Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262191 06.08.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9811 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от М.Р.Д., ЕГН: **********, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Черни връх”№ 51 Д, 1407, с която са
предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 52 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 28.05.2020 г., около 12.00 ч., в гр.
П., на бул. ***, в посока м. на Г., преди кръстовището на бул. „Ш.с.” е карал с
около 35 км/ч. мотоциклет „Ямаха ТТ max 500“, с peг. № ***, в крайна
дясна лента. На около 50-100 метра преди кръстовището лек автомобил „Шевролет Каптива”, с peг. № ***,
управляван от лицето Т.Ж.М., без да подаде светлинен сигнал, предприел маневра
от средно пътно платно, като преминал в дясно пътно платно, без да се съобрази
с местоположението и движението на управлявания от него мотоциклет, засича му
пътя и настъпва пътно-транспортно произшествие. В резултат на удара, ищецът се
е ударил с управлявания от него мотоциклет челно в преден десен калник на лекия
автомобил. При удара изхвърчал от мотоциклета и паднал на около 2-3 метра
встрани. От удара имал силни натъртвания в гръдната област, като му било
разцепено лявото коляно в капачката по цялата й дължина. Около 4-5 минути бил в
безсъзнание. Когато дошъл в съзнание изпитвал ужасяващи болки в коляното,
гръдната област и по цялата снага. На място дошли линейка и екип на „Пътна
полиция”. Бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица с № *** от
28.05.2020г. Бил транспортиран по спешност в УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД гр. П., където
му били направени рентгенографии и останал там на
лечение. В болницата останал на лечение 4 дни, след което бил нетрудоспособен
20 дни, за което му било издаден болничен лист.
В резултат на удара, собственият му мотоциклет „Ямаха
ТТ max 500“, с peг. № ***
се повредил, а именно: счупен преден спойлер стеден,
счупен въздухозаборник - слюда, счупено дясно
странично огледало, счупена стойка на дясно странично огледало, счупен челен
спойлер под фара, деформиран преден калник, липсваше /беше счупен/ спойлер
страничен от дясната страна, счупен ляв страничен спойлер, счупени ляв и десен
спойлер на прага, деформирана била краш тапа на дясна
ръкохватка, деформиран накрайник за преден топлинен щит към ауспуха, счупен
спойлер под дясна седалка опашен спойлер, липсвал капака на вариатора,
преден ляв мигач бил счупен, ожулвания и деформации по корпуса, деформирана
рогатка, счупени ляв и десен праг. Бил направен оглед на мотоциклета от
специалист. Издаден бил ш опис-заключение № ***.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие претърпял травматични
увреждания и силен стрес. Бил приет в болница с болки в корема, съпроводено с
гадене и повръщания, разкъсана колянна става в
областта на капачката, натъртвания в областта на гръдния кош. Било необходимо
доста дълъг период от време за пълното му възстановяване.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие за управлявания от
виновния водач Т.Ж.М. лек автомобил „Шевролет Каптива”,
с peг. № *** имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящия иск, за да му бъдат заплатени причинените му имуществени и
неимуществени вреди.
Ищецът отправил към застрахователя „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
писмена застрахователна претенция, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ,
като представил уведомление за настъпило застрахователно събитие; Свидетелство
за регистрация на МПС; Талон за годишен технически преглед; Констативен
протокол за ПТП; Акт за установяване на административно нарушение; Декларация
за банкова сметка. *** „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД щета № ***/***г.
Бил извършен оглед на щетите по мотоциклета и съставен протокол, като му била изплатена
сумата от 757 лева- имуществени вреди за мотоциклет „Ямаха
ТТ шах 500“, с peг. № ***.
Счита, че изплатената сума е крайно
занижена. Твърди, че реалната стойност на вредите по мотоциклета, заедно с
ремонта била 2000 лева. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да
заплати разликата от 1243 лева имуществени вреди.
С писмо изх. № ***/29.06.2020г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, предложила споразумение за сумата от 1500
лева за причинените на ищеца неимуществени вреди, която сума била крайно
недостатъчна. Споразумение за неимуществени вреди не било подписано, като за
ищецът възниквал правен интерес да поиска по исков ред сумата от 5000 лева
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на травматични
увреждания - болки в корема, съпроводено е гадене и повръщания, разкъсана колянна става в областта на капачката, натъртвания в
областта на гръдния кош.
Сочи, че на водача на лекия автомобил „Шевролет Каптива”,
с peг. № *** - Т.Ж.М. е съставен АУАН № ***/***. Лек
автомобил „Шевролет Каптива”, с peг.
№ *** е имал към 28.05.2020г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.
Поради това се
иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1243 лева-обезщетение за имуществени вреди и 5000 лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на травматични
увреждания - болки в корема, съпроводено с гадене и повръщания, разкъсана колянна става в областта на капачката, натъртвания в
областта на гръдния кош, претърпени в резултат на ПТП на 28.05.2020 г., около
12.00 ч., в гр. П., на бул. ***, в посока моста на Г., преди кръстовището на
бул. „Ш.с.”, мораторна лихва върху претендираната сума за периода от 28.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, ведно
със законна лихва, считано от 28.05.2020 г. Претендират се разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 26.05.2021 г., е
допуснато изменение на
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, чрез увеличение размера на
иска, а именно: от първоначалния размер от 1243 лева на 1 675.56 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва, че е страна по сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица ***/***, както и, че е заплатил на ищеца сумата от 761.40 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за причинените му при процесното ПТП имуществени вреди.
Възразява, че действителната стойност на причинените
вреди е многократно по-ниска от претендираното
застрахователно обезщетение, които ги е заплатил изцяло.
Относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и твърдените в исковата молба травми на
ищеца, както и изложените твърдения за начина на причиняването им. В тази
връзка сочи, че при прегледа на ищеца били установени следните увреждания:
контузия на гръден кош и открита рана на коляното. При прегледа била извършена
рентгенография и пълни изследвания, като било отчетено, че няма данни за
травматични увреди, раната на коляното била превързана и била констатирана
липса на необходимост от болнично лечение, поради което пациентът бил
освободен. Твърди, че в епикризата, издадена от УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД, с поставена диагноза „ Камъни в жлъчния мехур с друг холецистит“. Счита, че състоянието и претърпените
неудобства във връзка с тази диагноза не са свързани с процесното
ПТП, поради което счита, че не следва да носи отговорност за тях.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди,
обосноваващи претендираната сума, както и периода,
през който са търпени. Възразява, че единствените наранявания на ищеца при
пътния инцидент били леки травми в областта на гръдния кош и коляното, не били
констатирани други травми, поради което не се налагало престой за лечение в
болница, нямало данни за неработоспособност. Затова счита, че предявения размер
за неимуществени вреди е прекомерен.
На следващо място прави възражение за съпричиняване.
Възразява, че ищецът също е допуснал нарушения на правилата за движение, като е
управлявал МПС с несъобразена и превишена скорост, нарушил е задължението да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението.
По изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 26.05.2021 г., е
допуснато изменение на
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, чрез увеличение размера на
иска, а именно: от първоначалния размер от 1243 лева на 1 675.56 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За основателността на преките главни искове в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно,че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на деянието
е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени вреди, на
притежаваното от него пътно превозно средство, както и техния размер. Следва да
докаже и отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените
вреди – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е
предпоставка за допустимост на настоящата исковата претенция. Следва да докаже
и пълно и главно, че в причинна връзка
от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от описаните в исковата молба физически увреди и психическа травма,
като установи всяка една от тях.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже твърденията си в отговора, вкл.
възраженията си за съпричиняване, а – при
установяване на горните елементи от фактическите състави на вземанията от ищеца
– следва да докаже, че е погасил претендираните
обезщетения.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира предявените искове за основателни по следните съображения:
Между страните
по делото не се спори, че на 28.05.2020 г., около 12.00 ч., в гр. П., на бул. ***, в посока моста на Г.,
преди кръстовището на бул. „Ш.с.”, е било реализирано ПТП, между мотоциклет „Ямаха ТТ max 500“, с peг. № ***, собственост
на ищеца М.Р.Д. и лек автомобил „Шевролет Каптива”, с
peг. № ***, с водач Т.Ж.М., последното застраховано при ответника ЗК „Лев Инс“ АД, обективирано в
застрахователна полица ***/***.
Между страните
по делото не се спори и, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната процедура
и е представил необходимите документи, в резултат на което ответника ЗК „Лев Инс“ АД е заплатил на
ищеца сумата от 757 лева – имуществени вреди за мотоциклет „Ямаха ТТ max 500“, с peг. № ***.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 28.05.2020
г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента
- собственик на лек автомобил „Шевролет Каптива” и ответника ЗК „Лев Инс“ АД, което е
покривало съответния риск за причинените
имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между настъпилото
ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на мотоциклет „Ямаха ТТ max 500“; налице ли е
вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива”, съответно има ли съпричиняване
от водача на увредения мотоциклет „Ямаха ТТ max
500“ за настъпване на ПТП;
действителният размер на причинените в резултат на ПТП щети по мотоциклет „Ямаха
ТТ max 500“.
Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са
събрани писмени доказателства и доказателствени
средства.
Страните
по делото не спорят, а и от приложения като писмено доказателство – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 28.05.2020 г., съставен от И.Д.– д. ПТП при ОД на МВР – П., с-р Пътна полиция, се
установява, че е настъпило ПТП, на 28.05.2020 г., около 12.45 часа, в гр. П.,
на бул. „Р.“, преди кръстовището на бул. „Ш.с.”, между мотоциклет „Ямаха ТТ max 500“, с peг. № ***, собственост на ищеца М.Р.Д. и лек автомобил
„Шевролет Каптива”, с peг.
№ ***, управляван от Т.Ж.М., при преминаване от средна в дясна пътна лента, не
се съобразява с двищежият се до нея мотоциклетист и
допуска ПТП с пострадал водач – М.Р.Д., с посочена диагноза „контузия на ляв
крак и гръден кош“, както и настъпили имуществени вреди по мотора – спойлери,
предпазно стъкло и др.
Страните
по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства– Опис –
заключение№ ****от 05.06.2020 г. и Опис –
заключение № *** от 02.06.2020 г. по щета № ****,
по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ***/***, съставени от ЗК „Лев Инс“ АД,
уведомление от ЗК „Лев Инс“ АД до М.Р.Д. от
29.06.2020 г., се установява, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на
което ответника ЗК „Лев Инс“ е заплатил на ищеца сумата от 757 лева.
Ето защо и, съдът намира, че наведените от страна на
ответника, възражения във връзка с недължимостта на претендираното обезщетение, свързани с механизма на ПТП и
вината, вредите по мотоциклета „Ямаха ТТ max
500“, вината на водата на л.а. „Шевролет Каптива”, са изцяло неоснователни.
По делото безспорно е установено,
че след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е изплатил на
ищеца определена сума като обезщетение, която счита за правилно изчислена и
справедлива. От извънпроцесуалното поведение на
ответника /извършено плащане/ следва да се приеме, че същият не е оспорвал
настъпването на застрахователното събитие като факт. Нещо повече – същият не е
оспорил фактите, включени в основанието
за плащане. Обстоятелствата при какви условия и по какви причини е
настъпило процесното ПТП не са били отчетени като
такива, обуславящи възможността за отказ да бъде изплатено обезщетение.
Съдът намира, че извънпроцесуалното признание на фактите, включени в
основанието за плащане на обезщетението, са пречка да бъдат уважени възраженията
за недължимост на претендираното обезщетение, тъй като застрахователят е признал принципната дължимост на застрахователно обезщетение.
Предвид горното, спорен е въпросът относно размера на обезщетението,
както и дали Д. има принос за настъпването на ПТП, както и дали поведението му
е било противоправно.
Относно механизма на
произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на двама свидетели.
Свидетелят Т.Ж.М. /без родство/ - водачът на лекия автомобил
– заявава, че
е бил участник в процесното ПТП, което било реализирано в гр.
П., на бул. „Р.“, малко преди кръстовището с бул. „Ш.с.“, с моторист, през лятото. Твърди, че се движела с ниска скорост в средна лента
на пътното платно, като при маневра от средна лента към дясна лента, се ударили
с моториста, който идвал и бил от дясната й страна. Твърди, че тя се движела в средната лента и се опитала да се
престрои в дясната лента, леко била навлязла в дясната лента, в която той се
движел. Сочи, че преди да се удари, го е видяла, но не е преценила скоростта, с
която ще се приближи колко далече е бил от нея, макар, че не се движила чак
толкова бързо. Ударът не беше силен, но човекът паднал и се ударил. Не си
спомня дали е подала мигач, тръгвайки да сменя лентата за движение. Твърди още,
че мотоциклетиста го е видяла в момента на удара. Бил лек и бавен, не се е
движил с много висока скорост.
Показанията
следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни. Същият
възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от него се
подкрепя и от останалите доказателства.
Разпитан е и свидетелят Е.З.Т./без родство/, който
заявява да е бил очевидец на произшествието. Свидетелят сочи, че момчето карал мотор, движейки се в
крайната лента, където е редно да се кара. Твърди, че скоростта му на движение била нормална, предполага, че е била 40 - 45
км/ч., движел се спокойно. Сочи, зад него се появил джип, керемиден цвят, който
също се движел в крайна лента. Джипът не карал много леко, но не и силно,
защото имало на б. коли. Джипът идвал отгоре, а момчето си карал в лентата. Джипът
и моторът били в една посока на движение. Свидетелят твърди, че джипът започнал
да изпреварва мотора, пресичайки му пътя, без да подаде мигач, в резултат на
което моторът се ударил в джипа. ПТП станало точно пред свидетеля, който се
движил по тротоара. Момчето паднало точно пред свидетелят на тротоара. Видимо
не било добре, ударът бил силен. Било около 12,30 часа на обяд. Не било добре
момчето, опитало се да стане, но явно от удара паднало, може би загубило
съзнание. От джипа слязла госпожа, която оказала съдействие, обадила се на тел.
112 и дошла полиция. Свидетелят още сочи, че момчето имало нараняване на крака
и пъшкал.
Съдът кредитира
показанията и на този свидетел, тъй като са ясни, непосредствени и
безпристрастни.
Прието
е заключение на съдебно авто-техническа експертиза,
което се възприема като компетентно, подробно и неоспорено от страните. В. л.
сочи, от обективните данни по делото не може да бъде определено разположението
на двете МПС-та след настъпване на произшествието, но от свидетелските
показания може да бъде определено, че скоростта на мотоциклетиста била около
40-45 км.ч.
При така установената
фактическа обстановка и ангажирани доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за доказано, че инцидентът е
настъпил именно по посочения от ищеца механизъм. Направените от ответника
оспорвания за различен такъв – останаха недоказани, при което не се споделят. В
тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и
събраните доказателства са точно в тази насока, а неподкрепените твърдения на
ответника водят до тяхната неоснователност.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Нарушена
е и разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според която за предупреждаване
на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра
водачът на пътно превозно средство подава десен пътепоказател – за завиване
надясно или за отклонение надясно. Нарушена е и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според която водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал,
да се убеди,
че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място
в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта
или да изменя
посоката на движение. Според ал. 2 на същата разпоредба, водач, който изпреварва, е длъжен:по време на изпреварването
да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, както и е длъжен да се убеди, че като
се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.
Установява се, че тези
правила са били нарушени от
водача на лекия
автомобил, който не
е проявил грижа и внимание, вменени като задължения по закон при
изпълнението на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща
се с повишена степен на обществена
опасност.
Следователно, с описаните по – горе действия, водачът на лек автомобил „Шевролет
Каптива“ е нарушил правилата на движение, и в
резултат на това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП.
Освен фактът на ПТП и противоправно поведение на делинквента, от доказателствата по делото се установяват и
останалите признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните действия на делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на щетите на процесния
мотоциклет от страна на водача на този мотоциклет, доколкото заявените в
подкрепа на това възражение твърдения за несъобразена скорост на този водач не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. Напротив, от свидетелските
показания на св. Т., който е бил очевидец на процесното
ПТП, безспорно се установява, че докато Д. си карал мотора, движейки се в крайната лента, със скорост
на движение нормална, около 40 - 45 км/ч., зад него се появил л.а., който започнал
да изпреварва мотора, пресичайки му пътя, без да подаде мигач, в резултат на
което моторът се ударил в джипа.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото не се
установиха при условията на пълно и главно доказване възраженията за такова
поведение на ищеца, което да се намира в причинно - следствена връзка с ПТП и
да е допринесло за настъпване на вредите. Няма данни ищецът да има принос или
да е нарушил правило за движение по пътищата.
В тази връзка
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС, не се
включва безпределно изискване за всестранно и пълно предвиждане на всеки
възможен резултат, ако няма обективни данни за налична опасност. Отделно, дори
да е налице някакво нарушение /каквото в случая не се установява/ - то трябва да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС,
II т.о и др.
Ето защо и доколкото въведеното защитно възражение за съпричиняване не е установено от навелата го страна
/Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК/,
същото се явява неоснователно.
Страните по делото не спорят, че застраховката
„Гражданската отговорност“ на водача на л.а. „Шевролет Каптива“
към датата датата на ПТП е била застрахована при
ответника, при което същият е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска
отговорност” включва опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Изложеното
обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на претенцията – противоправно
поведение от страна на водача на МПС, който е предизвикал инцидента по
твърдения механизъм, в резултат от който са настъпили твърдените имуществени
вреди за вещта на ищеца.
Няма данни
установените щети да са били налични преди ПТП / или да не са свързани с него,
поради което и възраженията на ответника не се споделят.
От заключението на съдебно авто-техническата
експертиза се установява, че вредите са в причинна връзка с механизма и техният
размер възлиза на 2432.56 лева, при
вариант, за части, материали и труд, с изключение на тези, отбелязани като
липсващи. От тази сума – 2432.56 лева, следва да се приспадне платено от
застрахователя на ищеца обезщетение, преди подаване на исковата молба в съда, а
именно: в размер на 757 лева. Така
получената стойност на дължимото обезщетение се равнява на 1 675.56 лева. Предявената претенция от 1675.56 лева за
имуществени вреди, е в рамките на този размер, поради което същата следва да се
уважи изцяло.
С оглед горното, претенцията е доказана по основание. Отказът за плащане
при предявяване на искането по реда на чл. 380 КЗ, за разликата над платеното,
не е следвало да бъде постановяван, тъй като е незаконосъобразен.
Относно предявения иск за неимуществени вреди
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Й.П.Д.
/с. на ищеца/. Свидетелката твърди, че на 28.05.2020 г. с. й отишъл да заплаща
данъците на МПС-тата и застраховките, и тъй като тя
била на работа, очаквала, че съпругът й ще отиде на работното й място към 14.30
ч. След като съпругът й не се явил, няколкратно му
позвънила, но той не й отговорил. Обадил й е се след 16 часа от болницата.
Уведомил я за катастрофата. В първия момент, когато й казал, че се е случила катастрофата, бил
стресиран, уплашен, трудно говорил по телефона. Само разбрала, че са го
блъснали, че е дошла линейка и са го взели в Хирургиите и ще се наложи да
остане там. Свидетелката твърди, че въпреки че е мъж и професионален шофьор,
звучал притеснен и е изпитвал силна болка. Сочи, че видяла травматичните
увреждания, когато го взела от болницата при изписването му. Имал разкъсана
ставна колянна връзка, съответно не можел да се
движим сам. Закупили патерици, за да го придружи до вкъщи, да го закара, защото
два месеца не можел да свива коляното изобщо. Имал голям белег на самата
капачка, вследствие на което не можел да си свива крака, два месеца. Не можел
да става и сам да се обслужва. Не можел да ходи на работа. Гръдният му кош беше
целият подут и син. Лекарите обяснили, че е нормална травма, но се оказало, че
това е много силна болка, освен болката на коляното. Болката в коляното му била
основната, но цялото му състояние било влошено - повръщал, явно от изпитваната
болка. В лявата част на гърдите бил целият подут. Това състояние му продължило
около месец. Твърди, че взимал болкоуспокояващи. Свидетелката сочи, че
продължавал съпругът й да ходи на рехабилитация. Бил в болнични 15 дни. Сега
отново предстои лекарска комисия, за да се види състоянието му, защото след
като минали първите травми - подуване, посиняване, невъзможност да свива
коляното, останало изтръпване от крака, кръста, нагоре към гърба. Твърди още,
че преди инцидента, Д. не е имал проблеми с крака.
Въпреки близките отношения, съдът прецени
показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат
възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и кореспондират на
другите събрани доказателства.
От заключението на експерта – м., по приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза, което съдът кредитира като ясно и
обосновано, се установява, че в причинна връзка с инцидента, на ищеца са
причинени травматични увреди – контузия на гръден кош и разкъсно
– контузна рана в областта на ляво коляно. В. л. е
посочило, че травматичните увреждания, причинени при процесното
ПТП са довели до трайно затруднение на движението в областта на ляво коляно за
период до 30 дни, а останалите травматични увреди са довели до болка и
страдание. В. л. е посочило още, че на 29.05.2020 г., поради оплакване от
гадене, повръщане и болки в корема, лицето е прието в същата болница с диагноза
„камък в жлъчката и възпаление на жлъчката“, като в епикризата
не е споменато дали има общо с травмата от предишния ден. В. л обяснява, че
това е заболяване, протичащо хронично в обостряния, образувайки конкременти един или повече в жлъчния межур
и предвижвайки се навлизат в жлъчните пътища и ги запушват, като обострят
процеса с елементи на възпаление в мехура, различни по сила болки, съпроводени
с гадене и повръщане. Според в. л., принципно една травма в тази област може да
предизвика придвижване на наличен камък в жлъчката и предизвикване на горната
симптоматика. В. л. сочи, че поради травматично засягане на няколко структури
на тялото, началните периоди след травмата, общото здравословно състояние на
лицето е било увредено, поради болковия синдром и
затрудненото предвижване и самообслужване. Възстановителният период е продължил
в рамките на един месец и при условие, че липсват посттравматични усложнения,
за които липсват медицински документи. Според в.л. е удачно да се провежда
рехабилитация след травматични увреди на крайниците, което е препоръчително, но
не и задължително, както и, че такива травми предполагат излизане в отпуск по
болест, като нейната продължителност се определя от ЛКК комисии.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано по
категоричен начин причиняването на твърдените телесни увреди, както и факта, че
същите са възникнали вследствие на претърпения инцидент. Възраженията на
ответника в обратна насока се опровергават от ангажираните доказателства.
Въпреки близките родствени отношения, съдът прецени
показанията на свидетелката с оглед вероятна заинтересованост от изхода на
делото, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от най-близкото
обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо състояние на
човека, за когото полагат грижи.
Съдът
съобразява установените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях болки и страдания. Въз основа на приетото за установено и при
условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е сумата от 5 000 лева, като взе предвид следното:
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането,
последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги
съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с
оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба болки и страдания
бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като
изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз
основа на заключението на съдебно – медицинската експертиза и останалите медицински
документи.
Предвид характера на травматичните увреди, броя,
вида и местоположението им, и факта, че двигателната способност на организма е
била значително затруднена за продължителен период, несъмнено интензивни
страдания са били налице, както и неудобство при извършване на ежедневни
дейности, за осъществяването на които ищецът е бил подпомаган от свои близки.
Случилото се е дало негативно отражение в емоционален и с категоричност в
психически план. Поради травмите, битът на пострадалия също е претърпял
промени.
Поради изложеното, съдът стигна до извод, че
справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с фактите, сочещи на
преживени физически травми, свързаните с тях страдания, които са се отразили и
на психиката на ищеца, като са довели и до социален дискомфорт.
Съобразени бяха начинът и обстоятелствата при получаване на тези увреди –
вследствие на ПТП, което се отразява стресово, предвид внезапността
на преживяното. Размерът на така определеното обезщетение не подлежи на
намаляване, тъй като ответникът не доказа правонамаляващото
си възражение за съпричиняване. Този размер съдът
счита за адекватен и достатъчен, съобразен с всички посочени по-горе критерии
за преценка на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД. Възраженията на ответника
за неговата необоснована завишеност не се споделят.
Ответникът не доказа погасяване на дълга, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер, като основателен и
доказан.
По акцесорните
претенции за законна лихва:
Установи се
наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта /при
неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен
самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от
деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. По прекия иск отговорността на
застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия
причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното
увреждане /Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т.
о., ТК Решение № 170 от 6.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 143/2010 г., I т. о., ТК
Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В съответствие с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва.
Предвид изложеното,
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се дължат, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.05.2020 г. до
окончателното им погасяване.
Относно
разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен
е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 350 лева
– за държавна такса, 350 лева – за експертизи и 1020 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите
на ищеца по делото.
Разноските от
общо 1720 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на М.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: сумата от 1 675.56
лева (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) - главница, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение
за ПТП, за причинени имуществени вреди на мотоциклет „Ямаха ТТ max 500“, с peг. № ***, сумата от
5 000 лева (пет хиляди лева) – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат
на травматични увреждания - болки в корема, съпроводено с гадене и повръщания,
разкъсана колянна става в областта на капачката,
натъртвания в областта на гръдния кош, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 28.05.2020
г., в гр. П., на бул. ***, преди кръстовището на бул. „Ш.с.”, по вина на
водача Т.Ж.М., на застрахования при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно полица № BG ****, лек автомобил „Шевролет Каптива“,
с рег. № ****, ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата
на увреждането – 28.05.2020 г. до окончателното
им погасяване, както и сумата в размер на 1720 лева (хиляда седемстотин и
двадесет лева) – разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