Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
04.11.2016 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На пети октомври две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 738 по описа за 2015 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание член
124 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ - Ч.Д.Ч. твърди, че с типов договор от 09.06.1957г., на основание
решение № 4 от 01.02.1957г. на Изпълкома на Л. (сега Община К.), одобрено от
Министъра на Комуналното стопанство и благоустройството от 21.05.1957г.,
неговият баща - Д.Т. Ч. получил право на строеж върху държавно урегулирано
място от 670 кв.м., съставляващо парцел XIV-908, в квартал 72 на град Л. (сега
К.). Дадена била строителна линия от 16.03.1960г. за изграждане на ограда. До
1969г., баща му построил в мястото къща на два етажа със застроена площ 99
кв.м. През годините мястото търпяло различни означения по извършени в
последствие регулации. Баща му - Д.Т. Ч., починал на 18.02.1994г., брат му - Т.
Ч. починал на 05.06.1997г., а майка му - И.П.Ч., починала на 22.04.2010г. След
смъртта на баща му, с Договор от 19.12.2003г., сключен с Община К., изкупили
правото на собственост върху част от имота по отстъпено право на строеж, а
имено - върху дворно място, цялото застроено и незастроено от 362 кв.м.,
находящо се в град К., улица „*****“ № 5, съставляващо УПИ XIV-930, в кв.71 А,
при граници на имота: изток - УПИ VI-3208, юг - УПИ XIII-924, запад – улица
*****, север - УПИ XV-929, II-3264. Сочи, че майка му - И.П.Ч., с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 171,том I, рег.№3432, нот. дело 233 от
2000г. му продала собствените си 12/18 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда в
имота, а с нотариален акт № 12, том V, peг. № 8705, дело № 699 от 2004г. му
продала собствените си 12/18 ид.ч. от дворното място, застроено и незастроено с
площ 362 кв.м. C нотариален акт № 190, том II, рег. № 4361, дело 361 от 12.06.2015г.,
издаден по извършена обстоятелствена проверка, бил признат за собственик по
самостоятелно давностно владение, продължило повече от 10 години на 1/6 ид.ч.
от поземления имот и на 1/6 ид.ч. от къщата, поради което бил изцяло едноличен
собственик и на къщата на описания поземлен имот от 362 кв.м. Твърди, че частта
от имота по отстъпеното право на строеж на неговия баща, за която част няма
нотариален акт за собственост, се е владяла непрекъснато от него и неговите
родители. През 1995г., ответниците завели дело пред Районен съд К. срещу Община
К. за връщане на имоти, които по силата на ЗВСВОНИ им били възстановени със
закон. Образувано било гражданско дело №528/1995г., с арх.№301/1997г. при КРС.
С Решение № 514 от 16.04.1996г. PC - К. била осъдена Община К. да предаде
владението на част от посочените в исковата им молба имоти. Решението влязло в
сила на 03.05.1996г.
Твърди, че на 09.05.1997г., ответниците се снабдили с констативен
нотариален акт № 138, том III, дело № 1615 от 1997г. за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност, делба, наследяване, реституция и съдебно решение,
като на 09.05.1997г. районния съдия в К. признал двамата ответници за
собственици с равни права по давностно владение, делба, наследяване по закон,
реституция по ЗВСВОНИ и съдебно решение № 514/16.04.1996г., постановено по
гр.д. № 528/1995г. на PC К. върху следния недвижим имот: празно дворно място с
площ от 522 кв.м., находящо се в град К., при съседи: улица, К.М. - наследник
на А.В., наследници на Е.С., Д. Ч., П.П. и Данъчна служба, съставляващо имот с
планосн.№3204 в кв.71 А по плана на К.. Въпреки, че решението на PC К. било
влязло в сила на 03.05.1997г., а констативният нотариален акт за собственост на
09.05.1997г., двамата ответници до пролетта на 2015г. не са извършили действия
за влизане във владение на своя имот в изпълнение на съдебното решение. В
продължение на 18 години не са се явили и не са извършили действия спрямо ищеца
или неговите родители за изпълнение на съдебно решение, т.к. те владеят техния
имот. Имотът по отстъпеното право на строеж на неговия баща бил ограден с
масивна ограда от всички страни още от 1960г. и нямал друг вход от този за дома
му откъм улица „*****“. Целият имот бил обработван от неговите родители и от
ищеца непрекъснато, въпреки, че от 1996г. имотът бил чужд. След влизане в сила
на решението от 1996г. на Карловския районен съд, ищецът и неговите родители
упражнявали фактическата власт върху имота на двамата ответници изцяло, в
границите на отстъпеното право на строеж.
Твърди, че по договора от 19.12.2003г. сключен с Община К. за изкупуване
право на собственост с придобито право на строеж собственият му имот, бил 362
кв.м., видно от издадената скица на поземления имот № 15-293 707 от
10.07.2015г. на СТГК П.. По графични данни, имотът бил с площ 374 кв.м. В
мотивите на Решение № 514 от 16.04.1996г. на Районния съд К. по гражданско дело
№528/1995г. било посочено, че по заключение на проведената тогава техническа
експертиза, Д. Ч. бил с отстъпено право на строеж в имот с планоснимачен № 908.
И теренът на владяната от него площ по документи бил 670кв.м., а в
действителност владеел площ от 741 кв.м. Т.е. ограденото с трайна ограда
пространство по дадена суперфиция още тогава било 741кв.м. Разликата от
изкупения през месец декември 2003г. от ищеца имот по придобитото право на
строеж от 362кв.м. и действително владеният от 1957г. по суперфицията имот бил
741 кв.м. Това означавало, че имотът на ответниците, който владеел като
собствен бил с площ от 379 кв.м.
Сочи, че е налице правен интерес да установи, че имотът от 379 кв.м. е
негова собственост, придобит от него с непрекъснато владение по давност. В този
смисъл било Решение №262 от 29.11.2011г. по гр.д.№342, 2011г. на II ГО. От
издадената му скица на поземлен имот било видно, че притежаваният от него в собственост
урегулиран поземлен имот, находящ се в град К. п.к.4300, улица „*****“ бил с
площ 374 кв.м. и с идентификатор 36498.502.930 и с номер на предходен план:
930, кв.44, парцел XIV-930, при съседи на имота по скица: 36498.502.924,
3698.502.3208, 36498.502.9530, 36498.502.3204 и 36498.502.930.
МОЛИ съда, да постанови решение, с
което да признае ищеца за собственик по давностно владение на урегулиран
поземлен имот, находящ се в град К. с идентификатор 36498.502.930 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен и със Заповед РД-18-52 от
16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 379кв.м. при съседи на
имота по скица: 36498.502.924, 3698.502.3208, 36498.502.9530, 36498.502.3204 и
36498.502.930.
ОТВЕТНИЦАТА - Р.С.С. оспорва изцяло
депозирания установителен иск за собственост като неоснователен по следните
съображения: твърди, че поцесният имот е придобит по наследствено
правоприемство от дядо й - И.С. и баба й - М.С., съответно от леля й - Е.С. и
чичо й - Н.С., като преки наследствени права черпи от майка си - Д.К.. За
принадлежността на правото на собственост върху имота била проведена и съдебна
процедура по гражданско дело № 528/1995г. на Карловския Районен Съд. С това
съдебно решение, ползващо се със силата на присъдено нещо, безспорно била
призната собствеността на ответницата върху процесния имот с пл. № 3208, както
и върху съседните на него имоти с пл. № 3204 и пл. № 3205, от който понастоящем
са образувани ПИ с иденитфикатор 36498.502.3205 и ПИ с идентификатор
36498.502.3209, находящи се в град К., кв. 71 А. Сочи, че след влизане в сила
на решението, й бил извършен въвод във владение на тези имоти, включително и в
процесния имот пл. № 3208, на който въвод присъствала лично и лично подписала
удостоверяващия въвода протокол - Протокол от 07.10.1998г. по изпълнително дело
№ 397/1998г. на съдия изпълнител при Карловския Районен Съд. В този смисъл,
напълно бива опровергано наведеното в исковата молба невярно обстоятелство, че
въпреки съдебното решение, ответницата не е била въведена във владение на
имота. Въпреки, че са били редовно уведомени нито наследодателите на ищеца,
нито той лично присъствали на въвода. Твърди, че от датата на въвода до
настоящия момент, имотът се намирал в едно и също фактическо състояние. Към
датата на въвода, имотът бил ограден от три страни, а границата със съседния
имот с пл. № 930, собственост на ищеца била посочена и очертана от съдия
изпълнителя. Имотът имал излаз на топик, но с оглед на обстоятелството, че
откъм имот пл. № 3209 било обособено място за преминаване (вход) към имота, а
имот № 3209 също бил собственост на ответницата, не се налагало учредяване на
право на преминаване през имота на ищеца. Именно по този начин Р. К.
осъществявала достъп до имота си и фактическата власт върху него в обема и границите,
очертани при извършения въвод. Освен това, след въвода й във владение, техникът
от Община К. - М.К., трасирал границата между пл. № 930 и пл. № 3208.
По нейна молба и въз основа на коментираното съдебно решение, ответницата
се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност, наследство, реституция и съдебно решение № 121, том V,
дело № 1929/1997г. на нотариус при Карловския Районен Съд, приложен като
доказателство по делото. Още към този момент другия ответник и брат на
ответницата - С.К. бил напълно дезинтерисиран от процесния имот, което е я
провокирало да започне да владее целия имот лично и само за себе си, като към
настоящия момент придобила по давностно владение и 1/2 ид.ч., която по
документи се води на името на С.К.. В края на 2014г. узнавала, че освен, че
многократно устно брат й С.К. се е отказвал от наследството си в България,
оставено от майка му и нейните брат и сестра Н. и Е.С., официално той е
направил отказ от тези наследства след смъртта на наследодателите. През
всичките тези години Р.С. плащала изцяло дължимия данък сгради и такса за смет
за целия имот пл. № 3208. До смъртта на съпруга си през 2012г., Р.С. ***, като
посещавала имота често (веднъж или няколко пъти месечно), почиствала го е и го
е пазела, като дори е имала инвестиционни намерения спрямо него. След смъртта
на съпруга си, Р.С. отишла да живее при децата си в Г., като при всяко идване в
България (4-5 пъти годишно), посещавала имота. През останалото време,
осъществявала фактическата власт върху имота освен лично и посредством трето
лице - М.И., който бил наемател от 1998г. на имот пл. № 3205, съседен на
процесния. М.И. имал ангажимента да наглежда и охранява процесния имот, както и
няколко други собствени на ответницата свободни съседни имота.
В заключение сочи, че е едноличен собственик на процесния имот, като
1/2ид.ч. от същия притежава по наследство, реституция и съдебно решение, а
другата 1/2ид.ч. придобила по давностно владение от 1997г. до настоящия момент.
Моли да остави без уважение депозирания установителен иск за собственост като
неоснователен. Претендира за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - С.С.К., представляван от назначения му по реда на член 47 от
ГПК особен представител – адвокат Н.Б., счита предявеният иск за допустим. По
отношение на неговата основателност счита, предявения установителен иск за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Оспорва твърденията на ищеца, че е
владял процесния имот необезпокоявано в продължение на повече от 10 години и го
е придобил по давностно владение. Оспорва твърдението, че ответникът се
дезинтересирал от имота, че неговото право на собственост било изгубено и че
през годините от реституцията същият не е извършвал действия по влизане във владение. Твърди, че действията на другия ответник по въвеждането му във
владение в имота, ползват и него, като съсобственик по наследство и реституция.
Оспорва твърдението, че имотът предмет на реституция няма друг вход.
Сочи, че е собственик по силата на
наследство и реституция, както ищецът е посочил в исковата си молба. За да може
един имот да се придобие по давност, не е достатъчно същият да се владее повече
от 10 години. Нужно е установеното владение да е постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от
собственика), несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена. Нормата па чл.79 от Закона за собствеността регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС. Това обаче, не означава че правната последица -
придобиване на правото на собственост или друго вещно право - настъпва
автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият състав на
владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическата власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическата власт върху имот като владение. Ищецът е основал претенцията си на
изтекла в негова полза придобивна давност, повече от 10 години. Навел е в
исковата молба твърдения, че процесният имот се ползвал от неговите родители и
от него в продължение на повече от 10 години. Поддържали и обработвали имота.
Наведените твърдения в исковата молба на ищеца са: - че същият е владял чужд
имот, без да са изложени твърдения; - че е отблъснал владението на
действителните собственици на имота - двамата ответници по делото.
Отблъскването на владението е част от фактическия състав и следва да е
достигнало до адресата. С оглед горното счита, че не е налице субективният
елемент на упражняваната фактическа власт, а именно ищецът да е владял
процесния имот като свой собствен. От представените с исковата молба писмени
доказателства било видно, че ответниците били собственици с равни права по
давностно владение, делба, наследяване по закон реституция по ЗВСВОНИ и съдебно
решение №514/16.04.1996г. постановено по гр.д. №528/1995г. па КРС на процесния
имот. Твърди, че владението на ответника не било отблъснато след извършения
въвод във владение. Твърдяното от ищеца неползване на имота от страна на ответниците
не водело до изгубване на правото му на собственост и неупражняването на
фактическата власт върху собствения им имот само по себе си не представлява
отказ от права. Собствеността не се губела, ако собственикът в продължение на
години не посели имота си, или не го поддържа и не се грижи за него, или не
заплаща данък за имота. При направена устна справка в служба „Деловодство"
на Районен съд К. се установявало, че С.К. бил страна по производства в съда.
Счита, че евентуалното участието на С.К. в съдебни производства, касаещи
процесния имот, същият е демонстрирал, че е собственик на имота. След
запознаване с материалите по делото се установявало, че за С.К. е вписан отказ
от наследство на леля си Е. И.С.а и вуйчо си Н. И.С.. Твърди, че извършеният отказ
от наследство през 1980г. не касае реституирали имоти по ЗВСВОНИ. Процесният
имот бил придобит по силата на наследяването от ответниците Р.С. и С.К.. Същият
бил възстановен на ответниците по силата на чл.1. ал.1 от ЗВСОНИ. С определение
№ 15 от 03.03.1980г. на КРС бил допуснат отказ на С.С.К., роден на ***г. гражданин на И., живущ в гр.П., Ю. с ЕГН
********** от наследството на Н. И.С., бивш жител ***, който отказ е отбелязан
в специалната книга при Районен съд К. под № 15 от 1980г. Счита в случая, за приложима
разпоредбата на чл. 91а от Закона за наследството: (Нов - дв, бр. 60 от 1992 г.), който гласи, че: „При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в
трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на
тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява,
отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на
имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито
наследство по смисъла на чл.1 от Закона“. Поради това по отношение наследството
на Н. И.С. за имоти, придобити по реституция отказът не поражда правно
действие.
Сочи, че по частно гражданско дело №1133/2014г. бил допуснат отказ на
С.С.К., роден на ***г. в гр. Г.О., гражданин на И., живущ в гр.П., Ю., ЕГН
**********, от наследството на Е. И.С.а, бивш жител ***, починала на
27.05.1963г., който отказ е заведен под номер 21/29.10.2014г. в особената книга
по чл.49 от ЗН. Видно от документите по делото, производството е образувано по молба на
другия ответник в настоящия процес - Р.С.С., която е упълномощила адвокат да
сезира съда да впише молба за отказ от наследството на Е.С.. Прави възражение
за нищожност на този отказ от наследство и счита, че същият не е породил правно
действие. Оспорва представителната власт на другия ответник да поиска вписване
на отказа от наследство и да упълномощава адвокат. В случай, че не се уважат
направените възражения, намирам за приложима разпоредбата на чл. 91а от Закона
за наследството, тъй като молбата С.К. за отказ от наследство на Е. И.С.а била
заверена на 06.03.1992г., тоест преди реституиране на процесния имот със
съдебно решение по гр.д№528/1995г на Районен съд К.. Поради това по отношение
наследството на Е. И.С.а за имоти, придобити но реституция отказът не пораждал
правно действие.
В ПРОВЕДЕНОТО ОТКРИТО съдебно заседание
на 15.06.2016г., ищецът по реда на член 143 от ГПК, уточнява исковата молба,
като моли навсякъде - в писмено становище и в искова молба да се счита, че
двамата ответници са придобили недвижим имот по нотариален акт № 121, том V,
дело № 1929 от 1997г. с дата - 22.08.1997г. на КРС, като са били признати за
собственици на дворно място с площ 365 кв.м., съставляващо имот планоснимачен №
3208, в кв. 71а по плана на К. и при съседи: на запад Д. Ч., на север Р.С. и
С.К. на изток наследници на Е.С. и на юг наследници на Л.Г.Я. и на наследници
на Х.И. Р.. С получаване на имота по суперфикция, като един общ парцел, Д. Ч.
не е придобил собствеността върху мястото, но е придобил владението, като това
владение е владение било в пълния му размер. По времето, когато излиза съдебно
решение № 514 през 1997г. нито Д. Ч., нито Ч.Ч. са били уведомени и не са
участвали в това производство. За начална дата на давностното владение сочи
датата, в която решение № 514 влиза в сила, защото в този момент имотът
престава да бъде общински, а именно от дата е 03.05.1996г.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представеното удостоверение за наследници № 721 от 23.04.2015г., издадено
от Община К. удостоверява, че Д.Т. Ч. е починал на 18.02.1994г. и към момента
на смъртта си оставил за законни наследници: преживяла съпруга - И.П.Ч. и двете
си деца – Ч.Д.Ч. и Т. Д.Ч.. Видно от данните на удостоверението, И.П.Ч. е починала
на 22.04.2010г., а Т. Д.Ч. е починал на 05.06.1997г., като е оставил за законни
наследници: Р. В.Ч. и двете си деца – В.Т.Ч. и К.Т.Ч..
Приживе, а именно на 09.06.1954г., Д.Т. Ч. получил право на строеж върху
държавно урегулирано място от 670 кв.м., съставляващо парцел XIV-908, в квартал
72 на град Л., съгласно сключен Типов договор за отстъпено право на строеж
върху държана земя от 09.06.1957г., на основание решение Изпълкома на Л. взето
с Протокол № 4 от 01.02.1957г., одобрено от Министъра на Комуналното стопанство
и благоустройството от 21.05.1957г., сключен между председателя на
изпълнителния комитет на Л. от една страна и от друга - Д.Т. Ч.. С Протокол №
29 от 16.03.1960г. на градски народен съвет – Л. е дадена строителна линия за
изграждане на ограда от 39.5л.м.
Представеното Удостоверение № V-Д-1074 от 18.07.1979г. на Градски народен
свет град К. удостоверява обстоятелството, че жилищната сграда на Д.Т. Ч.,
построена в имот пл. № 2987, кв. 71 по плана на град К. е окончателно завършена
през 1969г.
След смъртта на Д.Т. Ч., преживялата му съпруга - И.П.Ч. по силата на
сключен договор за покупко-продажба от 18.07.2000г., обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 171, том I, рег.№ 3432, нотариално дело №
233/2000г. на нотариус С.Р. град К. е прехвърлила на сина си Ч.Д.Ч. - 12/18
ид.ч. от двуетажната жилищна сграда в имота, а с последваща сделка от
03.12.2004г., обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12,
том V, peг. № 8705, нотариално дело № 699/2004г. на нотариус С.Р. град К.,
същата му продала собствените си 12/18 ид.ч. от дворното място, застроено и
незастроено с площ 362 кв.м.
Видно от представения Договор от 19.12.2003г., сключен с Община К.,
наследниците на Д.Т. Ч. са изкупили
правото на собственост върху част от имота по отстъпено право на строеж, а
имено - върху дворно място, цялото застроено и незастроено от 362 кв.м.,
находящо се в град К., улица „*****“ № 5, съставляващо УПИ XIV-930, в кв.71 А,
при граници на имота: изток - УПИ VI-3208, юг - УПИ XIII-924, запад – улица
*****, север - УПИ XV-929, II-3264.
Идентичността на имота на ищеца към сега действащата кадастрална карта и
регистри се установява от представената по делото скица на поземления имот №
15-293707-10.07.2015г., удостоверяваща поземлен имот с идентификатор
36498.502.930 в град К., община К., област П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: град К., п.к. 4300,
улица „*****“ № 5; площ 374 кв.м.; трайно предназначение на имота:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: 930, квартал 44, парцел ХIV-930,
при съседи: 36498.502.924, 36498.502.3208, 36498.502.3204, 36498.502.929,
36498.502.9531.
Представеният нотариален акт № 190, том II, рег. № 4361, нотариално дело №
361 от 12.06.2015г. на нотариус С.Р. град К., издаден по извършена обстоятелствена
проверка, Ч.Д.Ч. е признат за собственик по самостоятелно давностно владение,
продължило повече от 10 години на 1/6 ид.ч. от поземления имот с идентификатор
36498.502.930, както и на 1/6 ид.ч. от къщата, т.е. от поземлен имот с
идентификатор 36498.502.930.1 с площ от 99 кв.м.
Представените писмени доказателства доказват твърдението на ищеца, че
същият е едноличен собственик на
поземления имот № 15-293707-10.07.2015г. с площ 374 кв.м., ведно с
построената в имота къщата с идентификатор 36498.502.930.1 със застроена площ
от 99 кв.м.
Във връзка с предявения собственически иск, съдът е допуснал съдебно
техническа експертиза в лицето на вещото лице – М.К., което съдът го възприема
като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.
Съгласно заключението на
вещото лице, данните на имота към 1957г. са следните:
Към 1957г. в сила е кадастрален план на град К., одобрен със Заповед №
2968/1956г. (отменен) и регулационен план одобрен със същата заповед.
Представения по делото Типов договор от 09.06.1957г. удостоверява, че на Д.Т.
Ч. му е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 670
м.кв., представляващо парцел XIV-908, в кв. 72, а приложеният Протокол за
дадена строителна линия № 29/16.03.1960 сочат, че същия предприел действия по
ограждане на парцела от изток и част от север, тъй като съгласно условния знак,
отразен в протокола, парцелът е бил ограден от юг, а вероятно и от запад ,
както и от останалата част от север.
Съгласно заключението на
вещото лице, данните на имота към 1966г. сочат следното:
Със заповед № 938/1966г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на
град К., при който парцел XIV, в кв. 72 по плана на град К. от 1956г. е заснета
под пл. № 2987, като за западната половина на този имот се отрежда парцел
XI-2987, а източната половина се предвижда да бъде отчуждена за обществено
мероприятие - парцел VIII-хотел и универсален магазин в кв. 71
Съгласно заключението на
вещото лице, данните на имота към 1998г. сочат следното:
При изготвена нова кадастрална основа през 1980г. и попълнена през 1989г.
със Заповед № 1191/1998 на Кмета на община К. за част от град К. е одобрен нов
регулационен план, в която част попадат и процесиите имоти – „Централна градска
част“. Имота на ищеца по този план е заснет 1:1 с парцел XI-2998, в кв.71 по
обезсиления план от 1966г., като същият е записан под имот № 930, за който имот
се отрежда парцел XIV-930, а вследствие ЗВСВОНИ частта предвидена да бъде
отчуждена за обществено мероприятие е заснета под № 3208 с отреждане парцел
VI-3208, в кв. 71А. На база именно по този план, наследниците на Д.Т. Ч.
изкупили правото на собственост с придобито право на строеж с договор от
19.12.2003г. от община К. на УПИ XIV-930, в кв. 71А с площ от 362 кв.м. Също
така е извършена разпоредителна сделка на 12/18 ид.ч. от 362 м.кв., съгласно
нотариален акт № 24, том XII, дело № 2392/2004г. в полза на Ч.Ч..
Съгласно заключението на
вещото лице, данните на имота към 2011г. сочат следното:
Със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК -
град С. са одобрени КККР на град К., като УПИ XIV-930, в кв. 71а собственост на
ищеца е заснет с идентификатор 36498.502.930 с площ от 374 м.кв., а УПИ VI-3208
с идентификатор 36498.502.3208 с площ от 352 кв.м.
Вещото лице чрез налагане е принесло границите на процесния имот и този на
ищеца по кадастралната карта на град К. от 2011 година върху регулационния план
(трасировачния карнет) - от 1956г. плана, по който е отстъпено право на строеж
на наследодателя на ищеца - за парцел XIV-908, в кв. 72, вследствие на което
констатирало, че същите се вместват в последния, както следва:
- имот № 36498.502.930 с площ 374 м. кв
- имот № 36498.502.3208 с площ 300 м. кв.
От посочените данни, вещото лице прави извода, че около 85% от площта на
имота с идентификатор 36498.502.3208, съгласно кадастралната карта на град К.
попада в парцел XIV-908, в кв. 72 по обезсиления план на град К. от 1956г. -
парцела върху който е отстъпено право на строеж на Д. Ч..
С настоящия иск, ищецът е предявил собственически претенции към имота на
ищците, находящ се в град К., представляващ УПИ VI-3208 с идентификатор
36498.502.3208 с площ от 352 кв.м., който граничи със собствения му имот.
Ответниците са оспорили иска, като са ангажирали писмени доказателства за това,
от които се установява следната история на поземлен имот УПИ VI-3208:
Ответната страна твърди, че процесният имот е придобит по наследствено
правоприемство от И.С., М.С. и Е.С. и чичо й - Н.С., като преки наследствени
права черпят от майка си - Д.К.. От представеното удостоверение за наследници №
3232/05.12.2014г. се установява, че И.Н.С. е починал на 23.02.1944г. и към
момента на смъртта си оставил за законни наследници: преживяла съпруга – М.
И.С.а и трите си деца – Е. И.С.а, Н. И.С. и Д. И.С.а.
Видно от данните на удостоверението, М. И.С.а е починала на 14.09.1947г.;
Е. И.С.а е починала на 27.05.1963г. със семейно положение – неомъжена, без
деца; Н. И.С. е починал на 24.10.1979г. със семейно положение – неженен, без
деца и Д. И.С.а е починала на 18.10.1958г. Последната е оставила за законни
наследници: преживял съпруг – С.С. К. (починал на 31.01.1977г.) и двете си
деца: Р.С.С. и С.С.К., двамата ответници по делото.
По делото са изискани и приложени реституционни преписки № 94-00-1932/2015г.
и приписка, водена на името на Н. И.С., от които се установява, че с решение от
05.07.1948г., карловска комисия по чл. 11 от ЗОЕГПС е отчуждила в полза на
държавата принадлежащите на Н. И.С., Д. И.С.а и К. И.С.а имоти. С решение от
09.05.1951г., карловска комисия по чл. 11 от ЗОЕГПС е отчуждила в полза на
държавата принадлежащите на Н. И.С. и Д. И.С.а имоти. С удостоверение №
ДИ-94-Р-31 от 16.06.1993г. на Община К. е удостоверено, че за отнетите имоти на
имената на Н. И.С., Д. И.С.а и К. И.С.а-К. има съставени актове за държавна
собственост с номера – 398, 399, 400, 550 и 1721.
Видно от представеното съдебно решение № 514/16.04.1996г., постановено по
гражданско дело № 528 по описа на 1995г. на Районен съд град К. по предявен иск
с правно основание член 108 от ЗС във връзка с член 1, ал. 1, член 2, ал. 2 и
член 4, ал. 1 от ЗВСВОНИ, влязло в законна сила на 03.05.1996г., съдът е осъдил Община К., да предаде владението на
Р.С.С. и С.С.К. върху недвижими имоти: имот пл. № 3204, в квартал 71А, за който
са отредени парцели VI-3204 VII-3204 с площ от 319 кв.м.; имот пл. № 3208, в
квартал 71А, за който е отреден парцел VIII и имот пл. № 3205, в квартал 71А,
за който са отредени парцели IХ-3205 и Х-3205 с обща площ на двата имота 730
кв.м. В мотивите на решението е
посочено, че Р.С.С. и С.С.К. са наследници на Н. И.С., Е. И.С.а, като преки
наследствени права черпят от майка си – Д. И. К..
От представения нотариален акт № 121, том V, дело № 1929/1997г. за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, наследство, реституция и
съдебно решение, издаден на 22.08.1997г. от карловски районен съдия, Р.С.С. и
С.С.К. са признати за собственици с равни права на следните недвижими имоти:
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 733 кв.м., находящо се в град К., съставляващо
имот с пл. № 3205, в квартал 71А по плана на града, както и на ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО с площ от 365 кв.м., находящо се в град К., съставляващо имот с пл. №
3208, в квартал 71А по плана на града.
От представеното копие на протокол за въвод във владение по изпълнително
дело № 397/1998г. извършено на 07.10.1998г. от ДСИ при КРС – И.М., извършено
въз основа на решение по гр.д. № 528/1995г. в полза на Р.С.С. и С.С.К. и на
основание член 415 от ГПК се установява предаване на имотите, посочени в
цитираното съдебно решение. Протокола е подписан от взискател, вещо лице и ДСИ.
От постъпилата Справка по изпълнително дело № 397/1998г. от 26.05.2016г.,
издадена от ДСИ при КРС удостоверява, че изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист по гр.д. №
528/1995г. за въвод във владение със взискател - Р.С.С. и други (без да са
описани имената) и ответник – Община К.. Делото е свършено второто полугодие на
1998г. и предадено в архив с арх. № 367/1998г.
Видно от представеното съдебно удостоверение № 15/03.03.1980г., издадено от
РС – К., съдът с определение от 03.03.1980г. е допуснал отказа на С.С.К. от наследството на Н. И.С.,
който отказ е отбелязан под номер 15 за 1980г. в особената книга по член 49,
ал. 1 от ЗН.
Представеното копие от искова молба удостоверява, че Р.С.С. е депозирала на
12.11.2013г. искова молба против С.С.К. за делба на съсобствени недвижими
имоти, придобити от двамата по давност, наследяване и реституция, за което е
образувано гр.д. № 1597/2013г. по описа на РС – К.. Един от имотите, предмет на
делба е процесния имот с пл. № 3208. Видно от представеното копие от съдебен
протокол от проведено открито съдебно заседание на 03.12.2014г. по гр.д. №
1597/2013г. по описа на РС – К., на основание член 232 от ГПК, производството
по делото е прекратено, поради оттегляне на иска.
Със съдебно удостоверение, издадено по гр.д. 1277/2014г. по описа на
РС-Г.О. се удостоверява, че С.С.К. се е отказал от наследството на баща му С.С.
К., починал на 31.01.1977г., който отказ е заведен под номер 60/05.08.2014г. в особената книга
по член 49, ал. 1 от ЗН.
От представеното съдебно удостоверение, издадено по гр.д. 1278/2014г. по
описа на РС-Г.О. се установява, че С.С.К. се е отказал от наследството на майка
му Д. И. К., починала на 18.10.1957г., който отказ е заведен под номер 61/05.08.2014г. в особената книга
по член 49, ал. 1 от ЗН.
Видно от представеното съдебно удостоверение, издадено по ч.гр.д.
1133/2014г. по описа на КРС, С.С.К. се е отказал от наследството на Е. И.С.а,
починала на 27.05.1963г., който отказ е заведен
под номер 21/29.10.2014г. в особената книга по член 49, ал. 1 от ЗН.
От представените писмени документи се установява, че С.С.К. пребивава в П.,
като делата за отказ от наследство са образувани от сестра му Р.С.С., в
качеството й на негов пълномощник. По ч.гр.д. 1133/2014г. по описа на КРС
представителната на пълномощника е удостоверена с пълномощно от 03.11.1965г.
От представените по делото копия от нотариална покана до Р.С.С., изпратена
от С.С.К., както и декларация за оттегляне на пълномощия, съдържащи се на лист
177 и 178 от делото, последният е оттеглил правомощията дадени на Р.С., като
негов пълномощник по пълномощно с рег. № 22405 от 01.04.1992г. на нотариална
служба при РС – Г.О. и по пълномощно с рег. № 041 от 24.09.1998г. на нотариус
С.Р. град К..
Идентичността на имота на ответниците към сега действащата кадастрална
карта и регистри се установява от представената по делото скица на поземления
имот № 15-345869-12.08.2015г., удостоверяваща поземлен имот с идентификатор
36498.502.3208 в град К., община К., област П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: град К., п.к. 4300,
улица „*****“; площ 352 кв.м.; трайно предназначение на имота: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); номер по предходен план:
3208, квартал 71а, парцел VI-3208, при съседи: 36498.502.924, 36498.502.925,
36498.502.9530, 36498.502.3209, 36498.502.3204, 36498.502.930.
От представената кореспонденция с Община К., за което е образувана преписка
№ 94-00-1932/2015г. (приложена по делото) относно Заявление с вх. №
94-00-1932/24.03.2015г., 94-00-1932/26.03.2015г. и молба с вх. №
94-00-1932/27.03.2015г. от Р.С.С. се установява, че е образувана проверка.
Съобщено е на заявителя, че няма съответствие по местонахождение на
междуимотната граница на УПИ XIV-930 собственост на Д. Ч. и УПИ VI-3208,
собственост на Р.С.С. и С.С.К.. Посочено е, че във връзка с обследването на
имотите е проведен разговор с Ч.Ч., който категорично заявил, че имотът се
владее от наследниците във вида, в който е в момента, съществуващата ограда на
дворното място не е премествана и не му е известно да има мъмод във владение на
съседката във връзка с влязло в сила решение № 514/16.04.1996г. на КРС по гр.д.
№ 528/1995г.
Представени са доказателства, съдържащи се на л. 438-443 от делото,
удостоверяващи декларирани данни пред Община К. на Р.С.С., И.П.Ч. и Ч.Д.Ч., от
които се установява, че Р.С.С. е декларирала процесния недвижим имот с
административен адрес, град К., улица „*****“, а останалите двама – имота,
който притежават с административен адрес – град К., улица „*****“ № 5.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал
свидетели на двете страни. От разпита на свидетелите, осигурени от ищцовата
страна се установява следното:
Свидетелката П.П.С., леля на ищеца
твърди, че познава имота на Д. Ч., което е баща на Ч.Ч.. Твърди ходела често в
този имот, при сестра й, преди тя да почине. След смъртта й ходела да обикаля
имота, защото там имало къща. Твърди, че поддържала този имот, поливала
дръвчетата, оправяла градинките, мела. Къщата била построена 1957-58г. Имотът
бил ограден, като от южна му страна имало каменна ограда със сложена мрежа
отгоре се сложи, а другата страна – от североизток била поставена мрежа с
циментови колове. Имало направен изкоп за градски център, преди да се направят
големите блокове зад Б.. Изкопът бил от североизточна страна на имота, от към мрежата.
Твърди, че за този имот имало само една врата, от западна страна, от улица
„*****“. От другата страна нямало вход за имота. Твърди, че не й било известно
от някой, включително и от сестра й, някой да е предявявал претенции към този
имот, освен Д. Ч.. Твърди, че имотът бил негов и искал да си го ползва. Целият
този имот го обработвала сестра й докато била жива и здрава, а след това тя
поела грижата за имота. Сочи, че не го обработвала, но го пазила, обикаляла го.
Твърди, че не и било известно някой да е набивал колчета в този имот и не била
виждала такива. В седмицата два пъти ходила в имота, когато сестра й била жива,
а после и последните четири години преди да почине, тя не била добре и почти
всеки ден била там.
Свидетелят П.И.В., първи братовчед на ищеца
твърди, че познава имота на Д. Ч., живял там, докато учил от 1963г. до 1967г.
Този имот бил ограден от южна страна със зид, а от северна страна е с тухлена
ограда, която била към улицата „*****“, където бил и изхода. От източната
страна имало телена ограда – мрежа. Този имот имал един вход, към съседни
парцели няма вход-изход. Целият имот го обработвал Д. Ч.. От 1963г. му били
спомените, че Ч. обработвали имота, предмет на делото. В този имот се полагали
всички грижи – били засадили дърветата, косели тревата, извършвали цялостна
поддръжка. Зидът с каменната стена бил направен по времето на Д. Ч.. Не знае
някой да е възразявал за това, че имота или част от него не е на Д. Ч.. Имало
момент, в който Д. Ч. имал притеснения, тъй като имало намерения да строят
някакъв универсален магазина на гърба на техния имот. Притесненията му били да
не му вземат от имота. Твърди, че постоянно посещавал имота.
От показанията на свидетелите,
осигурени от ответната страна се установява следното:
Свидетелят М.И. И. твърди, че познава
Р. поне 20 години. Част от имотите й ги знаел, които са в К., на един от тях
бил наемател, където ползвал магазин от 20 години. При предявена на свидетеля
скица на, съдържаща се на лист 40 от делото, свидетелят сочи, че ползвал имота
в парцел № 3205 по кадастралната скица. Имотите на Р., които били в близост до
ползвания от него били с номера - 3209 и 3208. Твърди, че от както познавал Р.,
същата ползвала и трите изброени имота. През годините назад тя се грижила за тях,
показвала е, че е собственик на тези имоти. Твърди, че заедно с нейния съпруг
отишли, за да влязат във владение в имоти с номера - 3205, 3209 и 3208. Не може
да уточни коя година е било това, но предполага, че е било преди 20 години.
След въвода, двамата са идвали, влизали в имотите, имало предписание от
общината, което те изпълниха, касаещо да почистят имот № 3209. Твърди, че в
имот № 3208 влизал навремето и със съпруга на Р.. За този имот влизали от
данъчното през едни дръвчета, където имало пътека. Когато Р. и съпругът й не са
били в България са му възлагали да обгрижва имота им, чували се по скайп. Всяко
нещо, което владеел, го почиствал, влизал, наглеждал имота, бил там постоянно.
Обгрижването се изразявало в почистване, за да няма изхвърлени в него боклуци.
Твърди, че водели разговори за идея за евентуално строителство. Твърди, че не
може да каже какво имало в имот № 3208, в началото имало храсти. Уточнява, че
не видял фактически действия по владението на имота. Между имот № 3208 и № 3209
имало една ограда, която са му я показвали. Между имот № 930 и № 3209 не знаел
дали съществува ограда. Преди една година влизал там, но не видял ограда. Имот
№ 3208 бил на Р. и знаел, че тя се грижи за него. И. се грижел за този имот. Дори, когато се чакали с Р., заварвал същата вътре
да скуби бурени. Когато Р. отсъствала не му било известно - кой стопанисвал
имот 3208. Конкретизира, че се грижел за имот № 3205 и № 3209, а Р. се грижела
за имот № 3208. Твърди, че имал пълномощно да обгрижва трите имота, за което
бил помолен устно. Братът на Р. *** от 1997г., дори изобщо не го познавал.
Твърди, че от имот № 3205 нямал визуален поглед какво се случва в имот № 3208,
защото имало ограда.
Свидетелката Г.Й. И.А твърди, че
познава Р. от много години, били семейни приятели. Твърди, че ползвали, в
качеството си на наематели имот № 3205, магазини отразени с номера 1 и 2 по
предявената на свидетелката скица, съдържаща се на лист 40 от делото. Твърди,
че другите имоти на Р. били № 3209, който се ползвал като паркинг и имот №
3208. От 1997г. до сега виждала Р. да идва в имот 3208. Това било преди години,
даже за имота се минавало по една пътечка от старото данъчно. Там ходили със
съпруга си и Р.. Твърди, че за първи път виждала ищеца. Преди това не го е
виждала в района. Сочи, че братът на Р. не го е виждала в България. Когато Р.
не е в К., същата казвала на съпруга й да наглежда имотите. Съпругът й плащал
наем само на Р.. Сочи, че М. трябвало да наглежда имот № 3208, в смисъл ако има
пожар или набези. Това била уговорка между тях и той си я спазвал.
Свидетелят Т. С. С. твърди, че познавал Р., а С.К. го представлявал като
адвокат, но лично не го виждал. С. и Р. имали доста имоти в К., специално на
улица „*****“ имали четири имота, които били южно от блока, в който живеел. На
свидетелят се предявила скица, находяща се на лист 40 от делото, по отношение
на която същият заяви, че имотите на Р. били с номера 3205, 3204, 3209 и 3208.
Твърди, че имот № 3208 представлявал затревена площ, празно пространство, в
южната му част имало дървета, част от тях били плодни. Имотът от западната
страна нямал ограда и бил свързан с имота на Ч.. От източната страна имало
каменен зид с бетонова плоча и мрежа върху нея, около
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:
По отношение на пасивната
легитимация на ответниците и възражението на ответната страна за придобит
еднолично от Р.С. на процесния имот, съдът намира следното:
Ответницата - Р.С. възразява, като твърди, че още към момента на издаване
на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност, наследство, реституция и съдебно решение № 121, том V, дело №
1929/1997г. на КРС, брат й - С.К. напълно се дезинтерисирал от процесния имот,
поради което започнала да владее целия имот лично и само за себе си, като към
настоящия момент придобила по давностно владение и 1/2 ид.ч., която по
документи се води на името на С.К.. Официално той направил отказ от тези
наследства след смъртта на наследодателите и тя е едноличен собственик на
процесния имот.
За да бъде действителен отказа от наследство, за който твърди ответницата,
необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от
действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да
породи предвиденото в член 53 от ЗН правно действие. Съгласно член 49, ал.2 от
ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да
наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като
преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във
всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и
намерението на извършилото действието
лице. Съгласно Постановление № 4/1964г. на Пленума
на ВС, т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Касае
се за действия, които не могат да се приемат за временно управление на чуждо
имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното
управление на наследствените имоти или целящи запазването им, както и
представляващи извършване на чужда работа без пълномощие.
По делото са представени категорични доказателства за извършени от
ответника фактически действия, презумиращи неговото несъмнено
намерение за приемане на наследството от И.С., М.С. и Е.С. и чичо й - Н.С.,
като преки наследствени права черпи от майка си - Д.К.. Имотът е деклариран от
С.К., същият е водел дела за собственост и предаване владението върху процесния
имот, като в последствие е участвал в охранително производство по снабдяването
му с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност, наследство, реституция и съдебно решение. Действията му не са
изолирани, същият е предприемал извършването на фактически или правни действия
по приемане на наследството му. Всичко това сочи безусловно на намерението му да
приеме наследството на своите наследодатели.
По делото са приложени писмени доказателства, установяващи, че
наследодателите на ответника са притежавали и друго имущество, което С.К.
е приел, в това число, снабдявайки се с акт за собственост, които предполагат
мълчаливо приемане на неговото наследство. Както се посочи, за да се счете, че
има мълчаливо приемане на наследството, съгласно член 49, ал.2 от ЗН, са
необходими такива действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез
които несъмнено се изразява намерението им да приемат наследството. Данните и
доказателства по делото сочат за извършени такива от страна на ответникът.
Т.е., от действия му могат да се направят изводи, че същият е приел
наследството, че е налице мълчаливо приемане на наследството, поради което
извършеният от С.К. по гр.д. 1277/2014г. по описа на РС-Г.О. отказ от
наследство на баща му С.С. К.; по гр.д. 1278/2014г. по описа на РС-Г.О. отказ
от наследството на майка му Д. И. К., както и по ч.гр.д. 1133/2014г. по описа
на КРС отказ от наследството на Е. И.С.а е недействителен.
Ето защо, възражението е неоснователно, като предявеният иск е допустим
спрямо посочените ответниците – Р.С.С. и С.С.К.. Съдът приема, че пасивната
легитимация на ответниците произтича от постановеното Решение № 514 от
16.04.1996г., постановено по гр.д. № 528/1995г., с което е осъдена Община К. да
предаде владението на процесния имот, възстановен им по силата на ЗВСВОНИ и въз
основа на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност, наследство, реституция и съдебно решение № 121, том V, дело №
1929/1997г. на КРС.
По основателността на иска:
Ищецът твърди, че начална дата на давностното владение е датата, в която
решение № 514 влиза в сила, защото в този момент имотът престава да бъде
общински, а именно от - 03.05.1996г.
Безспорно е по делото, че със Заповед № 938/1966г. е одобрен нов
кадастрален и регулационен план на град К., при който парцел XIV, в кв. 72 по
плана на град К. от 1956г. е заснета под пл. № 2987, като за западната половина
на този имот се отрежда парцел XI-2987, а източната половина се предвижда да
бъде отчуждена за обществено мероприятие - парцел VIII-хотел и универсален
магазин в кв. 71. При изготвена нова кадастрална основа през 1980г. и попълнена
през 1989г. със Заповед № 1191/1998 на Кмета на община К. за част от град К. е
одобрен нов регулационен план, в която част попадат процесиите имоти. Имота на
ищеца по този план е заснет 1:1 с парцел XI-2998, в кв.71 по обезсиления план
от 1966г., като същият е записан под имот № 930, за който имот се отрежда
парцел XIV-930, а вследствие ЗВСВОНИ частта предвидена да бъде отчуждена за
обществено мероприятие е заснета под № 3208 с отреждане парцел VI-3208, в кв.
71А. На база именно по този план, наследниците на Д.Т. Ч. изкупили правото на
собственост с придобито право на строеж с договор от 19.12.2003г. от община К.
на УПИ XIV-930, в кв. 71А с площ от 362 кв.м. от това може да се направи
заключение, че Д. Ч. е знаел, че имот VI-3208 не му принадлежи. Но двата имота
са имали и имат обща граница и достъп до процесния имот от страна на Ч..
От събраните гласни доказателства, съдът приема, че Д. Ч. е осъществил
владение върху процесния имот до смъртта му на 18.02.1994г., а след това
владението е осъществено от съпругата му - И.П.Ч. до смъртта й на 22.04.2010г.
и от ищеца - Ч.Д.Ч., което владение е явно и непрекъснато до настоящия момент.
Събраните по делото гласни
доказателства, съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и
безпристрастни. Разпитаните свидетели на ищцовата страна са категорични в
показанията си, че бащата на ищеца, а в последствие и неговата майка
непрекъснато и необезпокоявано владеят имота, оградили са
го и са полагали грижи за него. Също така, свидетелите категорично
индивидуализират процесния имот по местонахождение и площ, както
и категорично установяват и че ищецът, а преди това и неговите
родители са установили фактическа власт върху процесния имот като собствен -
повече от 10 години в подкрепа на твърдението за завладяване на имота
необезпокоявано и непрекъснато. Свидетелите на ответната страна, въпреки
твърдението им, че Р.С. си ползва и стопанисва собствените си имоти в град К.
не дадоха конкретни обстоятелства относно това. Показанията им по-скоро са общи
и дават предположения относно стопанисването и владението на процесния имот,
същите нямат конкретика. В този смисъл свидетелят М.И. И. твърди, че няма
визуален поглед какво се случва в имот № 3208, защото имало ограда, а
свидетелят Т. С. С. твърди, че имот № 3208 бил затревена площ и единствено
пролетта и лятото се косял, което го вижда от собствения си дом. От
наблюденията си върху имота възприел, че Ч. чистят и поддържат този имот, за да
не избуи трева и да се развъдят влечуги, така и собственика на северния имот,
който пак е съседен на неговия. Там живеела майката на Ч. и го чистели, за да
не се развъждат влечуги.
От показанията на свидетелите, осигурени от ищеца се прави извода, че
наследодателите му са владеели имот. Те имат преки наблюдения за това, тъй като
постоянно са го посещавали. Свидетелят П.И.В. дори твърди, че имало момент, в
който Д. Ч. имал притеснения, тъй като имало намерения да строят някакъв
универсален магазина на гърба на техния имот, които показания кореспондират и с
приетите писмени доказателства, отразяващи предвиждане да бъде отчужден имота
за обществено мероприятие - парцел VIII-хотел и универсален магазин в кв. 71.
Притесненията му били да не му вземат от имота. Имотът се ползвал и от майката
на ищеца, която постоянно била посещавана от своята сестра, свидетел по делото
– П.С., поради заболяването й и която поддържала този имот, поливала
дръвчетата, оправяла градинките. След смъртта на майка му, имотът продължил да
се владее от ищеца.
На база на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено, че през периода 03.05.1996г., когато въз основа на съдебно
решение ответниците са придобили имота по силата на реституция и Община К. е
осъдена да им предаде владението, т.е. имотът е престанал да съществува като
общински до настоящия в момент наследодателите на ищеца, а в последствие и
самият той са осъществявали фактическа власт върху процесния недвижим имот.
Същите са демонстрирали, както с публичните си действия (подобряване на имота,
почистването му), така и с частните си действия (недопускане в двора на други
лица), че владеят имота за себе си със съзнанието, че са негови собственици,
като това владение е било явно, с намерение да се свои вещта за себе си,
противопоставено на собствениците, до които намерението е достигнало, трайно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години.
Съдът приема, че посоченото владение не е било смущавано
във форма и степен, имащи за последица прекъсване на давността по смисъла на
член 116 от ЗЗД, преди предявяване на иска, като в тази връзка са без значение
представените доказателства за въвод. Константната и непротиворечива съдебна
практика на Върховния съд и Върховния касационен съд (за пример решение №
92/21.06.2013г. по гр.д. № 327/2012г. на ВКС – ІІ г.о., решение № 99/10.05.2013г. по гр. д. №
681/2012г. на ВКС - I г.о. и решение № 170/11.04.2012г. по гр.д. № 961/2011г.
на ВКС – І г.о., всички постановени по реда на член 290 от ГПК) приема, че
прекъсването на придобивната давност за вещно право се постига само с
определени, изрично посочени в закона действия като предявяване на
установителен или осъдителен иск за собственост, предявен от собственика срещу
владелеца, и други искове, например иск за делба, с които страната се домогва
да установи наличието на съсобственост между определени лица.
Щом като е отречена възможността посредством въвод във
владение или снабдяването с констативен нотариален акт да бъде прекъсната
придобивната давност на владелеца, което е правно действие, демонстриращо
публично намерението на претендиращия определени вещни права да ги защити, по
аргумент на по-силното основание такава възможност следва да бъде отречена и на
претендиращия собственик, който не е предявил иск за собственост.
От друга страна съдът счита, че смущаване на владението
може да се изрази в действия, чрез които собственикът не просто отрича правата
на владелеца, но след като по отношение на него е демонстрирано явно, по външно
обективиран начин намерението на владелеца да упражнява фактическа власт върху
имота за себе си за придобиване на вещното право, да предприеме конкретни действия,
отричащи правата на владелеца като например предявяване на иск за собственост.
Противното би означавало, въпреки процесуалното бездействие на собственика за
дълъг период от време със спорадично изразявана от него претенция на обществено
място или пред владелеца за собственост върху вещта, никога да не може да бъде
изпълнен фактическият състав на разпоредбата на член 79 от ЗС, като в същото
време би обезсмислило и института на прекъсване на придобивната давност по член
116 от ЗЗД.
Предвид
установената фактическа обстановка и изложените въз основа на нея правни
изводи, съдът приема за установено, че наследодателите на ищецът са
осъществявали фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерението да
го свои в продължителен период от време, след което владението е било
продължено от ищеца, присъединявайки владението на своя праводател, като
осъществяваното владение е било явно, с демонстрирано по отношение на всички
останали трети лица намерение, трайно и непрекъснато повече от десет години,
начиная от 03.06.1996г., когато имотът е престанал да има статут на общински
терен. Ищецът е придобил правото на собственост върху имота по силата на това
оригинерно основание – давностно владение.
Ето защо съдът счита, че са доказани предпоставките на
придобивната давност, съдържаща два съществени елемента: период от време с
определена от закона продължителност и владение – упражняване на фактическо
господство, върху имота с намерението да се свои. Искът като основателен,
следва да бъде уважен.
По отношение на нотариален
акт № 121, том V, дело № 1929/1997г. за собственост на недвижим имот, придобит
по давност, наследство, реституция и съдебно решение, издаден на 22.08.1997г.
от КРС, с който Р.С.С. и С.С.К. са признати за собственици с равни права на
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 365 кв.м., находящо се в град К., съставляващо
имот с пл. № 3208, в квартал 71А по плана на града, съдът намира следното:
Поначало
доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост върху недвижим имот, важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а
важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето
лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за
собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
член 537, ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ
невярно, че титулярът на акта е собственик. Отделно от това следва да се
посочи, че правилото на изр. последно от цитираната разпоредба представлява
законна последица от уважаване на предявения в случая установителен иск за
собственост за принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно
от съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока.
В настоящия случай, предявеният установителен иск е
уважен, като основателен, което логично води до отмяна на издадения на
ответниците нотариален акт за собственост, в частта относно процесния имот, с
който са признати за собственици, при равни права. С оглед, че настоящото производство разрешава спор за собственост и предвид
констатирането, че издаденият нотариален акт засяга права на страните по спора,
които не са титуляри според акта, то нотариалният акт следва да се отмени, дори
да не е направено изрично искане за това. В този смисъл са изричните указания
на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 178 от 30 юни 1986г. по
гр. д. № 150/85 г. на ОСГК.
С оглед изхода от настоящото производство и предвид на това, че ищецът претендира разноски, на основание член
78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да му присъди такива, в размер на 1218.81 лева,
съобразно списъка на разноски по член 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.С. *** с ЕГН ********** и С.С.К.
с адрес: ***, Ю. Република с ЕГН **********, че Ч.Д. *** с ЕГН ********** е
собственик на следния поземлен имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3208, съгласно скица на поземления
имот № 15-345869-12.08.2015г. на АГКК, СГКК – П., находящ се в град К., община
К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на
поземления имот: град К., п.к. 4300, улица „*****“; площ 352 кв.м.; трайно
предназначение на имота: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м); номер по предходен план: 3208, квартал 71а, парцел
VI-3208, при съседи: 36498.502.924, 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209,
36498.502.3204, 36498.502.930.
НА ОСНОВАНИЕ член 537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт № 121, том V, дело
№ 1929/1997г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност, наследство,
реституция и съдебно решение, издаден на 22.08.1997г. от карловски районен
съдия, Р.С.С. и С.С.К. са признати за собственици с равни права, в частта
относно - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 365 кв.м., находящо се в град К.,
съставляващо имот с пл. № 3208, в квартал 71А по плана на града.
ОСЪЖДА, Р.С.С. *** с ЕГН
********** и С.С.К. с адрес: ***, Ю. Република с ЕГН ********** да заплати на
Ч.Д. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1218.81
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.