№ 6115
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110148044 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТС твърди, че е доставил на ответниците В. Х. Б. с ЕГН:
********** и Д. П., роден на **********г., гражданин на ***, топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за
процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят разделно при следните квоти:
В. Х. Б. с ЕГН: **********, с квота 1/3, а именно за сумата в общ размер
на 25.98лв,, от които 17.01лв. - главница, предфявляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.11,2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 3.72лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.07.2021г. - м.11.2022г. в размер на
4.08лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1.17лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 30.07,2024г., като
1
претендираме и направените по делото съдебни разноски и
възнаграждение за един юрисконсулт.
Д. П., гражданин на ***, с квота 2/3, а именно за сумата в общ размер на
51.97 лв,, от които 34.01лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.11.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 7,45лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 30.07.2024г., както и сума за
дялово разпределение за периода м,07.2021г. - м.11,2022г, в размер на
8.16лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 2.35лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 30.07.2024г., като
претендираме и направените по делото съдебни разноски и
възнаграждение за един юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Х. Б. не е депозирал отговор на
искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П., чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Поддържа, че между страните липсва валидно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва по основание и размер
всички начислени суми за топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на част от вземанията. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца “ХР” * не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото личен регистрационен картон (л.20), се установява,
че ЛНБ.а сключила граждански брак на 09.09.1992г. в *** с Д. П..
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 16.02.1995г.,
ЛНБ.а е придобила собствеността върху топлоснабдения имот, а имено
апартамент, находящ се в гр. ***.
От удостоверение за наследници с изх. № *** от 22.08.22г.(л.19), се
установява, че ЛНП. е починала на 31.05.2021г., като оставила за свои
наследници по закон съпругът си Д. П. и племенника си В. Х. Б., който по
право на заместване заема мястото на своя възходящ починал на 04.05.2022г.
баща и брат на наследодателя - ХНБ., като получава дял от наследството.
След смъртта на ЛНП. съгласно чл. 9, ал.2 ЗН Когато съпругът наследява
заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството. Безспорно е, че наследството се е открило след навършването
на десет години от сключването на брака, с оглед изложеното се достига до
извод, че съпругът се легитимира като съсобственик на 2/3-ти ид.ч. от
процесния недвижим имот, а В. Х. Б. на 1/3-та ид.ч.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот *,
том X, дело № 1775 от 2022г., се установява, че на 14.12.2022г., В. Х. Б. и Д. П.
продали на ВНТ процесния недвижим имот
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици
на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с
3
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да
закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна
енергия. Договорът касае обект с абонатен №*, находящ се в гр. *** за
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от *. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „ХР” * при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество
на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
4
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
депозиране на исковата молба – 13.08.2024г.
Доколкото, исковата молба е депозирана на 13.08.2024г. и с оглед на
приетото заключение по извършената съдебно-техническа експертиза то
следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода месец 05.2021 г. до
12.08.2021г. е погасено по давност, поради което съдът приема, че ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от
исковия период – от 13.08.2021г. до 11.2022г. При кредитиране заключението
на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 50,04 лв. В настоящата хипотеза
доколкото определената от вещото лице стойност на незаплатената топлинна
енергия, надхвърля стойността на предявената от ищеца претенция,
предявеният иск се явява доказан в пълния му размер от 50.02 лв., която
следва да се разпредели между ответниците съобразно притежаваните от тях
квоти. Така В. Х. Б. следва да заплати сумата от 17.01 лв. , а Д. П. сума в
размер на 34.01 лв.
5
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л.32). По делото се установява, че за исковия период от 07.2021г. -
м.11,2022г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 12,24 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва
да заплатят на ищеца следните суми: В. Х. Б. следва да заплати сумата от 4.08
лв., а Д. П. сума в размер на 8,16 лв.
Съдът намира възражението на ответника, че не се дължи сградна
инсталация, предвид отменената т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.
61 ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
Министъра на енергетиката, за неоснователно.
В случая претенцията е за незаплатена топлинна енергия касае периода от
13.08.2021г. до 11.2022г. С Решение № 1037/10.02.2025г., по адм. дело № 85 от
2024 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г.
на Върховния административен съд, тричленен състав на * отделение, по адм.
дело № 746/2021 г., с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение
към чл. 61 ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката.
Съгласно ТР № 2 от 27.06.2016 г. на Върховният административен съд на
*** - ОСС от I и * колегия на ВАС, съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт /ПНА/, няма обратно
действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До отмяната му актът поражда
правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат
от отмяната на нормативния акт. В този смисъл, с оглед обстоятелството, че
правоотношенията между страните са възникнали преди отмяната на т. 6.1.1
от Методиката, то следва извод, че същите не се засягат от действието по
отмяна на посочената точка от Методиката.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
6
За процесния период са приложими ОУ на ТС от 2016 г., публикувани
през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ТС тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2021/2022г., мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2022 г. до 30.07.2024 г., която служебно изчислена възлиза в размер на
11,78 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът
следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до пълния й
размер – 11,17 лева, която следва да се разпредели между ответниците,
съобразно притежаваните от тях идеални части. Така В. Х. Б. следва да
заплати сумата от 3.72 лв., а Д. П. сума в размер на 7,45 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
7
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената
част от исковете в размер на 811,62 лв., (850 лв. общо извършени разноски,
при уважена част от исковете в размер на 95,48%) представляваща заплатена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение за
особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Разноските следва да бъдат
разпределение между ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални
части в съсобствеността, а именно В. Х. Б. следва да заплати сумата от 270,52
лв., а Д. П. сума в размер на 541,11 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Б. с ЕГН: **********, да заплати на ТС, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 17,01 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент *, находящ
се в ***, аб. № *, за периода от 13.08.2021г. до 11.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до плащането, както
и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 3,72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 30.07.2024г г.,
както и сумата от 4,08 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 07.2021г. - м.11.2022г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до плащането, като
8
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 1,17
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 30.07.2024г.
ОСЪЖДА Д. П., роден на **********г., гражданин на ***, да заплати на
ТС, ЕИК ***, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ , сумата от
34.01 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент
*, находящ се в ***, аб. № *, за периода от 13.08.2021г. до 11.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до
плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от
7,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
30.07.2024г г., както и сумата от 8,16 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 07.2021г. - м.11.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до
плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 2,35
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 30.07.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Х. Б. с ЕГН: ********** да
заплати на ТС ЕИК ***, сумата от 270,52 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. П., роден на **********г.,
гражданин на *** да заплати на ТС ЕИК ***, сумата от 541,11 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ХР” *, като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9