М О Т И В И

към

Присъда № 16/ 07.04.2009 год. по НОХД № 15/ 2008 год.

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура, гр. Царево, против В.Н.В., за извършено престъпление по чл.211, предл. трето, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„б” от НК, за това, че:

На 20.11.2007 год. в гр. Приморско, обл. Бургаска, с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице- собственик и управител на ЕТ„Влади стил 68- В.В.”- възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.И., материално отговорно лице на „Сталпром 99” ЕООД, със седалище гр. Сливен, ул. „Карандила” № 39, във връзка с доставка на дървен, строителен материал и с това  причинил имотна вреда на „Сталпром 99” ЕООД в размер на 11 000,00 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

В хода на съдебното производство, пострадалото от престъплението юридическо лице „Сталпром 99” ЕООД, чрез представляващия го Д.И.И. е предявило граждански иск против подсъдимия, за сумата от 2358,00 лева, представляващи причинени от престъплението имуществени вреди.

Представителят на Районна прокуратура, гр. Царево, в съдебно заседание поддържа така повдигнатото обвинение, което счита, че е доказано по несъмнен начин. Пледира на подсъдимия В. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, около минимума предвиден в закона, при първоначален строг режим. По отношение на гражданския иск, предлага да същия да бъде уважен изцяло, до размера от 2358,00 лева.

Гражданският ищец пледира за уважаване на гражданския иск, като го счита за доказан като основание и размер.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано. Счита, че отношенията между страните са гражданскоправни, поради което неправилно подсъдимия е бил привлечен към наказателна отговорност. Пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава подробни обяснения по случая, но твърди, че е налице гражданско правен спор между него и св. Д.И., а не измама от негова страна. Заявява, че е възстановил почти изцяло нанесената щета, а невъзстановената част, ще заплати на пострадалото лице. Моли съда, да бъде признат за невиновен.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Д.И. е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „Сталпром 99” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Карандила” № 39. Дружеството е собственик на склад за строителни материали в гр. Приморско, обл. Бургаска, в който склад управителя Д.И. работи лично и с дъщеря си св. С.С.. В склада като счетоводител работи и св. К.К..

