съгласни с настъпването им.
Кредитополучателите можели да искат промяна на условията по договора по
всяко време, като съгласно чл. 21 те имали право да поискат от банката да
сменят валутата на предоставения кредит от швейцарски франкове съответно в лева
или евро. Такова искане можело да се направи от тях както когато курса на СНР
бил по-нисък от този, при който бил теглен кредита, като по този начин
ответниците щели да спечелят от курсовата разлика. Искане в този смисъл, обаче
не било направено, като не било налице такова искане и до настоящия момент.
Сочи се, че договора за банков кредит бил консенсуален по своя характер,
поради което и за установяване действителната воля на страните по сделката
следвало да се съди по записаното в договора, а не по действията им за
разпореждане с предоставените им средства. Дори, обаче валутата, в която
кредитът бил усвоен да била определяща за възникване правата и задълженията, то
съгласно уговореното в случая, ответниците били усвоили на два транша сумата
общо от 38076.16 СНF. След предоставяне на средствата по обслужващата кредита
банкова сметка ***алутирани и преведени по тяхна сметка в лева. Именно това
искане установявало и реалното разпореждане с предоставените суми.
Неправилно ответниците се позовавали на неравноправност на чл. 3, ал. 1 и
чл. 5 от договора. Първата разпоредба съдържала достатъчно ясна, разбираема и
достъпна за потребителя информация относно съществените условия на кредита по
смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗКИ и чл. 59, ал. 2 ЗКИ и за условията и начина на
изменение на лихвения процент по сключения договор за банков кредит, което от
друга страна му давало възможност да се запознае със същите при проявено
желание и грижа за собствените си дела и да реагира при несъгласие с някоя от
уговорките или да откаже подписването на договора. Договорката за дължимост на
променлива лихва била израз и на двустранния възмезден характер на договора за
банков кредит, като от нея се формирало възнаграждението на кредитора за
отпуснатата парична сума и интересът му от сключване на същия се коренял именно
в това. Твърдейки, че клаузата, в която била уговорената лихва за усвоения
кредит е нищожна, кредитополучателят се стремял да избегне основно свое
задължение по търговската сделка, което противоречало на принципите за
добросъвестност.
При сключване на договора на кредитополучателя била дадена възможност да се
запознае с начина на образуване на избрания референтен лихвен процент. Той не
бил възразил с начина на формирането му и не бил предложил промяна на тези
клаузи. Клаузите били формулирани по недвусмислен и ясен начин. БЛП не можел да
бъде изменян едностранно от която и да е от двете страни по договора. Промяната
на лихвения процент ставала по методология за образуване на БЛП, с която
кредитополучателят бил запознат и при всяко положение можел да провери отново,
тъй като същата се обявявала на видно място в банковите салони, както и на
интернет страницата на банката. БЛП зависел от различни компоненти, чието
изменение ставало по обективни причини, на които кредиторът не можел да влияе,
а бил длъжен да се съобразява с тях.
Освен това, обсъжданите договорни клаузи не попадали в обхвата на чл. 143
от ЗЗП, тъй като съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП нормите за неравноправни
клаузи не се прилагали за сделките с финансови инструменти, други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс, или с размера на лихвения процент, които са извън контрола на
търговеца, или доставчика на финансови услуги.
Неоснователни били възраженията, че кредита се погасявал по валутен курс,
във формирането на който участвали три валути. Конкретиката в чл. 6, ал. 2
сочела, че в зависимост от това сума в каква валута щяло да има по сметка на
кредитополучателя, такъв курс за швейцарски франкове към съответната валута щял
да се приложи.
За неоснователно е счетено и твърдението на ответниците, че договорните
клаузи не били уговорени индивидуално. Общите условия се отнасяли само и
единствено за несъществени договорни клаузи, които не засягали същинската част
на договора и от тяхното наличие било неправилно да се смята, че всички клаузи
в него били уговорени като общи условия.
Именно наличието на такъв раздел трябвало да дава индикация, че останалите
клаузи били уговорени с кредитополучателите индивидуално, а не като общи
условия.
Неоснователни били и твърденията, че вземането било погасено по давност. По
силата на чл. 114 от ЗЗД давността започвала да тече от момента, в който
вземането било станало изискуемо. В случаите, когато било уговорено, че
вземането става изискуемо след неплащането на определен брой вноски по кредита,
изискуемостта настъпвала едва след като банката уведоми длъжника, че отнема
преимуществото на срока. В случая кредиторът обявил предсрочната изискуемост на
непадежиралите вземания по договора едва на 17.05.2018 година с нотариална
покана от 12.03.2018 година, връчена надлежно на кредитополучателя, за което
имало издаден протокол от нотариуса.
Относно падежиралите и непогасени суми за главница е направено уточнение,
че дължимата, неизплатена от кредитополучателите главница по договора за кредит
се претендира за периода от 10.11.2013 година или към датата на подаване на
исковата молба - 30.07.2018 година нямало такива погасени по давност суми.
Ответникът В.Г.П. е депозирал след получаването на препис от допълнителната
искова молба допълнителен отговор. Изтъква, че ищецът по никакъв начин не
доказвал прекъсването на погасителната давност, на която той своевременно се
бил позовал с отговора на исковата молба. Твърди, че падежиралите до 10.11.2013
година вноски били погасени по давност.
Счита за неправилно тълкуванието на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Същият
изключвал приложението само на определени алинеи от чл. 143 ЗЗП, а не всички
норми за неравноправни клаузи. По-точно същият изключва приложението на само
три от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, а не целия.
Ответницата Г.И. Л./П./ е депозирала допълнителен отговор на допълнителната
искова молба. В него тя също излага становище за неправилно тълкуване от страна
на ищеца на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Същият изключвал приложението само на
три от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, а не всички норми за неравноправни клаузи.
Идентични са доводите изложени от нея досежно погасителната давност, като
тя също твърди, че падежиралите до 10.11.2013 година вноски били погасени по
давност. Поради това и в случай, че съдът приемел, че не цялата искова
претенция била погасена по давност, то се отправя искане да се приеме
погасяването по давност на вноските преди 10.11.2013 година.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствения
материал, че на 03.10.2008 година между „Юробанк България“ АД и ответниците по делото
е бил сключен договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 43841/03.10.2008
година, по силата на който дружеството е предоставило на физическите лица
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски
франкове на 50000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот,
представляващ апартамент №16, в груб строеж, находящ се на четвърти жилищен
етаж, в жилищна сграда, в УПИ ХХ-624, кв. 73, зона „Г“, ж. к. „Меден Рудник,
ул. „Тодор Грудов“ № 35, ведно с избено помещение № 16, както и идеални части
от общите части на сградата, от правото на строеж и от дворното място срещу
задължението на последните да го върнат заедно с дължимите лихви, при условията
и в сроковете по това писмено съглашение. От горепосочената сума -
равностойността на швейцарски франкове на 50000 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, сумата от
43000 лева е отпусната за покупка на гореописания недвижим имот, а сумата 7000
лева за довършването на същия. В чл. 2, ал. 5 е посочено, че усвоеният кредит
се превалутила служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ в деня на
усвояването, като се превежда в откритата сметка на кредитополучателя в
съответната валута. В договора е посочен размера на дължимата годишна лихва,
която се формира от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период за начисляване на
лихвата, плюс договорена лихвена надбавка от 1 пункт. Към момента на сключване
на договора размера на БЛП е бил 5 %. В чл. 3, ал. 3 е записано, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, определена по посочения в договора ред, плюс наказателна надбавка от
10 пункта. В ал. 5 на чл. 3 страните са се съгласили, че действащият базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за тях. Предвидено е кредитът да
се погаси за срок от 420 месеца, на месечни вноски, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, както и погасяването да се извършва във валутата,
в която същия е разрешен и усвоен, като в случай на неосигуряване на дължимата
сума в швейцарски франкове на съответния падеж и при наличие на средства по
сметки в лева или евро, банката може да извърши служебно превалутране на тези
средства в швейцарски франкове по курса на същата „продава“, за което
кредитополучателят я оправомощава и дава своето неотменимо и безусловно
съгласие.
По силата на чл. 4 и чл.
10 от договора кредитополучателите са се задължили да отговарят за заплащане на
разноски и такси, свързани с обслужване на кредита. Съгласно чл. 12 от същия,
банката запазва правото си по време на действието му да променя тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
като тези изменения са задължителни за страните от деня на приемането им.
В договора са разписани
и „Специални условия“, съгласно които кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно
в български лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на
банката. Съгласно клаузата
на чл. 23, ал. 1 от
договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от кредитната институция курс купува
и/или продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и
превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на същата
разпоредба, кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
От приложените писмени
доказателства се установява, че към горепосочения договор са сключени четири
допълнителни споразумения, съгласно уговорките в които съществуващите и
непогасени просрочени задължения и начислените за периодите на облекчение
договорни лихви са реструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението
за плащане по договора в това число главница и лихви е определен /коригиран/ с
всяко едно от споразуменията, с които се уговаря наново включително начина на
заплащане на лихвата през периода на действие на същото. С последното
допълнително споразумение от 28.11.2012 година страните са се съгласили да се
въведе 12 месечен период на облекчено погасяване, като за този период общият
дълг се олихвява с годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата
базов лихвен процент, намален с 6.23 пункта. След изтичане на периода на
облекченото погасяване на дълга се променя размера на лихвения процент по
сделката като следва да се заплаща базовия лихвен процент плюс договорна
надбавка в размер на 2.01 пункта.
Размерът на договорната
надбавка на практика е повишен от 1 пункт на 2.01 пункта, като по този начин,
независимо от въведените облекчения, реално се е постигнало увеличаване на
лихвата, доколкото същата се формира от базовия лихвен процент плюс тази
надбавка.
В исковата молба се
твърди от банката, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането и по
отношение на ответниците, които от своя страна оспорват да са били надлежно
уведомени от кредитора за упражняване на правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че първото просрочие по кредита е от 30.12.2008 година, а най-старата
непогасена вноска е от 10.07.2013 година. При това положение са налице
предпоставките на чл. 18 от договора, съгласно който при непогасяване на която
и да е вноска по кредита, за банката възниква възможност да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. Налице е и изсикването за достигнало до
длъжниците изявление на кредитора, че счита вземането си за предсрочно
изискуемо, с оглед на допуснатото от тях неизпълнение на договора. Законът не
предвижда специални изисквания за формата и съдържанието на изявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но практиката приема,
че то следва да е обективирано в писмен
документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които дават
на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да бъде изрично и
недвусмислено. В настоящият случай от представените по делото доказателства се установява, че банката-ищец е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За изпълнение на същото са
представени нотариална покана, рег № 1598 от 07.03.2018 година на нотариус с
рег.№ 533 на НК, връчена на ответницата Г. Лесева, видно от отбелязването върху документа на
нотариус с рег. № 257 на НК, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и нотариална
покана, рег. № 2635 от 12.04.2018 година на нотариус с рег.№ 533 на НК, връчена
на ответника В.П., видно от отбелязването върху документа на нотариус с рег. № 246 на НК, по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Същите удостоверяват
валидно уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочната изискуемост на
кредита, тъй като съдържат необходимата
основна информация - какви суми се търсят от тях и на какво основание. Видно от
съдържанието на нотариалните покани, кредитът се обявява за
предсрочно изискуем, с посочване от кой момент настъпва предсрочната
изискуемост.
Ответниците са въвели в процеса възражение за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит. За наличие на такива клаузи в договора
съдът следва да следи не само по направено възражение, но и служебно, поради
което на обсъждане подлежи и основателността на изложените в становището на
ответниците аргументи, че
текстовете на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал.1 и 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал.
2 от договора не са индивидуално договорени и следва да се третират като
нищожни разпоредби. С оглед
служебното начало по отношение наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребители, е необходимо да бъде обсъдено дали има такива клаузи не само в
договора, но и в допълнителните спорзумения, сключени между страните.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, между които налагане на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно
условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание; при
възможност на търговеца да променя едностранно характеристиките на стоката или
услугата и при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката
или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
тази, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат
предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или друг договор, от който той зависи.
В конкретния случай анализът на текста на чл. 1, ал. 1 от договора не
разкрива конкретни признаци на неравновесие или неравнопоставеност на
уговорките, доколкото в същия член се определя предмета и размера на
предоставяния кредит. Същото се отнася и до разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
договора, тъй като в нея е посочен принципно начина на формиране на годишната
лихва, представляваща сбора между базовия лихвен процент и договорна надбавка,
които към момента на сключване на договора са конкретно посочени,
кредитополучателите са били информирани за размера на дължимата лихва и с
подписването му същите са изразили съгласието си с изрично
посочения размер на БЛП към сключването на договора. Освен това, следва да се
има предвид, че независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за
реално използване от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва да
се погаси в същата чуждестранна валута, поради което този договор не може да се
приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, с оглед на
което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна
валута - швейцарски франкове. С оглед изложеното се налага извод, че клаузата
на чл.3, ал.1 от договора за кредит е ясна и разбираема за средния потребител,
поради което същата не се явява неравноправна /така и в решение №67 от
12.09.2019 година по търг. дело №1392/2018 година на ВКС, І т. о. /.
Не така стоят нещата с клаузите на ал. 5 на чл. 3 и чл. 23 от договора. В
тези текстове категорично липсва яснота относно начина на формиране на базовия
лихвен процент, нито са описани условията, които биха довели до промяна в
тарифата за лихвите, като не е налице каквато и да е препратка към правила или
методология за тяхното определяне. От друга страна в договора не е посочено, че
изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се изброяват
условията и предпоставките, които биха довели до промяна на този процент. За
сметка на това е записано, че същият не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, както и че в случай на такава
настъпила корекция, въведена на практика едностранно от кредитната институция,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което следва да се
счита, че кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От
прочита на тези клаузи, следователно, не става ясно как банката променя своя
БЛП, съответно размера на лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната
вноска, дължима от ответниците. Дали за това са въведени обективни критерии или
би се случило в резултат на субективното желание на кредитора, липсват
договорки в процесния договор. Съдът счита, че процесните клаузи не са
индивидуално уговорени и изводът за това следва от прочита и тълкуването на
същите, доколкото в тях, както бе посочено по-горе, липсва въведен алгоритъм,
начин на определяне или изчисление на БЛП. Тези текстове са част от
съдържанието на договора, така както е изготвено от банката и предложено на
потребителя и по отношение именно на тях ответниците не са имали каквато и да е
възможност да търсят предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в
договора, предвиждащи правото на банката едностранно да промени лихвата прави
невъзможно извършване на проверка включително дали такава промяна се дължи на
обективни причини. Клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от договора са
неравноправни и следва да се считат нищожни, тъй като са изготвени
предварително от банката и ответниците не са имали възможност да влияят върху
съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално уговорени между страните, а
същевременно ищецът си е запазил правото да променя едностранно условията на
договора, на непосочени в същия основания. Касае се за уговорки, сключени във
вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна,
не отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила
грижата на добрия съконрахент при сключване на договора в резултат, на което се
е стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даваща изключителни
възможности на кредитната институция безконтролно да променя съдържанието на
договорните отношения. Тежестта, че отделна клауза е индивидуално уговорена е
върху банката, която не е ангажирала достатъчно убедителни доказателства за
осъществяването на този благоприятен за нея факт.
По отношение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 следва да бъде отчетено
обстоятелството, че същата предвижда погасяването на кредита да се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. От клаузите
на договора и представените доказателства се установява, че кредитът е усвоен в различна от договорената валута - швейцарски франкове,
а именно - в лева. Сумата е усвоена не от разкритата блокирана сметка в
швейцарски франкове, а от друга, открита сметка в лева, като в договора изобщо
не е посочена договорена сума в швейцарски франкове, а получената в лева сума е
резултат от превалутиране на неизвестната сума в швейцарски франкове, по курс
на франка към лева за деня на усвояването, последващ датата на договарянето. Независимо, че е предвидено, че кредитът се
усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма,
тъй като същата е блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно
се превалутират от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване
на кредита от потребителя става именно в лева по негова сметка в лева. Съгласно
чл. 23, ал. 1 от договора, кредитополучателят поема за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева или
евро, като в следващата алинея на разпоредбата декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с
настъпването им. Съгласно съдебната практика, в която вече е разглеждан въпросът относно валидността на клаузи с идентично
съдържание, като тези в процесния договор /в този смисъл решение № 295 от 22.02.2019 година по търг. дело №
3539/2015 година на ВКС, ІІ т. о., решение №67 от 12.09.2019 година по търг.
дело №1392/2018 година, І т. о. и цитираните такива в последното/, неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП. От горното се налага извода, че
клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост, тъй като към момента на сключването му банката не е предоставила
на потребителя цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения. Посочването единствено на възможността за промяна в курс купува и/
или продава на швейцарския франк, което ще се отрази на размера на дълга, не
може да обоснове наличието на достатъчна информираност у потребителя, въз
основа на която той да вземе решение дали и какъв договор за кредит да сключи -
да получи кредит с по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск от това, или
да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутен риск. На
потребителя като по-слабата страна в правоотношението следва да бъде
предоставена притежаваната от банката информация, за това какви са очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс при сключване на договор за жилищен кредит със срок
на издължаване от 20 години. В случая кредитополучателят не е защитен и от
клаузата в договора /чл. 21, ал. 1/, която му предоставя възможността да
превалутира кредита, тъй като упражняването на това право е предпоставено от
съгласие на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически
интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен
курс за последния. Предвид изложеното, клаузата на чл. 23, ал. 1 е
неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена такава, а последиците от
валутния риск са прехвърлени изцяло върху потребителя, без да може последният
да прецени тяхното възможно настъпване при сключването на договора и в
нарушение на принципа за добросъвестност. Тази клауза създава неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, поради което
е във вреда на кредитополучателя. С оглед
неравноправния си характер, клаузата се явява нищожна на основание чл. 143,
т. 19 във връзка чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поради нищожността на клаузата за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск,
кредитополучателите следва да погасяват сумите по договора по курс „купува“
за швейцарския франк към лева определен
в Приложение №1 към договора при усвояването на сумата - 1.3152.
Не може да бъде споделено поддържаното от банката твърдение, че договорът е
сключен след представяне на изрично искане, в което ответниците са изложили
критериите, на които банковия кредит следва да отговаря, както и че всяко
предоговаряне на условията по кредита, обективирано в процесните анекси се е
случило в резултат на проявена инициатива от тяхна страна. Касае се за
бланкетно попълнени молби и искания на формуляри, предоставени от кредитната
институция, от съдържанието на които категорично не може да се изведе извод за
добра информираност и знание на длъжниците за подробностите, начина и реда за
определяне на лихвата и базовия лихвен процент, както и курсовите разлики при
погасяване в продължителен период от време.
Направената констатация за нищожност на горните клаузи не води до извод за
нищожност на целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде приложен и
изпълнен и без тях. Самата първоначално уговорена лихва следва да остане
действаща между страните, доколкото уговорката към момента на сключване на
договора не противоречи на разпоредбите на ЗЗП.
Така казаното не би могло да се отнесе към допълнителните споразумения
сключени между страните, по отношение на които съдът също е длъжен служебно да
следи за евентуална нищожност, произтичаща от неравноправни клаузи, съдържащи
се в тях. Необходимо е да бъде установено дали вземанията на кредитора по тях
се основават на приложението на нищожните уговорки от договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 366 ЗЗД, сключената спогодба върху непозволен
договор е нищожна, дори и страните да са се спогодили относно неговата
нищожност /в този смисъл решение № 146 от 1.11.2017 година по търг. дело №
2615/2016 година на ВКС/. В конкретния случай
и при действието на договора, съдържащ посочените вече неравноправни клаузи
страните са постигнали съгласие /в допълнителните споразумения/ относно
дължимата главница в резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им
лихви, като тези клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени,
несъмнено произтичат и са свързани с приетите за неравноправни такива, част от
първоначалния договор, даващи възможност на банката да определя и променя едностранно
размера на лихвата.
Видно от представените допълнителни споразумения към договора за кредит,
страните по него, които са и страни в процеса, са се съгласили всички плащания във
връзка с кредита да бъдат проеформени служебно от банката на датата на съответното
допълнително споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата от първоначалния предоставен кредит. В първите две
споразумения, с които се капитализират просрочените лихви не е прeдвидена
промяна на лихвените проценти. В споразумението от 03.06.2009 година е
предвидено, че капитализирания дълг ще се погасява съобразно погасителен план,
който не е приложен, поради което не може да бъде установено дали действително
са налице отстъпки от страна на банката, които облекчават финансовото състояние
на длъжниците. Аналогични са клузите и по споразумението от 13.07.2010 година,
съгласно което след капитализацията, общият размер на дълга възлиза на 39088.07 швейцарски франка. По делото е представен
един погасителен план, извън приложения към договора, от който не става ясно за
кое споразумение се отася, но като се има предвид посочения общ размер на
задължението, за което е съставен - 39245.55 швейцарски франка, то най-вероятно
се отнася именно до споразумението от 13.07.2010 година. Видно от този
погасителен план, общият размер на дълга в края на периода нараства от 77552.89
швейцарски франка /по първоначалния погасителен план/ на 91 910.36
швейцарски франка. Със споразуменията от 02.09.2011 година и от 28.11.2012 година,
освен капитализацията на просрочените лихви се променя и дължимата лихва по
кредита, като след гратисния период, същата нараства без да са посочени ясни и
обективни критерии, довели до тази промяна. Погасителни планове към посочените
споразумения не са представени, но от приетото по делото експертно заключентие се
установявя, че в резултат на извършените капитализации главницата по дълга е
нарастнала значително спрямо реално усвоената от длъжниците. Видно от посоченото
от ескперта, по кредита са направени плащания по анюитетни вноски и други от
ответниците в общ размер на 9956.33 швейцарски франка и въпреки това, дългът е
нараствал на база допълнително договореното с посочените споразумения.
Доколкото клаузите на тези споразумения следват в голямата си част от
приложението на неравноправните клаузи на договора за кредит /едностранна
промяна на дължимата лихва/, то същите трябва да се считат за нищожни.
Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане
на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при
която взаимните отстъпки са определени от така формирания размер на дълга
безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Със сключването на
процесните споразумения се е целяло задължението, формирано по неравноправните
клаузи да се приеме от ответниците и да се счита за индивидуално уговорено. Индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел. Съдът
намира, че клаузите по процесните споразумения не са индивидуално уговорени,
тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителите -
ответници не са имали възможност да оказват влияние върху съдържанието им. Наред
с това от съдържаннието на клаузите не се установяват произтичащите от
сключването на споразуменията икономически последици, тъй като липсват ясни и
разбираеми критерии за това до какви резултати ще доведе сключването им. След
като размерът на задълженията, включително този на дължимата лихва е определян на база на нищожни договорни
клаузи, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението
представлява спогодба по непозволен договор, която както вече се изтъкна е
нищожна. Нищожността на посочените допълнителни споразумения, произтича от
нарушаването на забраната на чл. 10, ал. 3 от 33Д. В тази връзка следва да
се посочи, че уговорката в допълнителни споразумения към договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на цитираната норма на чл. 10, ал. 3 от 33Д /така и в решение № 66 от 29.07.2019 година по търг. дело № 1504/2018 година на ВКС/. Вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е пояснило, че се касае за
допълнително усвоена главница, но чрез реструктуриране на просрочени задължения.
Пояснило е в тази насока, че фактически ответниците не са ползвали реални
парични потоци в този размер, а е налице само реструктурирано задължение. Нищожността на споразуменията има за последица прилагане в отношенията
между страните на първоначалния договор, който може да се изпълнява без
неравноправните му клаузи, включително относно размера на възнаградителната
лихва и падежите на отделните погасителни вноски.
С посочените
споразумения, банката-ищец е преуредила съществени условия по договора, а
именно: размера на дълга чрез капитализиране на просрочени задължения, гратисен
период и размер на лихвата, която ще се начислява по време на и след изтичането
на периода, включително е изготвен и подписан нов погасителен план с
ответниците, които договорки, с оглед гореизложеното са недействителни.
При тези данни съдът намира, че размерът на задължението
на ответниците следва да бъде изчислен по курс на швейцарския франк към лева, определен в договора при
усвояването на сумата при съобразяване единствено и само
клаузите на първоначалния договор, съгласно които кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Анализът на всички приобщени по
делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в представеното
от вещото лице заключение, при съобразяване на изложените по-горе доводи мотивира
съдът да приеме, че размерът на
задължението на ответниците за неиздължена главница възлиза на 33422.91
швейцарски франка по курс „купува“ за швейцарския франк към лева, определен в
Приложение №1 към договора при усвояването на сумата - 1.3152 /посочената сума
е определена като сбор от дължимите главници по първоначалния погасителен план,
находящ се от листи №№ 16-19 от делото след 30.10.2013 година, с оглед заявения
от ищеца период/. Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на заккона
лихва върху присъдената главница от датата на завеждане на исковата молба.
Основателна и доказана се явява претенцията
за такси в размер на 419.04 швейцарски франка за периода 10.08.2015 година -
10.07.2018 година, тъй като от експертното заключение се установява, че
начислените и неплатени такси по кредита са в размер на 804.23 швейцарски
франка. При това положение тази претенция следва да бъде уважена изцяло и на
ищеца се присъди сумата от 419.04 швейцарски франка.
Претенцията за застраховки за периода от 18.12.2012
година до 22.05.2018 година в размер на 67.51 швейцарски франка съдът намира за
неоснователна и недоказана. От договора не се установява задължение за
заплащане на застрахователни суми в посочената валута. Действително, в чл. 14,
ал. 3, 4 и 5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да
застрахова имота, като е дадено изрично съгласие банката да стори това от
негово име, както и да заплаща разходите за това, в случай на липса на средства
по сметките на длъжника, като увеличава задължението по кредита с тази сума.
Липсва уговорка, обаче за превалутиране на тези задължения във валутата по
кредита. Също така по делото липсват данни по какъв курс банката е
превалутирала тези задължения. Липсват и доказателства за сключването на
договор за застраховка за периода на претенцията. При липса на представени
доказателства за сключени застрахователни договори за имуществени застраховки
на имот, находящ се в страната, с уговорена валута на плащане на
застрахователните вноски - в швейцарски франкове или на други първични
счетоводни документи, удостоверяващи наличието на такива договори, съдът
намира, че не са представени достатъчно убедителни доказателства за съществуването
на тези вземания на банката.
Претенцията
за разноски за периода от 11.05.2016 година до 22.02.2018 година в размер на 520.80
лева съдът намира за основателна. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора, разходите
за подновяване вписването на ипотеката са възложени в тежест на ответника, което
прави претенцията основателна за претендирания размер.
С оглед на гореизложеното, исковата претенцията
за главница следва да бъде уважена частично до размера на 33422.91 швейцарски
франка по курс „купува“ за швейцарския
франк към лева определен в Приложение №1 към договора при усвояването на сумата
- 1.3152, като за разликата до общо претендирания размер от 41962.60 швейцарски
франка отхвърлена. Следва да се уважат и предявените искове за такси и
разноски, претенцията за застраховки като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Неоснователно е наведеното от ответниците възражение за
неоснователност на иска поради погасяването по давност на дължимата от тях
престация по процесния договор за кредит. В тази връзка следва да се посочи, че
в случая е приложима общата 5–годишна давност, която спрямо уговорените в него
срокове за погасяване и до момента на подаване на исковата молба не е изтекла.
Съгласно константната съдебна практика, договорът за кредит, аналогично на договора
за заем, има за предмет възмездно предоставяне на определена сума, за определен
срок. Връщането й на части не променя предмета на договора в такъв за множество
еднородни престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от
време, независимо от различието в продължителността на интервалите и в размера
на отделните плащания. Не се касае за „периодични плащания“, за които е
приложима кратката 3-на годишна давност. В случая се претендира цялата сума по
договора поради настъпила предсрочна изискуемост. Момента, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника - кредитополучател, и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя. В
конкретния случай, при съобразяване на момента, посочен по-горе, в който
ответниците-кредитополучатели са били уведомени от ищеца се налага именно
извода, че възражението за давност е неоснователно, а и освен това претенцията на ищеца за главница е за периода от 10.11.2013 година.
Поради установените по-горе
факти, страните дължат направените от тях разноски съразмерно с уважената,
съответно отхвърлената част от иска.
Съгласно задължителните
постановки на т. 6 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 година, постановено по тълк. дело №6/2012 година
на ВКС, ОСГТК, размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла
на чл. 47 ал. 6 от ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на
дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за
назначаването на особения представител, като този размер се съобразява с
указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към цитираната
по-горе Наредба
№1/2004 година, с оглед установяване минималното възнаграждение за вида
процесуална дейност. Представителството по чл. 47,
ал. 6 от ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от
държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на Глава
VII от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане
на правната помощ.
По делото, в
съответствие с посоченото по-горе и с нарочен акт на съда на ответника В.Г.П. е
бил назначен особен представител, след като определените от съда разноски за
това представителство са били внесени надлежно от ищцовата страна. Назначеният
особен представител е осъществявал процесуално представителство, като надлежно е
изготвил отговор на исковата молба, съответно допълнителен отговор на
допълнителната искова молба и се е явявал на насрочени по делото съдебни заседания,
поради което и на основание чл. 7
ал. 4 от Наредбата, следва да му бъде присъдено
възнаграждение в посочения минимален размер, а именно сумата от 2693.15 лева.
Искане за присъждане на
разноски е направил и ищецът, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
Претендираните от него разноски са в общ размер от 8946.02 лева, от които 2877.30
лева държавна такса за завеждане на исковата молба; 3225.57 лева са заплатен
адвокатски хонорар; 2693.15 лева - внесен от него депозит за особен
представител и 150 лева за депозит за експертиза. Към претендираните със
списъка по чл. 80 от ГПК суми следва да бъде прибавена и сумата от 350 лева,
която ищецът е бил задължен да довнесе за възнаграждение на вещото лице, което
задължение той е изпълнил. При това положение, направените от ищеца разноски са
в размер на 9296.02, а с оглед уважената част от иска следва да му се присъди
сумата от 7424.73 лева за разноски по делото.
Присъждане на разноски е
поискала и ответницата Г.И. Лесева, като по делото не е представен от нея списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Съобразно данните по делото, тя е направила
разноски в общ размер на 600 лева /300 лева - държавна такса и 300 лева за депозит
за експертиза/, поради което с оглед отхвърлената част от иска на нея за разноски
следва да бъде присъдена сума в размер на 116.14 лева.
Мотивиран от горното и на оснfвание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 430, ал. 1 от Търговския закон и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН **********,***, *******и Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***, *****да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ №2А, ет. 8, бизнес
сграда ИВЕЛ сумата от 33422.91 швейцарски франка по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева, определен в Приложение №1 към договора при
усвояването на сумата - 1.3152,
представляваща дължима и незаплатена главница по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № НL43841 от 03.10.2008 година, ведно със
законната лихва върху присъдения размер главница от датата на депозиране на
исковата молба - 30.07.2018 година до окончателното и плащане, като за
разликата над уважения размер до претендиряния такъв от 41962.60 швейцарски
франка, ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН **********,***, *******и Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***, /*******да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ сумата от 419.04 швейцарски франка по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева, определен в Приложение №1 към договора при
усвояването на сумата - 1.3152,
представляваща такси за периода от 10.08.2015 година до 10.07.2018 година, заявена като частична претенция от такава в общ
размер на 804.23 швейцарски франка, както
и сумата от 520.80 лева, представляващи разноски за
периода от 11.05.2016 година до 22.05.2018 година, дължими и незаплатени по договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот HL 43841/03.10.2008 година и допълнителни
споразумения, сключени към него.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин против В.Г.П., ЕГН **********,***, ****и
Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***, *****за осъждане на
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 67.51
швейцарски франка, представляващи дължими суми за застраховки по договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот HL 43841/03.10.2008 година и допълнителни
споразумения сключени към него за
периода от 18.12.2012 година до 30.10.2017 година.
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по исковете на Г.И. Л./П./, ЕГН *************против
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин разпоредбите на чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот НL43841 от 03.10.2008 година.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***, ********против
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя
Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин за прогласяване за нищожни на
клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL43841 от 03.10.2008 година.
ПРИСЪЖДА на адв. Н.
Недялков Драгнев, с адрес на кантората град Бургас, ул. „Александровска“ № 17,
възнаграждение в размер на 2693.15 лева, което
възнаграждение да му бъде изплатено от внесения депозит.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН **********,***, ****и Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***,
****да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, ул. „Клокотница“ №2А,
ет. 8, бизнес сграда ИВЕЛ, сумата от 7424.73 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин да заплати на Г.И. Л./П./, ЕГН **********,***, ***** сумата 116.14
лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: