Решение по дело №131/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 111
Дата: 3 юли 2023 г. (в сила от 18 юли 2023 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20232200200131
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. С., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20232200200131 по описа за 2023 година

На основание чл.17, ал.1 вр. чл. 12, ал. 8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение в Република България
Решение № 2745/321/12/2022 от 21.12.2022 г. на Тричленен Апелативен
Наказателен съд за тежки престъпления - Солун, Република Гърция, влязло в
сила на 15.04.2023 г., с което българският гражданин Р. Д. Т., ЕГН
**********, роден на 1********* г., в гр. С., с постоянен адрес в Република
България, гр. Н.З. ул. „Амур" № 5, общ.Н.З. обл.С., е признат за виновен и
осъден на лишаване от свобода за срок от 58 /петдесет и осем/ години и
4/четири/ месеца, за извършено на 02.12.2017 г. в гр. Комотини, Република
Гърция престъпление съгласно чл.26, пар.1а, чл.27 пар.1, чл.94 пар.1 от
Наказателния кодекс на Република Гърция и чл.30, пар.1 от Закон 4251/14 на
Република Гърция, съответстващо на чл.281, ал.2, т.1 и т.5 от Наказателния
кодекс на Република България и за извършено в периода от 01.11.2017 г. до
1
01.12.2017 г. престъпление по чл.26,пар.1а, чл.27, пар.1 и чл.187, пар.3 от
Наказателния кодекс на Република Гърция, съответстващо на чл.281, ал.2, т.2
от Наказателния кодекс на Република България и му е наложено общо
наказание лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години.
НАМАЛЯВА на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
размера на наложеното на осъдения Р. Д. Т. общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ на „Лишаване от свобода“ за срок
от ШЕСТ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "а" от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от
общия размер на наложеното на Р. Д. Т. наказание „Лишаване от свобода“
изцяло изтърпяната част от наказанието в Република Гърция от 06.11.2018 г.
до фактическото му предаване в Република България за изпълнение на
присъдата, както и времето на задържане под стража в Република Гърция от
02.12.2017 г. до 06.11.2018 г.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд-
Бургас в 14-дневен срок от днес.
Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице.
След влизането в сила на решението, незабавно да се изпратят преписи
на компетентния орган на издаващата държава, на Министерство на
правосъдието, на Върховна касационна прокуратура, както и на Окръжна
прокуратура - С. за предприемане на необходимите действия за изпълнение
на наказанието.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Решение № 111/03.07.2023 г. по ЧНД № 131/2023 г. по описа на
Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е по искане на осъденото лице чрез неговия защитник за
осъществяване на трансфер в Република България с цел изтърпяване на
остатъка от наложеното на осъдения Р. Д. Т. наказание „Лишаване от
свобода“ на Едночленен Апелативен наказателен съд - С., изменено с
Решение на тричленен Апелативен съд за тежки престъпления -С., република
Г.. Настоящият съдебен състав е предприел действия за реализиране на
възможността по чл.5, параграф 4 от Рамково решение 2008/2009/ПВР на
Съвета от 27 ноември 2008 година за контакт с Европейската съдебна мрежа
за получаване на информация от компетентните органи на Република Г. за
евентуално съгласие за признаване и изпълнение на Решение №
1812/06.11.2018 г. на Едночленен Апелативен Наказателен съд за тежки
престъпления-С., Република Г., изменено с Решение № 2745/321/12/2022 г. на
Тричленен Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления -С.,
Република Г..
След съдействие на Националното бюро на България в Европейската
съдебна мрежа е постъпило в Окръжен съд - С. Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, издадено на 05.05.2023 г. от съдебните власти на
Република Г. засягащо българския гражданин Р. Д. Т., роден на 1********* г.
в гр. С., с постоянен и настоящ адрес гр. Н.З. ул.Амур“ №5.
Удостоверението е представено на български език.
Към него е приложена Решение № 1812/06.11.2018 г. на Едночленен
Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г. и
Решение №2745/321/12/2022 г. на Тричленен Апелативен Наказателен съд за
тежки престъпления - С., Република Г., постановено на 21.12.2022 г.,влязло в
сила на 15.04.2023 г., с което българският гражданин Р. Д. Т. е признат за
виновен за две престъпления, а именно: незаконно транспортиране граждани
на трети държави с цел имотна облага, съгласно чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94
пар.1 о Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона 4251/14 и участие в
организирана престъпна група с цел извършване на престъпление незаконен
превоз на нелегални имигранти, съгласно чл.26 пар. 1а, чл.27 пар.1 и чл.187
пар.3 от Наказателния кодекс на Република Г..
1
За двете престъпления, съгласно удостоверението, е наложено общо
наказание 58 /петдесет и осем/ години и 4 /четири/ месеца /21 290 дни/ с
изтърпяване 20 /двадесет/ години или 7 300 /седем хиляди дни „Лишаване от
свобода"/.
Към удостоверението са приложени още сертификат за задържане на
лицето от Затвора-Нигритас, уведомление до осъденото лице, доказателство
за връчване на уведомление на осъденото лице, от което произтича
съгласието за предаване на документите.
Видно от удостоверението за задържане Т. е задържан от 02.12.2017 г.,
а началото на изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ е от 06.11.2018 г. Съдът е приспаднал времето на предварителното
задържане на Т. от 02.12.2017 г. до 06.11.2018 г.
Служебно в изпълнение на задълженията си по чл. 10, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е изискал справка за съдимост на осъденото
лице и справка за неприключили наказателни производства срещу осъденото
лице, които справки са постъпили своевременно.
От изисканата служебно справка се установява, че българският
гражданин, за когото се отнася удостоверението – Р. Т. е роден в гр. С. и е с
постоянен и настоящ адрес гр.Н.З. ул.“Амур „№5, което обуславя
компетентността на настоящия съд съобразно чл.7, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Видно от българската справка за съдимост, Т. е
признат за виновен за престъпление по чл. 235, ал.6, вр. чл.20, ал. 2 от НК, за
което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - С.
изразява становище за признаване присъдата на гръцките съдебни власти и
приемане на изпълнението на наложеното наказание за престъпленията
незаконно транспортиране граждани на трети държави с цел имотна облага,
съгласно чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 о Наказателния кодекс и чл.30 пар.1
от Закона 4251/14 и участие в организирана престъпна група с цел
извършване на престъпление незаконен превоз на нелегални имигранти,
съгласно чл.26 пар. 1а, чл.27 пар.1 и чл.187 пар.3 от Наказателния кодекс на
Република Г., приемайки, че съответстват на престъпния състав по чл.281,
ал.2, т.2 и т.5 от НК.
Осъденото лице Р. Т. е задържан в издаващата държава, където
изтърпява наказанието по влязлата в сила присъда, поради което е уведомен,
чрез издаващия орган и чрез упълномощения си защитник за настоящото
дело.
Упълномощеният защитник пледира за удовлетворяване на
направеното искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода, да продължи на територията
на Република България. Счита, че не са налице основания за отказ от
2
признаване на осъдителното решение, но са налице условията за адаптиране
на наложеното наказание към предвиденото за същото престъпление в
националния ни закон. Присъединява се към изразената позиция на
представителя на ОП-С..
Окръжен съд-С., след като се запозна с приложеното Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, като взе предвид
решението на Тричленния Апелативен наказателен съд – С., Република Г., с
която е наложено наказанието общо наказание „Лишаване от свобода", както
и останалите приложени по делото доказателства, установи следното:
Представеното удостоверение е по образец съгласно Приложение № 1
към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Издадено е в писмена форма, изпратено е
с превод на български език и с попълнени полета на български език. Съдът
приема, че удостоверението съдържа необходимата информация,
съответстваща с данните в приложения съдебен акт на гръцкия наказателен
съд. Съдът следва да уточни, че при извършения превод от гръцки на
български в Удостоверението по чл. 4 е допусната грешка при посочване на
дата, на която осъденото лице е заловено в гр. Комотини. На лист 58 гръб от
делото е посочено: „Осъденото лице: а/ В Комотини на 12.02.2017г. е
хванат….. „. В представения оригинал на гръцки език на удостоверението на
лист 64 от делото е посочено:„буква (η) 1, аб. 3 а) Etnv Komotnvn atic 02-12-
2017,…“. След назначен от съда превод от гръцки на български език на л.64
от делото се уточнява, че датата е 02.12.2017г.
В удостоверението е посочено, че осъденото лице се е явило лично и е
участвало в съдебния процес, който е приключил с влязло в сила решение на
Тричленния Апелативен Наказателен съд за тежки престъпления - С.,
Република Г.. В удостоверението за задържане е посочено, че
предварителното задържане / времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“/ обхваща периода от 02.12.2017 г. до
06.11.2018 г. Посочени са началото на изтърпяване на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ - 06.11.2018 г. и край на наказанието-02.12.2037 г. В
удостоверението по чл.4 от рамковото решение е посочено също, че право на
предсрочно освобождаване за осъденото лице възниква при изтърпяване на
3/5 от наложеното наказание.
Настоящият съдебен състав следва се произнесе по въпросите,
свързани с приемането и изпълнението на влязлото в сила решение /присъда/
на съда на Република Г. спрямо българския гражданин Т.. Съдът съобрази, че
решението на съда на Република Г. е представено в оригинал на гръцки език,
поради което разпореди да бъде извършен превод от гръцки език, относно
тази част от мотивите на решението, която се отнася до осъденото лице Т..
С Решение № 1812/06.11.2018 г. на Едночленен Апелативен
Наказателен съд за тежки престъпления - С., Република Г. и Решение №
№2745/321/12/2022 г. на Тричленен Апелативен Наказателен съд за тежки
престъпления - С., Република Г., влязло в сила на 15.04.2023 г., Т. е признат за
3
виновен за две престъпления като му е наложено общо наказание 58 /петдесет
и осем/ години и 4 /четири/ месеца /21 290 дни/ с изтърпяване 20 /двадесет/
години или 7 300 /седем хиляди и триста дни „Лишаване от свобода".
От посоченото в удостоверението и приложеното съдебно решение
/присъда/ е видно включването в съдебния акт, чието приемане и изпълнение
се иска, на общо две наказуеми деяния:
- незаконно транспортиране граждани на трети държави с цел имотна
облага, съгласно чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 от Наказателния кодекс и
чл.30 пар.1 от Закона 4251/14 ;
- участие в организирана престъпна група с цел извършване на
престъпление незаконен превоз на нелегални имигранти, съгласно чл.26 пар.
1а, чл.27 пар.1 и чл.187 пар.3 от Наказателния кодекс на Република Г..
Отнсно първото престъпление, за което е признат за виновен
българският гражданин Т. с цитираното решение на гръцкия наказателен съд,
е определена квалификация по чл.26, пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 от
Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона 4251/14, съгласно
удостоверението. В удостоверението е посочено, че в гр.Комотини на
02.12.2017 г. Т. е заловен да превозва с камион, с дестинация гр. С. двадесет и
седем граждани на трети държави, които са влезли незаконно на гръцка
територия от гръцко-турската граница като деянието е извършено с цел
облага, т.е получаване на печалба, състояща се от сумата две хиляди и
петстотин евро, която е била платена като възнаграждение от всяко
транспортирано лице.
От така описаните фактически и правни параметри на първото
престъпление, за което е признат за виновен българският гражданин, съдът
установи съставомерните признаци по чуждото законодателство да отговарят
на елементите на състав на престъпление по българското законодателство -
чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК на Република България. Цитираната
законова разпоредба ангажира наказателната отговорност на лице, което с цел
да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомага чужденец да
преминава в страната в нарушение на закона. Цитираната по-горе алинея
втора на този законов текст предвижда завишена санкция в случаите, когато
деецът използва моторно превозно средство /т.1/, както и когато деянието е
извършено по отношение на повече от едно лице /т.5/.
Относно второто престъпление, посочено като участие в организирана
престъпна група, с оглед фактическото описание в решението и
удостоверението се налага извод, че съдържа описание на самостоятелно
деяние, представляващо участие в организирана престъпна група, доколкото в
удостоверението деянието е описано по следния начин: в гр. С., през периода
от ноември 2017 г. до 01.12.2017 г.се е присъединил към съобвиняемите
Халид Хюсеин, Христос Христофоридис, Стефания Боти, Хадир Сайад и
Станислав Стоименов с цел извършване на престъплението незаконен превоз
на нелегални имигранти. Комплексното обсъждане на тези характеристики на
4
престъплението „участие в организирана престъпна група" според решението
и удостоверението, съответстват на престъпление по чл. 281, ал.2, т.2 от НК
на Република България, доколкото се касае за противозаконно подпомагане
чужденец да преминава в страната в нарушение на закона, организирано от
група или организация, с цел да набавяне за себе си имотна облага.
Двете деяния представляват престъпления и по българското
законодателство, поради което е налице налице двойна наказуемост.
За престъплението по чл.281, ал.2 от НК българският законодател е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от
пет хиляди до двадесет хиляди лева..
Тъй като на осъдения Т. е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от петдесет и осем години и четири месеца, от които да се
изтърпят двадесет години, а за същите престъпления българският наказателен
закон предвижда максимално наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест години, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.13, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС и да намали наказанието „Лишаване от свобода“ до
размер на шест години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да
се търпи в Република българия при пэървоначален строг режим.
Изтълрпяването на наказанието е започнало в Република Г., поради
което на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се
приспадне изцяло изтърпяната част от наказанието от 06.11.2018 г., посочена
в удостоверението като начало на изтърпяване на наказанието до датата на
фактическото предаване на Т. в Република България за изпълнение на
присъдата, както и времето на задържане под стража в Република Г. от
02.12.2017 г. до 06.11.2018 г.
Следва да бъде посочено на последно място, че не са налице основания
за отлагане по чл. 14 от Закона, нито пък основанията за отказ, визирани в чл.
15 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС, както и други основания за частично
признаване по смисъла на чл. 16 от закона. Към настоящия момент
давностният срок във връзка с чл. 82, ал. 3 и 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от НК на РБ
не е изтекъл.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основанията за признаване и приемане за изпълнение на решение (Решение
№2745/321/12/2022 на Тричленен Апелативен Наказателен съд за тежки
престъпления - С., Република Г., влязло в сила на 15.04.2023 г., с което
българският гражданин Р. Д. Т. ЕГН ********** роден на 1********* г., в гр.
С., с постоянен адрес в Република България, гр. Н.З. ул. „Амур" № 5, общ.Н.З.
обл.С., осъждан, е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за
срок от 58 /петдесет и осем/ години и 4/четири/ месеца, за извършено на
02.12.2017 г. в гр. Комотини, Република Г. престъпление по съгласно чл.26,
пар.1а, 27 пар.1, 94 пар.1 о Наказателния кодекс и чл.30 пар.1 от Закона
4251/14 и , съответстващо на чл.281, ал.2, т.1 и т.5 от НК на Република
България и за извършено в периода от 01.11.2017 г. до 02.12.2017 г.
5
престъпление по чл.26, пар.1а, чл.27, пар.1 и чл.187, пар.3 от НК на РГ.,
съответстващо на чл.281, ал. и му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 20 (двадесет) години.
Воден от изложеното и на основание чл.17, ал.1 вр. чл. 12, ал. 8 от
Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане
на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, съдът постанови своя акт.
6
Съобщи за изтекли лични данни