Решение по дело №84/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. С., гражданка на Бангладеш, срещу Решение №1-Б/15.01.2024 г. на Д. П. интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците РПЦ с. Баня, общ. Нова Загора, с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) не е допусната последваща молба с рег. № УП-3617/22.12.2023 г. на С. С. до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В производството по последващата молба следвало да се провери наличието на нови елементи и обстоятелства, свързани с условията за предоставяне на международна закрила, като административният орган нямал право да оценя тези нови елементи и обстоятелства, а само да провери дали са изтъкнати нови елементи и факти. Такива били посочени и административният орган е следвало да установи дали са налице законовите предпоставки за допускане на последващата молба, а не да издава обжалваното решение. Към последващата молба били приложени изцяло нови документи, като административният орган дори не е успял да преведе приложените документи на бенгалски език и всъщност не е могъл да извърши действителна преценка на основателността на подадената последваща молба, предвид, че решението не е съобразено с актуалната информация за страната на произход и качеството на жалбоподателката като сама разведена жена. Моли съда да постанови решение, с което прогласи за нищожно или евентуално да отмени като незаконосъобразно решението на интервюиращия орган. .

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. В писмено становище от пълномощника и поддържа подадената жалба.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юриск. З. Т., който счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в писмено становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За първи път молителката е поискала закрила с молба вх. № 448 от 13.09.2023 г. на РПЦ - с. Баня. Личните данни на молителката снети по тази молба са както следва: С. (фамилно име) С. (собствено име), от женски пол, родена на [дата]. в М., Бангладеш, гражданка на Бангладеш, етническа принадлежност - б., вероизповедание: м.-с., семейно положение - неомъжена, ЛНЧ **********. Личните й данни са установени въз основа на представен от нея национален паспорт.

С решение № УПБ-18/02.10.2023 г. на интервюиращ орган на ДАБ - МС в ускорена процедура е отхвърлена молбата за международна закрила. Чужденката е обжалвала административния акт и жалбата й е била отхвърлена с решение № 384/ 30.11.2023 г. на Административен съд – Сливен по АД № 402/2023 г.. (л.38-43 от АД № 1154/2024 г. на АССГ)

С подаването на молба за международна закрила, peг. № УП 3617 от 22.12.2023 г., чуждата гражданка отправила искане за поредна регистрация за нея, тъй като в Бангладеш тя би била подложена на тормоз, заплахи и насилие от страната на бившият й съпруг Р. М.. В Бангладеш не можела да получи защита от властите, защото била сама разведена жена. Положението на разведените жени в Бангладеш било изключително тежко, те били положени на тормоз, дискриминация и заплашени от различни форми на насилие, поради което не можела да се завърне в страната си на произход. (л.26 от АД № 1154/2024 г. на АССГ)

С това искане, С. С. представила следните писмени документи: Разпечатка от сертификат за развод; Разпечатка на документ без превод, който бил на бенгалски език и не е преведен от административния орган поради невъзможност да бъде намерен преводач от бенгалски език, който да извърши превода. (л.31-37 от АД № 1154/2024 г. на АССГ)

Със съобщение peг. № УП 3617/22.12.2023 r., жалбоподателката е уведомен за възможността да представи писмени доказателства в подкрепа на молбата си, както и че по молбата ще бъде извършена предварителна проверка за допустимост. (л.27 от АД № 1154/2024 г. на АССГ)

С обжалваното в настоящото производство Решение № 1-Б/15.01.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, не е допусната последваща молба рег. № УП 3617 от 22.12.2023 г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от С. С. до производство за предоставяне на международна закрила. Административния орган е приел, че лицето не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Представените доказателства: Разпечатка от сертификат за развод и разпечатка на документ, който бил на бенгалски език не съдържали в себе си нито едно конкретно обстоятелство за проява на преследване, заплахи или тежки посегателства срещу чуждата гражданка в страната й по произход. По тази причина следвало да се установи ирелевантността на посочените доказателства с личното положение на молителката и като такива не следвало да бъдат разглеждани като нововъзникнали обстоятелства във връзка с молбата й за предоставяне на международна закрила.

Решението е съобщено на чужденеца на 25.01.2024 г., а жалбата срещу същото е депозирана в ДАБ на 29.01.2024 г., където е заведена с рег. № УП3617 от 30.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд, доколкото настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца е в с.Баня община Нова Загора. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – младши експерт в Регистрационно-приемателен център – с.Баня, определен със Заповед № РД05-296/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, за интервюиращ орган. (л.21 от АД № 1154/2024 г. на АССГ)

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за писмена форма.

Съгласно чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, органът преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Последната разпоредба, в приложимата й към датата на постановяване на оспореното решение редакция регламентира, че производство за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ определя 14-дневен срок от подаване на последващата молба, в който интервюиращият орган следва да се произнесе по молбата единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да провежда лично интервю, като взема решение, с което допуска (т. 1) или не допуска (т. 2) молбата до производство за предоставяне на международна закрила.

В случая правилно с обжалваното решение е прието, че депозираната от чужденеца молба, представлява последваща молба за международна закрила, доколкото безспорно се установява, че преди депозирането й е било налице придобило стабилитет решение на интервюиращ орган при ДАБ, с което предходно подадената молба вече е била отхвърлена.

Съдът обаче намира, че от страна на интервюиращият орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при издаването му не са преценени всички представени от жалбоподателя писмени доказателства, поради което се стигнало до издаване на решението в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, с оглед неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая.

В решенията по дела С-297/17, C-318/17, C-319/17 и C-438/17 Съдът на ЕС приема, че член 33, § 2 от Директива 2013/32 на ЕП и на Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила изброява изчерпателно положенията, при които държавите - членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима. Съдът на ЕС сочи още, че целта на изброяването е да смекчи задължението на компетентната държава – членка, да разгледа молба за международна закрила, като определи случаите, в които такава молба се счита за недопустима. Според чл. 33, § 2, б. "г" от Директивата, "молбата е недопустима, единствено ако е последваща, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това, дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила, по силата на Директива 2011/95/ЕС". В процесния случай наличието на такива "нови елементи или факти" е обективно.

Освен изложеното, с решение на СЕС от 10.06.2021 г. по дело C-921/19 е прието, че чл. 40, § 2 от Директива 2013/32р чл. 4, § 2 от Директива 2011/95 не допускат национално законодателство, съгласно което документ, представен от кандидат за международна закрила в подкрепа на последваща молба, автоматично се приема за непредставляващ "нов елемент или нов факт", по смисъла на тази разпоредба, когато автентичността на този документ не може да бъде установена или източникът на такъв документ не подлежи на обективна проверка; от една страна преценката на представените в подкрепа на молба за международна закрила доказателства не може да варира в зависимост от това, дали става въпрос за първа, или за последваща молба, и от друга страна - съответната държава - членка е длъжна да сътрудничи с кандидата за целите на оценката на относимите елементи от последващата му молба, когато в подкрепа на тази молба кандидатът представя документи, чиято автентичност не може да бъде установена".

Това в случая не е сторено, тъй като към молбата от 22.12.2023 г. е приложен документ, който не е бил представян преди това и неговата относимост към молбата за предоставяне на закрила не е съобразявана при издаването на предходното решение. Неговото съдържание не е било изяснено, както и не е изяснено дали действително не се отнася до оспорващата, с оглед заявеното от нея. Не е съобразен и представения с молбата документ за развод, който потвърждава тезата на чужденеца са лично положение. Съответно, при постановяване на решението си органът не е извършил анализ и преценка на относимостта на представените нови доказателства към искането на жалбоподателя за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут в България. Необосновано административния орган е изключил представения документ на бенгалски език от анализа на фактите по случая, доколкото не е успял да получи превод на същия. Съгласно чл.14 ал. 3 от АПК документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. По административната преписка липсват данни за осъществен контакт за съдействие за получаване на превода на посочения документ по линия на сътрудничество с Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), съобразно дадената резолюция от 09.01.2024 г. на докладна записка вх№ Б-10 от 09.01.2024 г. (л.25 от АД № 1154/2024 г. на АССГ)

Съдържанието на тези документи обаче е от съществено значение, доколкото ако се установи, че в същите са изложени обстоятелства водещи на опасения от преследване на жалбоподателката, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или на опасност от тежки посегателства за молителя за закрила, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, то отговора на въпроса налице ли са основания за допустимост на последващата молба за закрила би бил различен от постановения в оспореното решение резултат. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е довело и до необоснован правен извод, за недопустимост на подадената от жалбоподателя последваща молба за закрила.

Ето защо настоящия съдебен състав приема, че обжалваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната за произнасяне по същество в производство за предоставяне на международна закрила по молбата на С. С..

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1-Б/15.01.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административният орган за произнасяне по същество в производство за предоставяне на международна закрила по молба рег. № УП-3617/22.12.2023 г. на С. С..

На основание чл. 85, ал. 3 от ЗУБ решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.