№ 155
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 261034 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 5565/2019 г., Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, е осъдил „Армеец” АД, ЕИК:********* да
заплати на В. Д. М. с ЕГН: ********** сумата 7 000 /седем хиляди /лв. на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие на 15.12.2018 г. по вина на водача на л.а. „Сеат“ с рег. №
***, ведно със законната лихва от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата
като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв., както и за
заплащане на законна лихва за периода 15.12.2018 г. – 17.03.2019 г. Със същото решение,
съдът се е разпоредил и по отговорността за разноски, такси, депозити за вещи лица и
дължимо адвокатско възнаграждение в съответствие с правилата на чл. 78, ал. 1, 3, 6 и 8
ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано от ищеца В.М., който го атакува в частта, в
която е отхвърлен иска за обезщетяване на неимуществени вреди, като сочи, че е нарушена
от първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Справедливото обезщетение
възлизало на 26 000 лв., колкото били поискани с исковата молба. Моли въззивният съд да
присъди допълнително сумата от 19 000 лв., извън вече определените от СГС 7 000 лв. ведно
с последствията от това – присъждане на мораторна лихва и разноски за две инстанции, в
т.ч. и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
1
Въззиваемият „Армеец” АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.
От своя страна, процесуален представител на застрахователното дружество е подал
насрещна въззивна жалба. Решението се оспорва частично – за сумата над 2 500 лв. до 7 000
лв. Релевират се три аргумента – несправедливост на обезщетението за неимуществени
вреди /неспазване на чл. 52 ЗЗД/, неправилно отхвърляне на направеното от застрахователя
възражение за съпричиняване /неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, неспазване на
разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците /по-нататък-ЗМДВИП/, като по-конкретно се твърди, че законна лихва за
забава не тече и не се дължи за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът не е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба на „Армеец“ АД.
Разглежданите две жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса,
имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са процесуално допустими. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани
нови доказателства.
По съществото на спора Софийският апелативен съд намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ и
чл.86 ЗЗД във връзка с чл. 497 КЗ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на решението на СГС, както и като взе предвид, че с двете
жалби първоинстанционното решение се атакува само частично /за сумата от 2 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, то е влязло в сила, като неоспорено в тази част от
никой/, САС констатира, че пред въззивния съд не се спори относно наличието на двете
групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на делинквента: (1) наличието на застрахователно правоотношение между
ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в
качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което
материализира противоправно деяние, извършено от деликвента; същото да е извършено
виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице
вреди/. Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбите на чл.52 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 6 ЗМДВИП.
По спорните въпроси съгласно двете въззивни жалби:
а/ приложение на чл. 52 ЗЗД:
2
Понятието "справедливост", употребено в този законов текст, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.
52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат
на деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии.
Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. и постоянната практика на ВКС, като напр. решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I т. о., решение № 217/22.12.2016 г. по т. д. №
3402/2015 г. на II т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на I т. о.,
решение № 56/4.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015 г. на II т. о. и др., за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди,
съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и
емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на
постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Според вещото лице д-р А. М. /съгласно посоченото от него в приетата пред първата
инстанция КСМАТЕ/ в резултат на процесното ПТП ищецът М. е получил следните
увреждания: травма на черния дроб или на жлъчния мехур - без открита рана в корема,
малък излив на въздух в дясна гръдна кухина – върхово. Описани са болки в шията, главата
и гърдите. В периода 15.12.2018 - 18.12.2018 г. ищецът е постъпил за болнично лечение в
Хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Проведено е консервативно лечение: с
вливане на инфузионни разтвори, спазмолитици, аналгетици, диетична храна. Не са
констатирани усложнения, изписан е в добро общо състояние. Уврежданията, получени след
ПТП и описани в медицинската документация, са преминали за срок не по-голям от около
един месец от получаването им. За целите на експертизата д-р М. е извършил личен преглед
на ищеца, при който пострадалият е съобщил за болка в лявото рамо, която се активира при
промяна на времето и при претоварване. Твърдял е, че се опипва топче в ляво на гръдния
кош отпред. Експертът посочва, че в областта на лявата ребрена дъга на нивото на 9 ляво
ребро се опипва дискретно възловидно образование с големината на грахово зърно и леко
подвижно. При движение на лявата ръка в рамото има лека асиметрия при аддукция –
повдигане на ръката настрани около 20 градуса изоставя спрямо дясната. Същото има
дискретна разлика при отвеждане на ръката назад към гърба. Вещото лице посочва, че
самата диагноза, свързана с коремната травма, не предвещава остатъчни явления. При
прегледа пострадалият не се е оплакал от проблеми с черния дроб и жлъчката. В
медицинската документация няма данни за проблеми с жлъчните пътища. Констатираното
от експерта дискретно възловидно образование с големината на грахово зърно и леко
подвижно изключва това да е калус (зараснало счупено ребро), като е възможно да е липом,
3
или друго образувание на меките тъкани. Практически това оплакване не може да се свърже
с описаните в медицинската документация увреждания след ПТП. Констатираната лека
асиметрия при аддукция на лявата ръка експертът уточнява, че в медицинската
документация също няма описани такива непосредствено след ПТП. Теоретично е напълно
възможно при удар отляво на водач рамото да се контузи в автомобила и като остатъчни
явления да се развият с времето тези оплаквания.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Свидетелката В. М., във фактическо съжителство с ищеца,
посочва, че след инцидента е видяла ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Там ищецът
е бил приет за болнично лечение. След изписването му изпитвал трудности да си движи
врата, започнал да вдига кръвно. Две-три седмици след изписването изпитвал затруднение
да отиде сам до тоалетна, тъй като залитал. Свидетелката или дъщеря им оставали вкъщи, за
да помагат на ищеца за период от месец от изписването. Вечери не можел да спи, оплаквал
се от болки в областта на сърцето. След два месеца и половина ищецът се върнал на работа.
С днешна дата продължава да се оплаква от високо кръвно налягане.
При вземане предвид на изложените обстоятелства и факти, настоящият състав на САС
намира, че определеното от градския съд обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв.
отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД. Това е така, защото ищецът е в млада възраст, която
подпомага бързото му възстановяване, не е претърпявал оперативни интервенции /лечението
му е било само консервативно/, а възстановяването му бързо и пълно /св. М. твърди, че той
се върнал на работа след два месеца и половина/. Вещото лице не потвърждава наличие на
обективни причини за продължаващо наличие на болки, няма усложнения в оздравителния
процес и по повод изложените в исковата молба твърдения за конкретни болки и страдания,
съдът съобразява изводите на експерта – че здравето на ищеца-въззивник по повод тези
увреди е възстановено.
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Ето защо, не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
б/ приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Материалният закон е спазен от СГС. Макар от събраните по делото доказателтва да се
установява, че ищецът е шофирал със скорост от 58 км/ч, т.е. с 8 км/ч
над законоустановения максимален размер, тази разлика няма отношение и не е в причинна
връзка с инцидента. Последният е причинен изцяло по вина на водача на л.а. „Сеат“,
навлязъл в кръстовището във време, в което се е намирал в опасната зона за спиране на л.а.
„Нисан“ и водачът на последния не е могъл да предотврати инцидента. По отношение на
твърдението вредоносният резултат да е съпричинен поради неправилно поставен предпазен
колан, САС кредитира изводите на вещите лица от експертизата, приета в първата
инстанция това обстоятелство да е без значение за получаване на уврежданията.
Следователно, не е налице съпричиняване. Оплакването на застрахователя е неоснователно.
4
в/ неспазване на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП:
Това оплакване на процесуалния представител на „Армеец“ АД също е неоснователно.
Нормата се тълкува по погрешен начин и в несъответствие с нейната цел. Чл. 6 от този
нормативен акт, въвежда забрана за начисляване лихви за забава и неустойки, както и че
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо, вкл. и това, че договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение. Законодателят визира тези случаи, в които
дадено физическо или юридическо лице е длъжник с плащания по договори за финансови
услуги /банков кредит, лизинг и др./, но не и по застрахователни договори, по които
длъжник е застрахователно дружество касателно дължимо обезщетение за неимуществени
вреди по договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към увредено лице. Това
задължение за мораторна лихва по чл. 497 КЗ е възникнало далеч преди приемането и
влизането в сила на ЗМДВИП, като „Армеец“ АД е могло да се освободи от отговорността
за законна лихва, ако плати доброволно обезщетението за вреди или част от него, но това не
се е случило.Превратното тълкуване на чл. 6 ЗМДВИП, направено в насрещната въззивна
жалба на застрахователя, би ощетило потребителите на застрахователни услуги,
прехвърляйки върху тях тежестта от последиците от извънредното положение, въведено с
Решение на НС от 13 март 2020 г. и ще постави в привилегировано отношение спрямо тях
застрахователните компании, а това е недопустимо.
В обобщение, изводите на първата и втората инстанция съвпадат изцяло, поради което
решението на СГС ще следва да се потвърди в обжалваните части. Поради
неоснователността, както на въззивната жалба на М., така и на насрещната въззивна жалба
на „Армеец“ АД, разноски пред настоящата инстанция не следва да се присъждат, а трябва
да останат в тежест на сторилите ги лица. Не следва да се присъждат и поисканите
юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261034 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 5565/2019 г.
на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав в обжалваните му части.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6