№ 260070
гр. Варна,
09 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 21 май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при участието на прокурора Светла Курновска и секретаря Соня Дичева, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 12 по описа на ВАпС за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от НПК.
Образувано е по жалби на защитниците адв. Б.М., адв.Б.Ж. и адв.Д.Д.
– процесуални представители съответно на подсъдимите Т.Х.Й., Н.Д.В. и Р.Ж.С. срещу присъда №
260006 от 04.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 134/2020 на Окръжен съд Варна.
С присъдата въззивниците са признати за виновни
в това, че на 26.04.2018г. в
гр. Варна, подсъдимите В. и С., като управители на „Ен ер груп" ООД, а
подс.Й. - като технически ръководител на строеж „Жилищна сграда, намираща се в
гр.Варна УПИ XLVI-13, кв. 19 по плана на ж.к. „Бриз" идентичен с ПИ
10135.2563.13 по Кадастрална карта за гр. Варна в условията на независимо
съпричиняване, причинили смъртта на Т. Костадинов Т. - на 33 години, поради
немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност - строително монтажни
работи, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание
чл.123, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК ВОС им наложил следните наказания:
на подс.Н.Д.В. –
наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение по реда на чл.66,
ал. 1 от НК е отложено с ТРИ годишен изпитателен срок; на основание чл.160, ал.1 от НК ВОС наложил
на подс.В. кумулативно наказание „Лишаване от право да осъществява
ръководна длъжност, свързана със строително монтажни работи“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
на подс. Р.Ж.С. - наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение по реда на чл.66, ал. 1 от НК е
отложено с ТРИ годишен изпитателен срок; на основание чл.160, ал.1 от НК ВОС
наложил на подс.С. кумулативно наказание
„Лишаване от право да осъществява ръководна длъжност, свързана със
строително монтажни работи“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
на подс. Т.Х.Й. - наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието
изпълнение по реда на чл.66, ал. 1 от НК е отложено с ТРИ
годишен изпитателен срок; на основание чл.160, ал.1 от НК ВОС наложил на подс.Й.
кумулативно наказание „Лишаване от право да осъществява дейността на технически
ръководител при строително монтажни работи“
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
С присъдата е била
ангажирана и гражданската отговорност на тримата подсъдими, които са били
осъдени солидарно да заплатят на
гр. ищец К.Т.С. сумата от 60 000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди в резултат от
престъплението, считано от 26.04.2018 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата; гражданската претенция е била отхвърлена за
разликата до 100 000 лв., като недоказана и необоснована.
Тримата
подсъдими В., С. и Й. са осъдени солидарно
да заплатят на гр. ищец С.Н.С. сумата от 60 000
лв., представляваща причинени имуществени
вреди в резултат от престъплението, считано от 26.04.2018 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата; искът е бил отхвърлен за
разликата до 100 000 лв.като недоказан и необоснован.
ВОС се е произнесъл по отношение на сторените по делото разноски, чието
заплащане е възложено по реда на чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимите
В., С. и Й. да заплатят направените по делото разноски в размер на сумата от по 364.73 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на Окръжна
прокуратура-Варна, както и сумата от по 60 лв. в полза на Държавата по сметка
на ВОС.
Подсъдимите са натоварени солидарно да заплатят държавна такса върху уважения гр. иск в размер на 4800
лв. в полза на Държавата по сметка на ВОС.
Възраженията
на защитниците на тримата подсъдими, изложени във въззивните жалби могат да бъдат групирани по следния начин:
Допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, свързана с
липса на мотиви към постановената присъда; твърди се, че изобщо първата
инстанция не е изложила съображения за такъв съществен въпрос като този какви
са допуснатите от всеки подсъдим нарушения на правилата за безопасност на
труда, каква е причинната връзка между възведените от прокурора нарушения по
непровеждане на инструктаж или неосигуряване на работен гащеризон с настъпилия
съставомерен резултат; първоинстанционният съд не е изложил ясни фактически
изводи и по друг особено значим въпрос – откъде е паднал пострадалия – дали от
скелето или от някъде другаде; навеждат се твърдения, свързани с процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт , в който е посочено
неясно каква е била точно възложената на пострадалия работа – дали по шпакловане
на тераса на третия етаж или по поставяне на външна изолация по фасадата.
Извежда се искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Следващият релевиран от защитниците довод е
свързан с непълнота на доказателствата, като е въведено твърдението, че съдът без
основание е отказал да допусне
експертиза, която да установи дали представената и приобщена по делото писмена
документация представлява паспорт на процесното скеле.
Смята се, че това е било наложително, тъй като именно това е било едно от поддържаните от
публичното обвинение обвинения – пострадалият е паднал от скеле, което не било
снабдено с паспорт и е изградено без индивидуален проект; спорен според
защитата първата инстанция е игнорирала възраженията на защитата на подс.Й. за
липсва на качеството на технически ръководител на строителния обект, поради
което и тя не може да носи каквато и да било отговорност за случилото се на
строителната площадка. Отправено е
алтернативното искане подсъдимите да бъдат оправдани за престъплението, за
което са предадени на съд.
В съдебно заседание пред въззивния
съд прокурорът от АП Варна
изразява становище за неоснователност на
жалбите, определя присъдата като правилна и пледира за
цялостното й потвърждаване
Повереникът на гражданските ищци и
частни обвинители пледира за неоснователност на
оплакванията на подсъдимите и не навира основания за отмяна на постановената
присъда.
Пред въззивната инстанция защитниците на
подсъдимите поддържат въззивните си жалби. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на атакуваната присъда и за издаване на нова, с която
подсъдимите да бъдат оправдани, или алтернативно за връщане на делото на първия
съд.
В лична защита тримата подсъдими
изразяват съгласие с позицията на своите защитници.
В последната си дума подсъдимите молят
и да бъдат оправдани.
Такава е последната дума и на подсъдимия И.
К..
Въззивният съд намира, че сезиращите горната инстанция жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество
и основателни.
Варненският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
И без наведени оплаквания (в случая
такива има в допълнението към въззивната жалба, подадено от адв.Ж.), съдът, обвързан от принципа на служебното начало, бидейки длъжен да
извърши пълна проверка на присъдата, не може да игнорира констатираните в
рамките на извършения контрол допуснати процесуални нарушения. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
следва да бъде разгледано преди всичко, защото проверката за правилното
приложение на материалния закон е възможна, само ако не са били
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
В
конкретния случай от първата инстанция са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които са съществени, доколкото окръжният
съд е постановил съдебния си акт при липса на мотиви и на следващо място - не е констатирал допуснатите при изготвяне на обвинителния акт
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите.
Проверката на атакувания съдебен
акт показа, че при изготвяне на мотивите не са били спазени изискванията на чл.305, ал.3 от НПК досежно минимално дължимото съдържание.
Съобразно константното разбиране на ВКС липсата
на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на
съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се
отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато
мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде
разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава
невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по
какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд.
В
конкретния случай ВОС е изложил крайно неясни мотиви по особено съществен
фактически въпрос по делото, свързан с механизма на причинената смърт – от къде
е паднал пострадалият. Единствената констатация, отразена на л.403 в мотивите е
„…отишъл на мястото където полагал изолация. Малко след това паднал на земята.“
Тя обаче е твърде обща и изобщо не позволява да се направи каквато и да била логическа
привръзка къде е било това място на конкретния строеж – в сградата, извън нея,
на кой етаж, има ли процесното скеле нещо общо с това място. Всъщност не става
ясно дали първата инстанция е приела изобщо, че пострадалият е бил на скелето
през инкриминирания ден, евентуално по какъв повод и в коя негова част, дали е
паднал от него и от какво е било предизвикано това падане. Затова напълно
декларативно и голословно звучи изявлението на стр.404, „..по делото се събраха
категорични доказателства, че пострадалият е паднал от скелето…“ В тази насока
са напълно основателни оплакванията на защитата, че в крайна сметка не е ясно
виждането на първата инстанция по този толкова съществен въпрос, още повече че
проблематиката е била заложена още с изготвянето на обвинителния акт. В него, в
обв.акт, се описва пространно документалната история на строителния обект и
изгражданата жилищна сграда, като обаче още прокурорът не е изложил ясни
твърдения каква точно е била възложената на пострадалия за изпълнение работа в
конкретния ден – дали мазочни работи на терасата на третия етаж или работа по
фасадата на сградата, свързана с ползване на скелето. В опита си да отстрани
този недостатък на обвинителния акт, първата инстанция на свой ред е допуснала
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е формулира ясно и
недвусмислено вътрешното си убеждение по механизма на настъпване на смъртта.
На
следващо място ВОС не е изложил никакви съображения за това какви правни норми
са били нарушени от всеки от подсъдимите, за да бъде изпълнен бланкета на нормата
на чл.123 от НК. Нещо повече, в диспозитива на постановената присъда липсва
изобщо посочване на нарушените норми. Избраният от първата инстанция подход за
формулиране на осъдителния диспозитив обаче не позволява, нито на
страните, нито на въззивната инстанция, да разберат дали подсъдимите лице са
били признати за виновни по предявеното им обвинение. Това е така, защото за
разлика от съда, прокуратурата е посочила в обвинителния акт кои са, според
публичното обвинение, нормите по безопасност на труда нарушени от всеки от
подсъдимите. В хода на проведеното съдебно производство защитата е направила
множество възражения, оспорвайки различни правни аспекти на възведеното
обвинение – дали подсъдимите са адресати на преписаните им задължения, дали е
налице причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и настъпването на
съставомерния резултат и т.н. Тези възражения са оставени без какъвто и да е
отговор от първоинстанционния съд. Нещо повече, ВОС и в мотивите си не е
посочил поне кои са допуснатите от подсъдимите нарушения, а още по малко е
обсъждал налице ли е причинно-следствена връзка между тези нарушения и
настъпилата смърт на пострадалия. В мотивите си (л.403 гърба) ВОС декларативно
е отхвърлил възраженията на защитата, препращайки дължимия правен анализ към
заключението на съдебно-техническа експертиза по спазване на ЗБУТ и заявявайки
по недопустим начин, че не е необходимо да преповтаря изводите на експертите.
Този подход е абсолютно неприемлив, тъй като дейността по приложението на
закона не може да бъде „прехвърляна“ за осъществяване от експерти, различни от
съдебния състав. ВОС е абдикирал напълно от задължението си да установи по
конкретното дело допуснатите от всеки от дейците нарушения на определени
правила и норми за охрана на безопасността на труда, на съответен нормативен
или поднормативен акт и да изследва задълбочено наличието на причинна връзка
между тях и настъпилия противоправен резултат, въпреки задължителните указания
в тази насока, дадени с Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм.
с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) ВОС е отказал изобщо да занимае с този
основен въпрос, вкл. и да събира доказателства, поискани от защитата за
проверка основателността на твърдението на прокуратурата, че процесното скеле
не е имало паспорт. Това бездействие на първата инстанция бе отстранено, като в
хода на проведеното въззивно следствие бе допусната СТЕ, чието заключение
недвусмислено сочи, че представената по делото писмена документация
представлява „инструкция за експлоатация“ и „техническа документация (паспорт)“
и не се изисква нарочен проект. Т.е. едно от предявените от прокуратурата
нарушения, изпълващи бланкета на чл.123 от НК, не е осъществено. По отношение
на останалите обаче, както вече бе отбелязано, липсват съображения на първата
инстанция дали са осъществени, от кого и най-вече каква е причинната връзка с
настъпилия резултат. Правото на индивидуален
подход при изготвяне на мотивите към съдебния акт от всеки съдия не само, че не се оспорва от този въззивен състав, а и се
прилага на практика. Наред със собствения
стил и последователност в изложението, обаче мотивите на
съдебния акт не трябва да се отклоняват от изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
обхващащи ясни изявления по фактите, доказателствата
и правото. Освен че е установено
в чл.121, ал.4 от Конституцията, мотивирането на съдебните актове по този
начин, е основна гаранция за правото на справедлив процес по чл. 6 КПЧОС. То
създава и ясната външна
манифестация за пред страните, че съдът е имал
сериозна професионална ангажираност към техния казус, че ефективно е оценил
фактите, които са му поднесли, че правилно е приложил законовите правила и в
крайна сметка, че правилно е решил делото.
С
проверяваната присъда ВОС в нейната гражданска част се е произнесъл по
непредявени искове. В рамките на съдебното производство са били приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от К.Т.С.
и С.Н.С. срещу тримата подсъдими за обезвреда на нанесени им неимуществени вреди в размер на
100 000 лева за всеки от тях, ведно с лихвите от деня на увредата –
26.04.2018г. В диспозитива на присъдата ВОС е присъдил обезщетения за нанесени имуществени вреди. В мотивите са обсъждани
нанесени неимуществени вреди, произтичащи от настъпилата смърт на сина на
двамата гр.ищци, като на л.20 отново посочено, че се присъжда обезщетение за
имуществени вреди.
Обсъдените неиздържаности на мотивите се
приравняват на липса на мотиви изобщо. Този порок е от категорията на абсолютните
съществени процесуални нарушения, визирани в разпоредбата на чл.348, ал. 3, т.
2, предл. 1 НПК, чието допускане има за последица отмяна на атакувания съдебен
акт.
Както
вече бе отбелязано по-горе, проблематиката по делото е заложена още с
изготвянето на обвинителния акт. Освен вече констатираното, обвинението за
допуснати и от тримата подсъдими нарушения на изискванията по осигуряване или
допускане на работната площадка на работник, снабден с работно облекло, не е
конкретизирано, нито от правна, нито от фактическа страна. В нито един момент
прокурорът не е посочил кое е онова работно облекло, което в конкретния случай
е следвало да бъде осигурено на конкретния работник, кой е нормативния акт,
който вменява това задължение и кой е адресата му. В този смисъл на
възражението на защитата, че не е ясна връзката между липсата на работен гащеризон
и настъпилата смърт, не може да се даде отговор, тъй като изобщо не е ясно дали
подобно обвинение е възведено от страна на прокуратурата. Наредба № 3 от
19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето
на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място,
издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването, съдържа общите изисквания за личните предпазни средства,
както и посочване на дейностите, които изискват прилагането им. Строителството, работата на, под или работни
места на скеле и т.н. са сред обхванатите от този регламент. Затова и
прокуратурата следва да формира ясно и конкретно обвинение срещу всеки от
тримата подсъдими с посочване на конкретните предпазни средства, с които
пострадалият е следвало да бъде снабден и чиято липса се намира в пряка
причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат според публичното
обвинение. Липсата на подобно недвусмислено формулирано обвинение ограничава
правото на защитата на подсъдимите, както и поставя въззивната инстанция в
невъзможност да се произнесе по неясното и твърде общото обвинение.
Прецизирането на обсъжданите обстоятелства е
от значение за пълното фактическо формулиране на обвинението и цели гарантиране
правото на защита на подсъдимите. Касае се за съществени процесуални пороци от
посочените в чл.249, ал.4, т.1 от НПК, които поради възможността да бъдат
отстранени, следва да бъде поправени в обвинителния акт.
В принципен план обсъдените по-горе нарушения са от такова естество, че е безпредметно обсъждането на
доводите в жалбите и тези в съдебно заседание, касаещи съществото на
обвинението. Пороците са основание присъдата да бъде отменена и върната на
първата инстанция. Етапът, от който следва да стане това е разпоредително
заседание, където коментираните нарушения бъдат констатирани и производството
върнато на прокурора за тяхното отстраняване и внасяне на обвинителен акт, отговарящ
на изискванията на закона.
Водим
от горните съображения и на основание чл.334, т.1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 260006 от
04.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 134/2020 на Окръжен съд Варна.
ВРЪЩА делото за разглеждането му от друг
състав на същия съд от разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.