Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 198 03.06.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева и
с участието
на прокурор Константин Тачев като
разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА касационно административно дело
№ 51 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ бр. 100/ 2019г., в сила от
01.01.2020г./.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Х.П.Д.,
изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора - Стара Загора и от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", срещу Решение № 257 от 12.10.2018г., постановено по адм.
дело № 137/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Делото е изпратено по подсъдност с Определение
№ 874/ 20.01.2020г. по адм. дело № 213/ 2019г. по описа на Върховен
административен съд.
Касаторът Х.Д. обжалва решението в частта му,
с която е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди,
за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната
жалба се извеждат основания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Направено е
искане съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да се
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло
предявения от Х. Д. иск в претендирания размер.
В постъпилия по делото писмен отговор от ГД
„Изпълнение на наказанията” подадената от Х Д. касационна жалба се оспорва като
недоказана и неоснователна по съображения, че съдебното решение в частта му, с
която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване, е правилно и
законосъобразно.
В касационната жалба, подадена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, срещу решението в частта му, с която е
уважен предявения иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди, се съдържат оплаквания за
постановяването на решението в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди че необосновано от гл.т на събраните доказателства и
неправилно от гл.т на закона съдът е приел, че кумулативно са изпълнени нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки за възникване правото на Х.Д. за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Оспорва се и размера на
присъденото обезщетение по съображения, че същото е определено в несъответствие
с изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
По тези съображения е направено искане за отмяната на решението и за постановяване на
друго по съществото на спора, с което предявения срещу ГД „Изпълнение на наказанията”
иск да се отхвърли изцяло като неоснователен или да се намали размера на
присъденото с обжалваното решение обезщетение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационните жалба на Х Д. и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационните жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните от тях части и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са
неоснователни.
Производството
пред Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на Х.П.Д., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за присъждане на
обезщетение в размер на 70 000лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в
Ареста гр. Стара Загора за периода на пребиваването му от 28.07.2016 г. до
22.03.2017 година. Съгласно изложеното в исковата незаконосъобразната
административна дейност, на която се основавала исковата претенция, се
изразявала в неосигуряване на задържаното лице на минимално необходимите
санитарно-хигиенни и битови условия - недостатъчна свободна жилищна площ, липса
на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, липса на проветрение, престой на открито, кратки свиждания. Вредите,
обезщетение за които ищецът е претендирал, се изразявали в претърпени
страдания, уронване на човешкото му достойнство , чувство за стрес, малоценност
и потиснатост
Предвид обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните, в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил
своите правни изводи.
С обжалваното решение Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, е осъдена да заплати на Х.П.Д.
сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на
наказанията” по неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, течаща вода, пряко осветление и проветрение
и възможност за двигателна активност през периода на задържане на Х.Д. от
29.07.2016 г. до 22.03.2017 година., като е отхвърлен предявения от Х. Д. иск
срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за горницата над сумата 450в. до
претендираните 70 000лв. и за 28.07.2016. Искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД
„Изпълнение на наказанията” по неосигуряване на достатъчна жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, пряко осветление и проветрение, неосигуряване на спални принадлежности, право
на свиждания и възможност за двигателна
активност през периода на задържане на Х. Д. от 29.07.2016 г. до 22.03.2017г., е приет за доказан и основателен от гл.т на от
правопораждащия фактически състав за отговорността на
държавата по чл. 284, ал.1 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС,
като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, съдът е
определил размера на дължимото се обезщетение при прилагането на чл.52 от ЗЗД
като такова от 450 лева.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният
от Х.Д. иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т. е на нарушения на забраната осъдените
/респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под
стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните доказателства и установената по
делото фактическа обстановка, правилен е извода на съда, че са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения от Х. Д.
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” от
ищеца в периода от 29.07.2016 година до
22.03.2017г. в Ареста гр. Стара Загора. В мотивите на съдебното решение са
изложени подробни съображения кои факти, релевантни за спора, са приети за
установени и съотв. кои аспекти на битовите и
санитарно-хигиенните условия, при които задържаното лице е било поставено за
времето на пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора, релевиращи
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, са приети за доказани.
В чл.3 от
ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на страната
това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат
поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/. На това право на
лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”
и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и
достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото
здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по
делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу
България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от
27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х.
и Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други
срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна
практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване
от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да
осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението
към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката
не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното
ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
Обосновано от гл.т на доказателствата и
правилно от гл.т на закона първоинстанционният съд е приел, че с оглед на някои
от условията, при които Х. Д. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора за периода от 29.07.2016
година до 22.03.2017г., е налице допуснато от страна на специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти -
на нормална обитаема жилищна площ; на възможност за естествено проветряване на
помещението; на възможност за двигателна активност и престой на открито;
липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от
това необходимост извън рамките на определените хигиенни, с оглед периода на престоя на Х. Д. ***, несъмнено водят до
потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността. Изпълнението на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” и статута на
задържаното лице при пребиваването му в ареста, неминуемо водят до ограничения,
но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки
за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на Д.. С оглед обичайните правила за
условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да
не накърнява човешкото достойнство, посочените по-горе аспекти на условията,
при които е бил поставен Х.Д. ***, релевират липса на
осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти и предвид кумулативния им
ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизително и нехуманно третиране по
см. на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Противно
на твърдяното от касатора ГД „Изпълнение на наказанията”, преценката дали е
спазено изискването по чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС /сега ал.4/ за минимална жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода /задържано лице/, в контекста на
практиката на ЕСПЧ, следва да бъде извършена не въз основа на общата площ на
килиите, а на свободната жилищна площ т. е от гл.т на площта, която не е заета
от легла, мебели и друг инвентар.. Неоснователно е и възражението на касатора
за недоказаност настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищеца Х.Д. и
причинно-следствената им връзка с условията, при които Д. е изтърпявал мярката
за неотклонение в Ареста гр. Стара Загора. В контекста на компенсаторните
средства за защита, констатацията, че условията не отговарят на изискванията на
чл. 3 от ЕКПЧ и че е налице нарушение на чл.3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение, че същите са
причинили неимуществени вреди на задържаното лице /Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно
което средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази
презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на
жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под
формата на емоционална травма/. А и съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите,
причинени на задържаните под стража лица от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В
случая от страна на ГД „Изпълнение на наказанията” презумпцията по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС не е оборена.
При тази
фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е
законосъобразен. Условията, при което ищецът е изтърпявал наложената му мярка
за неотклонение „задържане под стража”,
обуславят основателността на предявения иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. На
ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на
човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение
изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън
прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с
парично обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Ето защо спазването на принципа на справедливостта, като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от
съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно
което при определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от
друга времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния
фактор за оценка на претърпените вреди.
Касационният състав на съда намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно
събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както
разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС за характера на увреждането,
степента на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните
последици, обичайни за лицата, поставени в такива условия. Отчитайки
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периодите, през които ищецът е бил
поставен в условия унижаващи човешкото достойнство; предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е определил обезщетението за
претърпени неимуществени вреди като такова в размер на 450лв. Неоснователни са
оплакванията на страните за необосновано завишаване, съответно занижаване на
размера на присъденото обезщетение. Съдът е преценил конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендира
настъпването на неимуществени вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на Х Д.. Несъмнено условията, при които е пребивавал ищецът в
Ареста гр. Стара Загора, са имали негативно въздействие върху него, като при
извършената при прилагането на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС преценка на кумулативното
въздействие на тези условия в исковия период и в съответствие с изведената от
закона /чл.52 от ЗЗД/ и дължима се справедливост, правилно с обжалваното
решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че касационните жалби са
неоснователни. Не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 257 от 12.10.2018г.,
постановено по адм. дело № 137/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.