ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 60305.10.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20202000500308 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на „У“ АД,
представлявана от Б М, чрез адв. К, против определение № 1149 от 27.04.2020
г. по гр.дело №1519/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на допуснатото по делото
обезпечение.
Твърди се, че определението противоречи на правото на ЕС и на
практиката на Съда на ЕС, които са задължителни. Нарушени са основните
принципи на правото на ЕС - пропорционалност, еквивалентност,
ефективност и защита на правния интерес. Страната счита, че съдът е проявил
правен формализъм, отказвайки да установи изначална липса на
обезпечителна нужда. Размерът по обезпечителната мярка е определен
произволно от ищеца, а същата е наложена без определяне на гаранция за
обезщетяване на евентуалните вреди от неоснователното налагане.
Ответникът е публично юридическо лице, финансирано от държавния
бюджет и в условията на пандемия гарантира здравето и живота на
гражданите, което се затруднява с наложения запор. Иска се отмяна на
определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на
друго, с което обезпечението чрез запор на банковите сметки на болницата до
размера на иска да бъде вдигнат.
Налагането на обезпечителната мярка без ангажиране на гаранция,
според жалбоподателя, е в разрез с практиката на ВКС и принципите на ПЕС,
1
поради което страната прави искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС за приложението на разпоредбата на чл.402, ал.2, чл.
391, ал.1 и с аргумент от чл.393, ал.1 ГПК във връзка със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /в
сила от 13.03.2020 г./ и във връзка с чл.52 ЗЗД, като се позовава на чл.47 от
Хартата на правата в Европейския съюз /ХОПЕС/, кореспондиращ с чл.6 и
чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧОС/ на
основание чл.6 от Договора за ЕС, при връзка и с чл.4 от Рамковата
директива 2003/21/ЕО. Формулира въпрос: Трябва ли чл.47 ХОПЕС и чл.6 и
чл.13 ЕКПСОС, подкрепени от задължителната практика на СЕС
Люксембург, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приложението на
процесуално правна разпоредба, дерогираща принципа на пропорционалност
и ефективност, правния интерес и правото на защита с произнасяне „плус
петитум“ по отношение на предявените по лично усмотрение по основание и
размер претенции при завеждане на исковата молба от ищеца. Следва ли
позоваване на правния формализъм в приложението на процесуална правна
норма /в случая чл.402, ал.2 ГПК/ в светлината на решение С-249/11/т.1,
предл.3 на СЕС/ да се упражни в нарушение на основните принципи на СЕС,
на чл.47 ХОПЕС и чл.67 и чл.13 ЕКПЧОС.
Ако хипотезата, изложена по - горе за „ясна клауза“ не бъде приета от
съда, моли да бъде формулирано преюдициално запитване, чийто отговор да
съдейства за правилното решаване на делото, развитието на правото и
избягване отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни
субекти. При отправяне на запитването, на основание чл.631, ал.1 ГПК се
претендира спиране действието на обезпечението.
Поддържат се доводите, изложени в предходната инстанция, за отмяна
на обезпечението. Жалбоподателят счита размера на претенцията за вреди за
прекомерен и недоказан. Сочи, че искът е оспорен, липсват убедителни
писмени доказателства за вероятната му основателност. Не е представена
гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД и не е обоснована обезпечителната нужда за
молителя. Нарушен е принципът на справедлив съдебен процес, тъй като
съдът се е доверил безкритично на ищцата по субективни усмотрения, а
запорирането на сметките на лечебното заведения в условия на пандемия е
2
недопустимо и води до непредвидими за общността вреди. Допускането на
обезпечението, без определена от съда гаранция, създава прецедент за
предявяване на искове с произволни размери, с което ответникът бива
поставен под натиск, тъй като се препятства нормалната му дейност, при
неотчитане на особения му статут.
Подаден е отговор от ищцата П. Н. С. , чрез адв. Ш, с който оспорва
частната жалба като неоснователна и претендира същата да бъде оставена без
уважение. Твърди, че доводите относно правилността на допуснатото
обезпечение са недопустими в производството по чл.402, ал.1 ГПК.
Ответникът не е обжалвал допускането на обезпечение и определението е
влязло в законна сила. В свое определение по в.ч.гр.дело № 27/2020 г. БАС е
приел, че искът е подкрепен с многобройни писмени доказателства в
подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба и поради това е
отменил първоначално определената от БОС гаранция за допуснатото
обезпечение.
Не са налице предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечение,
предвидени в чл.402 ГПК - да не съществува причина, поради която е
допуснато обезпечението или ответникът да е изпълнил условията на чл.398,
ал.2 ГПК. Поради това, твърденията в частната жалба за „правен
формализъм“ са неоснователни, тъй като съдът е съобразил действащата
правна уредба и относимите факти. Съобразена е и специалната разпоредба
на чл.5, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и за преодоляване на последиците. Установената с нея забрана не
се прилага по отношения на искове за непозволено увреждане, какъвто е този
в настоящото производство. Искането за отправяне на преюдициално
запитване се оспорва като неоснователно, целящо отмяна на допуснатото
обезпечение. Твърденията за неспазване на принципа за пропорционалност
са неоснователни, с оглед претърпените от ищцата значителни физически
болки и страдания. На последно място, позоваването на пандемията от
КОВИД -19 е превратно и манипулативно, неотносимо към действителния
правен спор. Моли да бъде потвърдено атакуваното определението.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
3
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по искова
молба на П. С. против „УМБАЛ – Б.“ АД за сумата от 70 000 лв. –
неимуществени вреди и 7 001,05 лв. – имуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило в резултат на лекарски грешки при оказана родилна
помощ, водене на раждане и следродилни грижи, в едно с лихви и съдебни
разноски. С определение № 2075 от 30.10.2019 г. по гр.дело № 1519/2019 г.
на Бургаския окръжен съд е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез
обезпечителна мярка „запор“ на банковата сметка на ответника в „О“ АД, с
изключение на средствата, постъпващи от НЗОК, субсидии, трансфери,
бюджетни средства или временни безлихвени заеми от бюджетни средства,
до размера на иска, като е определил гаранция в размер на 7 700 лв., вносими
от ищцата. По отношение на запора определението не е обжалвано от
ответната болница и е влязло в сила. Обжалвано е от П С в частта, досежно
определената за внасяне гаранция, която е отменена с определение №126 от
12.02.2020г. по ч.гр.д. №27/2020 г. на Апелативен съд – Б.
По молба от 03.04.2020г. на „УМБАЛ – Б“ АД за отмяна на
обезпечението, е постановено обжалваното в настоящото производство
определение, с което искането е оставено без уважение, тъй като решаващият
съд е намерил, че изложените в нея доводи касаят допускането на
обезпечителната мярка, а не обстоятелствата за отмяна на обезпечението,
посочени в разпоредбата на чл.402, ал.2 ГПК.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за
правилно, като обосновано и законосъобразно.
В молбата, депозирана пред Бургаския окръжен съд, се иска отмяна на
допусната обезпечителна мярка, поради липса на предпоставките на чл.390 и
сл. ГПК, а именно - убедителни писмени доказателства в подкрепа на
вероятната основателност на иска, обезпечителна нужда и адекватност на
наложената обезпечителна мярка поради специалния статут на ответника -
лечебно заведение и обявената понастоящем пандемия. Доводите против
допуснатото обезпечение ответникът е имал възможността да заяви в
4
производство по чл.396 ГПК, като обжалва обезпечението. Той не се е
възползвал от тази възможност и определението е влязло в законна сила.
В производството по чл.402 ГПК съдът може да отмени допуснатото
обезпечение, ако установи, че причината, поради която е допуснато, вече не
съществува или при наличие на условията по чл.398, ал.2 ГПК - ако
ответникът е заменил допуснатата обезпечителна мярка със залог в пари или
ценни книжа по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД. В случая, делото е висящо, т.е
не е отпаднала причината за допускане на обезпечението и не са представени
доказателства за учреден от ответника в полза на ищцата залог по реда на
чл.180 и чл.181 ЗЗД. Отказът на съда да разгледа доводите на страната за
неправилно допускане на обезпечение не представляват правен формализъм, а
прилагане на процесуалната норма на чл.402, ал.2 ГПК.
Що се отнася до позоваването на обявеното извънредно положение в
страната, поради пандемия, същото е неоснователно. Както е посочил
първоинстанционният съд в обжалваното определение, Законът за мерките и
действията по време на извънредното положение, в разпоредбата на чл.5, ал.2,
е изключил от забраната да се налагат запори на банкови сметки на лечебни
заведения хипотезата, когато те обезпечават задължения за вреди от
непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай. Така предвиденото
изключение от забраната, сочи на изрично съобразяване от законодателя
принципите на правото на ЕС - пропорционалност, еквивалентност,
ефективност и защита на правния интерес, като е даден превес в полза на
увредените при деликт лица.
По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО, настоящият състав
намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК, поради
което то е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Формулираните от жалбоподателя въпроси сочат на искане за тълкуване на
правото на ЕС в разпоредби, които с оглед конкретния спор в настоящото
производство, имат толкова ясни значение и смисъл, че не будят никакво
съмнение /чл.629, ал.3 ГПК/.
При горните съображения, частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
5
Мотивиран от изложено, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „У. - Б.“ АД, гр.Б. за
отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 ГПК до Съда на ЕО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „У. - Б.“ АД, гр.Б.
против определение № 1149 от 27.04.2020 г., постановено по гр.дело
№1519/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6