№ 45110
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110116084 по описа за 2024 година
Ищецът „К. и К.“ АД твърди, че ответникът И. И. е бил
изпълнителен директор на „К. и К." АД до 21.04.2022г. . След
тази дата били установени извършени парични преводи,
които са заведени като кредит от страна на И. И. към
дружеството, които са били осъществени при следните
параметри - на 19.03.2019г. е преведена сума в размер на 20
000лв, на 20.03.2019г. отново сума от 20 000лв. и на
21.03.2019г. сумата в размер на 19 600лв. Сборът на така
описаните вноски е 59 000лв., (грешен сбор, вярно –
59600),каквато сума е посочена като получен кредит от
страна на „К. и К." АД от ответника и тогавашен
изпълнителен директор на дружеството- И. И.. В
дружеството не бил наличен писмен договор за заем между
страните. От месец април 2019г. до месец март 2022г. от
страна на дружеството са извършвани ежемесечни плащания
към г-н И. И. с посочено основание за това „заем". Размерът
на отделното плащане варира между 1453.26 лв. и 1459.91 лв.
месечно за месеците от април 2019г. до февруари 2022
година, а през месец март 2022г. - месец преди
освобождаване на ответника като представител на „К. и К."
АД размерът на месечното плащане с посочено идентично на
предните месеци основание е 18 410.80лв. Общият сбор на
преведените от страна на ищеца към ответника суми за
1
посочения период възлиза на 69 544.70 лв.
Разликата по счетоводни записи между предоставена от
страна на длъжника сума и получената такава като
„възстановяване на заем" е в размер на 9944.70 лв. За тзи сума
е посочен размерът на настоящата претенция по главница
като тази разлика била получена без основание от страна на г-
н И. и като такава подлежи на възстановяване в
патримониума на „К. и К." АД. Заа същата сума по ч.гр.д.
20231110167888г., по описа за 2023г. на СРС, 38 с-в е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу И. К. И., срещу която той е възразил.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на И. И., че
дължи на „К. и К." АД следните суми: главница в размер на
9944.70лв. /девет хиляди деветстотин четиридесет и четири
лева и седемдесет стотинки/, мораторна лихва за периода от
21.01.2023г. до 07.12.2023г. в размер на 1087.79 /хиляда
осемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по 410 ГПК, до окончателното изплащане на
вземането.Претендира разноски.
В писмения си отговор ответникът оспорва иска с
изявление, че описаните факти в исковата молба са верни, но
фактическата обстановка не е изложена в цялост.
В исковата молба не било посочено, че сумите, които
превел през месец март 2019 г. на „К. и К.“ АД са получени
по негов личен кредит от Юробанк България АД. Причината
да получи личен кредит от банката и впоследствие да го
предостави на дружеството се дължаало на факта, че през
март 2019 г. като изпълнителен директор на „К. и К.“ АД и
взел мерки да стабилизира финансовото състояние на
предприятието. Към месец март „К. и К.“ АД имало
публични задължения към НАП. Последното обстоятелство
препятствало възможността дружеството да получи кредит, а
и в хода на преговорите с представители на НАП той
2
предупреден, че ако дружеството не заплати част от
дължимите суми, то е заплашено от пълно блокиране на
дейността му чрез налагане на запори върху банковите му
сметки и стоките в оборот. Същевременно финансовото
състояние на „К. и К.“ АД към март 2019 г. не позволявало
искането на НАП да бъде удовлетворено в пълен размер.
С оглед на гореизложеното сумите, които са посочени в
исковата молба, че са преведени от ответника към
дружеството, биили използвани изцяло за погасяване на
публичните задължения на последното.
Впоследствие, след известна стабилизация на
дружеството, то започнало да му връща получените суми,
като били върнати: главници, лихви дължими от ответника на
Юробанк България АД и разноските по отпускането на
кредита - застраховка платена още в началото на периода на
кредита. С оглед на тези обстоятелства се явява разлика
между полученото от „К. и К.“ АД и върнатото впоследствие,
но всички суми отишли за погасяване на задължения към
Юробанк България АД без той да се е обогатил с каквато и
да е сума.
Възраженията иска се основават на разпоредбите на
чл.60 и чл.61 от ЗЗД. Предприетите от И. действия за
получаване на личен кредит от банката били изцяло в
интерес на настоящия ищец „К. и К.“ АД, тъй като
получените суми са отишли в негова полза за погасяване на
неговите задължения към НАП. Получаването на това
финансиране било полезно за „К. и К.“ АД и в негов интерес,
доколкото платената договорна лихва на Юробанк България
АД е в значително по-нисък размер от законната лихва, която
би била дължима към НАП, ако задълженията на
дружеството не били погасени. С оглед на гореизложеното и
на основание чл.61 ЗЗД счит, че дружеството е следвало да
изпълни задълженията, които той поел към банката - да върне
главницата и дължимата лихва и да го обезщети за
направените разноски. Ако дружеството не му беше върнало
3
лихвите и разноските, то щяло да е налице неоснователно
обогатяване на „К. и К.“ АД за негова сметка, тъй като И. щял
да дължа лихвите и разноските за получен кредит, който не е
използван за лични нужди, а за нуждите на ищеца.
С оглед на така изложеното счита, че исковите претенции
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по спорния предмет и
доказателствените искания след изслушване на страните в
открито заседание.
ПРЕПИС от отговора а ответника да се изпрати на
ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на
страните.
НАСРОЧВА производството в открито заседание за
17.02.2025г. от 9:40. Да се уведомят сраните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4