На 05.11.2007 год. по телефона, със св. И. се свързало непознато за нея лице, което се представило като „Владо”- собственик и управител на ЕТ„Влади стил 68 – В.В.”, като и заявило, че свидетелката купува дървен материал от неговата фирма, но чрез посредник. След това предложило на свидетелката, да търгуват двамата директно, без участието на посредник. Св. И. прегледала счетоводната си документация и установила, че действително, в една от фактурите било отбелязано, че търговец- прекупвач е закупувал дървен материал от ЕТ„Влади стил 68 – В.В.” (л. 49 от ДП), който дървен материал в последствие бил препродаден на нея. Мотивирана от това, свидетелката приела направеното и предложение и поръчала дървения материал, като се уговорила материала да бъде докаран в склада на дружеството в гр. Приморско. На 20.11.2007 год. около обяд, подсъдимия В. отишъл в склада на И. ***. Тъй като св. И. била ангажирана, тя се уговорила с него да се видят по късно на същия ден. Около 17.00 ч. на същата дата, подсъдимия В. отново отишъл в склада за строителни материали където се срещнал с И.. Подсъдимия и заявил, че камиона с натоварения дървен материал е на път и всеки момент ще пристигне в гр. Приморско. Подсъдимия поискал от свидетелката да му бъде заплатена сумата от 11467.80 лева по фактура № 162/ 20.11.2007 год. за доставката на дървен строителен материал. Въпросната фактура подсъдимия носел със себе си, предварително написана, като в нея било отбелязано количеството дървен материал- дъски и греди- както и дължимата сума (л. 18 от ДП). Св. И. първоначално отказала да заплати поисканата сума, като заявила, че ще заплати след като материала пристигне в гр. Приморско и тя се убеди в неговото качество. При това, подсъдимия е уверил, че дървения материал е много хубав, първо качество и че тя ще остане много доволна от него. След като въпреки уверенията му, свидетелката И. отказала да заплати исканата сума, подсъдимия В. по мобилния си телефон се свързал със св. И.К., шофьор към ЕТ „Тоники- Марияна Беловодска”. По същото време, св. К. пътувал с товарен автомобил „Волво”- влекач с полуремарке, натоварен с дървен, строителен материал- 40 куб. метра дъски и греди- закупен от В. от ЕТ „Тоники-Марияна Беловодска”. Подсъдимия наредил на св. К. *** към склада на св. И.. След това, дал мобилния си телефон на последната за да разговаря и тя с шофьора и да му обясни къде точно да достави материала. Св. И. разговаряла със св. К., като подробно му обяснила къде да достави строителния материал. След проведения разговор, подсъдимия дал на св. И. номер на мобилен телефон, като й казал, че това е номера на мобилния телефон на шофьора, каращ дървения материал. Дал и свой стационарен и мобилен телефон. Тъй като свидетелката И. все още не давала исканата от подсъдимия сума, пред нея последния заявил, че притежава собствен гатер, добива и обработва големи количества дървен, строителен материал, както и че и за напред желае да работят заедно. Едва тогава св. И. се съгласила да му даде сумата от 10000,00 лева. Подсъдния В. от своя страна настоявал да получи сумата от 11000,00 лева, като твърдял, че парите са му необходими за участие на търг, който се провежда на следващият ден. В крайна сметка, св. И. се разпоредила, от касата на дружеството да бъде платена на подсъдимия сумата от 11000,00 лева. Сумата била изплатена на подсъдимия В. от св. С.С.. Св. И. не подписала предявената й фактура, като заявила, че ще направи това след като бъде доставен дървения материал и тя се убеди в качеството му. След като получил сумата от 11000,00 лева В. напуснал складовата база. След това, се обадил на св. К., който вече бил стигнал до гр. Бургас и му наредил, да не идва в гр. Приморско, тъй като не са се разбрали с жената за стойността за материала, а че ще откарат материала в гр. Варна  Св. К. ***, където изчакал пристигането на подсъдимия. През това време св. К. се обадил на представител на своя работодател- ЕТ „Тоники- Марияна Беловодска” от където получил нареждане на пътува за гр. Варна, тъй като на следващия ден ще пътува за РМакедония. След като двамата се срещнали, подсъдимия В. разговарял с няколко търговци на които предлагал да закупят дървения материал. В последствие, подсъдимия В. продал дървения материал, на търговец в комплекс „Слънчев бряг”. Поради тази причина, на същият ден, а и на следващия, договорения и платен строителен материал не бил доставен на св. И.. Тя се свързала по телефона си с мобилния номер даден й от подсъдимия за връзка с шофьора на товарния автомобил, който извършвал превоза. На позвъняването отговорил непознат човек, който заявил, че не познава никакъв Владо. И. продължително звъняла и на личния мобилен телефон на подс. В.. След няколкократни позвънявания й отговорил непознат за нея мъж, който й заявил, че подс. В. е влязъл и участва в търг за закупуване на дървен материал и е оставил мобилният си телефон в него. Уверил я също, че товарният автомобил пътува и всеки момент ще пристигне в гр. Приморско. Св. И. се свързала и с оставения от подсъдимия стационарен телефон и разговаряла с жена, която се представила като приятелка на подсъдимия и която заявила, че той отсъства. След неуспешните опити на св. И. да се свърже с подсъдимия, на 21.12.2007 год. тя подала жалба в РПУ- Приморско. Подсъдимия В.В. бил установен от служители на РПУ- Приморско и на 04.03.2008 год. се явил в полицейското управление. След това се срещнал със св. И. и предложил да подпише запис на заповед за сумата от 11000,00 лева. Записа на заповед бил издаден с падеж 07.03.2008 год. Впоследствие, св. И. установила, че записа на заповед няма подпис на подсъдимия В.. На 10.03.2008 год. В. превел по банков път по сметка на „Сталпром 99” ЕООД сумата от 500 лева, а на 16.05.2008 год. превел по банков път сумата от 400 лева. На 29.05.2008 год. подсъдимия В. ***, строителен материал в складовата база на „Сталпром 99”ЕООД, в гр. Приморско. Доставения материал в по голямата си част бил с много лошо качество. Въпреки това, св. И. успяла да реализира част от него, макар на цени по- ниски от действително платеното за него.

Подсъдимият В.Н.В. е българин, български гражданин, със средно образование, женен, занимава се с търговия и е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ„Влади стил 68”. Той е осъждан общо четири пъти, като с присъда № 53/ 2002 год. по НОХД 141/ 2000 год. е бил осъден за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18 НК на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева. В. е изтърпял наказанието по тази присъда в Плевенския затвор, като е бил освободен на 17.02.2003 год. по изтърпяване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали- протоколи за разпит на свидетели, показания на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, фактури, запис на заповед, протокол за доброволно предаване, преводни документи, удостоверения за актуално състояние, разпечатки за проведени телефонни разговори в мрежата на „М-Тел”, както и от всички други доказателства приложени по Досъдебно производство № 15-17/ 2008 год. по описа на РПУ, гр. Приморско. Показанията на свидетелите и на представителя на пострадалото търговско дружество, съда кредитира изцяло. Същите са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както и вътрешно и по между си и взаимно се допълват, дадени са под страх от наказателна отговорност. Показанията на свидетелите и другите доказателства по делото, не кореспондират единствено с обясненията дадени от подсъдимия. Пред съда, подсъдимия дава подробни обяснения по обвинението, в които изгражда своя защитна теза. Не отрича, че е получил от св. И. сумата от 11000,00 лева за доставката на дървен строителен материал. Твърди обаче, че след договорката разбрал, че качеството на дървения материал натоварено на камиона е било по-високо от договореното с И., поради което и решил да продаде дървения материал на друг търговец. Това му твърдение, се оборва от казаното от шофьора на камиона- св. К., както и на показанията на останалите свидетели. К. заявява пред съда, че не е знаел какъв материал е бил натоварен на камиона, както и че вида и качеството на натоварения материал не го касаят, т.е. подсъдимия е нямало как да разбере от него, какво е качеството на натоварения материал. Отделно това, подсъдимия се е обадил по телефона на К., непосредствено след като е получил парите от св. И. и му е казал да не доставя дървения материал в гр. Приморско, т.е. В. е взел решението си материала да не се доставя в гр. Приморско преди да се срещне лично с К. и евентуално да огледа натоварения на камиона строителен материал. Обясненията на подсъдимия досежно качеството на дървения материал, противоречат и с показанията на св. И. и К.. Пред тях той изрично е твърдял, че материала е първо качество, че е много хубав и ще останат доволни от него, т.е. подсъдимия е знаел, че на камиона е натоварен дървен материал първо качество. Освен всичко това, подсъдимия е отишъл при св. И. с предварително подготвена фактура за дървения материал- с отбелязано на нея вид, количество и цена, като посочената цена по фактурата, според свидетелите е отговаряла на материал от първо качество. Не кореспондира с доказателствения материал по делото и твърдението на подсъдимия, че става въпрос за търговски взаимоотношения. Ако подсъдимия беше действал в качеството си на търговец и беше положил грижа на добър търговец към делата си- така както изисква закона и практиката- той би следвало да предложи на св. И. дървения материал, ако и това да е на по- висока от договорената цена. Видно от показанията на последната, това не е било направено от В.. Отделно от това, ако взаимоотношенията бяха търговски, подсъдимия след като е продал материала на друг търговец, е могъл да върне парите на св. И., но той не е направил това. Не се е свързвал с нея за да и обясни каква е ситуацията и евентуално да договори доставка на платения му дървен материал или връщане на платената му сума. Подсъдимия е започнал да й се издължава на части едва след като срещу него е започнало наказателно преследване.

Посоченото, не дава основание на съда, да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в изложената част от тях. Съдът намира, че изградената от подсъдимия защитна теза, касаеща доказателствата по делото, не издържа на силата на ангажираните от обвинението и събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Правна квалификация:

От обективна страна, за да е налице измама, е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение или със същата цел да използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого. Основна характеристика на измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на решението за разпореждане с имуществото. Изпълнителното деяние на измамата може да бъде осъществено в три форми: възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение или използване на заблуждение, на неопитност или неосведоменост. Различните форми на измамата се различават само по въздействието върху измамения. Възбуждане и поддържане на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност, с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението. Използване на заблуждение, на неопитност или неосведоменост ще е налице, когато деецът има съзнание, че у лицето е вече формирана една невярна представа и се възползва от това обстоятелство с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. В първия случай е необходимо едно активно поведение от страна на дееца за утвърждаване на невярната представа, докато във втората хипотеза деецът, без да оказва въздействие върху лицето, се солидаризира с вече формираната у него, невярна представа и я използва с визираната в закона специална цел. Когато деецът използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях и имотната вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане.

В конкретния случай, при установената по делото фактическа обстановка, която според настоящия състав, се доказва от събраните по делото доказателства, съдът намери, следното:

Безспорно, видно от доказателствата по делото, подсъдимия е възбудил и поддържал заблуждение у св. И.- твърдял е че притежава гатер и лично преработва дървен материал- обстоятелство което не отговаря на истината- видно от материалите по делото, подсъдимия е прекупвач на дървен материал. Твърдял, е че камиона с натоварения дървен материал пътува за гр. Приморско- твърдение което е мотивирало св. И. да му даде сумата от 11000,00 лева, но въобще не е имал намерение да и го достави- видно от доказателствата, веднага след получаване на парите, подсъдимия е наредил стоката да бъде откарана на друго място- факт, който според съда обективира измамните действия на В.. Допълнително е мотивирал св. И. да му даде исканата сума, без да е получила дървения материал, като е твърдял, че материала е от най- добро качество и тя ще остане много доволна от него. Поддържал е заблуждение у И. в един продължителен период от време- дори след като вече е продал материала, не е съобщил на И. за това. Използвал е с измамлива цел и договорно отношение, факт който се доказва с това, че е отишъл е при св. И. с предварително изготвена фактура, но не е имал намерение да го изпълнява- след получаване на парите, подсъдимия е препродал стоката на друго лице. По този начин В. се е облагодетелствал, като за едно и също количество дървен материал е получил двойна цена, т.е. налице е и целта и резултата от престъплението.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 211, предл. трето, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„б” от НК, за това, че на 20.11.2007 год. в гр. Приморско, обл. Бургаска, с цел да набави за себе си имотна облага, представяйки се за длъжностно лице- собственик и управител на ЕТ„Влади стил 68- В.В.”- възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.И., материално отговорно лице на „Сталпром 99” ЕООД, със седалище гр. Сливен, ул. „Карандила” № 39, във връзка с доставка на дървен, строителен материал и с това  причинил имотна вреда на „Сталпром 99” ЕООД в размер на 11 000,00 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Досежно квалифициращите признаци, деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК от страна на подсъдимия В. предвид предходните му осъждания- видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, В. е осъждан общо четири пъти, за различни престъпления, като с присъда № 53/ 2002 год. по НОХД 141/ 2000 год. е бил осъден за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18 НК на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева, като по тази присъда, изпълнението на наложеното наказание не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. В. е изтърпял наказанието по тази присъда в Плевенския затвор, като е бил освободен на 17.02.2003 год. по изтърпяване.

В хода на своите измамни действия, В. се е позовавал и се е представял пред св. И. в качеството на едноличен търговец, т.е. длъжностно лице, но присвоявайки сумата от 11000,00 лв. той е действал с престъпен умисъл, а не като търговец, тъй като въпреки че е използвал договорно отношение с цел извършване на измамата, той не е има намерение нито да се задължава по него, нито да го изпълнява, поради което съдът приема, че е налице и квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК.

Цитираното води до извода, че от обективна страна, подсъдимия В. е извършили действия /волеви акт/, с които умишлено е въвел в заблуждение св. И.. Тези действия се изразяват в проявява на активност и целенасоченост, с оглед създаване и утвърждаване на една невярна представа, както и потвърждаване на вече съществуваща такава /формирана от видяната от св. И. предходна фактура/. Действията се обективират в твърдения, че подсъдимия добива и преработва сам дървен материал, в проведени телефонни разговори пред св. И. с цел заблуждаването и че материала ще бъде доставен в склада и, пренасочване на материала след получаване на парите.

Субективният елемент на престъплението, се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия и намира израз в депозираните обяснения, свидетелски показания по делото и приложения писмен доказателствен материал.

Формата на вината, при която подсъдимия е извършил престъпното деяния е пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като той, като човек с нормална психика е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.

Мотив– като мотив за извършване на престъплението, следва да се посочи незачитането на установения обществен ред от страна на подсъдимия и стремежа му към престъпно облагодетелстване.

Определяне на наказанието:

За деянието по чл. 211 от НК, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът като отчете от една страна обществената опасност на деянието като сравнително висока- отнета е значителна парична сума, а от друга страна и обществената опасност на дееца не много висока- въпреки, че е с обременено съдебно минало, той е семеен занимава се търговия, след двете присъди от 2000- 2000 год. за престъпления по чл. 280 от НК и пребиваването си с затвора, той не е продължил с тази си дейност. Не може да се счита за отегчаващо вината обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, защото този признак е включен в правната квалификация- деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Съдът отчете и едно смекчаващо вината обстоятелство, което прецени като изключително- въпреки големия размер на причинените вреди, подсъдимият след образуването на наказателното производство е показал добра воля и е възстановил по голямата част от тях. Предвид горното съдът намери, че на подсъдимия В. следва да бъде наложено наказание в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, или лишаване от свобода под минималния размер предвиден в закона, като точния размер на наказанието да бъде лишаване от свобода за срок от една година, което наказание да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим. Съдът не наложи на този подсъдим алтернативно предвиденото наказание конфискация до една втора от имуществото, предвид липсата на данни той да има имущество.

Така постановеното наказание според съда, ще постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК по отношение на подсъдимия, ще изиграе своята възпираща и възпитателна роля и ще го мотивира към правомерно поведение в бъдеще. Това наказание ще въздейства възпитателно и предупредително също върху другите членове на обществото, склонни към подобни престъпления.

Граждански иск:

Съдът предвид установеното, че подсъдимият е възстановил на „Сталпром 99” ЕООД с доставен дървен материал и пари сума в размер на 7583.60 лв. и като взе предвид, че по досъдебното производство не е била назначена експертиза, която със сигурност да установи качеството, количеството и стойността на възстановения от В. дървен материал, намери, че В.В. следва да бъде осъден да заплати на това дружество само размера на невъзстановените вреди- сумата от 2358,00 лева, която сума е посочена от представителя на юридическото лице, след извършване от негова страна на изчисления по отношение на получен, продаден и останал в склада дървен материал и приспадане на ДДС.

Накрая, предвид осъдителната присъда, подсъдимия следва да бъде осъден, да заплати и направените по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                                               СЪДИЯ: