ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………../22.05.2014 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – Търговско отделение, в
закрито заседание на 22.05.2014 г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа т.д.
№ 865/2009 г. по
описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба
вх. № 14453/20.05.2014 година от „Банка Пиреос
България” АД, чрез процесуален представител, и Е.В.А., чрез процесуален
представител, и двамата кредитори в производството по несъстоятелност на „Марина
Блек Сий Ривиера” ООД, в която се излага следното:
След проверка документите по делото
/предоставено от съда електронно копие на същото/ кредиторите са установили, че
синдикът некоректно е изготвял и представял на съда по несъстоятелността
списъците на приетите вземания към датата на провеждане на всяко от събранията.
В тази връзка банката заявява, че е прието и одобрено от съда вземане и за
законни лихви до окончателното изплащане на задължението. В нарушение на чл.
658 ал.1 т.8 от ТЗ във всички проведени до момента събрания синдикът е предтавят на съда списъци, в които по отношение на приетото
вземане на банката не са изчислявани законните лихви към датата на съответното
събрание, докато по отношение на кредиторите от Холандия синдикът, въпреки
липсата на предявена законова лихва е начислявал такава и по този начин
незаконосъобразно е увеличил техните вземания с повече от 1%. В подкрепа на
твърденията банката представя приложен, изготвен от нея списък на кредиторите с
коректно /според банката/ отразяване размера на вземанията към датата на
последно проведеното събрание на 07.03.2014 година. Твърди, че размерът, с
който банката би следвало да е гласувала на събранието е 47.69% от общия размер
на вземанията на кредиторите. Този процент банката постига чрез прибавяне на
законната лихва към датата на събранието. От друга страна кредиторът А. е с
вземане в размер на 4.97%.
Сочи по-натам банката, че двамата
кредитори следователно притежават 51.11% от общия размер на вземанията. Банката
твърди, че неприемане на претенции на същата, уважени
на две съдебни инстанции е в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в
България, прецедент е, с който се нарушават правата на банката и на същата се
причиняват значителни вреди като кредитор, за които следва да се отговорна
държавата по реда на закона.
Твърди се, че при правилно изчисляване
на приетите вземания, и при признаване на права на банката по чл. 673 ал.3 от ТЗ по отношение на уважените от две съдебни инстанции претенции, вземанията
биха се приближили до 60% от размера на всички вземания. Сочат, че подчертават
това обстоятелство за онагледяване резултата от незачитане правата на банката.
Като акцентират, че в молбата се
позовават само и единствено вече на приетите от съда вземания по чл. 693 от ТЗ
към днешна дата, които са повече от 50%, претендират следното:
1. Освобождаване на синдика Л.Б. на осн.
чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ;
2. В условия на евентуалност – освобождаване на синдика
на осн. чл. 657 ал.2 от ТЗ;
3. Спиране насрочената за 27.05.2014 година продан на
имущество на длъжника;
4. Свикване събрание на кредиторите с дневен ред:
приемане на решение да не се предоставя окончателно възнаграждение на синдика;
приемане на решение за избор на оценител и определяне възнаграждение; приемане
решение за метод на оценка, приемане решение да не се пристъпва към продажба по
реда на чл. 718 от ТЗ без да е налице решение на събранието на кредиторите
относно определяне на началната цена.
Съдът като съобрази изложените доводи
намира следното:
По изложените от „Банка Пиреос
България” АД доводи за незачитане правата й на кредитор в производството по
несъстоятелност при твърдения за отказ да се допусне до гласуване с процент
гласове при съобразяване вземанията по чл. 637 ал.3 от ТЗ.
С молба вх. № 11793/22.04.2014 година банката е
уведомила съда за развилите се производства по чл. 694 от ТЗ и за изхода от
същите като е посочила Решения на ВАпС съответно по
т.д. № 65/2013 г. и т.д. № 636/2013 година, с които са потвърдени решения на
ВОС и са уважени положителни установителни искове от
банката за съществуване вземания спрямо длъжниковото
дружество. Банката е поискала от съда в предстоящи
събрания на кредиторите съдът да допусне гласуване с процент, изчислен при
съобразяване и вземанията, установени в производствата по чл. 694 от ТЗ.
Правото на съда да предостави глас по чл. 673 ал.3 от ТЗ е възможност /освен в хипотеза на влезли в сила решения по чл. 694 от ТЗ, в
който случай синдикът служебно включва вземанията в списъците и преизчислява
процента при гласуване/. За да извърши преценка съда за предоставяне глас по
цитираната разпоредба следва кредиторът да сезира съда с искане да му се
предоставят права и да представи доказателства за уважени искове по чл. 694 от ТЗ. Т.е. съдът служебно не е задължен да предоставя глас, а кредиторът е този,
който представяйки доказателства за постановените съдебни решения да поиска
преизчисляване процента при гласуване.
На
07.03.2014 г. събранието на кредиторите на „Марина Блек
Сий Ривиера” ООД е взело
решения по реда и начина на продажба, метод и оценка на имуществото,
предварително определяне окончателно възнаграждение за работата на синдика и
решение за минималната цена, по която следва да се продава имуществото в
хипотеза на пряко договаряне.
На това събрание банката не е
претендирала да й се предоставя глас по чл. 673 ал.3 от ТЗ, нито е представяла
доказателства. Видно и самата й молба от 22.04.2014 година касае искане съдът
да предоставя право на глас по чл. 637 ал.3 от ТЗ в бъдещи събрания на
кредиторите, което искане ще бъде съобразено от съда при следващи събрания.
Отделно от това банката не е и упражнила право на жалба срещу решенията, взети
на събранието, проведено на 07.03.2014 година, поради което и твърденията й за
нарушени права на кредитор на това основание не се споделят.
По отправените към съда конкретни
искания:
По т.1: правото да искат освобождаване на синдика по
чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ е предоставено на кредитори, които притежават повече от
половината от размера на вземанията. При констатиране на необходимия процент
вземания – над 50%, съдът по несъстоятелността няма право на преценка дали да
удовлетвори искането, т.е. той е обвързан от соченото от молителите.
В конкретния случай двамата кредитори, сезирали съда
с това искане не притежават такъв процент от вземанията. Съобразно размера на
приетите вземания банката притежава вземане в размер на 40.26%, а кредиторът А.
притежава 4.97% от вземанията, т.е. общият размер на вземанията на двамата
кредитори не покрива минимума по чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ. Твърдението на
банката, че следва към всяко събрание да се преизчислява законна лихва е
неоснователно. Размерът на вземанията, с който кредитор гласува се формира от
главница и лихви до датата на предявяване на вземането, посочени в молбата по
чл. 685 от ТЗ, респективно включени в списъка на кредиторите и одобрен от съда.
Законната лихва се изчислява към момента на разпределение на сумите, т.е. при
изготвяне сметка за разпределение, тъй като същата е определяема, но не
определена по размер. ТЗ не поставя изискване за всяко събрание да се
преизчислява размер на законна лихва, ако е предявен и да се включва в размера
на вземането при гласуване. Касателно вземанията по
чл. 673 ал.3 от ТЗ, то същите се съобразяват, както бе посочено по-горе от съда
само при гласуване на събрания, т.е. тези вземания се формират процент при
искане по чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ.
Т.е. поради отсъствие на необходимото мнозинство за
искане по чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ, съдът ще остави без уважение искането на
молителите.
По направеното в условията на евентуалност /т.2/
искане за освобождаване на синдика по чл. 657 ал.2 от ТЗ, съдът счита, че
следва да се връчи препис на синдика за становище, след което ще се произнесе
по същото.
По т.3 от изложеното в молбата: искането за спиране
продажбата на имущество от масата на несъстоятелността следва да се остави без
уважение. Продажбата на имуществото е действие, насочено към осребряване на
актив и попълване масата с парични средства, служещи за разпределение на
кредиторите. Т.е. продажбата не е увреждащо кредиторите действие, а точно
обратното, защото освен всичко друго целта при продажба е достигане на
по-висока цена.
По т.4. от искането. С молба вх. № 11793/22.04.2014 г. „Банка Пиреос
България” АД е претендирала свикване на
събрание на кредиторите с дневен ред: приемане на решение да не се предоставя
окончателно възнаграждение на синдика; приемане на решение за избор на оценител
и определяне възнаграждение; приемане решение за метод на оценка, приемане
решение да не се пристъпва към продажба по реда на чл. 718 от ТЗ без да е
налице решение на събранието на кредиторите за това.
С определение № 1901/15.05.2014 г.
съдът е оставил без уважение искането като срещу това определение е постъпила
жалба от „Банка Пиреос България” АД. С настоящата
молба кредиторите претендират повторно свикване на събрание със същия дневен
ред с лека корекция по т.4 касателно продажбата при
пряко договаряне като претендират да не се пристъпва към такава без да се
определи първоначална цена от събранието на кредиторите. Решение за такава цена
вече е взето от събранието на кредиторите, проведено на 07.03.2014 година,
което не е обжалвано, а Определение № 1901/15.05.2014 г. не е влязло в сила,
поради което, молбата в тази част ще бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14453/20.05.2014 г. от „Банка Пиреос
България” АД и Е.В.А. за освобождаване синдика Л.Б., на осн.
чл. 657 ал.1 т.4 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане, отправено в молба
вх. № 1449/20.05.2014 г. от „Банка Пиреос България”
АД и Е.В.А. за спиране продажбата на имущество на длъжника, насрочена за
27.05.2014 година, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, отправено в
молба вх. № 1449/20.05.2014 г. от „Банка Пиреос
България” АД и Е.В.А. за насрочване събранието на кредиторите с дневен ред,
идентичен с този на проведеното на чл. 07.03.2014 г.
В горепосочените части определението подлежи на
обжалване от молителите в едноседмичен срок от връчване на препис, с частна
жалба пред Варненския апелативен съд.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис от молбата на синдика
за становище в тридневен срок от отправеното до съда искане по чл. 657 ал.2 от ТЗ като след срока или постъпване на становище да се докладва незабавно за
произнасяне по това искане от молбата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: