№ 15
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Длъжниците А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. са подали жалба
срещу Постановление за разноски от 10.05.2022 г. по изп. д. № 2887 / 2021 г.
на ЧСИ Стоян Л. в следните части:
- такса по т. 9 от Тарифата за ТРЗЧСИ (75 бр.) – 1350 лв.;
- такса по т. 20 от Тарифата за ТРЗЧСИ – 6155,57 лв.;
- адвокатско възнаграждане за процесуално представителство по ИД –
7800 лв.;
- възнаграждения за вещи лица за изготвяне на СТЕ – 6808 лв.
Изложили са конкретни доводи за недължимост на всяка една от
оспорените суми.
Взискателят „А.“ ЕООД е подал възражение срещу жалбата с доводи за
нейната недопустимост и неоснователност.
Частният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното
действие, като също счита жалбата за частично недопустима и частично
1
неоснователна.
Софийски окръжен съд намира следното:
Жалбата формално е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Въпреки
това тя е частично недопустима.
С т. 2 от ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, е разяснено, че
на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за
разноски по изпълнението. В мотивите изрично е подчертано, че това важи и
за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които
не са удостоверени в изпълнителното основание и в издадения въз основа на
него изпълнителен лист.
В настоящия случай изпълнителното дело е било образувано на
15.12.2021 г. въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2021 г., издаден по ч.
гр. д. № 1240/2021 г. на С.ския районен съд. В поканите за доброволно
изпълнение от 15.12.2021 г. са били посочени задълженията, начислени към
тази дата. Сред тях са 3000 лв. разноски по изпълнението за адвокатско
възнаграждение и 7539,05 лв. общо такси по Тарифата за ТРЗЧСИ, в това
число и т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С молба от 17.12.2021 г. взискателят е присъединил вземанията си по
изпълнителен лист от 16.12.2021 г., издаден по ч. гр. д. № 1239/2021 г. на
С.ския районен съд. В поканите за доброволно изпълнение от 17.12.2021 г. са
били посочени задълженията по този изпълнителен лист, включително и
свързаните с него разноски по изпълнението – 4800 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 025,47 лв. общо такси по Тарифата за ТРЗЧСИ, в това
число и т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ е отразил по пера
разноските по изпълнението съгласно поканите за доброволно изпълнение от
15.12.2021 г. и от 17.12.2021 г. Сред тях са:
- 1224 лв. с ДДС такса по т. 9 от Тарифата за 68 бр. запорни съобщения;
- 7800 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнението.
Сумата от 1224 лв. е съответна на дължимите такси за наложени 64
запора върху банкови сметки на четиримата длъжници и 4 запора върху
2
дружествени дялове на длъжниците А. Д. и Щ. Д.. Тези изпълнителни
действия са били изрично поискани от взискателя с молбата за образуване на
изпълнителното дело и с молбата за присъединяване на вземания. Запорите
върху банковите сметки са били наложени незабавно в деня на съответното
искане, а запорите върху дружествените дялове – на 21.12.2021 г. и на
22.12.2021 г. (л. 221 и л. 214), тоест след изпращането на поканите за
доброволно изпълнение.
В обжалваното постановление за разноските от 10.05.2022 г. дължимото
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство от 7800 лв. е
останало непроменено, а таксите по т. 9 от ТТРЗЧСИ са били увеличени на
1350 лв. с ДДС за 75 бр. запори.
Предвид изложените факти и изхождайки от постановките на ТР №
3/2015 г., съдът следва да остави без разглеждане жалбата в частта за
адвокатското възнаграждение от 7800 лв. и за таксата по т. 9 от Тарифата до
сумата от 1224 лв. Тези разноски не са били обжалвани в двуседмичен срок
от връчването на поканите за доброволно изпълнение и за тях жалбата е
просрочена.
В останалите части жалбата е допустима. Тя е частично основателна.
Първият въпрос е дали в тежест на длъжниците следва да бъдат
възложени такси по т. 9 в размер на 126 лв. с ДДС за допълнително наложени
запори върху трудово възнаграждение и моторни превозни средства. Таксата
от 126 лв. с ДДС е съответна на 7 запора. Тук не следва да бъдат вземани
предвид запорите върху сметки на длъжниците в „П.К.Б.“ АД от 11.05.2022 т.,
тъй като те са били наложени след издаването на обжалваното постановление
за разноските, както и в съответствие с направено от длъжника А. Д. искане с
цел пълното погасяване на дълга (л. 799).
За да отговори на поставения въпрос, съдът се ръководи от критериите,
заложени в чл. 79, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а именно:
- изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или тяхната
отмяна от съда;
- направени от взискателя разноски за изпълнителни способи, които не
са приложени.
По изпълнителното дело има данни за три запора върху вземания на
длъжниците, наложени след изпращането на поканите за доброволно
3
изпълнение:
- на 28.01.2022 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Д.
при „К.Й.“ ООД (л. 472);
- на 28.01.2022 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника Щ. Д.
при ЗП Р. Д. (л. 476);
- на 28.01.2022 г. върху трудовото възнаграждение на длъжника Х. Д.
при фирма „А.-3-2004“ (л. 480).
Съобщения за налагане на запорите са били връчени както на
посочените трима длъжници, така и на техните работодатели като трети
задължени лица. По този начин изпълнителният способ „Изпълнение върху
вземания на длъжника“ е бил реализиран. Той не е бил нито изоставен от
взискателя, нито е бил отменен от съда. Ето защо съответните разноски за
такса по т. 9 в размер на 54 лв. с ДДС остават дължими. Без значение е, че
вземанията на длъжниците за трудово възнаграждение са представлявали към
момента на налагане на запорите изцяло несеквестируемо имущество, като е
липсвала секвестируема част. Изпълнителното действие в рамките на
изпълнителния способ е било необходимо за удовлетворяване вземанията на
взискателя, тъй като към 28.01.2022 г. по изпълнителното дело в резултат на
наложените запори върху банковите сметки на длъжниците са били
постъпили само 1334,76 лв. Оценката на възбранените и описани недвижими
имоти все още не е била готова към посочената дата, като заключенията на
първоначалната съдебно-техническа експертиза са постъпили на 10.02.2022 г.
Но дори и да се вземе предвид общата оценка от 493 950 лв. на недвижимите
имоти (11 бр.) съгласно експертизата, запорите върху трудовите
възнаграждения не сочат на свръхобезпечение (несъразмерност) по смисъла
на чл. 442а ГПК. Към датата на поканите за доброволно изпълнение
(15.12.2021 г. и 17.12.2021 г.) задълженията само по двата изпълнителни
листа (без разноските по изпълнението) са възлизали общо на 330 513,54 лв.
Имотите е следвало да бъдат изнесени на публична продан при начална цена
80 на сто от стойността им, тоест за общо 395 160 лв. (чл. 485, ал. 4 ГПК).
Тази сума не надвишава значително общия размер на вземанията на
взискателя. Освен това следва да бъде съобразен и реалният риск имотите да
не бъдат продадени и да се стигне до втора продан, при която началната цена
ще е още по-ниска, а именно 90 на сто от началната цена по първата продан
4
(чл. 494, ал. 2 ГПК). От съществено значение е също така, че съдът сочи
стойността на имотите в тяхната цялост и оттам величината на
първоначалната цена при първа публична продан. Седем земеделски имота
обаче се съпритежават от длъжниците (и в частност от Р. Д.) с трети лица
недлъжници. Неслучайно възбраната е била вписана само за собствената на Р.
¼ ид. част. И тъй като предмет на една бъдеща публична продан може да бъде
само ¼ ид. част от седемте имота, то общата цена на действително
възбранените недвижими имоти ще е значително по-ниска от дадената от
вещото лице обща оценка от 493 950 лв.
По изпълнителното дело са били наложени и четири запора върху
моторни превозни средства на длъжниците, за което са им били изпратени
съобщения от 11.03.2022 г. съгласно чл. 450, ал. 2 ГПК (л. 671 – 674). По този
начин посоченият от взискателя изпълнителен способ „Изпълнение върху
движими вещи“ е бил реализиран, но само по отношение на длъжниците Щ.
Д., А. Д. и Р. Д.. Изпълнителното действие „запор“ не е било изоставено или
отменено от съда. То е било необходимо за обезпечаване на вземанията на
взискателя без нарушаване на изискването за съразмерност по изложените в
предходния абзац съображения. Запорите са били наложени, след като по
изпълнителното дело са постъпили данни от работодателите, че трудовото
възнаграждение на трима от длъжниците е изцяло несеквестируемо.
Обезпечителната мярка не е била несъразмерна и на още едно основание.
Установява се, че притежаваните от длъжниците Щ. Д., А. Д. и Р. Д. моторни
превозни средства са твърде стари и биха имали ниска продажна цена. Ето
защо в тежест на длъжниците следва да бъде възложена и сумата от 54 лв. с
ДДС, представляваща такса по т. 9 от Тарифата за наложени три запора върху
движими вещи (МПС).
Що се отнася обаче до таксата от 18 лв. за наложен запор върху
превозни средства на длъжника Х. Д., то тя е недължима от жалбоподателите.
Доказателствата по делото са сочели по категоричен начин, че посоченият
длъжник не притежава моторни превозни средства – справки от НАП (л. 269
и сл.), справки от Община С. (л. 491 и сл.), справки от МВР (л. 634 и сл.)
Въпреки това ЧСИ е наложил запор, който е останал практически
нереализиран (неприложен).
Като краен резултат таксата от 126 лв. по т. 9, начислена за запори
5
върху вземания (трудови възнаграждения) и движими вещи (моторни
преводни средства) на длъжниците следва да бъде редуцирана до 108 лв.
На следващо място, жалбоподателите обжалват таксата по т. 20 от
Тарифата за ТРЗЧСИ в размер на 6155,57 лв. Тя обаче е дължима. Преди
извършеното доброволно погасяване на всички задължения недвижимите
имоти са били описани, оценени и изнесени на публична продан. Без
значение е, че публичната продан е била прекратена предвид извършените
доброволни плащания.
Частично основателна е жалбата по отношение възнагражденията за
вещи лица за изготвяне на СТЕ в общ размер на 6808 лв. Възнаграждението
от 2500 лв. за вещото лице Виолета Божкова по повторната експертиза е било
възложено върху длъжниците и внесено от тях (л. 650 – 651). Следователно
тази сума е недължима като разноски. Освен това първоначалната експертиза
е била възложена на вещото лице Д.Ц. като физически лице – оценител на
имоти. Тя не е била възложена на учреждение или на лицензирано търговско
дружество. За извършените оценки обаче е била издадена фактура от „А.Т.“
ЕООД на стойност 4308 лв. с ДДС. Като материално-отговорно лице в нея е
бил посочен Д.Ц.. Предвид доводите в жалбата за „колосалност“ на
възнаграждението за вещи лица, съдът счита, че възнаграждението за
първоначалната експертиза следва да бъде намалено с начисления ДДС по
фактурата, а именно със 718 лв. Избраният от вещото лице начин за
осчетоводяване на доходи и за плащане на данъчни задължения не може да
бъде съобразен от съда в тежест на длъжниците. Що се отнася до
възнаграждението за всеки един от имотите, вещото лице е искало за труда си
380 лв. без ДДС за пазарна оценка на жилищния имот, по 330 лв. без ДДС за
оценка на два инвестиционни имота и по 300 лв. без ДДС за оценка на осем
земеделски имота. Тези възнагржадения не са прекомерни, тъй като в
практиката си съдилищата обичайно определеят възнаграждение между 300 и
400 лв. за оценка на един недвижим имот. Вещото лице Ц. си е начислило и
транспортни разходи от 150 лв., които следва да бъдат признати, защото
недвижимите имоти се намират в четири различни населени места, като
вещото лице е присъствало на всички описи и е подпомагало ЧСИ при
идентифицирането на имотите на място.
Следователно общата сума от 6808 лв. за възнаграждение на вещи лица
6
по обжалваното постановление следва да бъде намалена с 3218 лв. до 3590 лв.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжниците А. И. Д., Х.
Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. срещу Постановление за разноски от 10.05.2022 г.
по изп. д. № 2887 / 2021 г. на ЧСИ Стоян Л. В ЧАСТТА, с която се обжалва
таксата по т. 9 от Тарифата за ТРЗЧСИ до сумата от 1224 лв. с ДДС,
начислена за 64 запора върху банкови сметки на четиримата длъжници и 4
запора върху дружествени дялове на длъжниците А. Д. и Щ. Д., както и В
ЧАСТТА за адвокатско възнаграждане за процесуално представителство по
изпълнителното дело в размер на 7800 лв., като ПРЕКРАТЯВА
производството в тези му части.
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 10.05.2022 г. по изп. д. № 2887
/ 2021 г. на ЧСИ Стоян Л. В ЧАСТТА за таксата по т. 9 от Тарифата за
ТРЗЧСИ за сумата от 18 лв. с ДДС, представляваща такса за наложен запор
върху моторни превозни средства на длъжника Х. Щ. Д., като ОТХВЪРЛЯ
жалбата на длъжниците А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. срещу
постановлението В ЧАСТТА за таксата по т. 9 от Тарифата за ТРЗЧСИ за
сумата от 108 лв. с ДДС, представляваща такса за наложени шест запора
върху трудово възнаграждение и моторни превозни средства на длъжниците.
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 10.05.2022 г. по изп. д. № 2887
/ 2021 г. на ЧСИ Стоян Л. В ЧАСТТА за възнаграждения за вещи лица за
изготвяне на СТЕ за разликата над 3590 лв. до начислените 6808 лв., като
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжниците А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д.
срещу постановлението за сумата от 3590 лв. за възнаграждения за вещи
лица.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжниците А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И.
Д. срещу Постановление за разноски от 10.05.2022 г. по изп. д. № 2887 / 2021
г. на ЧСИ Стоян Л. В ЧАСТТА за таксата по т. 20 от Тарифата за ТРЗЧСИ в
размер на 6155,57 лв. с ДДС.
7
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните само в
частите, с които жалбата е оставена без разглеждане и производството е
прекратено.
В останалите части решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8