Решение по дело №9615/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1058
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20181100509615
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-В състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през 2019 г. в състав:                                          

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                                                                 ЗЛАТКА ЧОЛЕВА          

при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д. № 9615 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

            С решение от 19.03.2018 г. СРС, 143 с-в, по гр.д. № 13631/17 г. е отхвърлил предявения от И.В.И. срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 261,42 лв., начислена по констативен протокол № 1015185/16.08.2016 г. по фактура № **********/20.02.2017 г. с титуляр И.В.И..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И.В.И. с оплаквания, че е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.Твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице облигационна връзка между страните по делото с предмет продажба на електрическа енергия за процесния обект, както и че е било установено неизмерване на потребена от ищеца електрическа енергия.Излага твърдения, че по делото не са представени документи за собственост или ползване на имота, както и че в имота се е ползвала електрическа енергия, липсват документи за монтаж на СТИ, носещ подписа на ищеца.Представени са само едностранно подписани от ищеца документи-констативни протоколи и оспорена от ищеца фактура, поради което твърденията на създателя на тези документи са недоказани.Излага доводи, че заключението на вещото лице не се основава на нито едно от събраните доказателства и е оспорено от него.Твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.202 ГПК, като е възприел заключението въпреки констатациите в КП, че електромерът мери с клас на точност.Неоснователни са мотивите на първоинстанционния съд относно приложимост на Общите условия на ответника.Твърди, че в представените по делото ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекцията по чл.98а ЗЕ, както и че към момента на издаване на процесната фактура ПИКЕЕ /2013 г./ са отменени.Излага доводи за нищожност на ПИКЕЕ /отм./ като нормативен акт, приет при надхвърляне на законовата делегация и въвеждащ обективна отговорност на потребителите в противоречие с чл.82 ЗЗД.Позовава се и на неравноправност на клаузата на чл.25 от ОУ за продажба на електрическа енергия на основание чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- „Ч.Е.Б.” АД оспорва същата.Твърди, че оплакванията на въззивника относно липсата на облигационна връзка между страните са неоснователни, тъй като по делото е представено заявление за продажба на електрическа енергия от 13.11.2017 г., с което ищецът е поискал откриване на партида за продажба на ток на процесния адрес.Изразява становище, че съдът правилно е приел, че договорът за  продажба на електрическа енергия е такъв при общи условия, които са публично известни и а които не се изисква изрично писмено приемане.Твърди, че доказателствената стойност на приетата по делото техническа експертиза не е опровергана, и че от нея е установено, че електромерът е манипулиран така, че да не може да се отчете грешка, т.е. да се деактивира механизма.Твърди, че ОУ съдържат ред за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията /чл.17, чл.18 и чл.49, ал.2/, както и че не се е позовавал на ред за уведомяване, уреден в чл.25 от ОУ.Оспорва твърденията на ищеца, че ДКЕВР е надхвърлила законовата делегация на ЗЕ.Поддържа становище, че правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранна корекция не е предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът-И.В.И. твърди, че ответникът претендира  заплащането на фактура № **********/20.02.2017 г. за сумата от 2 261,42 лв.Твърди, че сумата не е начислена за реално потребена електрическа енергия въз основа на отчет на средство за търговско измерване, а по констативен протокол.Излага твърдения, че сумата не отговаря на реалното месечно потребление за посочения адрес, и че приложението към нея не съдържа никакъв констативен протокол, и че той е неизвестен на ищеца.Поддържа, че сумата е начислена при начална липса на основание, като излага доводи, че в обекта не се е ползвала електрическа енергия за процесния период, и че не е уведомяван за извършвана проверка и за съставяне на констативен протокол.Оспорва начина и методиката на начисляване на сумата, като излага доводи, че ПИКЕЕ са нищожни като издадени извън предмета на законовата делегация.Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2 261,42 лв. по фактура № **********/20.02.2017 г., начислена служебно констативен протокол.

Представено е заявление от 28.07.2010 г., с което И.В.И. е поискал от „Ч.Е.Б.“ АД продажба на електрическа енергия за обект-апартамент № 17, находящ се в гр.София, ул. „И. *********, като заявителят се е подписал, че приема Общите условия за продажба на електрическа енергия.

С отговора на исковата молба е представен констативен протокол за монтаж № 2446345/17.09.2014 г. на електромер с фабр.№ ********** на процесния обект с поставени пломби на клемния блок на електромера с уникален № 994202-0007213, подписан от служители на „ЧЕЗ“ и двама свидетели

По делото е представен констативен протокол № 1015185/16.08.16 г. за извършена от служители на „Чез Р.Б.” АД проверка на електромер с фабр. № ********** и с капачка на клемния блок № 994202-0007213 на адрес-гр.София, ул. „*********.Протоколът не е подписан от потребителя и от представител на МВР, а от служители на „ЧЕЗ“ и двама свидетели.В протокола е констатирано, че липсва пломба на щита на ел.таблото; нарушена е пломбата на капачката на клемния блок; пломбите на големия капак на електромера не са оригинални; нарушени са холограмните стикери на електромера.Електромерът е измерен с еталонен уред с марка ЕМСИСТ с фабричен № 0200401 и свидетелство за калибриране Е-381 от 18.07.2016 г. и в момента на проверката мери в клас на точност.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 169/03.02.2017 г. на Български институт по метрология за електромер с идентификационен № ********** за абонатен № ********** с абонат: И.В.И. при отваряне на електромера е констатирано, че от вътрешната страна на електромера под електронната му платка е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от три части, обвити в черна PVC изолационна лента и свързани във вторичните токови вериги на фази R, S и T съответно в точки А,B и C на електронната платка на електромера.Същият не съответства на изискванията съгласно т.4.1 и т.4.5, осъществяван е достъп до вътрешността на електромера.

Въз основа на констативния протокол е съставено предложение за корекция на сметка.

Представена е и фактура №  **********/20.02.2017 г., начислена по протокол съгласно приложението.В представеното приложение са описани количеството и стойността на електрическата енергия, без да е посочен номер и дата на констативния протокол.

От приетата по делото техническа експертиза на в.л. С.С.е установено, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера.Във вътрешността на електромера под електронната платка е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от три части, обвити в черна PVC изолационна лента и свързани във вторичните токови вериги на електромера, на фази R,S и T, съответно в точките A, B и C от електронната платка на електромера.Тези констатации представляват нерегламентиран достъп и неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера.Извършена е манипулация върху СТИ и електромерът не е отчитал изцяло потребената електрическа енергия.Приложението на нерегламентираното устройство е да се манипулира електромера, за да не може да отчита потребената ел.енергия.С дистанционното устройство се управлява работата на електромера и служи за временно прекъсване, а след това за възстановяване на работата на СТИ.Целта е да не може да се отчете грешка при деактивиране на механизма при измерване с намерение да се уточни грешката, с която мери електромера.Преизчисляването на електрическата енергия е извършено правилно на основание р-л IX от ПИКЕЕ, чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ и при спазване на методиката от ПИККЕ и за посочения в корекцията на сметката период от 19.05.2016 г. до 16.08.2016 г. и е математически точно.Извършеното преизчисляване на количеството потребена ел.енергия е в размер на 16 628 KWh.

Разпитаната свидетелка М.Б.твърди, че е сътрудник на Федерацията на потребителите и е присъствала през цялото време на проверката заедно с Р.К., З.Х., С.С.и Н.Н., която също е от Федерацията на потребителите.При отваряне на таблото се е видяло, че липсва пломба на щита и е била разбита ключалката на  щита.На процесния електромер е липсвала пломба на клемния блок, пломбите на големия капак не са били оригинални, стикерите са били нарушени.В нейно присъствие електромерът е бил свален и затворен в безшевен чувал, същият е бил пломбиран с две пломби-НТЗ и митничарска пломба, а на негово място е поставен нов, който е бил пломбиран, с което проверката е приключила.Твърди, че служителите на „ЧЕЗ“ са позвънили на потребителя веднага след констатиране на нарушението.

Свидетелят С.С.твърди, че работи в „ЧЕЗ Р.Б.” като техник ел. системи и контрол на технически загуби.Свидетелят е присъствал на проверката на процесния електромер и е потвърдил подписа си върху протокола.Констатирано е, че е манипулирана пломбата на клемния блок на електромера, че са манипулирани и нарушени холограмни стикери на големия капак на електромера и пломбите на големия капак не са оригинални.След констатациите са потърсили потребителя, но той е отсъствал.След съставяне на констативния протокол електромерът е подменен с нов, изправен, който мери с точност, а старият е запечатан с два холограмни стикера на големия капак на електромера, за да се запази целостта му, поставен е в безшевен чувал и е заявен за метрологична експертиза.От началото до края на проверката са присъствали свидетели от Федерацията на потребителите.

Пред въззивната инстанция е прието заключение на техническа експертиза на вещото лице В.Б., съгласно която при големина на тока 0,3 А и 24-часово непрекъснато потребление за 90 дни консумираната ел.енергия ще е 149 KWh.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено следното:

За да уважи предявения отрицателен установителен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект, тъй като правоотношението е възникнало на основание приети Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. и влезли в сила на 01.06.2010 г.Ищецът не твърди, нито е доказал да е заявил несъгласие с публикуваните ОУ в срока по чл.98а, ал.5 ЗЕ и не е предложил специални такива.Изложил е мотиви, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.В изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 вр. с ал.2, изр.2 ЗЕ /в ред. След ДВ бр.54/12 г. в сила от 17.07.2012 г./ ДКЕВР е приела нови ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.98/12.11.2013 г./, в които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на  количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че неправомерно е монтирано допълнително електронно устройство, с което електромерът се управлява от разстояние с цел да не може да се отчита грешка при деактивиране на механизма.Проверката е обективирана в констативен протокол след влизане в сила на ПИКЕЕ, които не изискват доказване на виновно поведение от страна на потребителя за извършване на корекцията, а предвиждат обективна отговорност.Приел е, че са били налице предпоставките на чл.48 ПИКЕЕ за извършване на едностранна корекция, и че вещото лице е потвърдило, че консумираната енергия е преизчислена правилно и математически точно.

По отношение наличието на облигационно правоотношение между страните настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстаницонния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Следва да се добави, че по делото е представено подписано от ищеца заявление за продажба на електрическа енергия за процесния обект, което представлява признание, че същият е потребител на посочената услуга, като изрично се е подписал, че е приел ОУ за продажба на електрическа енергия.

Представеният по делото констативен протокол е изготвен при действието на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с  протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ бр.98/12.11.2013 г./.С изменението на ЗЕ от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.Тези правила са приети съгласно законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ от компетентен орган-КЕВР и са действащи от влизането им в сила-16.11.2013 г.В чл.47-51 от тях са регламентирани случаите, при които е допустимо извършването на корекция на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, при които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава, като тези случаи могат да се дължат на обективно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или на субективно въздействие върху измервателната система, като и в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/-в този смисъл е Р № 104/16.08.2016 г. на ВКС, т.д.№ 1671/15 г., I ТО; Р № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/14 г. на ВКС, I ТО/.

С решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д.№ 9462/14 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/16 г. на 5-чл. състав на ВАС са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ с изключение на нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/17 г. на ВАС, IV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/18 г. на 5-чл. състав на ВАС са отменени и тез разпоредби.Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което разпоредбите на ПИКЕЕ са приложими за процесния период.

Според мнозинството от настоящия съдебен състав в случая е налице основание за коригиране на сметката на ищеца, тъй като в чл.17, ал.2 от ОУ на ответника е предвидено задължение за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл.49, ал.2 от ОУ /в този смисъл е Р № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/16 г. на ВКС, II ТО/.В случая ответникът е изпратил писмо с изх.№ NTZ5915/31.08.2016 г., върнато с отбелязване „непотърсен“.Дори и в ОУ да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при корекция на сметката, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение е установено по съдебен път /Р № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/18 г., ВКС, III ГО/.

От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза се установи, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като е монтирано нерегламентирано електронно устройство.Извършена е манипулация върху СТИ и електромерът не е отчитал изцяло потребената електрическа енергия.Преизчисляването на електрическата енергия е извършено правилно на основание р-л IX от ПИКЕЕ, чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ и при спазване на методиката от ПИККЕ и за посочения в корекцията на сметката период от 19.05.2016 г. до 16.08.2016 г. и е математически точно.При това положение съдът счита, че е налице хипотезата на чл.47, ал.5 ПИКЕЕ /отм./, като манипулацията е констатирана при извършената проверка от БИМ.Констатациите за резултатите от проверката са потвърдени от събраните гласни доказателства, поради което неоснователно е оплакването на въззивника за недоказаност на твърдението за неизмерена електрическа енергия.

По отношение обаче на обема на корекцията съдът счита, че следва да се кредитира заключението на техническата експертиза, приета пред настоящата инстанция, тъй като тя установява максимално допустимото количество на електрическа енергия за 90 дни консумираната - 149 KWh, т.е. стойността на корекцията е определена на основание чл.162  ГПК, възлиза на 20,26 лв.

Несъстоятелен е доводът на въззивника, че клаузата на чл.25 от ОУ  е неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ДДП и че с нея и с ПИКЕЕ се въвежда обективна отговорност на потребителите в противоречие с чл.82 ЗЗД.Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя.Целта е да се коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация.

Възражението на въззивника, че липсва документи за монтаж на СТИ, подписани от ищеца е неоснователно, тъй като по делото е представен документ за монтаж на електромер, който не е оспорен от него.

Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20,26 лв. до 2261,42 лв., като вместо него се постанови решение, с което искът да се уважи за сумата 2 241,16 лв.В останалата част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата  91,50 лв.-разноски за държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата от 466,02 лв.-разноски за настоящата инстанция или общо 557,52 лв.

Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивника за първата инстанция, тъй като не е бил представен договор за правна защита и съдействие до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на въззиваемия по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като договореният и платен размер от 300 лв. не надвишава предвидения минимален такъв по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати разноски на въззиваемия за настоящата инстанция в размер на 2,64 лв. /за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 150 лв. и за депозит за техническа експертиза/, а за СРС-сумата от 4,12 лв. или общо сумата от 6,76 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението от 19.03.2018 г. на СРС, 143 с-в, по гр.д. № 13631/17 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от И.В.И. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за разликата над 20,26 лв. до 2261,42 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника за разликата над 4,12 лв. до 460 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.В.И. с ЕГН ********** *** /Търговски дом*******/адв.Р.А./  срещу „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че И.В.И. не дължи на „Ч.Е.Б.” ЕАД сумата от 2 241,16 лв., начислена по констативен протокол № 1015185/16.08.2016 г. по фактура № **********/20.02.2017 г. с титуляр И.В.И..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.В.И. с ЕГН ********** *** /Търговски дом*******/адв.Р.А./ сумата 557,52 лв. /петстотин петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И.В.И. с ЕГН ********** *** /Търговски дом*******/адв.Р.А./ да заплати на „Ч.Е.Б.” ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 6,76 лв. /шест лева и седемдесет и шест стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия А.Александрова по гр.д.№ 9615/18 г., СГС, IV-В с-в:

 

Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния състав, че следва да бъде потвърдено решението на СРС, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск.

Считам, че от събраните доказателства не се установи, че въззиваемият е доказал в негова полза да е възникнало право да извърши едностранно корекция на сметката на ищцата.С изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/ 2012 г. е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1. предвиден в общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и 2. налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.В този смисъл са Р № 111/ 17.07.15 г. по т. д. № 1650/14 г. на ВКС, I ТО; Р № 173/ 16.12.15 г., по т. д. № 3262/14 г. по описа на ВКС, ТК, II  ТО; Р № 115/20.05.15 г. по гр.д.№ 4907/14 г., IV ГО; Р № 166/16 г., т.д.№ 1797/14 г., II ТО; Р № 164/16 г. по т.д.№ 2446/14 г. II ТО; Р № 203/16 г. по т.д.№ 2605/14 г. на ВКС,  I ТО на ВКС, постановени по чл.290 ГПК/.

Въззиваемият, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел нови общи условия или е изменил действащите преди това такива, като включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребената енергия. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка.В чл. 17, ал.2 и чл.18 от ОУ е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е регламентиран реда, по който да се извършва корекцията.

Поради изложените съображения по делото не е установено да е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на ищеца и за него не е възникнало задължение да заплати цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период и предявеният иск е изцяло основателен.

 

 

СЪДИЯ:

                                                                                  А.Александрова