Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното
заседание осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 15261 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 451975/17.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 5957/2016г. по описа на Софийски районен съд, 61ви
състав, С. О. е осъдена да заплати на „Т.“ АД сума в размер на 13 844.12
лева, представляваща стойност на изпълнени СМР – топлоизолация и хидроизолация
на обекти – Център за настаняване от семеен тип – двуетажна жилищна сграда в
УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.Станке Димитров“ и Център за настаняване от
семеен тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда І ч“,
район „Надежда“, съгласно договор № BG161P0001/1.1. –
12/2011/047 – S-2 от 31.07.2013г, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до
окончателното плащане на сумата на основание чл. 266, вр. с чл. 79 от ЗЗД;
сумата от 22 574.47 лева, представляваща стойността на извършени
допълнителни строително-монтажни работи на обект Център за настаняване от
семеен тип - двуетажна жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м.
„Бул.Станке Димитров“, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата
и сумата от 18 345.65 лева, представляваща стойността на извършени
допълнителни строително-монтажни работи на обект Център за настаняване от
семеен тип - двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда І ч“,
район „Надежда“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата. Със същото
решение съдът се е произнесъл и по претенциите за сторените по делото пред
първоинстнационния съд разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. О. е
осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 6940.57 лева.
Ответникът С. О. обжалва
първоинстанционното решение в цялост с твърдения за неговата неправилност. В
жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
установил фактическата обстановка по делото, а в случаите, в които я е
установил правилно е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Поддържа се,
че между страните не съществува спор относно сключването на договор № BG161P0001/1.1. – 12/2011/047 – S-2 от 31.07.2013г. след проведена процедура по ЗОП с
предмет изграждане на два сходни обекта – центрове на настаняване от семеен
тип, който изчерпателно урежда отношенията между страните. Подчертава се, че
основните принципи на възлагане на обществени поръчки са публичност и
прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на
дискриминация. С оглед на това се сочи, че всяка от извършените от ищцовото
дружество работи по обектите е в пряка и неразривна връзка с договора, поради
което всичко възложено като дейности произтича или директно от възложителя или
евентуално от строителния надзор единствено за целите на изпълнение и
довършване на обществената поръчка за обектите, както е било заложено по
договора, в това число и в приложенията към него – техническа спецификация на
възложителя, техническа оферта, ценова оферта. От името на въззивника се
посочва, че ищецът е имал възможност да се запознае с цялата проектна
документация, всички изисквания на възложителя и въз основа на тях да реши дали
има възможност да участва в процедурата и в последствие да изпълни възложеното.
Предвид това жалбоподателят се позовава на чл. 29 от ЗОП, съгласно който
участниците в обществената поръчка могат да поискат писмено от възложителя
разяснения по документацията за участие до изтичане на срока за нейното
закупуване или получаване, да задават въпроси и да искат от възложителя
становища, като на основание чл. 27а от ЗОП са можели да правят и предложения
за промяна в документацията за поръчката. Предвид това се поддържа, че от „Т.“
АД не са ангажирани доказателства, че дружеството се е възползвало от
предоставените му от закона възможности да внесе корекции/изменения по
документацията на обществената поръчка, в случай че е констатирал такива. С
оглед изложеното и съобразявайки, че ищцовото дружество е специализирано в
изграждането на строителни обекти, въззивникът счита, че ищецът не само е
можел, но е бил длъжен да уведоми възложителя за недостатъци в проектната
документация, ако е установил такива. Като порок на обжалваното решение се сочи
и че първостепенният съд не бил съобразил и събраните по делото гласни
доказателства и в частност заявеното от свидетеля Б., че било предвидимо, че ще
е необходимо изграждане на подходи за инвалиди и съответните рампи, за да бъде
възможно въвеждането на обекта в експлоатация, т.е за да бъде изпълнен договора.
Ето защо се твърди, че изпълнителят е бил длъжен да предвиди тези дейности
преди началото на изпълнението на работата, като добросъвестното му поведение е
изисквало да уведоми възложителя за пропуските с цел отстраняването им, а не да
сключва договора за изпълнение на поръчката. Посочва се, че ищцовото дружество
доброволно е сключило договора, като само е предоставило ценовата оферта за
стойностите на предвижданите от него работи по обектите, включително и е
изчислило стойността на евентуалните непредвидени разходи по строителството.
Подчертава се, че в чл. 2, ал. 6 от договора, сключен между страните, е
предвидено, че всички разходи на изпълнителя, надвишаващи договореното –
включително разходи за допълнителни работи, извън непревдидените разходи, които
са част от общата цена по чл. 2, ал. 1 от договора, както е оферирана от самия
изпълнител, са за сметка на изпълнителя. Въззивникът излага становище и че в
обжалваното решение неправилно се смесвали правните последици от сключване на
договор за обществена поръчка с обикновен договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, като се допускало, че и в процесния случай можело субсидиарно да се
приложи чл. 260, ал. 1 от ЗЗД, като се допусне корекции на проекта, необходими
за правилното му изменение. Подчертава се, че правилата на строителството,
заложени в ЗУТ не можело да противоречат на специалния закон приложим по
отношение на договора – ЗОП, въпреки това се посочва, че обектите са изпълнени
от изпълнителя в съответствие с изискванията на ЗУТ. Според въззивника спорът бил
съсредоточен в това дали изпълнителят може да претендира заплащане на
„непредвидени разходи“ над фиксирания между страните и неподлежащ на промяна
краен размер на стойността на такива разходи. В жалбата се твърди, че от
събраните по делото доказателства се установявало, че топлоизолационните и
хидроизолационните работи, стойността на които е предмет на първия иск, са
предвидени в проектите за обектите, т.е налице бил пропуск някои от тях да
бъдат отразени в основната КСС, т.е те не били непредвидени разходи и не можело
ищецът да ги претендира на такова основание, а дори и те да били такива, то
възложителят е бил задължен да заплати единствено договореното до 10 %. По
исковете за неоснователно обогатяване се поддържа, че извършените СМР за
армиране и бетонови настилки и рампи на обектите са дейности необходими за
въвеждане на обектите в експлоатация с оглед предназначението на обектите, а
доколкото в договора било уговорено изпълнението на всякакви СМР по обектите до
въвеждането им в експлоатацията, то тези дейности са били част от договора
независимо дали са били предвидими или не. Следователно няма как ответникът да
се е обогатил неоснователно от извършване на дейности свързани с изпълнение на
договора. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо това бъде постановено друго, с което исковете на ищцовото дружество да
бъдат отхвърлени, а в полза на С. О. да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
От въззивника са
представени в предоставения от съда срок писмени бележки, в които се излагат
подробни съображения по съществото на спора. Посочва се, че съгласно приетото
пред въззивния съд уточнение на техническата експертиза общата стойност на
процесните допълнителни СМР – заплащането на които се претендира от ищеца,
включва и 10 % печалба, като в
стойността са включени и разходи за труд. Поддържа се, че претенцията на ищеца
е останала недоказана по размер. Застъпва се становището, че разходите за труд
и печалбата при тези допълнителни СМР не съответстват на понятието
неоснователно обогатяване и не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 59 от ЗЗД. В писмените бележки се излагат и подробни съображение относно приложението
на института на неоснователното обогатяване. Излагат се съображения и досежно издадената от
ищцовото дружество фактура № 596/18.12.2014г., като се твърди, че същата не е
осчетоводена от С. О.. Подчертава се, че спорът между страните е съсредоточен в
това дали спечелилият обществената поръчка участник има право да получава
допълнителни плащания над предложената от него крайна цена по договора за
обществена поръчка, за което има забрана, уредена изрично в специалните
разпоредби на ЗОП, във връзка с което се излагат подробни съображения.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото „Т.“ АД,
с който оспорва същата като неоснователна. Изразява се становище, че първоинстанционният
съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е
постановил правилно решение. Твърди се, че между страните няма спор относно
наличието на сключен договор и че изпълнителят е изпълнил всички възложени му
по договора дейности и допълнително възложените в хода на строителството
дейности от непредвиден и допълнителен характер, като спорът се бил
съсредоточил само относно дължимостта на претендираните суми. Подчертава се, че
цитираната от въззивника разпоредба на чл. 27а от ЗОП дала само право, но не и
задължение на участниците в тръжната процедура да правят предложения за
извършване на промени в документацията за поръчката. Твърди се, че дружеството
е подала офертата си в съответствие с всички изисквания и образци на
възложителя, като пропускът в документацията е по вина изцяло на С. О.. Посочва
се, че всички допълнително извършени СМР са изпълнени със знанието и съгласието
на възложителя и изцяло в негов интерес с цел завършване на обектите и
въвеждането им в експлоатация и са приети от възложителя без забележки. Според
въззиваемият няма спор в ценовата оферта е посочено какво се има предвид под
непредвидени разходи, като се поддържа, че в обхвата на същите попадат
хидроизолацията и топлоизолацията по стените на сутерена и по основите на
сградите под, които няма сутерени, защото тези количества не били предвидени и
в проекта. В отговора се сочи още, че армираните бетонови настилки, рампите за
инвалиди и оградите около двата имота не са били включени като СМР в предмета
на договора, независимо че същите са били предвидени с проектите на двете
сгради, а дружеството в качеството си на участник в процедура по ЗОП е нямал
право да извършва каквито и да е промени при подаване на офертата си за
участие, в това число и да допълва КСС. Предвид всичко изложено се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено. В проведеното пред Софийски градски съд съдебно заседание се
претендира присъждането и на сторените по делото разноски.
След изтичане на
предоставения от съда едноседмичен срок от името на „Т.“ АД са депозирани
писмени бележки с вх. № 59617/07.05.2019г.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от СРС, 61ви състав, решение за валидно и
допустимо, а по същество – отчасти неправилно. Във връзка с доводите във
въззивната жалба настоящият състав
намира следното:
По делото още с
доклада по чл. 146 от ГПК е обявено за безспорно, че страните са били обвързани
от договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършването на
СМР на обект „Изграждане на център за настаняване от семеен тип в УПИ І“ и на
обект „Изграждане на център за настаняване от семеен тип в УПИ ІІ“. Към
исковата молба е представен и препис от процесния договор № BG161PO001/1.1-12/2011/047-S-2 от 31.07.2013г., рег.№
СО-РД-55-447/31.07.2013г.,сключен между С. О. и „Т.“ АД след проведена открита процедура
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на
строително-монтажни работи на обект: „Изграждане на социална инфраструктура в
подкрепа на деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за
деца в риск на територията на С. О.“, обособена позиция 6: Изграждане на Център
за настаняване от семеен тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв.
47а, м. „Бул. Станке Димитров“ и Център за настаняване от семеен тип –
двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда – І част“, район
„Надежда“, гр.София“. По силата на този договор страните са се споразумели
изпълнителят за извърши СМР на посочените обекти съгласно Техническа
спецификация на възложителя, техническа оферта и ценова оферта на изпълнителя,
които са неразделна част от договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от процесния
контракт общата стойност на договора е в размер на 931 514.36 лева без ДДС
или 1 117 817.22 лева с ДДС,
като стойността се формира на база количествата СМР и дейности за изпълнение на
договора и единични цени, включен труд, механизация, материали, допълнителни
разходи, печалба, разходи за временно строителство и всички други разходи,
необходими за изпълнението на видовете работи и ценовата оферта на изпълнителя,
както и включени 10 % непредвидени разходи равняващи се на 84 683.13 лева
без ДДС или 101 619.76 лева с ДДС. В чл. 2, ал. 2 от договора изрично е
посочено, че непредвидените строителни работи се установяват с констативен
протокол, подписан от участниците в строителството, в който се мотивира
необходимостта от изпълнение на допълнително възникналите СМР. Страните са се
съгласили в чл. 2, ал. 6 от договора всички разходи надвишаващи договореното,
които изпълнителят е извършил да са за негова сметка.
Между страните
не се спори и че са подписали споразумение към договора
СО-РД-55-447/31.07.2013г., на 28.11.2013г., с което страните са се договорили
на основание чл. 43, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗОП срокът по договора, предвиден в
чл. 4, ал.2, изр. 2 от същия, да бъде удължен.
Безспорно е и
обстоятелството, че договорът, обвързващ страните е сключен след проведена
открита процедура по реда на ЗОП, в която ищецът е участвал и е предложил
своята ценова оферта. Същата е представена от ответника към отговора на
исковата молба и съгласно същата, „Т.“ АД е предложил да изпълни всички СМР по
двата обекта на цена от 1 117 817.22 лева с ДДС, от която
предложената цена на СМР за обект „Център
за настаняване от семеен тип „УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул. Станке
Димитров“, гр.София, р-н Надежда“ е в
размер на 556 948.34 лева с ДДС, а за обект „Център за настаняване
от семеен тип“ УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда – І част“, гр.София, р-н Надежда“ –
560 868.88 лева без ДДС. Към ценовата оферта е била представена и
количествено-стойностна сметка за единичните цени и количествата на отделните
строително-монтажни работи.
Страните не
спорят и относно това, че „Т.“ АД е изпълнил задълженията си по договора, като
работата е била приета от възложителя без забележки. Това обстоятелство се
установява и от приетите по делото протокол за приемане на извършени СМР № 2 за
обект „Център за настаняване от семеен тип „УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.
Станке Димитров“, гр.София, р-н Надежда“, в който е посочено, че след проверка
на място представителите на възложителя и строителния надзор са установили, че
към 03.01.2014г. са извършени и подлежат на изплащане въз основа на този
протокол подробно описани в него видове СМР, които от началото на строежа до
момента на подписване на протокола се равняват на 505 505.00 лева с ДДС. Протоколът е
подписан от представителите на страните по процесния договор и от
представителите на строителния надзор, като същият не е оспорен от ответника. Приемане
на извършената работа е осъществено и за обект „Център за настаняване от семеен
тип“ УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда – І част“, гр.София, р-н Надежда“, видно от
протокол от 18.12.2014г. за приема на извършени СМР № 2, подписан от
представителите на страните по договора и от представителите на строителния
надзор, в който също е посочено след проверка на място е установено, че към
03.01.2014г. са изпълнение описани в протокола СМР от началото на строежа до датата
на проверката, чиято стойност 503125.79
лева с ДДС.
По делото не се
спори и че в хода на работа е било установено, че е налице несъответствие между
предвидените по КСС и изпълнените и подлежащи на изпълнение СМР, във връзка с
което е проведена кореспонденция както между страните по договор № BG161PO001/1.1-12/2011/047-S-2,
така и между ищеца в качеството му на строител и дружеството осъществяващо строителен
надзор – „С.“ ЕООД.
Между страните
на 18.12.2014г. са били подписани и два протокола за приемане на извършени
надвишени и нови видове СМР № 3 за „Център за настаняване от семеен тип „УПИ І
– „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул. Станке Димитров“, гр.София, р.н Надежда“ и за
„Център за настаняване от семеен тип“ УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда – І част“,
гр.София, р-н Надежда“. Въз основа на тях се установява, а и не се оспорва от
ответника, че за обект „Център за настаняване от семеен тип „УПИ І – „ЗА ЖСК“,
кв. 47а, м. „Бул. Станке Димитров“, гр.София, р-н Надежда“ към датата на
извършване на проверка – 03.01.2014г. от началото на строежа са изпълнени надвишени
и нови строителни работи на стойност 50 385.02 лева с ДДС, а за обект
„Център за настаняване от семеен тип“ УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда – І част“,
гр.София, р-н Надежда“ – нови видове и надвишени СМР на стойност 50 622.77
лева с ДДС, които са били приети от възложителя без забележка. Изготвена е и
сметка за окончателно изплащане на изпълнените строително монтажни работи за
двата обекта, в която са включени както предварително предвидените строителни
работи, така и новите видове и надвишени СМР, на обща стойност 924 698.81
лева без ДДС, от които получени авансово – 186 302.87 лева без ДДС и по
междинно плащане – 350 082.52 лева без ДДС, поради което като остатък за
плащане е посочена сумата от 388 313.42 лева без ДДС или 465 976.10
лева с ДДС, която сума ищецът изрично посочва в исковата молба, че е била
изплатена от С. О.. За заплащането на посочените суми от страна на С. О. са
представени и доказателства – платежни нареждания, приложени към отговора на
исковата молба. Предвид това страните изрично в проведено пред Софийски районен
съд съдебно заседание са заявили, че не спорят, че възложителят е заплатил на
изпълнителя общо сума в размер на 1 109 638.57 лева.
По делото се
установява, че между страните са подписани на 18.12.2014г. и КСС на
допълнително извършени СМР за двата обекта, на стойност общо 54 753.74
лева с ДДС.
От ищеца са
представени и всички строителни книжа във връзка с изпълнените СМР от ищеца, в
това число заповедни книги за строежа; констативни актове за установяване на
годност за приемане на строежите от 20.06.2014г., подписани от ответника;
удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежите. Представени по делото
са и проектите на двете сгради.
Във връзка с
всички дължими по договора № BG161PO001/1.1-12/2011/047-S-2 суми от името на ищеца „Т.“ АД са
издадени и фактури, в това число и за сумите по КСС на допълнително извършени
СМР за двата обекта по фактура № **********/18.12.2014г. за сума от
54 753.74 лева.
От „С.“ ЕООД са
представени по делото и фактурите за закупените материали от „Т.“ АД във връзка
с изпълнение на СМР по процесния договор.
Към исковата
молба са представени и писма с рег.№ СО-2600-3465/4/03.08.2015г. и рег.№
СО15-2600-9907/09.10.2015г. изпратени от „Т.“ АД ***, с които се претендира
заплащането на изпълнените допълнителни работи на стойност 54 753.74 лева
с ДДС.
Пред
първоинстанционния съд са изслушани и двама свидетели – К.Х.Б.и Т.К.К..
Свидетелят Б.
посочва, че е технически ръководител в „Т.“ АД от 2011г. и че знае за сключения
между страните договор след проведена по реда на ЗОП процедура за построяване
на две сгради, като заявява, че същите са построени и въведени в експлоатация. Б.
свидетелства, че видът на СМР е бил определен от възложителя с
количествено-стойностна сметка, въз основа на която участниците в процедурата
по ЗОП са дали цени, изрично подчертавайки, че количествено-стойностната сметка
(КСС) е била изготвено по бланка предоставена от С. О.. Свидетелят си спомня,
че е имало случаи, в които се е налагало замяна на видове СМР и това е било
оформено документално със съответните заменителни таблици, подписани от
възложителя, изпълнителя и лицето осъществяващо строителен надзор. Твърди, че
от дружеството изпълнител са изпълнени непредвидени видове работи, сред които е
хидроизолация на самите обекти в основите на сградите, което се е наложило
поради високото ниво на подпочвените води. Свидетелят заявява, че са били
извършени и строителни работи, които не са били изобщо включени в офертата,
каквито са изграждане на ограда на обектите, рампи за подход на инвалиди, като
същите са били необходими за въвеждане на сградата в експлоатация и са били
предвидими.
Свидетелят К.също
заявява, че е бил работил в „Т.“ АД като технически ръководител. Посочва, че
видовете и количествата СМР са били част от тръжната документация за участие в
обществената поръчка като количествена сметка, която ищцовото дружество е
попълнило и е дало цени за изброените в сметката дейности. Свидетелят
подчертава, че всички количества СМР са били изпълнени, но се е наложило замяна
на някои от тях, която е била описана в подписана от страните заменителна
таблица.К.свидетелства, че след изкопните работи и подготовката на земната
основа за фундиране са се появили подпочвени води, което е наложило полагането
на хидроизолация по предписание на проектантите, с одобрението и знанието на
строителния надзор и инвеститорския контрол. Свидетелят твърди, че са били
изпълнени и СМР, които не били описани в приложението към договора – ограда и
рампи за инвалиди, без които сградата е нямало да може да бъде въведена в
експлоатация. ОтК.се подчертава, че всички тези допълнителни дейности са били
извършени след одобрение на всички участници в строителството, в това число и
от отговорния за обектите представител на С. О.. СпоредК.всички допълнителни
дейности са били фактурирани, а фактурите са били представени в О.та.
Свидетелят си спомня, че са водени разговори с възложителя за заплащане на тези
допълнителни дейности още преди тяхното изпълнение, като от страна на С. О.
винаги е било заявявано, че същите ще бъдат заплатени и ще се търси финансиране
за тях.
Пред Софийски
районен съд е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
в която е посочено, че за периода от 01.01.2012г. до 30.09.2016г. от ищцовото
дружество са били издадени 4 фактури с посочен клиент С. О. на обща стойност
1 164 392.31 лева, от които са били заплатени 1 109 638.57
лева, а незаплатена е останала фактура № **********/18.12.2014г. за сума от
54 753.74 лева. Тази фактура вещото лице сочи, че съгласно данните в
счетоводството на С. О. не е получавана, не е осчетоводявана и не се води като
задължение на О.та към „Т.“ АД.
Въззивната
съдебна инстанция изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключеното по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата е изготвена от вещо
лице притежаващо необходимите професионални знания, след извършена от него
проверка в счетоводството и на двете страни по спора и съобразявайки
представените и приети по делото доказателства.
Прието по делото
е и заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което след извършване
на съпоставка между описаните в двете КСС, съставени за двата обекта, и
представляващи приложение № 1, неразделна част от ценовата оферта на
изпълнителя, с тези посочени в двете КСС за допълнително извършени СМР от 18.12.2014г.,
се установява, че СМР, описани в допълнителната КСС, не са включени по вид,
количество и стойност в първоначално съставените КСС, част от ценовата оферта,
с изключение на актуваните изолационни работи. По отношение на тези изолационни
работи несъответствие има единствено в количеството според посоченото от вещото
лице, като с КСС за допълнително извършени СМР са актувани в повече от
предвидените по КСС съгласно ценовата оферта изолация от ЕПС, хидроизолация SBS и топлоизолация. Видно от заключението е
че общата стойност на изолационните работи за двата обекта посочени в КСС за
допълнително извършени СМР е 13849.28
лев с ДДС. Експертът е извършил оглед на място, като е констатирал, че
посочените в КСС от 18.12.2014г. допълнителни СМР за двата обекта – огради на
дворните места, изолационни работи, рампи за инвалиди, плочници от бетонови
плочи, изработка на цокъл от керамични плочи с лайсна по площадки и рампи,
изработка на цокъл от керамични плочи, изработка на цокъл от керамични плочи по
фасади, бет.капаци 60/60 см. на кота 3.00м., метални решетки 30/100 на кота
+0.00, са били изпълнени на обектите. Вещото лице е посочило, че отчитайки
предназначението на двата обекта, същите не биха били въведени в експлоатация
без да бъдат извършени някои от описаните
видове СМР в КСС за допълнително извършени СМР от 18.12.2014г., а именно
без направата на ограда по границите на имотите, направа на рампи за инвалиди и
входни площадки, ведно със съпътстващите ги настилки, поставяне на капак с
размер на 60/60 см в сутерена, монтиране на метални решетки с размери 30/100
см. по английските дворове. Тези работи са били необходими за осигуряване на
безопасност при експлоатацията на двата обекта, като се има предвид
предназначението им. Експертът е дал заключение, че тези допълнителни работи са
изпълнение въз основа на дадени от проектантите на обектите предписания в
заповедните книги със заповеди, в това число заповеди да се предприеме
изпълнение на хидроизолация по стените със защита от топлоизолация във връзка с
появила се подпочвена влага, в която може да доведе до навлажняване на
основните стени, да се направи цокъл на сградата и за английския двор, като и
да се поставят рампи за инвалиди, да се изпълнят огради по границите на
имотите, да се поставят метални решетки. Вещото лице е посочило, че стойността
на допълнително извършените СМР в двата обекта са както следва за обект „Център
за настаняване от семеен тип „УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул. Станке
Димитров“ (обект № 1) - 13 383.82 лева с ДДС и за обект „Център за
настаняване от семеен тип“ УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда – І част“ (обект № 2) -
9 041.43 лева с ДДС. В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице
е разяснило, че посочените в заключението пазарни цени включват в себе си цените
за материал, за механизация, цената за труд, в това число и допълнителни
разходи, начислени върху стойността на труда,
ДДС и печалба.
По делото е
изслушана и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която дава заключение,
че с одобрените инвестиционни проекти за двата обекта е предвидено изпълнението
на хидроизолация и защита на същата с топлоизолация на подземните елементи ти
на същата до коти – 4.15 /-1.75/ за обект № 1 и съответно до коти – 4.15
/-2.30/ за обект № 2. Вещото лице е разяснило, че извършените изолационни
работи съобразно актове образец № 12, са в количества различни от количествата
изолационни работи, предвидени за изпълнение по покривите на двата обекта, по
фасадите им, както и под подовате на частите от сградите без сутерен под тях.
Експертът е констатирал, че в инвестиционните проекти и за двата обекта е
посочено, че са извършени подробни геоложки и хидроложки проучвания и е
извършен сондаж на дълбочина 4.00 м, като не са установени подземни, грунтови
води. Дадено е заключение при извършване на съпоставяне на осъществените
съгласно актовете обр. 12 за двете сгради хидро и топлоизолационния работи и
тези предвидени в КСС, че са изпълнени покривни хидро и топлоизолационния
работи в съответствие с предвидените в КСС количества за същите. Вещото лице е
установило, че с КСС за допълнително извършени СМР от 18.12.2014г. и за двата
обекта допълнително са актувани хидроизолация SBS и
изолация ЕПС. Посочил е, че за обект № 1 количествата на изолационните работи
описано в КСС за допълнително извършени СМР са актувани 73.78 кв.м. изолация
ЕПС по-малко спрямо общата площ на обекта и 46.50 кв.м. хидроизолация SBS повече са актувани спрямо общата площ на подземните
стени. По отношение на обект № 2 от експерта е констатирано, че в КСС за
допълнително извършени СМР са актувани 46.30 кв.м. изолация ЕПС по-малко спрямо
общата площ на обекта и 198.20 кв.м. хидроизолация SBS
по-малко са актувани спрямо общата площ на подземните стени. Според
заключението стойността на изпълнените дейности по хидро и топлоизолация
съгласно акт обр. № 12 по подземните части
е 18 661.70 лева без ДДС или 22 394.04 лева с ДДС, а
стойността на предвидените в КСС и изпълнените за двата обекта дейности по
хидро и топлоизолация по покривите са на стойност 12 432.42 лева без ДДС или
14 918.91 лева с ДДС. В заключението е отбелязано, че и при двата обета
фасадната топлоизолация не застъпва положената по цокъла на сградата
хидроизолация, като сградите са изпълнени съгласно архитектурния проект, но
вместо мозаечни плочи по цокъла им е изпълнена облицовка от гранитогрес. Вещото
лице е категорично, че с одобрения инвестиционен проект по част „Конструктивна“
за двете процесни сгради, е предвидено изпълнението на армирани бетонови
настилки по подовете на сутерените и частично по подовете на първите етажи на
двете сгради, но тези дейности не са били включени в приложените КСС за двата
обекта. Без изпълнението на така предвидените в одобрения инвестиционен проект
настилки в сутерените и в първите етажи според заключението не е възможно изпълнението
на последващите предвидени с проекта довършителни видове работи - цим.замазки и
настилки в помещенията, а без тях помещенията не биха били годни за ползване по
предназначение и съответно не би било възможно сградите да бъдат въведени в
експлоатация. Експертът се е запознал и с КСС за допълнително извършени СМР и
при съобразяване на размерите на сградите, е дал заключение, че описаните в
допълнителните КСС в графа „Армирани бетонови настилки и рампи за инвалиди“
дейности и количества напълно съответстват на количествата работи, необходими
за изпълнение на предвидените с одобрения архитектурен проект армирани,
бетонови настилки в първия и в сутеренния етаж на двата обекта, както и на
количествата на видовете СМР за изпълнените на място рампи за инвалиди за
същите сгради. При извършване на остойностяване на допълнително извършените
дейности вещото лице посочва, че за обект № 1 стойността им по средни пазарни
цени е 19 363.40 лева без ДДС или 23 236.08 лева с ДДС, а за обект №
2 – 16 118 лева без ДДС или 19 341.60 лева с ДДС. В така посочените
суми не е включена стойността на положените допълнително хидро и топлоизолации.
Вещото лице в
проведено пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание разяснява, че
инвестиционният проект е едно цяло, като обстоятелството, че дадена дейност е
предвидена в една от неговите части, но е пропусната в друга, не води до
отпадане на тази дейност, а означава, че е налице пропуск на проекта за
съответната част. Експертът е категоричен, че КСС, въз основа на която е сключен
договора е непълна, като е направена без да се съобразят предвидените в част
„Инженерна и хидро геологии“ хидроизолация и съответно топлоизолация. По същия
начин в КСС са пропуснати предвидените в проекта СМР за армирана бетонова
настилка и циментова замазка. Вещото лице е категорично, че това, което е било
включено в проекта е следвало да бъде изпълнено, но не е било включено в КСС,
но в последствие тези дейности са включени с пълно съответствие с проекта в
допълнително изготвените КСС и са изпълнени на място.
Пред Софийски градски
съд е допуснат преразпит на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза по въпроса относно
това при определяне стойността на построените в двата обекта рампи, външни огради
по границите на имотите и бетонови подови настилки, какъв размер на печалбата е
определило вещото лице и как са формирани разходите за труд, като се изготви
писмено уточнение. В прието по делото уточнение към техническа експертиза,
вещото лице изрично е посочело, че в таблиците в изготвените от нея заключения
за всеки вид работа са описани единични цени и количества, като в единичните
цени за всеки вид работа е включена цена на вложените материали, цена на вложен
труд и печалба на строителя. Приетата печалба на строителя е в размер на 10 %
от стойността на всеки вид работа. Експертът е уточнил, че цените на труд са
формирани въз основа на часови ставки по отделни специалности и по степен на
квалификация на различните работници, извършващи съответните видове работи, а
върху цената на труд са начислени 84 % допълнителни разходи, обезпечаващи
разходите за социални осигуровки, за осигуряване на платен годишен отпуск, за
осигуряване на работно облекло и лични предпазни средства, за
инжинерно-технически състав и пр. В проведеното пред Софийски градски съд
открито съдебно заседание, вещото лице изрично е разяснило, че ако от
посочените на стр. 7 и 8 от допълнителната експертиза суми бъдат намалени с 10
% ще се получи стойността на материалите и труда, без печалбата.
Въззивният
състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК заключениятя на съдебно-техническата
и допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и уточнението към
техническата експертиза. Същите са изготвени от вещо лице, което притежава
необходимите професионални знания и квалификация, и въз основа на представените
по делото доказателства, като дават подробен и изчерпателен отговор на
поставените от съда и страните въпроси.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 844.12 лева, представляваща
възнаграждение за изпълнени СМР хидроизолация и топлоизолация в двете процесни
сгради:
Договорът,
сключен между страните по настоящото дело по реда на ЗОП, по своята правна
същност представлява договор за изработка, който се характеризира с това, че двустранен и консенсуален, като правната му уредба е в чл. 258 и след от ЗЗД. Предвид обстоятелството, че отношенията по процесния договор между
страните се урежда от специалните разпоредби на ЗОП, следва да се съобрази, че установеният
специален ред относно приложимите принципи, условия и ред за възлагане на
обществените поръчки, изключва приложението на общите норми на ЗЗД относно
въпроси, по които ЗОП съдържа изрична уредба. Ето защо съгласно чл. 45 ЗОП
(отм.), действал към датата на сключване на процесния договор, за всички
неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Следователно
прилагане на нормите на ЗЗД се извършва доколкото са съвместими с целите и
принципите на специалния закон, т.е на ЗОП. В този смисъл и решение №
95/26.06.2017г. по гр.д.№ 60211/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. Предвид това няма
пречка изпълнителят да търси заплащането на договореното между страните възнаграждение
по реда на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. По аргумент от чл. 266, ал. 1 от ЗЗД при
договора за изработка възнаграждението се дължи за приетата работа, като
възраженията за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането и –
чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на възражение при фактическото приемане на
работата се приравнява на одобрението и, т.е представлява признание, че
изработеното съответства на договора както по качество, така и по количество. В
този смисъл – решение № 45/04.03.2013г. по гр.д. № 197/2012г. на ВКС, IV г.о.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по
делото от ищеца следва да бъде доказано при условие на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за изработка между страните, по който е
изпълнил качествено всички поети от него задължения и че работата му е приета
от ответното дружество, както и размерът на претендираното от него
възнаграждение. В тежест на ответното дружество още с доклада по чл. 146 от ГПК
е указано, че следва да докаже заплащане на възнаграждение за извършената
работа.
Безспорно по делото е обстоятелството, че С. О. в качеството на възложител и
„Т.“ АД в качеството на изпълнител са били обвързани с договор № BG161P0001/1.1-12/2011/047-S-2 от 31.07.2013г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
извърши СМР на изрично описани в договора обекти срещу заплащане на
възнаграждение, като стойността на договора е била 1 117 817.22 лева
с ДДС и се формира въз основа на количествата СМР съобразно ценовата оферта на
изпълнителя и 10 % непредвидени разходи, представляващи 101 619.76 лева с
ДДС. Това се признава от ответника изрично и в подадената от него въззивна
жалба, което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК. Не се спори и, че в чл. 2,
ал. 5 от договора страните са се съгласили, че цените за видовете СМР по
приложеното КСС не подлежат на промяна за целия период на договора и в чл. 2,
ал. 6 от същия контракт, че всички разходи надвишаващи договореното, които
изпълнителят е извършил да са за негова сметка.
Между страните не се спори, че всички твърдени от ищеца работи са били
изпълнени и са били приети без забележка от ответника, като това се установява
както от представените по делото актове образец 12 и образец 19, носещи
подписите на представители на възложителя и неоспорени от него, и за въвеждане
в експлоатация на двете сгради, изграждането на които е предмет на процесния
договор, но и заключенията на изслушаните по делото съдебно-техническа и
допълнителна съдебно-техническа експертизи, съгласно които всички посочени в
акт образец 12 и образец 19 работи, в това число описаните дейности в КСС за
допълнителни СМР са били реално извършени и приети съобразно договореното в чл.
2, ал. 2 от договора със съответните протоколи. Предвид това спорът пред
въззивният съд се концентрира върху въпроса относно дължимият размер на
възнаграждението за извършената работа.
Не се спори между страните относно общата стойност на всички извършени
разходи за изпълнение на поръчката и че същите надвишават договорената цена,
както и че сумата от 1 109 638.57 лева е била заплатена от С. О. на
ищцовото дружество във връзка с изпълнението на процесиня договор. Предвид
това, доколкото от страна на ищеца се претендира заплащането на допълнително
възнаграждение по договора за извършените СМР за хидро и топлоизолация и с оглед
спецификата на договорите, сключени по реда на ЗОП, какъвто е процесния, следва
да бъде разгледан и поддържания във въззивната жалба довод за забраната уредена
в императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗОП (отм.). Действащата към
датата на сключване на договора норма на чл. 43, ал. 1 от ЗОП (редакция ДВ, бр.
33 от 2012г.) забранява договорът за обществена поръчка да бъде изменян, като в
ал. 2 от същата разпоредба са предвидени изключения от забраната, а именно 1.
когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага промяна в
сроковете на договора, или частична замяна на дейности от предмета на поръчка
за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до
увеличаване стойността на договора, или намаляване общата стойност на договора
в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени
количества или отпадане на дейности; 2. при изменение на държавно регулирани
цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято
цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца;
3. когато се налага увеличение в цената
поради приемането на нормативен
акт - до
размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него; 4. при удължаване срока на договор за доставка
или услуга с периодично или продължително изпълнение, в случай че едновременно
са изпълнени следните условия: не по-късно от 6 месеца преди изтичане на срока
на договора възложителят е открил процедура със същия предмет за последващ
период, която не е завършила с избор на изпълнител или срокът на договора се
удължава до избора на изпълнител, но не повече от 6 месеца или прекъсване в
доставката или услугата би довело до съществени затруднения за възложителя. В
настоящия случай обаче не е налице нито една от посочените хипотези.
Именно с оглед предвидената от законодателя забрана по чл. 43, ал. 1 от ЗОП
(отм.) в константната съдебна практика (решение № 82/19.02.2011г. по т.д.№
658/2010г. на ВКС, І т.о, решение № 43/02.08.2017г. по т.д.№ 61341/2016г. на
ВКС, І г.о.) е разяснено, че изменението на договора за обществена поръчка не
може да нарушава параметрите на обществената поръчка, т.е условията, при които
е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за
изпълнението и. Изменението в съществени параметри на поръчката в хода
на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната им след сключването на
договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. В хода на
изпълнението на договора може да се установи необходимостта от извършване на
допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., но в този случай не
би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо
предназначение.
В настоящия случай се
претендира заплащането на разходи за хидро и топлоизолация, които са били
изпълнение на двата обекта в по-големи от предвидените количества с
твърденията, че същите представляват непредвидени разходи. Непредвидени СМР
представляват такива, които по вид и количество не са заложени в техническото
задание и съответно не са могли да бъдат съобразени при подаване на офертата на
изпълнителя и при сключване на договора, но при изпълнението се
явяват обективно необходими за завършване на обекта и въвеждането му в
експлоатация. Когато в договорът за възлагане на обществената поръчка съдържа
уговорка за заплащане на непредвидени разходи за СМР, те се дължат от
възложителя на договорно основание извън общата цена на договора, но до размера
на максимално определения праг на непредвидени разходи.
При съобразяване на горепосоченото, въззивният съд приема, че в конкретния
случай е непротиворечиво установено от заключението по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза и от показанията на разпитаните свидетели, че при
изпълнение на поръчката са установени подпочвени води, въпреки че в
инвестиционния проект част „Инженерна геология и хидрология“ изрично е било
посочено, че такива води не са налице и за двата обекта. Не се спори и че
именно поради това допълнително е била поставена хидро и топлоизолация.
Дейностите във връзка с поставянето на хидро и топлоизолация са били предвидени
в приложената към договора КСС, но количествата заложени както в КСС, така и в
проекта не са били съобразени с възможността от поява на подпочвени води.
Следователно разходите за извършени СМР над заложените в техническото задание
количества съставляват непредвидени разходи и като такива те подлежат за
заплащане от възложителя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, но само до
определения в договора праг, доколкото в договорът е предвидено, че
възложителят следва да заплати непредвидените разходи възникнали в хода на
изпълнение поръчката. В договора обаче е предвиден праг на непредвидените
разходи, които ще бъдат заплатени от възложителя, доколкото в чл. 2, ал. 6 от
договора е посочено, че всички разходи надвишаващи договореното, които
изпълнителят е извършил остават за негова сметка. Предвид това, въззивният съд
приема, че възложтелят е поел задължението да заплати на изпълнителя всички
непредвидени разходи представляващи разлика между цената на договора –
1 117 817.22 лева и стойността на възложените съобразно КСС дейности
и техните количества. Видно от представените по делото протоколи за приемане на
извършените СМР за двата обекта, находящи се на л. 27-35 и 36-45 стойността на
изпълнените дейности по КСС е общо 1 008 630.79 лева с ДДС, която
сума е била платена на изпълнителя съгласно приетото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза и представените по делото фактури. Следователно
възложителят дължи заплащането на непредвидените разходи до размер на
109 186.43 лева. Въз основа на представените два броя протоколи за
приемане на извършени надвишени и нови видове СМР от 18.12.2014г. в хода на изпълнение
на поръчката (л. 46 и л.48) се установява, а и не се спори между страните, че
ищцовото дружество е направило непредвидени разходи в общ размер на
101 007.79 лева за изпълнение на дейности по изграждането на двете
процесни сгради (сред които не са СМР за хидро и топлоизолация, чиято цена се
претендира в настоящото производство), които видно от фактура
**********/19.12.2014г. са били платени от възложителя. Предвид това
въззивникът дължи заплащането на сторените непредвидени разходи от въззиваемия
за хидро и топлоизолация до сумата от 8178.64 лева (разлика между
непредвидените разходите до размера на които отговаря възложителя от
109 186.43 лева и заплатените вече такива в размер на 101 007.79
лева). Ето защо въззивният съд приема, че искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е
основателен до сумата от 8178.64 лева,
а за разликата над тази сума до присъдения от първоинстанционния съд размер от
13 844.12 лева искът следва да бъде отхвърлен, т.е за сумата от 5665.48
лева.
По исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
В съдебната
практика няма спор, че извършеното в повече от възложеното по реда на ЗОП,
когато е предприето уместно и в полза на възложителя, подлежи на възмездяване
по реда на чл. 59 от ЗЗД. Предвид това, с оглед доводите на въззивника във
въззивната жалба, че всички извършени от ищцовото дружество работи по обекта са
в пряка и неразделна връзка с договора, поради което задълженията произтичат от
договорно правоотношение, а не представляват неоснователно обогатяване,
въззивният състав приема следното:
От значение да се прецени дали претенцията на ищеца е възникнала на
основание неоснователно обогатяване следва да се прецени дали за конкретните
действия извършени от изпълнителя са били предмет на проведената процедура по
ЗОП или не. В настоящия случай от изслушаната по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза се установява, че извършените СМР, чието
заплащане се търси на основание чл. 59 от ЗЗД, а именно дейностите свързани с
изграждането на огради около имотите, поставянето на армирани бетонови настилки
и рампи за инвалиди, са бил включени в инвестиционния проект. Съгласно решение
№241/09.03.2017г. по т.д.№ 2799/2015г. на ВКС, І т.о. сключването на договор за
обществена поръчка като гражданскоправен етап на процедурата по възлагане на
обществената поръчка не може да се разглежда отделно от предхождащите го
административни актове, представляващи предпоставки за сключването му, а именно
решението за откриване на процедурата и решението за определяне на изпълнител.
Съдържанието на договора за обществена поръчка се определя преди всичко от вече
извършените волеизявления на страните по време на процедурата по възлагане на
обществената поръчка, а документацията за участие в процедурата за възлагане на
обществена поръчка при строителството – инвестиционен проект и техническа спецификация е задължително
приложение към решението за откриване на процедурата, поради което изменението
не само на сключения договор, но и на инвестиционния проект, за чието
изпълнение е сключен договора, също съставляват изменение на параметрите на
поръчката. Ето защо
според настоящият състав инвестиционният проект е част
от параметрите на поръчката и следователно от самия договор, поради което след
като определение дейности са предвидени в него, то следва да се приеме, че
същите са изпълнени от участника, определен за изпълнител, въз основа на самия
договор и са били необходими за точното и качествено изпълнение на проекта.
В разглеждания случай дейностите по
изграждане на огради и инвалидни рампи, както и полагането на армирани бетонови настилки са били предвидено
в инвестиционния проект, който е бил част от проведената открита процедура за
възлагане на обществена поръчка, поради което е станал и част от договора.
Обстоятелството, че тези СМР не са били включени в КСС за двете сгради не
означава, че заплащане на извършените дейности не се дължи на изпълнителя от
възложителя на договорно основание, тъй като при провеждането на процедура за
възлагане на обществена поръчка страните постигат договореност не само въз
основа на представена КСС, но и по всички останали документи, които са част от
обществената поръчка, в това число и инвестиционния проект. Доколкото
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е
категорично, че това са СМР, без които обектите е нямало да бъдат въведени в
експлоатация и доколкото същите са предвидени в проекта, следва да се посочи,
че се касае за разходи, които изпълнителят, който като професионалист участващ
в поръчка на стойност над един милион лева, е могъл и е следвало да съобрази и
да ги включи в предложената от него цена, като законодателят е дал възможност
на същия да отправи въпроси към възложителя в рамките на самата процедура на
какво се дължи разминаването между описаните в КСС дейности и тези, предвидени
в инвестиционния проект, който подлежи на изпълнение по договора, тъй като
несъответствията очевидно са били съществени и от значение за въвеждане на
сградите в експлоатация. (в този смисъл решение № 95/26.06.2017г. по гр.д.№
60211/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.). Същевременно видно именно от договора, сключен
между страните, чието съдържание също е било известно на „Т.“ АД още по времето
на провеждане на процедурата, доколкото съгласно чл. 28, ал.1, т. 9 от ЗОП
(отм.) документацията за участие в обществената поръчка включва като приложение
и проект на договора, изпълнителят е следвало да предаде обектите в състояние,
в което същите да могат да бъдат въведени в експлоатация. Именно поради това в
чл. 5, ал. 1, т. 16 от договора като задължение на изпълнителя е предвидено да
предаде на възложителя всички документи, които са необходими за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите, а по аргумент от чл. 6,
ал. 3 от контракта едва след издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обектите гаранцията за изпълнение, предоставена от изпълнителя
се освобождава. Ето защо настоящият състав намира, че изпълнителят се е
съгласил да изпълни всички СМР, необходими за въвеждане на обектите в
експлоатация, а част от тях са били именно тези, чието заплащане „Т.“ АД
претендира на извъндоговорно основание.
С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че искът на „Т.“ АД за
присъждане на основание на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на стойността на извършените
допълнителни дейности по изграждане на огради около двете сгради, поставяне на
армирани бетонови настилки и рампи е неоснователен. Това не препятства ищецът
да претендира заплащане на процесните суми на договорно основание.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която С. О. е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от
22 574.47 лева, представляваща стойността на извършени допълнителни
строително-монтажни работи на обект Център за настаняване от семеен тип -
двуетажна жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.Станке Димитров“,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 18 345.65
лева, представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни
работи на обект Център за настаняване от семеен тип - двуетажна жилищна сграда
в УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда І ч“, район „Надежда“, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до
окончателното плащане на сумата.
Решението на
Софийски районен съд следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер над 1036.52 лева до
пълния присъден размер от 6940.57 лева, т.е за сумата от 5904.05 лева.
По разноските:
Предвид изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски за производството
пред Софийски районен съд съразмерно с отхвърлената част от иска има С. О.. От
името на процесуалния и представител е направено искане за присъждане на разноски
съобразно списък по чл. 80 от ГПК – 7560 лева – адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което по банков път е представено извлечение от банкова сметка ***.
От името на ищцовото дружество е релевирано възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК,
което с оглед разпоредбата чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се явява основателно. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение по цитираната разпоредба се равнява на
2172.93 лева без ДДС или 2607.52 лева с ДДС.При съобразяване на сложността на
делото от фактическа и правна страна и проведените пред първа инстанция шест
съдебни заседания, въззивният състав намира, че размерът на претендираното
възнаграждение следва да бъде намален до 3000
лева. Следователно в полза на С. О. съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да бъде присъдена сума в размер на 2551.97 лева с ДДС.
С оглед изхода
на спора правно на разноски пред въззивната инстанция имат и двете страни.
Въззивникът претендира
присъждането на разноски в размер на 8 655.28 лева, от които 7 560
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за чието заплащане на предсавени
доказателства, и 1095.28 лева държавна такса за въззивно обжалване. От
въззиваемият своевременно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
което се явява основателно. С оглед разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид
обстоятелството, че по делото е проведено пред СГС едно единствено съдебно
заседание съдът намира, че адвокатски хонорар следва да бъде намален до сума в
размер на 2608 лева. Предвид това, в полза на С. О. следва да бъдат присъдени
разноски (адвокатско възнаграждение и държавна такса) съразмерно с уважената
част от жалбата в размер на 3150.22 лева.
С съразмерно с
отхвърлената част от жалбата право на разноски има и въззиваемата страна, която
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 3250 лева, за
чието заплащане съгласно разясненията
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС е представен договор за правна защита и съдействие с направено
отбелязване за заплащане на сумата в брой, и 50 лева депозит за вещото лице.
Ето защо в полза на „Т.“ АД следва да бъде присъдена сума в размер на 492.83 лева.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 451975/17.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 5957/2016г. по описа на Софийски районен съд, 61ви
състав, в частта в която С. О. е осъдена да заплати на „Т.“ АД на основание чл.
266, ал. 1 от ЗЗД сума в размер над 8178.64 лева до пълния присъден размер от
13 844.12 лева, представляваща стойност на изпълнени СМР – топлоизолация и
хидроизолация на обекти – Център за настаняване от семеен тип – двуетажна
жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.Станке Димитров“ и Център
за настаняване от семеен тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м.
„Надежда І ч“, район „Надежда“, съгласно договор № BG161P0001/1.1.
– 12/2011/047 – S-2 от
31.07.2013г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на сумата от 22 574.47 лева,
представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи
на обект Център за настаняване от семеен тип - двуетажна жилищна сграда в УПИ І
– „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.Станке Димитров“, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до
окончателното плащане на сумата и сумата от 18 345.65 лева, представляваща
стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект Център
за настаняване от семеен тип - двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м.
„Надежда І ч“, район „Надежда“, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата,
както и в частта, в която С. О. е осъдена да заплати на „Т.“ АД разноски в
размер над 1036.52 лева до пълния присъден размер от 6940.57 лева, т.е за
сумата от 5904.05 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ АД, с ЕИК********, с
адрес *** О., с ЕИК********, с адрес гр.София, ул. „********искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сума в размер над 8178.64 лева до пълния присъден размер от 13 844.12 лева,
представляваща стойност на изпълнени СМР – топлоизолация и хидроизолация на
обекти – Център за настаняване от семеен тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ І
– „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.Станке Димитров“ и Център за настаняване от семеен
тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда І ч“, район
„Надежда“, съгласно договор № BG161P0001/1.1. –
12/2011/047 – S-2 от 31.07.2013г, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до
окончателното плащане на сумата, и с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сума
в размер на сумата от 22 574.47
лева, представляваща стойността на извършени допълнителни
строително-монтажни работи на обект Център за настаняване от семеен тип -
двуетажна жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв. 47а, м. „Бул.Станке Димитров“,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата, и сумата от 18 345.65 лева, представляваща
стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект Център
за настаняване от семеен тип - двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м.
„Надежда І ч“, район „Надежда“, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451975/17.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 5957/2016г. по описа на Софийски районен съд, 61ви
състав, в останалата му обжалвана част, а именно в частта, в която С. О. с ЕИК********,
с адрес гр.София, ул. „********, е осъдена да заплати на „Т.“ АД, с ЕИК********,
с адрес *** на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 8178.64 лева, представляваща стойност
на изпълнени СМР – топлоизолация и хидроизолация на обекти – Център за
настаняване от семеен тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК“, кв.
47а, м. „Бул.Станке Димитров“ и Център за настаняване от семеен тип – двуетажна
жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м. „Надежда І ч“, район „Надежда“, съгласно
договор № BG161P0001/1.1. – 12/2011/047 – S-2 от 31.07.2013г, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2016г. до
окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума
в размер на 1036.25 лева – разноски
в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Т.“ АД, с ЕИК********, с адрес *** да
заплати на С. О., с ЕИК********, с адрес гр.София, ул. „********на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 2551.97 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 3150.22 лева – разноски за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА С. О., с ЕИК********, с адрес гр.София,
ул. „********да заплати на „Т.“ АД, с ЕИК********, с адрес *** на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 492.83 лева – разноски за въззивно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Станимира Иванова по гр.д. № 15261/2018г. по
описа на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния
състав в частта в която се приема, че иск по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че работите,
свързани с изграждане на огради, рампи и бетонови настилки са част от предмета на договора. Доколкото
искът е предявен на основание на чл. 59 от ЗЗД, то в тежест на ответника по исковете при така депозирания
отговор е било да установи по несъмнен начин по делото, че тези елементи от
проекта са били част от предмета на договора. Действително, по делото е
установено, че изграждане на огради, рампи и бетонови настилки са част от инвестиционния проект. Не е установено, обаче, те да са били част от
предмета на процедурата по ЗОП и съответно на сключения след провеждането й
договор. Работите по изграждането на тези елементи не попадат в хипотезата на
непредвидените разходи и допълнителните работи, които са във връзка с предмета на
договора и е допустимо до определени размери да бъдат извършени и платени на
договорно основание. Количествено-стойностната сметка за СМР , за които е
проведена процедурата, не сочи СМР за изграждането на тези елементи от
инвестиционния проект. Цената, посочена в сключения между страните договор ,
която възложителят се задължава да плати на изпълнителя по договора , не
включва СМР за изграждане на тези елементи.
При така установено приемам, че по делото не е установено страните да са
постигнали съглашение част от предмета на договора да са и изграждане на
огради, рампи и бетонови настилки . Няма пречка само част от работи по
инвестиционния проект да се възложат да извършване по договор за изработка,
сключен след провеждане на процедура по ЗОП. При тълкуване на волята на
страните по договора съдът приема, че не може да се обоснове извод, че работи
за изграждане на всички елементи по инвестиционния проект са били предмет на
процедурата по ЗОП. Да се приеме същото при липса на посочена цена за
изграждането на огради, рампи и бетонови настилки ще следва да се обоснове извод, че
изпълнителят се е съгласил да ги извърши безвъзмездно. Доказателства, които да
обосноват такъв извод по делото не са ангажирани.
С оглед гореизложеното приемам, че изграждане на огради, рампи
и бетонови настилки не е било част от
предмета на договора, сключен между страните, поради което и ответникът се е
обогатил със стойността им за сметка на обедняването на ищеца и няма пречка за
стойността им да се предяви иск по чл. 59 от ЗЗД. Предпоставки за уважаване на
иска до размера от направените разходи за материали и за труд за извършване на
СМР за изграждането на тези елементи са установени по делото от приети
заключения.
Съдия: