Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                    гр. София, 08.01.2018г.

                                     

                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

        

 

Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                        Председател: Анна Ненова

                                                                                          

при участието на секретаря Димитринка Иванова, като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 888 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са за разглеждане и решаване  искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът  С.И.Д. твърди, че  в края на 2016г. е бил извикан от Национална агенция за приходите във връзка с данъчни задължения в особено големи размери на неизвестното му дружество „Т.К.Е.“ ЕООД, на което бил управител и представляващ, както и е бил призован да дава обяснения в 01 РПУ на МВР, СДВР. Обстоятелствата предизвикали у него шок и недоумение и  след справка в търговския регистър установил, че със заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството А4 с вх. № 20090709105407, подадено от негово име, са били заявени за вписване промяна на едноличния собственик на капитала, на управителя, на адреса на управление и на фирмата на дружеството.   С вписване 20090720093309 исканите промени са били вписани.

Договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 26.06.2009г., представен при извършеното вписване като сключен с Б.С.С.,  не е бил подписан от ищеца. Той не познава продавача, не е купувал дружествени дялове и не се е явявал пред нотариус К.С., направил заверка на договора от 30.06.2009г. Ищецът не е приемал и подписвал и нов учредителен акт, също представен при вписването с изписване на неговите три имена. Ищецът не е подписвал и протокол от решение на едноличния собственик на капитала от 26.06.2009г., спесимен, декларация по чл. 142 от ТЗ, договор за управление. Не е налице изискуемото съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 3 от ТЗ съгласие от негова страна да бъде управител на дружеството.

 Ищецът иска да бъде прогласена по отношение на Б.С.С. и „Т.К.Е.“ ЕООД нищожността на договора за покупко-продажба на дружествени дялове като сключен при липса на съгласие, както и да бъде признато за установено по отношение на „Т.К.Е.“ ЕООД несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на  дружеството.

Ответникът Б.С.С.  излага, че е бил формален собственик и управител на „Т.К.Е.“ ЕООД (с предходно наименование „С.Т.– Б.С.“ ЕООД), за да бъде осигуряван, а действителните собственици били от С.М.Е.. Знаел за тяхното намерение да продадат дружеството след регистриране на ново и в тази връзка му дали да подпише някакви документи. Доверил се, че ще извършват всички действия без да се интересува от подробностите. Проверил единствено по партидата на дружеството да се увери, че е заличен като едноличен собственик и управител и не се интересувал повече от това дружество. В началото на годината също бил извикан в 01 РПУ МВР, СДВР където бил разпитван относно данъчни декларации за период доста след напускането и сега видял исковата молба, с която се оспорва подписа на ищеца. За да не бъде ангажиран с разноски, ответникът признава иска и иска разноските да бъдат за сметка на ищеца. Допълнително ответникът също е изложил, че сам е направил проверка за случилото се, няма негово участие, както и е сезирал компетентните органи.

„Т.К.Е.“ ЕООД, чрез адв. Ц.М.Д. – У., особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 от ГПК, оспорва исковете като недоказани. 

  Разноски по делото се претендират единствено от ищеца по отношение на ответника „Т.К.Е.“ ЕООД.

         Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:

През 2009г. в търговския регистър при Агенция по вписванията е било пререгистрирано търговското дружество „С.Т.– Б.С.“ ЕООД, регистрирано първоначално по ф.д. № 5697/1997г. на Софийски градски съд.

До 20.07.2009г. вписан  управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е бил Б.С.С., а преди това  управител  бил и К.Ф.Х..  По делото не е спорно валидното възникване на тези обстоятелства. 

         С вписване № 20090720093309, извършено в търговския регистър  по партидата на дружеството, в частта  „основни обстоятелства”, поле № 7 – управител,  като управител на дружеството е бил  вписан ищецът С.И.Д.. Той е бил вписан и като едноличен собственик на капитала на дружеството (поле № 23). Допълнително е било вписано ново наименование на дружеството -  „Т.К.Е.“ ЕООД, и нов адрес на управление.

Вписването е било въз основа на заявление вх. № 20090709105407, подадено от С.И.Д., като нов управител и едноличен собственик на капитала. Заявлението е било с нотариална заверка на подписа рег. № 7843 от 30.06.2009г. на К.С., нотариус в района на Софийския районен съд, рег. № 111 на НК.

Към заявлението е бил представен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 26.06.2009г., сключен между Б.С.С., като купувач, и С.И.Д., като продавач, с предмет  правото върху 100 броя дружествени дялове на номинална стойност от по 50 лева, представляващи 100% от капитала на търговско дружество „С.Т.– Б.С.“ ЕООД. Договорът е бил с нотариална заверка на подписите, извършена, съгласно посоченото в документа, от нотариус  К.С. от 30.06.2009г., рег. № 7245 на заверките. 

Били са представени още нов учредителен акт, съдържащ подписи на ищеца върху всяка страница с имената му,  протокол от решение на едноличния собственик на капитала, включително съдържащ подпис на ищец, за избор на ищеца като управител, промяна на наименованието на дружеството и промяна на адреса на управление, от 26.06.2009г. Имало е представен и спесимен с подпис на ищеца (с нотариална заверка на същия нотариус рег. № 7844 от 30.06.2009г.), декларации по чл. 142 от ТЗ и по чл. 13, ал. 4 от ЗТР за истинността на заявените за вписване обстоятелства и договор за управление. В този смисъл са данните по партидата на „Т.К.Е.“ ЕООД в търговския регистър.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза, въпреки подаването на документите като редовни от външна страна,  никой от подписите върху заявлението вх. № 20090709105407 и приложенията към него не е бил положен от ищеца, съответно от него не са били изписвани собственоръчно и имена (върху учредителния акт). Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът възприема заключението като пълно и обективно.   

                   При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

                   Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато в търговския регистър е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно (така т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС).

В случая по партидата на ответното дружество в търговския регистър е било извършено вписване на нов едноличен собственик на капитала – С.И.Д., но липсва валидно сключен договор за прехвърляне на дружествените дялове в дружеството от собственика Б.С.С., като продавач, на ищеца, като купувач,  по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, в редакцията до изм. ДВ, бр. 105 от 2016г.  При липсата на действително дадено съгласие от  ищеца за такова придобиване с подписване на договора,  договорът от 26.06.2009г. е нищожен. По делото, при изслушаната съдебно-графическа експертиза, е опровергана официалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца върху документа, съответно е установена неавтентичност на неговия подпис.

    Вписването на   С.И.Д. като едноличен собственик на капитала е било вписване на несъществуващо обстоятелство.  Това лице не е станало титуляр на дружествени дялове от имуществото на дружеството, съответно на дяловете в капитала, и не е негов едноличен собственик.  

Тъй като С.И.Д. не е бил едноличен собственик на капитала, то не е можел да управлява и представлява дружеството като управител. Той не е бил и надлежно определено като  управител от действителния едноличен собственик на капитала – прехвърлителя по договора от 26.06.2009г.  (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). Определянето на ищеца за управител е било с оглед придобиването на дружествените дялове. Поради това  вписването на   С.И.Д. като управител на  „Т.К.Е.“ ЕООД също е вписване на несъществуващо обстоятелство – обстоятелство, което не е възникнало валидно. 

Предявените от С.И.Д. искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на тези обстоятелства като несъществуващи са основателни.

Основателни са и отделно предявените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за установяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове, предявени от   С.И.Д. срещу „Т.К.Е.“ ЕООД и  Б.С.С..

Както вече се посочи, при сключване на договора от 26.06.2009г. липсва съгласие на ищеца като купувач (той не е полагал подпис върху документа) и това се установява от изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза, установила неистинност (неавтентичност) на подписа на ищеца върху договора. Допълнително искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД се признава от ответника Б.С.С., като признанието се цени от съда с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото, на които и съответства (чл. 216, ал. 1 от ГПК).

При уважаване на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Т.К.Е.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото – 360 лева платена държавна такса по  исковата молба, 880 лева разноски за адвокат особен представител на ответното дружество по чл. 29, ал. 4 от ГПК, 500 лева разноски за съдебна графическа експертиза и 1 500 лева разноски за представляващия ищеца адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017г., общо 3 240 лева.

Воден от горното съдът

 

                                                             Р Е Ш И:

 

 

                   ПРИЗНАВА за установено, по искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, предявени от С.И.Д., с ЕГН **********,  адрес *** и посочен съдебен адрес *** – адв. В.П., срещу „Т.К.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, и Б.С.С., с ЕГН ********** и адрес ***, че    договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Т.К.Е.“ ЕООД, сключен на  26.06.2009г. между Б.С.С. и С.И.Д., с нотариална заверка на подписите рег. № 7245 от 30.06.2009г. на К.С., нотариус в района на Софийския районен съд, рег. № 111 на НК, е нищожен.      

                  ПРИЗНАВА за установено, по искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, предявени от С.И.Д., с ЕГН **********,  адрес *** и посочен съдебен адрес *** – адв. В.П., срещу „Т.К.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,   че със заявление вх. № 20090709105407 в търговския регистър при Агенция по вписванията, с вписване № 20090720093309 по партидата на дружеството, са вписани несъществуващи обстоятелства –едноличен собственик на капитала и управител С.И.Д..

ОСЪЖДА „Т.К.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,   да заплати на С.И.Д., с ЕГН **********,  адрес *** и посочен съдебен адрес *** – адв. В.П., сумата от  3 240 лева (три хиляди двеста и четиридесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, като на „Т.К.Е.“ ЕООД – чрез особения представител адв. Ц.М.Д. – У. с адрес ***.

 

 

                                                                 

                                                                              Съдия: