О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 327 Година 28.01.2019 Град
Стара Загора
С.Т РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и осми януари Година
2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 487 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на определение от 21.01.2019 г. по адм.д. № 512/2016 г.
на С. административен съд, с което последното е прекратено пред този съд и изпратено
по подсъдност на С. районен съд.
След като се
запозна с това дело, С.т районен съд намери, че то не му е подсъдно, поради
което следва да го прекрати и повдигне спор за подсъдността му пред състава по
чл. 135, ал. 4 АПК, а мотивите за този правен извод са следните:
Изпратеното
по подсъдност адм.д. № 512/2016 г. на С. административен съд е образувано по искова
молба на М.Г.Х., с която, след частичното му прекратяване с определение от
23.07.2017 г., е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответната Г., да му заплати 9000 лева за обезщетение на
причинени му неимуществени вреди от дискриминационно бездействие от 30.04.2014
г. до 01.06.2015 г. на Н., където ищецът изтърпява наказание „-“, да му осигури
безплатна храна без -, съобразена с - и законна лихва върху това обезщетение от
подаване на исковата молба в съда на 18.11.2016 г. до изплащането й.
За да изпрати това
дело по подсъдност, С.т административен съд е приел, че ищецът претендира
обезщетение за вреди от неравноправно третиране, без преди това да е проведено
производство за установяването му пред КЗД, а единствено районният съд
разполага с компетентност да установи в едно производство наличието на такова
третиране и присъди обезщетение за вредите от същото, и тъй като в мотивите на постановеното
на 16.01.2019 г. ТП 1/2016 е посочено, че и
по двете алинеи на чл. 74 ЗЗД,
текстът е приложим само ако е проведено производство пред КЗД, е приел, че
искът е посъден на С. районен съд.
В случая обаче не са предявени искове по чл. 71, ал. 1,
т. 1-3 ЗЗД, а само иск за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗД, който е подсъден на С. административен съд (чл.
1, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК).
Вярно е, че няма проведено преди предявяването му производство пред КЗД за
исковия период, а според мотивите на ТП 1/2016 г., и по двете алинеи на чл. 74 ЗЗД, текстът е приложим само ако е проведено такова производство.
Непровеждането му обаче би могло да обуслови само недопустимост, но не и неподсъдност
на същия иск на С. административен съд съгласно действалата към момента на
предявяването му т. 4 от ТП 2/2014, според която, въпросът за провеждането на такова
производство би могъл да се разглежда като друга положителна процесуална
предпоставка за допустимост на този иск, но не влияе върху начина на определяне
на подсъдността му, който е нормативно установен в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, поради което
и в случаите, когато не е проведено такова производство по раздел I от ЗЗД, са
подсъдни на административните съдилища делата по искове за вреди от неравенство
в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на
държавни органи и длъжностни лица, какъвто е и процесният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗД. Дори да се приеме, че след като с ТП 1/2016
г. е обявена за изгубила актуалност същата т. 4 на ТП 2/2014 г. и тези искове са
вече подсъдни на районните съдилища, това не се отнася за предявеният от ищеца
иск по делото, защото преценката за подсъдността му, по аргумент от чл. 118,
ал. 1 и 2, изр. 2 ГПК и чл. 135, ал. 1 и 2, изр. 2 АПК (в този смисъл и Опр. №
9-2008-5 чл. с-в на ВАС), се прави към момента на предявяването му пред С.
административен съд на 18.11.2016 г. А към този момент той е бил подсъден
именно на този административен съд според действащата тогава т. 4 на ТП 2/2014
г. Тя е обявена за изгубила актуалност едва с постановеното на 16.01.2019 г.,
далеч след предявяването му, ТП 1/2016 г. А то няма обратно действие. Не само
защото такова не му придават нормите на чл. 124-131а ЗСВ. Но и защото е
последващо и доколкото определя различна от т. 4 на предшестващото го ТП 2/2014
г. подсъдност на тези искове, се прилага само за тези от тях, които са
предявени след постановяването му на 16.01.2019 г., какъвто процесният не е. За
неговата подсъдност се прилага поради това обявената за загубила актуалност т.
4 на ТП 2/2014 г., защото е определяла подсъдността му към момента на предявяването
му (аргумент
от чл. 135, ал. 1 и 2, изр. 2 АПК и чл. 118, ал. 1 и 2, изр.
2 ГПК).
А според последната, този иск е подсъден именно на С.т административен съд и
без да е проведено преди предявяването му производство пред КЗД.
В
този смисъл се е произнесъл по аналогичен въпрос (от
кой момент поражда действие извършената с т. 10
на ТР 2-2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС 3/1980 г.) и ВКС в свое решение № 170-2018-IV г.о., според което, доколкото
тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила, като в този случай се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тези актове. При
постановяване обаче на последващ тълкувателен акт, с който е изоставено дадено
в предшестващ го акт тълкуване и се възприема ново такова, последващият
тълкувателен акт няма подобно на първоначалния обратно действие и започва да се
прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващият го тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт
престава да се прилага. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са
се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването им. Иначе би се придало същинско обратно
действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда
само по изключение, и то въз основа на изрична разпоредба. В някои случаи
прилагането на новото тълкуване би довело и до настъпване на неблагоприятни за
някоя от страните последици, които не биха настъпили в случаите, когато се
прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Поради това даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да се
прилага и след отмяната му, когато спорът се отнася до последиците от същата норма,
които са били реализирани за периода преди отмяната му, а новото ТР ще се прилага
от този момент за в бъдеще (Р 170-2018-IV г.о.).
С оглед
изложеното, възникналият между С.т административен съд и С.т районен съд спор за
определяне подсъдността на настоящото дело, следва да се разреши от състава по
чл. 135, ал. 4 АПК, на който делото следва да се изпрати чрез ВКС, като преди
това се прекрати и повдигне спор за подсъдността му (чл. 135, ал. 4 и 5 АПК).
Воден
от горните мотиви, С.т районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по настоящото гражданско дело № 487 по описа за 2019 г. на С. районен съд и ПОВДИГА
СПОР за подсъдността му между С. районен съд и С. административен съд, КАТО ГО ИЗПРАЩА
чрез ВКС на състава по чл. 135, ал. 4 АПК за определяне на подсъдността му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: