Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна ,
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия
: Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 813 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във р. с чл. 203 от АПК.
Същото е образувано по иск на „Технотрейд“
ЕООД с ЕИК ********* и съдебен адрес ***, представлявано от
управителя Д Н Д, срещу Национална
агенция за приходите /НАП/ гр. София за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от 600 лв. /платено
адвокатско възнаграждение по повод производство пред Варненския районен
съд по нахд. №
2641/18 г. по обжалване на наказателно постановление / НП/ № 12-3/03.01.2012 г.
на директора на дирекция „ Контрол“ при ТД на НАП-Варна/ и 100 лв.
за явяване в трето съдебно заседание по делото пред ВРС. Претендира се присъждане и на направените
разходи по водене на делото .
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. Л.М. , който поддържа
предявения иск за обезщетение и отправя искане към съда да го уважи изцяло
поради неговата доказаност по основание и размер. Поддържа се искането и
за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски като се представя техен списък.
Ответната страна - НАП , редовно призована, не се представлява
в съд. заседание , но депозира писмен отговор за неоснователност на предявения
иск за обезщетение както по основание, така и по размер. Оспорва се фактическо
твърдение на ищеца за извършено плащане в брой на претендираната сума . Релевира се отсъствие на пряка причинно-следствена връзка
между отмененото НП и претендираните имуществени вреди , защото решението на ВРС по отмяна на НП е поради
изтекла абсолютна давност.
В условията на евентуалност се
отправя искане към съда за намаляване на размера на обезщетението , тъй като
адв. хонорар от 500 лв. се счита за завишен с оглед фактическата и правна
сложност на разгледания казус от районния съд . Претендира се присъждане на
юриск. възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за неоснователен с оглед
отсъствието на кумулативните предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за признаване на
претендираното субективно право на обезщетение . Отмяната на обжалваното НП от РС-Варна е по
повод изтекла давност по чл. 81, ал.3 от НК без да е обсъдена законосъобразността на постановлението . Събраните като писмени доказателства банкови извлечения
сочат за различен размер на изплатено
адв. възнаграждение от претендираното обезщетение.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С решение по нахд.
№ 1656/12.10.2018 г. по нахд. № 2641/2018 г. Районен
съд гр. Варна е отменил НП №
12-3/03.01.2012 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Варна, с
което е наложена имуществена санкция на
„Технотрейд“ ЕООД от 3259.72 лв. по чл. 185 въ вр. с чл. 186 от ЗДДС поради
изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване по чл. 81, ал.3 от НК.
Това решение е влязло в законна сила на 09.11.2018 г.
Представен по това дело договор
за правна помощ от 22.06.2018 г. , сключен между адв. Л.А.М. и „Технотрейд“ ЕООД , сочи за договорено проц.
представителство по нахд. № 2641/18 г. на ВРС , както
и платено в брой адв. възнаграждение от
500 лв.
В производството пред ВРС са
проведени общо три открити съдебни заседания като последното е на 17.09.2018 г.
Като приложение към подадената до
Адм. съд – Варна искова молба се
представя препис на договор за правна защита серия Б, № 207770 от 15.09.2018 г. с данни за платена сума от 100 лв. от ищеца
на адв. Л.М. с посочен предмет на плащането „явяване в
трето съд. заседание на 17.09.2018 г. по
нахд. № 2641/18 г. на РС-Варна“.
По повод оспорване от ответника на
фактическото твърдение на ищеца за извършено плащане в брой на 600 лв. на адв. М.
съдът задължи „Технотрейд“ ЕООД да представи разходен касов ордер от 22.06.2018 г. за платени 500 лв. и от
15.09.2018 г. за платени 100 лв. , както и да представи месечно извлечение от
счетоводна сметка „Каса в лева“ и от главната книга за месеците юни и септември 2018 г. Такива
доказателствени източници не бяха депозирани.
По доказване на извършени разходи
ищецът представи извлечения от банковата си сметка в „ЦКБ“ – АД , според които на 20.06.2018 г. е извършил
паричен превод от 400 лв. в полза на
адв. Л.М. по банкова сметка *** „ПИБ“ АД с вписано основание на превода
„ проц. представителство по анд. № 2641/2018
г. на РС –Варна “. Банково извлечение от 28.11.2018 г. сочи за превод от 550
лв. между същите лица с вписано
основание „ разноски по съдебни дела“. Тези преводи
са постъпили по банковата сметка
на адв. М. предвид представени извлечение от сметката на Л.М. към „ПИБ“-АД / л. 49-50/.
С молба по делото от 14.06.2019
г. ищецът представя сключено на 29.12.2019 г. писмено споразумение между „Технотрейд“ ЕООД и
адв. М. за връщане на платени в брой от ищеца 600 лв. по нахд. № 2641/18
г. на ВРС поради извършени плащания по
банков път, но без уговорен срок на
връщане на сумите / л. 37 от делото/. По
повод възражение на ответника относно
достоверност на датата на това споразумение
/ л. 42 / , с последваща молба от 16.09.2019 г. ищецът представя препис
на споразумението с извършена корекция на годината от 2019 г. на 2018 г. ,
която корекция се придружава от подпис . От дадените пояснения в съд. заседание
на адв. М. се установи , че подписът до коригираната дата на споразумението е
негов. Адвокатът посочва, че това споразумение не е приложено още с
исковата молба, въпреки че е било
сключено на 28.12.2018 г., тъй като той не е допускал , че ответникът ще оспори
реалното плащане на адв. хонорар.
В проведеното открито съд.
заседание на 18.09.2019 г. пълномощникът на ищеца заяви, че до приключване на
устните състезания по делото няма изпълнение на споразумението, т.е. няма
връщане на суми от адв. М. .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е отричано от ответника субективно право на обезщетение , чийто носител е ищеца. Страна по материалното правоотношение в
случая е Национална агенция по приходите, респективно тя има правното качество на носител на
правното задължение по удовлетворяване на претендиранато
вземане.
Съгласно чл. 205 от АПК ,
приложимо на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице , представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен
акт са причинени вредите.
В конкретния случай отмененото по
съдебен ред НП е издадено от директор на
дирекция към ТД на НАП гр. Варна –
административен орган , който е част от териториалната структура на Агенцията.
Според чл.2, ал.1 от ЗНАП Агенцията има статут на юридическо лице т.е. може да
бъде адресат на правно задължение по
обезвреда.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение.
Настоящият
казус касае претенция за обезвреда на вреди, настъпили от отменено наказателно
постановление, което макар и да не е същински индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен
орган в резултат от санкционна
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В подкрепа на това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС, което разглежда отговорността по ЗОДОВ като
резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции -
административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната
власт. Задълженията, които законите възлагат на административните органи са
свързани, освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни
актове чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа
дейност, и с налагане на административни наказания. Дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта
на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните
нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени
от предметния обхват на закона.
В
производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за
процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат
разноски срещу държавата.
Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните
производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска
защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното
решение на съда, се явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен
ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Безспорен факт е отмяната със
стабилен съдебен акт на НП № 12-3/03.01.2012 г.
на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна . Посоченото в
мотивите на решението правно основание за това произнасяне е изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване. Подобен аргумент за отмяна на нак. постановление не предполага извод за отсъствие на
фактическия състав по ангажиране отговорност по ЗОДОВ , тъй като според
предписанието на чл. 2, ал.1 , т.3 от същия закон държавата отговаря за вреди и
в случаите , когато наказателното преследване е погасено по давност. В подкрепа
на подобен извод е решението на Върховния адм. съд по адм. дело № 2546/2019г.
По
доказване кумулативната предпоставка за настъпили имуществени вреди ищецът
представя два броя договора за правна защита и съдействие – договори за правна
услуга, подвид на договора за поръчка . Същите имат правната природа на частни
диспозитивни документи, които съдържат и данни за договорено и платено в брой
адвокатското възнаграждение . В тази си част имат характер на разписка /виж тълк. решение
№6/2012 по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС/ .
Разписката е частен свидетелстващ
документ. Поради тази й правна природа тя няма обвързваща съда материална доказателствена сила , понеже с нея издателят
й удостоверява изгодни за себе си факти
/Ж.С, Българско гражданско процесуално право, Сиела
2000, стр. 286/. Единствено частните свидетелстващи документи, удостоверяващи
неизгодни за издателя факти , се ползват с такава доказателствена сила , понеже
представляват извънсъдебно признание, но конкретният случай не е такъв.
Разписките
подлежат на анализ заедно с всички събрани доказателства по делото. В настоящия
случай ищецът, който твърди извършено плащане в брой , е търговско дружество .
Същото е задължено да води счетоводство съобразно регламентацията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. За извършени плащания в брой
от търговско дружество следва да се
съставят разходни касови ордери и следва плащанията в брой да се осчетоводят по
счетоводна сметка „ Каса в лева“. Съдът задължи ищеца да представи такива доказателства
в проведеното първо открито съд. заседание , но „Технотрейд“
ЕООД не прояви подобна процесуална активност. Поради тази причина съдът приема
, че дружеството не се справи с главното доказване на извършено плащане в брой
на 600 лв. Налице е съмнение за плащане в брой на 600 лв. на адв. М. , а
главното доказване предполага пълна убеденост на съда в настъпване на твърдяния юридически факт.
Освен това
разписките за плащане са частни писмени документи с недостоверна дата по
критериите на чл. 181 от ГПК във вр. пар. 2 от ДР на ДОПК поради липсата на доказателства за
възпроизвеждане на тяхното съдържание в официален документ , не се сочи факт, установяващ по несъмнен начин за
предхождащото им съставяне.
Представено по делото споразумение с извършени поправки на датата на
съставяне също е частен диспозитивен документ
с недостоверна дата, който съдът приема , че е съставен за целите на
настоящия съдебен процес , тъй като в съдържанието му като дата на сключване е вписана
ненастъпила такава / 29.12.2019 г. / . Ако се допусне ,че е налице фактическа грешка и този документ е съставен
на коригираната дата / 29.12.2018 г. / , е нелогично той да не се
приложи към исковата молба, след като ищецът е разполагал с него. За
съществуването на такова споразумение няма твърдение и в исковата молба, няма подобно твърдение от ищцовата страна и в първото по делото заседание, а се
представя едва след възражението на ответника за извършено плащане в брой .
Съмнението на съда за сключено споразумение на посочената в него дата
допълнително се подсилва от факта, че в
документа се съдържа договорка за
връщане на пари, но в същото време не се посочва срок за връщане и санкция при
бездействие , а и пълномощникът на ищеца , който е страна по договора, заяви в съд. заседание , че след сключването му няма връщане на
суми. Освен това странно е в споразумение за връщане на суми по повод нахд. № 2641/18 г. на ВРС да се съдържа информация какво е
основанието за паричен превод на ищеца
към неговия адвокат от различна дата- 28.11.2018 г. Такива данни
обслужват единствено доказването на исковата претенция, защото основанието на
паричния превод от 28.11.2018 г. е „
разноски по съдебни дела“ без посочване
на конкретни номера на дела и подобно вписано основание не ползва ищеца.
За
пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи, че по доказване на
плащане на 100 лв. за явяване в трето
съд. заседание на адв. М. се
представи попълнена бланка на договор за
правна защита от кочан серия Б и № 207770
с вписана дата на съставяне 15.09.2018г. и данни за плащане в брой на 100 лв. ,
но този договор , въпреки че е сключен преди третото съд. заседание по нахд № 2641/18 г. на ВРС , проведено на 17.09.2018 г., не е
представен в съд. производство пред РС-Варна .
Според тълк.
решение 6/06.11.2012 по тълкувателно дело № 6 /2012 г. на ВКС когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор трябва да е приложен по делото.
Представеният договор за правна
защита от 15.09.2018 г. не доказва
постигнато съглашение на 15.09.2018 г. и реално предаване от ищеца на
100 лв. Това е съставен частен диспозитивен документ за целите на настоящия
съдебен процес, понеже за доказване на учредена представителна власт по
настоящото дело / адм.дело № 813/2019 г. по описа на
Адм. съд –Варна/ адв. М. , който е
представлявал ищеца и по нахд. № 2641/18 г. на ВРС ,
депозира договор за правна защита от кочан със същата серия и пореден номер 207772 , но от дата 10.01.2019 г. т.е. ищецът и адв. М. са сключили два
различни договора за правна защита , единият
на 15.09.2018 г., а другият на 10.01.2019 г. и разликата в номерацията
по адвокатския кочан е само един номер.
Съпоставката на събраните като писмени доказателства извлечения от
банкови сметки на ищеца и на адв. М. сочат по безспорен начин за извършено
плащане от „Технотрейд“ ЕООД по банков път на
400 лв. на 20.06.2018 г. за проц. представителство по
анд. № 2641/18 г. на ВРС . При тези доказателствени
източници съдът счита , че „Технотрейд“ ЕООД е
провело главно доказване на извършен
финансов разход по повод съдебно обжалване на отмененото НП . Убедителните
доказателства за плащане на 20.06.2018 г. на
400 лв. по банков път вместо в брой
не променят факта на имуществено обедняване на ищцовата
страна със 400 лв. по повод съдебното обжалване на издаденото нак. постановление .
На следващо място, ответникът възразява относно претендирания
размер на имуществени вреди като твърди прекомерност на договореното адв.
възнаграждение от 500 лв. с оглед
фактическата и правна сложност на анд. № 2641/18 г.
на ВРС.
Съгласно тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. Даденото тълкуване обвързва и
настоящия съд , който разглежда иск по ЗОДОВ , поради което по повод определяне размера на претендираното
обезщетение за вреди може да се измени
адвокатското възнаграждение в посока на неговото намаляване.
Новелата на
чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. гласи, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Прилагайки
правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата при определена по отмененото НП
имуществена санкция на „Технотрейд „ ЕООД от 3259.72
лв. , минималният размер на дължимо адв. възнаграждение е 318.13 лв. Данните по
делото сочат за плащане по банков път на 400 лв.
Видно от
материалите по нахд. № 2641/18г. на ВРС адв. М. е
подал въззивна жалба , явил се в проведените три открити съд. заседания по
делото, не е сезирал районния съд с
доказателствени искания , пледоарията му в хода на устните състезания според
съдебния протокол е три изречения. При
тези данни съдът не счита, че производството пред РС- Варна е с фактическа или
правна сложност и поради тази причина няма основание за присъждане на адв.
хонорар над минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
В подкрепа на това становище на съда е тълк.
решение № 1815.03.201`7 г. на ВАС , според което институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството.
На следващо място, субективното
право на обезщетение възниква , ако
претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от
незаконосъобразното волеизявление на административен орган.
Според цитираното по-горе
тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.
дело № 2/2016 г. при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон, а съгласно правилото на чл. 130 от ЗСВ
тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителна
власт. При това нормативно разрешението относно вида на причинно-следствената
взаимовръзка между отменено по реда на съдебното обжалване НП и настъпилите
имуществени вреди по повод подобно обжалване се явява лишено от основание
възражението на ответника за липсата на пряка и непосредствена връзка помежду
им.
В
същия тълкувателен съдебен акт се посочва, че неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето.
Съобразно изложените правни
разсъждения съдът счита , че са налице елементите от фактически състав на чл. 4
от ЗОДОВ по ангажиране юридическата отговорност на ответника по правния спор ,
но исковата претенция за обезвреда следва да се удовлетвори до сумата от 318.13
лв.
При този изход на
делото съдът дължи произнасяне по своевременно
направените искания и на двете страни за присъждане на разноски.
Съгласно правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Върховният адм. съд е
последователен в своята практика за характер на специална правна норма на чл.
10 от ЗОДОВ спрямо общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и и чл. 143 от АПК. Основен принцип в правото е , че
специалният закон дерогира правното
действие на общия закон . В тази връзка
на частично удовлетворяване по критериите на чл. 10 , ал.3 от ЗОДОВ
подлежи искането на ищеца за възстановяване на направените разходи по водене на
делото т.е до сумата от 210.50 лв.
Липсата на изрична уредба в
ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи.
Възможно обяснение на това
законодателно решение с изменението на чл. 10 от ЗОДОВ с ДВ бр. 43/2008 г. са
изводите на Европейския съд по правата на човека в решение от 12.07.2007 г. по
делото „ Станков срещу България „ , в което макар проблемът да е в прекомерната
държавна такса по делата по ЗОДОВ ( в периода, в който тя е предвидена като
пропорционална), разсъжденията на съда отиват и отвъд нея. Например в т. 54 от
мотивите на това решение се посочва , че от практична гледна точка налагането
на съществена финансова тежест , в края на процедурата, може да играе ролята на
ограничение на правото на достъп до съд..
В т. 59 от същото решение се
обективира позиция на съда, че приложимите правила по отношение на разходите, трябва в
подобни случай да позволят на лицето да не понася прекалени тежести, когато
исковете му са основателни, тъй като „може да изглежда парадоксално държавата, чрез
различни такси, преди образуването на жалбата или след решението, да вземе с
едната ръка, това което е дала с другата, за да поправи едно нарушение на
Конвенцията. Не бива също така тези разходи да бъдат прекалени и създаващи
неразумно ограничение на правото да се предприеме такова действие за
обезщетение и водещи до засягане на правото за достъп до съд” (виж Scordino с/у Италия (no 1) ([GC],
no 36813/97, § 201, ЕСПЧ 2006-...). Задължението на
държавата да поправи по адекватен начин вредите, причинени от властите и
надлежно констатирани от правосъдието, е от изключително значение в едно
общество, организирано на основата на върховенството на закона.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд гр. Варна
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
гр. София да заплати на „Технотрейд“ ЕООД с
ЕИК ********* и съдебен адрес ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 318.13 лева , представляващи
платено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на наказателно
постановление № 12-3/03.01.2012 г. на директора на дирекция „ Контрол“ при ТД
на НАП-Варна , което е отменено по съдебен ред .
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част .
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на Технотрейд“
ЕООД с ЕИК ********* и съдебен адрес ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 210.50
лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на Национална агенция за приходите гр. София за присъждане на
юриск. възнаграждение.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия :