№ 14216
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110154902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ... (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт М.К.. Ищецът твърди, че е
доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че
ответницата е ползувала доставената топлинна енергия за стопански нужди през
периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., без да е изпълнила задължението си за
сключване на договор за доставяне на топлинна енергия за стопански нужди (въпреки
съответно отправена покана) и без да я заплати. Позовава се на общите условия за
доставяне на топлинна енергия за стопански нужди, които уреждат настъпването на
изискуемостта на задълженията за заплащането на дължимите суми за доставената
топлинна енергия за стопански нужди, с което обосновава, че ответницата е изпаднала
в забава. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „..“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Иска от съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи сумата 60 лева и 24 стотинки, представляваща главница за
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019
г. и за периода 01. 10. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., сумата 15 лева и 51 стотинки,
представляваща законна лихва за забава за периода 31. 12. 2017 г. – 09. 12. 2020 г.,
сумата 25 лева и 57 стотинки, представляваща главница за стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., както и лихва за
забава в размер на 5 лева и 38 стотинки, ведно със законовата лихва до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 63161 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и
състав, за 2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от
1
единия от ответницата В. П. З., адрес .... Твърди, че е погасила сумите, обект на
исковата молба. Иска от съда да не дава ход на делото.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“
ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия. Два от тях са за установяването на
съществуването на главници за стойността за на доставената топлинна енергия,
съответно за стойността на извършената услуга дялово разпределение, и са с правно
основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на
ищеца по тези искове е да установи при условията на пълно и главно доказване
обедняване на неговата правна сфера, обогатяване в правната сфера на ответницата,
както и наличието на връзка между обедняването и обогатяването. По акцесорните
искове с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответницата е изпаднала в забава, продължителността на забавата и размера на
дължимите обезщетения за забава.
Предявените искове за установяване на задължения за заплащането на
обезщетения за неоснователно обогатяване са свързани с доставянето на топлинна
енергия за стопански нужди при липса на сключен съответен договор спрямо
недвижимият имот маг. 3, находящ се в .., аб. номер .., като се твърди имущественото
разместване във връзка с доставянето на топлинна енергия да е настъпило през
периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. и през периода 01. 10. 2018 г. – 30. 04. 2019 г.
Когато спрямо недвижим имот се доставя топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди, текущото законодателство предвижда облигационното отношение по
доставянето й да възникне посредством сключването на индивидуален писмен договор
при общи условия между топлопреносното предприятие (ищеца) и небитовия клиент
(чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката във връзка с пар. 1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби към Закона за енергетиката). В настоящия случай
страните не спорят и следва да се приеме за установено, че процесният недвижим имот
маг. 3, находящ се в .., аб. номер .., е собственост на ответницата (което се установява и
от приетия като доказателство заверен препис от нотариален акт от 2008 г. на л. 18 от
делото) и се намира в сграда-етажна собственост, която е присъединена към
топлопреносната мрежа. Предназначението на имота е за осъществяването на
стопанска дейност, поради което доставяната спрямо него топлинна енергия е за
небитови (стопански) нужди. Страните освен това не спорят, че помежду им не е бил
сключен индивидуален писмен договор за доставянето на топлинна енергия за
стопански нужди. По делото са представени доказателства единствено за воденето на
преговори за сключването на подобен договор (искане от ответницата за открИ.не на
партида от 2008 г. и писмо от ищеца до ответницата, съдържащо покана за
сключването на договор доставяне на топлинна енергия за небитови нужди спрямо
процесния недвижим имот – л. 17 и л. 14).
2
Страните не спорят обаче и че въпреки липсата на сключен договор ищецът
реално е доставял през процесния период спрямо топлоснабдения имот топлинна
енергия на претендираната с исковата молба стойност. Това обстоятелство следва да
бъде прието за установено от съда предвид извършеното от ответницата плащане,
което съставлява конклудентно признание на съответните факти. Следователно се
доказва, че през процесния период топлопреносното предприятие (ищецът) се е
обеднило със стойността на доставената спрямо процесния топлоснабден имот
топлинна енергия в размер на общо 60 лева и 24 стотинки, докато ответницата се е
обогатила със същата сума, и е налице връзка между обедняването и обогатяването.
Въпреки че всички елементи от правопораждащия фактически състав са доказани,
искът трябва все пак да бъде отхвърлен, защото предвид приетия като писмено
доказателство платежен документ от ответницата, а и направеното в първото открито
съдебно заседание изявление на процесуалния представител на ищеца, цялата сума е
била погасена на 04. 01. 2023 г. – обстоятелство, което съдът съобразява на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Що се отнася до съществуването на задължението за заплащането на
обезщетение за неоснователно обогатяване за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение, съдът намира следното. Облигационното отношение по
извършването на услугата дялово разпределение възниква, когато потребителите на
топлинна енергия за битови нужди от присъединената към топлопреносната мрежа
сграда-етажна собственост изберат лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и
сключат договор с него. В дадения случай съответните обстоятелства се доказват от
представените с исковата молба заверени преписи от протокол от общо събрание на
етажната собственост (л. 23) и договор № 490/31. 01. 2003 г. между третото лице
помагач и етажната собственост (л. 21). Реалното извършване на услугата дялово
разпределение през процесния период се установява от представените от третото лице
помагач писмени документи (л. 71 и сл.). Що се отнася до стойността на услугата
дялово разпределение, която е била извършвана през процесния период, тя се
установява в размер на 25 лева и 57 стотинки от представените с исковата молба
частни документи (л. 26). Активната материалноправна легитимация тъкмо на ищеца
по иска за стойността на услугата дялово разпределение, а не на третото лице помагач,
по начало би могла да бъде обоснована чрез чл. 72, ал. 2 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищеца на потребители в град
София във връзка от чл. 22, ал. 2 от общите условия за доставяне на топлинна енергия
за битови нужди от ищеца на потребители от град София, действали през процесния
период (тези от 2016 г.). В настоящия случай обаче ищецът неправилно се позовава на
общите условия. Те биха могли да се прилагат само ако е налице валидно възникнало
облигационно отношение на договорно основание. А в настоящия случай предвид
твърденията на ищеца и признанията на ответницата съдът прие за установено, че
липсва договорно отношение между страните. Щом те не са сключили договор за
доставянето на топлинна енергия за стопански нужди, то не биха могли да намерят
приложение и общите условия към този вид договори. Исковете на ищеца са на
извъндоговорно основание – облигационно отношение, произтичащо от
неоснователно обогатяване. Затова и по иска за главницата за стойността на
извършената услуга дялово разпределение ищецът трябва да докаже активната си
материалноправна легитимация – че тъкмо в неговата правна сфера е настъпило
обедняване със стойността на извършената услуга дялово разпределение. Но тази
услуга е била извършвана от третото лице помагач в полза на ответницата въз основа
на сключен с етажните собственици договор. Няма твърдения, нито са представени
3
доказателства ищецът да е заплатил стойността на тази услуга на третото лице помагач
вместо ответницата, така че да е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу
нея. При това положение не се доказва една от предпоставките за основателността на
иска – активната материалноправна легитимация на ищеца. Конклудентното признание
на обратното, което ответницата е направила чрез плащането и на стойността на
услугата дялово разпределение в полза тъкмо на ищеца на 04. 01. 2023 г., следва да
бъде дискредитирано от съда по всички изложени съображения съгласно чл. 175 ГПК.
При това положение искът за неоснователно обогатяване за стойността на услугата
дялово разпределение трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, а не като погасен
чрез плащане.
Що се отнася до акцесорните претенции за обезщетения за забава, доколкото
единият главен иск е неоснователен, то и неговият акцесорен иск за обезщетение за
забава („лихва“) върху стойността на обезщетението за неоснователно обогатяване със
стойността на реално извършената услуга дялово разпределение също е неоснователен.
Отделно от това, понеже се претендират две обезщетения за забава в размер на
законовата лихва, като забавата е за заплащането на парични обезщетения за
неоснователно обогатяване, изискуемостта на главните задължения не би могла да
настъпи въз основа на общите условия, на които се позовава ищецът. Всъщност при
задължения за обезщетения за неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава с
отправянето на покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така Тълкувателно решение № 5 от
21. 11. 2019 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2017 г., ОСГТК). Липсват доказателства,
които да установяват, че ответницата е била поставена в забава преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (съответно преди връчването на
преписа от заповедта за изпълнение, възпроизвеждаща дословно искането на заявителя
да му бъде заплатено). Поради всички изложение съображения двата акцесорни иска
трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а не като погасени чрез плащане.
В обобщение, съдът намира, че следва да отхвърли всички предявени искове.
Само този за обезщетението за неоснователно обогатяване за доставената топлинна
енергия трябва да бъде отхвърлен като основателен, но погасен чрез плащане. Всички
останали искове трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Разноски. При този изход на спора на спора съдът по начало следва да присъди
пропорционално сторените от страните разноски – един от исковете на ищеца е бил
основателен и е отхвърлен само поради извършеното в хода на процеса плащане, тоест
ответницата е дала повод за завеждането му и следва да понесе съответна отговорност
за разноски.
В рамките на заповедното производство заявителят е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което
заповедният съд е определил на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева.
Пропорционално на основателната част от претендираната със заявлението сума
следва да бъдат присъдени 42 лева и 34 стотинки.
Длъжницата нито претендира разноски в заповедното производство, нито има
данни да е сторила такИ..
В рамките на първоинстанционното ищецът е довнесъл държавна такса в размер
на още 25 лева, а освен това е сторил и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност първостепенният съд определя
размера на юрисконсултското му възнаграждение на 50 лева. Така сторените разноски
следва да бъдат поравно разпределение за всеки един от четирите кумулативно
4
съединени иска, тоест по 18 лева и 75 стотинки на иск. Понеже само един от четирите
иска е основателен, то на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 18
лева и 75 стотинки.
Ответницата нито претендира разноски в първоинстанционното исково
производство, нито има данни да е сторила такИ..
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс искове с правни основания чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата В. П. З., ЕГН
**********, адрес ..., дължи на ищеца „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ...:
сумата 60 лева и 24 стотинки, представляваща главница за стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. и за
периода 01. 10. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. спрямо топлоснабдения недвижим имот
маг. 3, находящ се в .., аб. номер .., с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно, като погасен чрез плащане;
сумата 15 лева и 51 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 31. 12. 2017 г. – 09. 12. 2020 г. върху стойността на топлинната енергия,
като неоснователен;
сумата 25 лева и 57 стотинки, представляваща главница за стойността на
услугата дялово разпределение за периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., с която
сума ответницата се е обогатила неоснователно, като неоснователен;
и сумата 5 лева и 38 стотинки, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода 31. 12. 2017 г. – 09. 12. 2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответницата В. П. З., ЕГН **********, да заплати в полза на ищеца
„...“ ЕАД с ЕИК ..., сумата 42 лева и 34 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 18 лева и 75 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „..“ ООД с
ЕИК ..., седалище и адрес на управление ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
5
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6